№ 2518
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110132994 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от М. Е. Т. срещу „РЕАЛНО И
ВЪЛШЕБНО” ЕООД искове с правна квалификация чл.344 ал. 1 т.1 и т.3 и чл.225 ал.1 от
КТ за признаване на извършеното със заповед № 9/09.04.2021г. на управителя на ответното
дружество уволнение за незаконно и изплащане на обезщетение за времето, през което е
останала без работа. Ищецът твърди, че извършеното уволнение е незаконно, защото не е
спазена процедурата по чл.193 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като
заповедта не ѝ е била надлежно връчена и не ѝ е била дадена възможност да даде обяснения.
Счита също, че не е извършила нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в
заповедта.
Ответникът оспорва предявените искове, твърди, че уволнението е законосъобразно.
Посочва, че има ясна и точна индивидуализация на нарушенията, извършени от ищцата и за
които същата е дала обяснения, доказаност на извършените нарушения, които са тежки
нарушения на трудовата дисциплина и налагат дисциплинарно уволнение.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК,
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
І. По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ
1
Не е спорно между страните, а и се установява от трудов договор от 15.02.2021г., че от
тази дата до дата 09.04.2021г. между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „художник-декоратор“.
Със заповед 9/09.04.2021г. на управителя на ответното дружество М. А., връчена в
условията на отказ, е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.
330 ал. 2 т. 6 от КТ - с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.
Исковата молба е предявена в 2- месечният срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ и
следователно е процесуално допустима.
Доколкото разпоредбата на чл.194 от КТ е императивна и съдът дори и без направено
възражение следи за спазването на сроковете служебно, то в настоящия случай констатира,
че не е налице нарушение от страна на работодателя при издаването на заповедта за
дисциплинарно уволнение и същата е издадена именно в изискуемите срокове.
Констатира се от приложените към исковата молба писмени обяснения, че на ищцата е
била дадена възможност да даде обяснения по всички твърдени нарушения на трудовата
дисциплина преди налагане на дисциплинарното наказание на осн. чл. 193, ал. 1 КТ.
От самата заповед и от показанията на свидетелката А. е видно, че същата е била
връчена на ищцата на 09.04.2021г. на осн. чл. 195 КТ.
Заповедта е била издадена от компетентно лице – управителя на дружеството „Реално и
вълшебно“ ЕООД към онзи момент – М. А..
С оглед горното съдът приема, че формално е била спазена процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“.
В случая трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ
т.е. поради изчерпателно изброени в закона юридически факти, възникнали след сключване
на трудовия договор и което основание за прекратяване на трудовото правоотношение е от
т.нар. виновни състави, т.е. предполагат вината на работника или служителя за
преустановяване на трудовоправната връзка - в случая поради налагане на наказание
„уволнение”.
Наказанието е наложено с мотивирана заповед на работодателя, която съдържа всички
предвидени в чл. 195, ал.1 от КТ реквизити. В процесната заповед са посочени нарушителят,
описано е нарушенията на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяването на работа в
определен период от време - нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 от
КТ, вр. чл. 190, ал.1, т. 2 от КТ, злоупотреба с доверието на работодателя по чл. 187, ал. 1, т.
8 от КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ, увреждане на имуществото на работодателя и
разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства по чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ,
вр. чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния
трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение по чл. 187,
2
ал. 1, т. 10 от КТ, , вр. чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ, както и кога са извършени. Посочени са също
наказанието и законният текст, въз основа на който то е наложено.
В тежест на работодателя е да докаже осъществяването на твърдените в заповедта
нарушения на трудовата дисциплина. По този начин е била разпределена доказателствената
тежест в доклада по чл. 146 ГПК.
Като нарушение на трудовата дисциплина е посочено чл.190 ал.1 т. 2 от КТ – неявяване
на работа в течение на повече от два последователни дни – от 01.03.2021г. до 09.04.2021г.
Съдът счита, че това нарушение на трудовата дисциплина е недоказано от страна на
работодателя. Действително, като безспорно между страните е изведено, че на 01.04.2021г.
М. Т. е закъсняла за работа. Въпреки това от приобщения по делото видеозапис и
показанията на свидетеля Иван Иванов се установява, че на процесната дата служителката се
е явила на работа около обяд. От разпитите на св. Иван Иванов и В. А. се констатира, че на
същата дата управителят на дружеството работодател „Реално и вълшебно“ ЕООД М. А.,
след стълкновение с персонала, е помолила всички да напуснат офиса. При посещение на
следващия и по-следващия ден 02.04.2021г. и 03.04.2021г. свидетелите твърдят, че на никого
от служителите не му е бил осигурен достъп до работното помещение. Съдът кредитира така
дадените от свидетелите показания като последователни и непротиворечиви. Според тях
още на 01.04.2021г. управителят на ответното дружество М. А. е казала на всички
служители, че са уволнени. За отсъствието на М. Т. през другите дати от сочения в
заповедта период не са ангажирани доказателства. С оглед горната фактическа обстановка,
съдът намира, на първо място, че не е доказано пълно и главно дисциплинарното нарушение
– неявяване на работа от страна на служителя в течение на два или повече дни. Единствено
нарушение, изразяващо се в закъснение за явяване на работа от няколко часа не е с тежест,
достатъчна да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
По-съществено е, обаче, че от свидетелските показания се констатира, че работодателят не е
осигурил достъп на служителя до помещенията, в които следва да полага своя труд, т.е. до
работното му място. Ето защо отсъствието от работа, дори да се приеме, че е имало такова,
не се явява нарушение на трудовата дисциплина, тъй като е било предизвикано по вина на
работодателя. Като за датата 01.04.2021г. следва да се отчете, че служителят е напуснал
работното си място по заповед на работодателя, заедно с всички останали служители на
дружеството. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК работодателят е длъжен да осигури на
служителя работно място и условия в съответствие с характера на работата. При
неизпълнение на това задължение на работодателя не възниква и насрещното задължение на
работника да престира труда си за времето, през което не му е бил осигурен достъп до
работното му място. По тези съображения съдът намира, че не е осъществено нарушението,
посочено в чл.190 ал.1 т. 2 от КТ.
Като нарушения на трудовата дисциплина са посочени чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, вр. чл.
190, ал.1, т.4 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя; чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ, вр.
чл. 190, ал.1, т. 7 от КТ – увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на
материали, суровини, енергия и други средства и чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, вр. чл. 190, ал.1, т. 7
3
от КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор
или определени при възникването на трудовото правоотношение.
Тези основания за уволнение следва да се разгледат заедно, тъй като се изразяват в едно
и също от фактическа страна нарушение на трудовата дисциплина, а именно изтриване на
файлове, собственост на работодателя, намиращи се на работния компютър на М. Т..
Съдът счита, че горепосоченото обстоятелство не е било доказано от страна на
работодателя в условията на пълно и главно доказване. За да бъде доказан един факт пълно
не следва да остават съмнения за неговото осъществяване. На приобщения по делото
видеозапис на въпросната дата действително се вижда възникнал спор между служителя
Рикардо Гъров и М. А.. След това пререкание някои от служителите в офиса, включително
ищцата М. Т., са ползвали своите компютри. Тъй като на огледания видеозапис не се чува
звук, не се установиха твърденията на ответника, че Рикардо Гъров е призовал служителите
да изтрият работните си файлове. Свидетелката В. А. споменава, че се е разговаряло за
изтриването на различни файлове, но не е ставало въпрос за служебни такива. От самия
запис, поради ниското му качество, не могат да се различат действията, които осъществява
на своя работен компютър ищцата М. Т.. Също така при дадени от нея обяснения по реда на
чл. 176 от ГПК същата отрича да е изтривала служебни файлове от работния си компютър.
Твърди, че на записа се вижда, как излизала от свои профили в Гугъл и Фейсбук. Следва да
се добави, че дори да беше установено, че на 02.04.2021г. Рикардо Гъров е призовал
колегите си да изтрият работните си файлове, това отново не би било достатъчно да докаже
по несъмнен начин факта на унищожаването им от страна на М. Т.. Както се посочи по-горе
в тежест на работодателя е да докаже нарушенията на трудовата дисциплина, въз основа на
които е било наложено наказанието дисциплинарно уволнение, като същият не е сторил
това.
По тези съображения съдът счита, че не е доказано осъществяването на фактическия
състав на нито едно от нарушенията на трудовата дисциплина, посочени в заповедта за
дисциплинарно уволнение, и уволнението следва да бъде отменено като незаконно.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 вр.чл.225 ал.1 от КТ.
Основателността на иска за обезщетение поради незаконно уволнение пък се
предпоставя от продължителността на периода, в който правото на обезщетение съществува
- от датата на незаконното уволнение до обявяването на недействителността от съда, но не
повече от 6 месеца. В 6-месечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ работникът има право на
обезщетение, защото отношенията между него и работодателя се уреждат като при
действителен трудов договор.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ предоставя причинна връзка между правонарушението
– незаконното уволнение и вредата – оставането без работа.
В настоящият случай ищцата претендира обезщетение за периода 09.04.2021г. –
4
09.10.2021г. в размер на 3510,00 лв.
От представената трудова книжка, се установява, че след вписване прекратяване на
трудовото правоотношение с работодателя, липсва друго вписване или отбелязване за
нововъзникнало трудово правоотношение.
От изготвена по делото съдебно счетоводна експертиза, а и от приложения трудов
договор се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от
ищцата за м.03.2021г. е 585 лв., определено съгласно чл. 228 от КТ. Размерът на
обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ, дължимо за период от 6 месеца, е в общ размер на 3510
лв.
С оглед разпоредбата на чл.242 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението относно присъдените суми за обезщетение за незаконно
уволнение.
По разноските:
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи и заплащане на държавните такси
по уважените искове в полза на бюджета на съда –50,00 лв. за иск с правно основание чл.344
ал.1 т.1 от КТ и 140,40 лв. – по иска с правно основание чл.225 ал.1 от КТ, както и
направените от бюджета на съда разноски в размер на 170 лв. за възнаграждение на вещо
лице по изслушаната експертиза или общо 360,40 лв.
Не са представени доказателства за реализирани от ищцата разноски, поради което
такива не се следват на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М. Е. Т. с ЕГН:
********** и с адрес: гр. София, ул. „Плиска“ № 1, вх. Д, ет. 3, ап. 90 и със съдебен адрес:
гр. София, ул. „Отец Паисий“ № 47, ет. 1, офис 5 – адв. С. М. по иск с основание чл. 344
ал.1 т.1 КТ, предявен срещу „РЕАЛНО И ВЪЛШЕБНО" ЕООД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Арсений Костенцев“ № 7, ет. 4, ап. 7,
извършено на основание чл.330, ал.2 т.6 КТ със заповед № 9/09.04.2021г. на М. А. –
управител на „РЕАЛНО И ВЪЛШЕБНО" ЕООД.
ОСЪЖДА РЕАЛНО И ВЪЛШЕБНО" ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Арсений Костенцев“ № 7, ет. 4, ап. 7 ДА
ЗАПЛАТИ на М. Е. Т. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ул. „Плиска“ № 1, вх. Д, ет.
3, ап. 90 и със съдебен адрес: гр. София, ул. „Отец Паисий“ № 47, ет. 1, офис 5 – адв. С. М.,
на основание чл.225 ал.1 от КТ сумата от 3510,00 лв., представляваща обезщетение в
брутен размер за времето, през което същата е останала без работа в следствие на
незаконното уволнение – за периода 09.04.2021г. – 09.10.2021г.
ОСЪЖДА РЕАЛНО И ВЪЛШЕБНО" ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Благоевград, ул. „Арсений Костенцев“ № 7, ет. 4, ап. 7 на основание чл.78
ал.6 от ГПК да заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата от 360,40 лв.
На основание чл.242 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението
в частта относно уважения размер на иска с правно основание чл.225 ал.1 от КТ в полза на
М. Е. Т. с ЕГН: **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд, а в частта, с която е допуснато предварително
изпълнение – в едноседмичен срок от връчване на решението с частна жалба пред Софийски
градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6