26.02.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла Иванова
Прокурор П.Мидов
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№130 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с
чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.
Образувано е по жалба от К.Д.Х., гражданин на И.,
ЛНЧ **********, с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-26/18.01.2021г.
на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС.
Твърди се, че решението, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и
хуманитарен статут, е незаконосъобразно поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Обжалваният
административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ, като
органът игнорирал причините, поради които жалбоподателката напуснала страната
си по произход – жалбоподателката изповядвал религия йезид, кюрд и изпитвал
основателни опасения от преследване поради това. Отправна точка при
разглеждането на исканията за убежище/международна закрила според ЕСПЧ следвало
да бъдат Женевската конвенция от 1951г. и Протоколът към нея от 1967г., които
понастоящем били включени в правото на ЕС посредством Квалификационната директива
2011/95/ЕС. Именно тя въвела в правото на ЕС набор от общи стандарти за
признаването на лицата за бежанци или за нуждаещи се от международна закрила, а
това включвало правата и задължения, от които ключов елемент била забраната за
връщане съгласно чл.33, ал.1 от ЖК.
Освен това законът изисквал опасенията от преследване да са основателни,
а не задължително да са били претърпени. Затова не можело да се очаква да
остане и да рискува живота си, за да събере неопровержими доказателства за
посегателства с цел да удовлетвори високите изисквания за доказателствена
тежест на ответника ДАБ. Изложила подробно своята история, решаващият орган
възприел правилно същата, но неправилно направил извод, че спрямо него не са
налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Същевременно
решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно
неоснователна или не. Интервюиращият орган изложил аргументация, която не
съответствала на изложената от жалбоподателката фактическа обстановка и така на
практика отказал правото ѝ да търси безопасност за своя живот. Не било
анализирано това, което твърдяла жалбоподателката, органът се позовал на
изходящи от нея справки-анализи. Органът не кредитирал изложеното от
жалбоподателката, а ако било установено противоречие или неясноти, то същите
следвало да се изяснят при допълнителни интервюта. Аргументацията на
административния орган не съответствала на изложените опасения за преследване в
страната по произход, а липсата на мотиви в тази насока представлявало
съществено процесуално нарушение. Нямало посочени фактически основания за
правните изводи, а само бланкетно и формално били изложени обстоятелства, които
били използвани и в други аналогични случаи. Решението било своеобразна
компилация от изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган
нямало. Това било абсолютно незаконосъобразно и до степен, че граничело с
нищожност на оспорения акт. Молбата за закрила не била явно неоснователна и не
били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и
чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ, тъй като в проведените интервюта жалбоподателя
добросъвестно изложил своите опасения, като посочил и че обстановката в
страната се влошавала непрекъснато и изпитвал основателен страх от преследване.
Твърди, че била в опасност и ако трябвало да бъде върнат И., то щяла да бъде
изложена на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и
личната сигурност. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната по
произход било от съществено значение за спазването на принципа за забрана на
връщане на бежанците на територията на държава, в която били застрашени
неговите свобода или живот. Неправилно била приложена и тълкувана нормата на
чл.9 от ЗУБ. Касаело се не за насилие, насочено срещу личността, а за заплаха
поради ситуация на безогледно насилие. Молителят на субсидиарната закрила –
хуманитарен статут, не било необходимо да доказва, че е индивидуално застрашен
в страната по произход по причини или фактори, произтичащи от личните му
обстоятелства. Поради неправилно приложение на закона административният орган
стигнал до погрешен извод и постановил
оспорения акт в нарушение на материалните норми. Иска да бъде отменено
обжалваното решение и преписката да бъде върната на административния орган с
указания да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ РПЦ Харманли,
иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за
неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в
производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед №4537ПАМ-48/02.12.2020г. на Директор ГПО
Ново село спрямо чужденеца К. Д. Х. е наложена принудителна административна
мярка Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета
страна. С Решение рег.№ 16531/29.12.2020г. е
настанена в РПЦ Харманли.
С молба №1824/29.12.2020г. по описа на ДАБ при МС РПЦ
Харманли, жалбоподателката, гражданка на И., е поискала закрила в Република
България. Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето се
е представило като К. Д. Х., родена на ***г. от И . Приложена е и подписана от
жалбоподателката декларация за съгласие и информационен лист за обработване на
лични данни от 29.12.2020г., както и покана от 29.12.2020г. за провеждане на
интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е
дактилоскопна карта, издадена е регистрационна карта на чужденец от 29.12.2020г.
На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали
молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.
На 13.01.2021г. с кандидата било проведено интервю, за
което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателката заявила, че
има три сестри в Германия. Петте ѝ деца С., Х., Ф., А. и Н. също били в
Германия. Ф. бил там от 5 години и имал статут. Майка ѝ също била в
Германия – от две години била там, била 100-годишна. Напуснала легално страната
по произход в началото на ноември за Турция, а оттам с камион за България. Била
със съпруга си и двамата си сина. Влезли в РБ нелегално преди 2 месеца. Паспортът
ѝ останал при трафиканта в Турция. Имала само иракско гражданство. Съпругът
ѝ се казвал И.А.. Не била арестувана или осъждана в държавата си, нямала
проблеми с властите заради етническа принадлежност или изповядваната религия -
йезид, не членувала в политическа партия или въоръжена групировка, нямало
отправена заплаха лично към нея или да било оказвано насилие. Не била учила и се
грижела за семейството. В И. останали две от дъщерите ѝ, те били женени.
Напуснала държавата си, защото през 2014г. били нападнати от ДАЕШ. Избягали в
планините, а оттам преминали в Сирия и останали седмица. Върнали се в Д.,
където живели в бежански лагер. Лагерът бил палатков, давали им малко храна,
имало пожари всяка седмица, нямало добри условия. Напуснали и искали да получат
закрила в България и после да отидат в Германия.
В административната преписка са приложени протоколи от
проведени интервюта със съпруга на жалбоподателката, както и двамата нейни
синове, с които се потвърждават изложените факти от жалбоподателката.
С Решение №УПХ-26/18.01.2021г. на Интервюиращ орган в
РПЦ Харманли на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е
отхвърлена молбата от К.Д.Х. за предоставяне на международна закрила, като същото
е съобщено на жалбоподателката на 21.01.2021г. и тя била запозната със
съдържанието му на език, разбираем за нея.
Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на
25.01.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателката, а
жалбата е подадена в определения от закона
7-дневен срок, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно
легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и
е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по
чл.159 от АПК.
Разгледана по същество, съдът
намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган, лице на длъжност младши експерт в Регистрационно приемателен център –
Харманли, определен със Заповед №РД05-767/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ
/л.18 от делото/ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган,
обстоятелство, което е не е спорно по делото, както и се установява от
представената в преписката заповед.
Процесният административен акт отговаря на
изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на
конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.
Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено
такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя.
Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее,
като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в
присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.
Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в
производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1,
т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена
от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на
29.12.2020г., а оспореният акт е издаден на 18.01.2021г. при спазване на срока
по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган
при РПЦ при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен
протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за
него език.
В случая административният орган
е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателката за
предоставяне на международна закрила, но по делото няма приложено последващо
становище. Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на
оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ -
в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Поради това съдът счита, че не са налице основанията
по чл.146, т.1-3 от АПК.
Оспореното решение
съдът намира и за съответно на материалния закон.
Причините, които българският законодател установява,
като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут,
се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в
бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете
произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права
на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателката заявява като
причина за напускане на И. желанието да
бъде с петте си деца, които вече са в Германия. Според съда така изнесените по
време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като
такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на
основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито
че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се
страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи
данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради
причините, които се релевират в закона. Още повече, че самата жалбоподателка
избрала да напусне страната си, а не е била принудена да го стори. Статутът на
лицето следва да се определя не просто от субективните възприятия, но и
последното следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била
установена от административния орган. Нито пред административния орган, нито в
съдебното производство, има твърдения или доказателства, че спрямо К.Д.Х.
е имало преследване или пък съществува риск от
преследване, което да попада в предметния обхват на ЗУБ. Така съдът намира, че
установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено и
доброволното напускането на държавата по произход. При обсъдената от
интервюиращия орган представена бежанска история, то може да се направи защитен
извод за липса на осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Следва да се има предвид и установеното незаконно влизане на територията на
Република България без чужденецът да е поискал закрила веднага, а това е
сторено едва след задържането от полицията. Нещо повече – самата тя заявява, че
иска да ѝ бъде предоставен статут, за да отиде при децата си в Германия.
В настоящото производство не се установява причините за напускане да попадат в
обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде
направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е
конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността
от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение.
Посоченото в бежанската история нападение е от 2014г., като не се сочи след
това жалбоподателката да е била обект на преследване, нито се обосновава
наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната му по произход. В този
смисъл правилен се явява изводът,
който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход,
мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото
производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по
някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от
бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната
по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си
чужденецът не навежда някакви твърдения за конкретни репресии, предприети спрямо
него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от
причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя
извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е
изцяло правилно.
Съдът намира за правилна и обоснована преценката на
Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на
хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В
разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденецът нито е
арестуван, нито е осъждан в държавата си по произход, нито сочи проблеми с
властите, полиция и армия или други организации.
Третото обстоятелство, което обосновава извод за
предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие
на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.
Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената
разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от
29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за
признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без
гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от
международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.
Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor
Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна
преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО
на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече
Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в
смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид
закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в
представените справки от ДАБ. На основание чл.21, т.8
от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по
произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа,
икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за
спазването на правата на човека. Така представените справки относно И. са
изготвени от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представляват
официален писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите,
удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията в И. да сочи на
наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ,
който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща цялата
територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се
на тази територия. Не се доказва наличие на такъв
вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на И.,
който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда
на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива
2004/83 ЕО (отм.). При решаване на искането административният орган правилно е
отчел, че няма информация за безогледно
насилие, както и не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита,
че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по
произход – И., той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. При
липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите
изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на
молбата за предоставяне на статут на гражданина на И. по реда на чл.9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и основания, посочени в
чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв
статут.
Административният орган изпълнява
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно: извършва проверка доколко субективните
опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко
посегателство са обективни, обсъжда актуалната обстановка в страната по
произход – И., като данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в
решението на интервюиращия орган /л.14 и сл. – Справка №МД-674/10.12.20г.; л.73
и сл. - №МД-71/05.02.21г./. Изводът, че
по отношение на жалбоподателката не са налице причини от хуманитарен характер
или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да
обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не
страда от порок, налагащ отмяната му по
смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената
против решението жалба се явява неоснователна.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Д.Х., гражданин на И., ЛНЧ **********, с посочен по делото
съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-26/18.01.2021г. на Интервюиращ
орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: