О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./........
11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно
заседание на осми ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 1443 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано
по частна жалба от „Юробанк България“АД, срещу Разпореждане №9156 от 17.07.2019г., постановено по
ч.гр.д. №8212/2019г. по описа на
Районен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането за допълване на Заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК №4232/03.06.2019г.
и изпълнителен лист №4326/03.06.2019г.
в частта за разноските чрез присъждане на сумата от 1614.41 лева,
представляваща заплатена държавна такса и сумата от 2088.97 лева,
представляваща заплатен адвокатски хонорар.
Частният жалбоподател твърди, че заявлението е уважено изцяло, но в заповедта за
изпълнение не са намерили отражение посочените в т.14 от заявлението разноски,
за които са представени съответни доказателства.
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това
са следните:
Производството по ч.гр.д. №8212/2019г. по описа на Районен съд -
Варна, е образувано по заявление на „Юробанк
България“АД, за издаване в полза на дружеството – кредитор на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК
срещу М.С.И.
с ЕГН ********** *** и П.Н.И. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 40903.55
евро – част от главница и сумата от 720.48 лева – нотариални такси, произтичащи
от Договор за кредит 252-245/2008г. от 11.08.2008г. и Анекс 1/08.11.2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението.
В т. 14 от заявлението е обективирано искане за
присъждане и на съдебно-деловодните разноски в размер на 1614.41 лева,
представляваща заплатена държавна такса и 2088.97 лева, представляваща заплатен
адвокатски хонорар. Към заявлението са представени 2 бр. платежни нареждания от
29.05.2019г., удостоверяващи реалното извършване на посочените разноски.
С Разпореждане №23590 от 03.06.2019г. заявлението е
уважено за всички посочени в заявлението суми.
Заявителят е получил препис
от издадената заповед за изпълнение на 09.07.2019г., от който момент е започнал
да тече срокът по чл.248 от ГПК за подаване на молба за допълване на съдебния
акт в частта за разноските.
В срока по чл. 248 от ГПК е
постъпила молба от заявителя №51636/
15.07.2019г. с искане за допълване на издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в частта за разноските, чрез присъждане на посочените в т. 14
от заявлението разходи за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане
молбата е оставена без уважение, поради липса на обективирано
в заявлението искане за разноски.
Молбата
за допълване на издадената
заповед за изпълнение в частта за разноските е процесуално допустима. Същата е депозирана от
легитимирана страна с правен интерес и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество
същата се явява основателна. Съгласно т.7 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС пропускът
на заповедния съд да се произнесе по искането за разноски подлежи на
отстраняване по реда на чл.248 от ГПК, а в случай на погрешно произнасяне –
приложим е инстанционният контрол на основание
чл.413, ал.1 от ГПК. В случая въобще липсва произнасяне по отговорността за
разноски, поради което е налице непълнота, която подлежи на отстраняване по
чл.248 от ГПК. Искането за разноски е направено своевременно със заявлението,
като са представени доказателства за реалното им заплащане. По изложените съображения
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.248 от ГПК за положително
произнасяне по молбата.
Поради несъвпадение в крайните изводи
на двете инстанции обжалваното разпореждане, с което искането с правно
основание чл.248 от ГПК е отхвърлено, следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено допълване на Разпореждане №23590
от 03.06.2019г. и издадената въз основа на него Заповед Заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК №4232/03.06.2019г.
в частта за разноските чрез присъждане на сумата от 1614.41 лева,
представляваща заплатена държавна такса и сумата от 2088.97 лева, представляваща
заплатен адвокатски хонорар, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист в
съответствие с допуснатата поправка по реда на чл. 248 от ГПК.
По изложените съображения
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №9156
от 17.07.2019г., постановено по ч.гр.д. №8212/2019г. по описа на Районен съд - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 от ГПК Разпореждане №23590
от 03.06.2019г. и издадената въз основа на него Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №4232/03.06.2019г., постановени по ч.гр.д. №8212/2019г. по описа на Районен съд –
Варна, в частта за разноските, като РАЗПОРЕЖДА длъжниците М.С.И. с ЕГН ********** *** и П.Н.И. с ЕГН **********
*** да заплатят солидарно на кредитора „Юробанк България“АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Околовръстен път“260, сумата от 1614.41 лева, представляваща
заплатена държавна такса и сумата от
2088.97 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Настоящото определение
представлява неразделна част от Разпореждане №23590 от 03.06.2019г. и издадената въз основа на него Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №4232/03.06.2019г., постановени по ч.гр.д. №8212/2019г. по описа на Районен съд –
Варна.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния
съд за издаване на изпълнителен лист в
съответствие с допуснатата поправка по реда на чл. 248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.