М О Т
И В И
към присъда по НОХД №264/2017г.
по описа на Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият Й.В.Й., роден на ***год.
в гр. М., с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес:***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК за това, че на 07.07.2016г. в с.Л., обл. с., чрез запалване противозаконно е унищожил чужда
недвижима и движими вещи, както следва: селскостопанска постройка с площ
150кв.м. с изграден първи етаж от камъни и изграден втори етаж от дървени
пръчки и покрит с цигли на стойност 750.00лева ведно с намиращите се в нея
2куб. метра иглолистни дъски първо качество, с единична цена за кубичен метър в
размер на 300.00лева, общо на стойност 600.00лева, 2.1 куб. м. иглолистни греди
10х10см. с единична цена за кубичен метър в размер на 320.00лева, общо на
стойност 672.00лева, 1.5куб. м. иглолистни греди 8х10см. с единична стойност за
кубичен метър в размер на 320.00лева, общо на стойност 480.00лева и 6бр. челни
дъски с единична стойност 18.00лева, общо на стойност 108.00лева или всичко на
обща стойност 1860.00лева, собственост на П.Ц.П. *** и М.Ц.П. ***, и 6тона
сено, с единична стойност 70.00лева за тон или общо на стойност 420.00лева,
собственост на П.Р.Н. ***, или всички вещи на обща стойност 2280.00лева.
В съдебно заседание съдът е приел за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалите от престъплението П.Ц.П. *** и М.Ц.П. *** против подсъдимия Й.В.Й. граждански иск за имуществени
вреди от престъплението, в размер на 1860,00 лева общо
за двамата, както и за причинените им неимуществени вреди от престъплението - за
претърпените от тях изживявания и
емоционален стрес в размер на 1500лв. за всеки един от тях, ведно със законната
лихва от деня на увреждането 07.07.2016г. до окончателното им изплащане, като същите са
конституирани като граждански ищци и частни обвинители в наказателното
производство.
В съдебно заседание, представителя на Б.ска
районна прокуратура поддържа обвинението спрямо подсъдимия Й.В.Й., така както е
предявено с обвинителния акт и внесено в БРС за разглеждане. Прокурорът счита, че
са налице достатъчно доказателства, сочещи, че Й.В.Й. е извършил
престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност и че за същото
следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода около средния предвиден размер, чието изтърпяване да бъде
отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание, повереника на частните ищци и защитникът - адвокат С.Ц. от САК пледира за
това, подс.Й. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и да му се наложи наказание лишаване от свобода около средния
предвиден размер, и изтърпяването му да
бъде отложено на основание чл.66 от НК. По отношение на предявения граждански
иск адв.Ц. твърди,
че той е основателен и доказан. Частният обвинител и граждански ищец М.П. в
съдебно заседания поддържа казаното от повереника си.
Подсъдимия изразява съжаление за
извършеното от него и в последната си дума иска от съда да му наложи наказание,
на което да бъде отложено изтърпяването.
В съдебно заседание, защитникът - адвокат К.К.
от САК и подсъдимият Й.Й. не признават
обвинението, пледират за
оправдателна присъда, считат. Адв.К. излага доводи,
че не са налице доказателства, подкрепящи обвинителната теза.
След поотделна
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Свидетелите
П.Ц.П. и М.Ц.П. са брат и сестра и притежават наследствен имот, находящ
се в с.Л., обл.
с. - урегулиран парцел XV-53
в кв.7 по плана на селото. В имота имало
построена селскостопанска постройка/сламник/ с площ 150 кв. метра, на два
етажа, с каменни основи и стени, изградени от плетеж
от дървени пръчки, измазан с кал, покрит с цигли. Св.П.П.
и св.М.П. съхранявали в селскостопанската постройка 2 куб.метра иглолистни
дъски първо качество, 2,1 куб. метра иглолистни греди 10x10см и 1,5
куб. метра иглолистни греди 8x10 см, които били закупили за ремонтни дейности в имота си. На около 500 метра от имота на св.П.П. и св.М.П. живеели в къщата си св.П.Р.Н.
и св.А.А.Н.. Тъй като св.П.П.
и св.М.П. не живеят постоянно в с.Л., обл. с. двамата се договорили със св.П.Н., че той ще поддържа
имота им там, ще го наглежда, като му предоставили за ползване част от гореописаната
селскостопанска постройка. Там, от около 7-8години св.Н. съхранявал сеното си.
Общото количество сено, което към 07.07.2016 г. св.П.Н. съхранявал в
селскостопанската постройка в имота на св.П.П. и св.М.П.
***, било с тегло шест тона.
Около
00.30 часа на 07.07.2016 г. св.Й.И.Й. *** се събудила и излязла от къщата си.
Св.Й. забелязала, че горяла селскостопанската постройка в имота на св.М.П. и
св.П.П. и веднага позвънила
на св.А.В.М., която била роднина
на последните, за да й съобщи
за горящата сграда. Св.Й. веднага сигнализирала на органите на полицията и служителите на Районна
служба пожарна безопасност и защита на населението за случилото се, след което отишла
на мястото на пожара, където била и св.М..
Междувременно,
около 00.30 часа на 07.07.2016г. и св.А.П. – внучка на св.П.Р.Н. и св.А.А.Н. забелязала, че
селскостопанската постройка в имота на св.М.П. и св.П.П.
горяла, поради което веднага събудила дядо си и му съобщила, че сеното му гори. Св.Н. и св.А.Н.
отишли в имота на св.П.П. и св.М.П. и видели, че цялата постройка с намиращото се в него сено
гори силно. Сигнал на тел.112 за пожара в имота на св.П.П.
и св.М.П. подал и живеещия наблизо св.Г.Ц.Г..
На място, в имота на св.П. и
св.М.П. пристигнали служителите на РСПБЗН - Б. св.П.И.П. и св.Ц. Н.В., които
веднага предприели мерки за потушаване на пожара в селскостопанската постройка.
Въпреки усилията им обаче, цялата постройка, заедно с намиращите се вътре вещи,
собственост на св.П.П., св.М.П. и на
св.П.Н. изгорели напълно и били
унищожени.
На 07.07.2016г., подс.Й.В.Й. провел телефонен разговор от своя телефон с номер *** със св.А.П., като
се свързал с ползвания от нея телефонен
номер **********. Тогава двамата провели разговор, в който св.А.П. попитала
подсъдимия защо е запалил сеното на дядо й, при което той й отговорил, че е бил
пиян и изразил съжаление за това. Тези изявления от страна на подс.Й. били записани от св.А.П. на мобилния й апарат „НТС“
с ИМЕИ ******. След като приключили разговора, св.А.П. пуснала записа на св.П.Н.
и св.А.Н.. С протокол за доброволно предаване от 01.09.2016г. св.А.Н. предала
на разследващ полицай при РУ - Б. своя телефон, на който се намирал горецитирания запис
от разговора й с подсъдимия. Била изготвена съдебно-техническа експертиза в резултат, на което, след изследване на
съдържанието на аудиозаписа, намиращ се в паметта на
телефона, този разговор бил свален на
хартиен носител.
На 19.07.2016 г. в сградата
на РУ – Б. полицейския служител при РУ – Б. – св.М.И.П. провел беседа с
подсъдимия, при която последният му заявил, че на 07.07.2016г. след полунощ, на
път към дома си в с.Л., обл. с., мах.”Куковци” е запалил сеното в процесната стопанска
постройка, за да отмъсти на св.А.П., която
не желаела двамата да са в интимни
отношения.
От заключението на извършената съдебно - оценителна експертиза, е видно, че
вещите, предмет на престъплението, били на обща стойност 2280.00лв. както следва: селскостопанска постройка с площ
150 кв. метра с изграден първи етаж от камъни и изграден втори етаж от дървени
пръчки и покрит с цигли на стойност 750.00 лева; 2 куб.метра иглолистни дъски
първо качество, с единична стойност за кубичен метър в размер на 300 лева, общо
на стойност 600 лева, 2,1 куб.метра иглолистни греди 10x10
см, с единична стойност за кубичен
метър в размер на 320.00лева лева, общо на стойност 672.00 лева, 1,5 куб.метра
иглолистни греди 8x10 см
с единична стойност за кубичен метър в размер на 320.00 лева, общо на стойност
480.00 лева и 6 броя челни дъски с единична стойност 18.00 лева, общо на
стойност 108.00 лева, или всичко вещи, собственост на П.Ц.П. и М.Ц.П. са на обща стойност 1860.00 лева; и шест тона
сено, с единична стойност 70 лева за тон или общо на стойност 420.00 лева.
От заключението на
назначената в хода на досъдебното производство пожаро-техническа
експертиза е видно, че не може да бъде направено обосновано заключение за причината
за възникналия пожар на 07.07.2016г. на процесния
сламник, както и че не може да се направи обосновано предположение за огнището
на пожара и неговото разпространение, предвид на това, че не е налице протокол
за оглед на местопроизшествието, фотоалбум или иззети доказателства.
В съдебното следствие е допусната
и приета повторна пожаро-техническа
експертиза, която да отговори на същите въпроси, поставени в досъдебното производство, но след
провеждане на разпити на всичките свидетели по делото. В заключението си вещото
лице допуска като възможна и вероятна и водеща версията за възникване на пламъчно
горене в горимия материал в сламника, вследствие
действието на източник на запалване /с краткотрайно или продължително
действие/, при което източника на запалване се е намирал в достатъчна близост
до горимия материал. В заключението на повторната
експертиза също се сочи, че поради напълно унищожения горен етаж, липсата на
сведения по развитието на горенето, не може да се установи в кое от помещенията
на горния етаж на постройката първоначално е възникнал пожара.
От приложената по делото
справка от БАН е видно, че от 22.00ч. на 06.07.2016г. до 00.30ч. на 07.07.2016г.
в района на с.Л., обл. с. не са наблюдавани
гръмотевични бури и светкавици.
Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя
от събраните по делото доказателства – показанията на св.П.Ц.П., дадени по същото
дело на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК, показанията на св.М.Ц.П., св.П.Р.Н.,
дадени по същото дело на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 от НПК, показанията на св.Й.И.Й. дадени по същото дело
на досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото
по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, показанията на св.П.И.П., дадени по
същото дело на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.2 от НПК, показанията на св.Ц. Н.В.,
показанията на св.А.В.М., показанията на св.Г.Ц.Г., показанията на св.А.Д.П., дадени
по същото дело на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.281 ал.1 т.2
от НПК, показанията на св.М.И.П., дадени по същото дело на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК показанията на А.А.Н.,
от пожаро-техническата – експертиза и допуснатата и
приета повторна -техническата – експертиза, съдебно – техническа експертиза,
съдебно оценителна експертиза, справка от БАН
както и от приетите в съдебно заседание писмени доказателства - копие от
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 119, то ІІ, дело № 629/1985 г. на нотариус при БРС; касова бележка от 15.05.2015г.; протокол за
доброволно предаване от 01.09.2016 г., протокол за доброволно предаване от
02.09.2016г.; копие от нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давност № 119, то ІІ, дело № 629/1985 г. на нотариус при БРС и касова бележка
от 15.05.2015г., протокол за оглед на веществени доказателства от 29.09.2016г.;
писмо с № УРИ № 10581-р-2456/07.09.2016 г. от МВР- Д“Национална система 112“;
справка от РСПБЗН–Б.; разпечатка от „Теленор
България“; писмо от „Виваком“ БТК ЕАД, писмо от „Мтел“; разписка от 19.12.2016г.; справка за съдимост №
301/12.04.2017г. на Й.В.Й.; декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние на Й.В.Й..
Съдът кредитира изцяло показанията, дадени
пред съда от свидетелите М.П., Цв. В., А.М., Г. Г. и А.Н.
като логични и непротиворечиви. Съдът кредитира напълно и показанията на
свидетелите П. П., П. Н., Й.Й., П.П., А.П. и М.П., дадени по същото дело на досъдебното
производство с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност, като отчита, че е напълно
възможно с оглед изминалия продължителен период от време те да не си спомнят
някой факти. Съдът възприема като добросъвестно дадени, показанията на св.А.П.,
св.М.П., П. П., А.М., А.Н. и П. Н., въпреки че те са заинтересовани от изхода
на делото, предвид на това, че част от тях са пострадали от престъплението, а
другите са техни роднини.
Съдът кредитира заключението на вещите лица по
приетите пожаро -технически, съдебно –
техническа и съдебно- оценителна експертизи като конкретни,
обосновани, точни и изготвени от лица, които притежават съответните специални
знания.
С изключение на показанията на св.М.П., от показанията на другите разпитани свидетели
се установява, че в действителност на 07.07.2016г. около 00.30ч. в с.Л., обл. с., селскостопанската постройка, собственост на св.М.П.
и св.П. П. е горяла, както и че самата
тя и намиращите се в нея вещи – дървен материал и сено са били унищожени,
вследствие на горенето. Свидетелите Цв. В., А.М., Г. Г.,
А.Н., П. Н., Й.Й., П.П. единствено са възприели горящата сграда и
самия процес на горене, като не са възприели автора на престъплението, нито
някакви деяния, предизвикали запалването й.
В показанията си св.М.П. единствено пресъздава направените извънпроцесуални
самопризнания на подсъдимия, т.е. думите на подс.Й.,
изречени пред него, с които той е заявил, че на 07.07.2016г. в с.Л., обл. с. е запалил сеното на св.П. Н., за да си отмъсти на
неговата внучка.
От показанията на св.А.П., се установява, че
тя е възприела горящата селскостопанска постройка, както и че след това е
провела телефонен разговор с подсъдимия, при който той й е казал, че е запалил сеното на нейния дядо – св.П. Н.,
тъй като е бил пиян. Показанията на св.А.П. по отношение на това дали подс.Й. е направил в телефонния разговор с нея самопризнания за подпалването на сламника се
потвърждават от заключението на съдебно-
техническата експертиза.
При
така приетата за установена фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че обвинението остана изцяло недоказано. Внесеното срещу подсъдимия
обвинение е за престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Съдът намира, че в случая в
действителност е налице извършено противозаконно унищожаване на чужди движими и
недвижими вещи, като същите са запалени, но не са налице достатъчно
доказателства, сочещи по безспорен и категоричен начин, че автор на това
престъпление е именно подс.Й.. Нито един от
разпитаните по делото свидетели, не е видял подсъдимия на 07.07.2016г. в с.Л., обл. с. да запалва стопанската постройка на св.М.П. и П.П., респ. да запалва
сеното на св.П. Н.. Още повече – никой от свидетелите не е забелязал на 07.07.2016г.
подсъдимият да се е намирал в близост до
запаления сламник.
Разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК
задължава съда да признае подсъдимия за виновен едва когато събраните гласни и
писмени доказателства, предварително пресеяни и претеглени през вътрешното му
убеждение доказват извършването на престъплението от него по несъмнен начин. Съдът приема, че
обвинението не е доказано по такъв начин, а доказателствената основа, на която
представителите на държавното обвинение са базирали обвинителната си теза след
приключване на досъдебното производство и отстоявали същата в хода на съдебното
следствие се изразява единствено в направените извънпроцесуални
самопризнания на подсъдимия пред св.М.П. и св.А.П..
Процесуалният закон не позволя в
основата на осъждането на подсъдимия да са единствено неговите признания, като
в тази насока не се прави разлика между съдебни и извънпроцесуални
признания. Освен че осъдителната присъда не може да се основава само на
самопризнанието на подсъдимия, съгласно чл.116 ал.1 от НПК, това правило се
разпростира и по отношение на свидетелските показания, които пресъздават извънпроцесуални признания на подсъдимия. Свидетелските
показания, установяващи самопризнание, дори и да съвпадат с обясненията на
подсъдимия, дадени по време на процеса, не могат да обусловят осъдителна
присъда, освен ако в подкрепа на обвинението не са събрани и други
доказателства. В случая не само такива доказателства липсват, но и подсъдимия не
е дал обяснения. Следва да се отбележи, че съдебно-техническата експертиза
единствено пресъздава на свой ред проведения телефонен разговор между
подсъдимия и св.А.П., но в никакъв случай не е доказателство, което да подкрепя
самопризнанието на подс.Й..
Следователно по делото по
категоричен начин липсват доказателства, водещи до извод, още по-малко несъмнен
за участие на подсъдимия в престъплението, предмет на повдигнатото обвинение. По
тези съображения съдът намира, че деянието, за което подсъдимия е предаден на
съд не е осъществено от него, нито от обективна, нито от субективна страна,
поради което го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.216, ал.1 от НК.
В тази връзка приетият за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск за имуществени и
неимуществени вреди с правно основание в
чл.45 от ЗЗД, съдът намира за изцяло неоснователен и недоказан, тъй като в
случая, видно от изложената по-горе фактическа обстановка, не са налице
елементите от състава на непозволеното увреждане, а именно виновно поведение от
страна на подсъдимия, претърпени от гражданските ищци имуществени и
неимуществени вреди и причинна връзка между тях. Затова и след като не е
доказано авторството на деянието претенцията на П.Ц.П. и М.Ц.П. срещу подсъдимия Й.В.Й., за причинените им имуществени вреди от
престъплението по чл.216, ал.1 от НК, в размер на 1860,00 лева общо за
двамата, както и за причинените им неимуществени вреди от престъплението - за
претърпените от тях изживявания и
емоционален стрес в размер на 1500лв. за всеки един от тях, ведно със законната
лихва от деня на увреждането 07.07.2016г. до окончателното им изплащане, бе
отхвърлена от съда като неоснователна и недоказана.
При
този изход на процеса и на основание чл.190, ал.1 от НПК съдебно-деловодните
разноски остават за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си по
НОХД №264/2017г. по описа на Б.ски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :