НЕПРИСЪСТВЕНО Р Е Ш
Е Н И Е
№ гр.Малко Търново 16.09.2019г.
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ
СЕПТЕМВРИ през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Чанко Петков
Секретар: Мара Димова
като разгледа докладваното от съдия ПЕТКОВ гр.дело № 61 по описа за 2019 год. на съда,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от :
“ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ» вписано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ,София, 1592, бул. „Христофор Колумб»№43 представлявано от *- изпълнителен
директор, действащо чрез упълномощен представител -
юрисконсулт Ирина Зашева, моб. тел. № *ПРОТИВ
П.С.С., ЕГН **********, c адрес: *** с която е предявен установителен иск по реда
на чл. 415, ал. 1, т. 2 във вр. е
чл.47, ал.5 вр. ал.1 от ГПК, във вр. е чл.79 и сл. ЗЗД във вр. е чл.99 ЗЗД за
признаване на установено по отношение на ответната страна, че за ищеца
съществува вземане по Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
25.01.2016 г. и Приемо- предавателен протокол към него като „БАНКА ДСК"
ЕАД, ЕИК ********* прехвърля на
"ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, ЕИК *********, вземания по договори за кредити,
предоставени на физически лица, срещу посочената в чл.3.1. от този договор цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента
в размер на
общо,: 2295.35 лв. /две хиляди, двеста деветдесет и пет лева и тридесет и пет
ст./, представляваща неплатената
от П.С.С. сума за погасяване на парично вземане,
цедирано от „БАНКА ДСК" ЕАД на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, съгласно Договор за
продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 г. и Приемо-предавателен протокол
към него, което вземане произтича от сключен между С. и „БАНКА ДСК"
ЕАД Договор за
стоков кредит № *г. и включва:
1328.00
лв. - главница, дължима за периода
от 02.04.2014 г. до 02.03.2016 г. вкл. съгласно съдържащия се в Договора за
стоков кредит № *г. погасителен план;
882.68
лв. - договорна лихва, дължима за периода от
02.04.2014 г. до 02.03.2016 г. вкл. и
84.67 лв. - наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за
периода от 05.01.2015 г. до 25.01.2016 г. вкл. законна лихва върху сумата от
2210.68 лв. /две хиляди, двеста и десет лева и шестдесет и осем ст./,
представляваща сборът от сумите по т.1 и т.2 по-горе, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата,
както и
в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а
именно: държавна такса в размер на 153 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 450.00 лв., определено по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ съгласно Наредба за заплащане на правната
помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006 г. /т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. на ВКС, ОСЕТК. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
следното:
Ищцовото дружество твърди, че с
Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 г. и Приемо-
предавателен протокол към него „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********
прехвърля на "ДЕЛТА КРЕДИТ"
АДСИЦ, ЕИК *********, вземания по договори за кредити, предоставени на
физически лица, срещу посочената в чл.3.1. от този договор цена, която
цесионерът е заплатил в цялост на цедента.
Сред цедираните вземания, описани в
горепосочения Приемо-предавателен протокол, фигурира и вземането срещу П.С.С., произтичащо от сключения между него и „БАНКА ДСК"
ЕАД Договор за стоков кредит № *г.,
съгласно който банката му е предоставила стоков кредит в размер на
1328.00 лв. за закупуване/заплащане на стоки от търговец „Технополис България”
ЕАД, а С. се е задължил да върне кредита за срок от 24 месеца заедно с
начислените договорни лихви разсрочено, на посочени в договора за стоков кредит
и погасителния план към него 24 ежемесечни анюитетни вноски, всяка от които в
размер на 77.24 лв. и последна изравнителна в размер на 77.38 лв., при падеж
2-ро число на месеца, за който се отнасят.
На 02.03.2014 г. разрешеният
кредит е бил усвоен еднократно, безкасово, по сметка на търговеца, от когото са
закупени стоките, след получаване на оригиналните документи в банката за
сключения договор за продажба.
В срока на действие на договора
за кредит, С. не е изпълнявал коректно задължението си за заплащане на
дължимите вноски, поради което към 25.01.2016
г. – датата на прехвърлянето на вземането, дължимата от С. сума възлиза
на 2295.35 лв. и включва: 1328.00 лв. - главница, дължима за периода от
02.04.2014 г. до 02.03.2016 г. вкл., 882.68 лв. - договорна лихва, дължима за
периода от 02.04.2014 г. до 02.03.2016 г. вкл. и 84,67 лв. - наказателна лихва,
начислена върху просрочените суми за периода от 05.01.2015 г. до 25.01.2016 г.
вкл.
В съответствие с чл.99, ал.З от ЗЗД, длъжникът П.С.С.
е уведомен за извършената цесия и за новия кредитор, но въпреки това не
са извършени никакви плащания за погасяване на паричните му задължения, поради
което на 12.03.2019 г. от страна на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу
С. за дължимите суми.
В деловодството на съда в законоустановения срок не е
постъпил писмен отговор от ответната страна.
След
като прецени, че са налице формалните предпоставки по
чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответника е редвоно призован по
реда на чл.41,ал.1 от ГПК, не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани
са последиците от неспазването на срока
за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването в първото заседание по делото, както и че е
налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови
неприсъствено решение, като уважи иска. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество.
При
този изход на делото, ответника следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 и
ал.8 от ГПК вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 /2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения /изм. и допъл. ДВ бр.28 от 28.03.2014г./ да заплати на ищцовото
дружество направените от него разноски по делото, в размер на: държавна такса в размер
на 153 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450.00 лв., определено
по реда на чл.37 от Закона за правната помощ съгласно
Наредба за заплащане на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006 г. /т. 12 от Тълкувателно
решение от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСЕТК. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че за “ДЕЛТА КРЕДИТ“
АДСИЦ» вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ,София, 1592, бул. „Христофор
Колумб»№43 представлявано от *- изпълнителен
директор, действащо чрез упълномощен представител -
юрисконсулт * ПО ОТНОШЕНИЕ НА П.С.С., ЕГН **********, c адрес: *** съществува вземане на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 във вр. е чл.47, ал.5 вр. ал.1 от ГПК, във вр. е чл.79 и сл. ЗЗД във вр. е чл.99 ЗЗД по Договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 г. и Приемо-
предавателен протокол към него цедирано от „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********
на "ДЕЛТА КРЕДИТ" АДСИЦ, ЕИК *********, по договори за кредити, предоставени на
физически лица, срещу посочената в чл.3.1. от този договор
цена, която цесионерът е заплатил в цялост на цедента в размер на
общо,: 2295.35 лв. /две хиляди, двеста деветдесет и пет лева и тридесет и пет
ст./, представляваща неплатената
от П.С.С. сума за погасяване на парично вземане,
цедирано от „БАНКА ДСК" ЕАД на „ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ, съгласно Договор за
продажба на вземания /цесия/ от 25.01.2016 г. и Приемо-предавателен протокол
към него, което вземане произтича от сключен между С. и „БАНКА ДСК"
ЕАД Договор за
стоков кредит № *г. и включва:
1328.00
лв. - главница, дължима за периода
от 02.04.2014 г. до 02.03.2016 г. вкл. съгласно съдържащия се в Договора за
стоков кредит № *г. погасителен план;
882.68
лв. - договорна лихва, дължима за периода от
02.04.2014 г. до 02.03.2016 г. вкл. и
84.67 лв. - наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за
периода от 05.01.2015 г. до 25.01.2016 г. вкл. законна лихва върху сумата от
2210.68 лв. /две хиляди, двеста и десет лева и шестдесет и осем ст./,
представляваща сборът от сумите по т.1 и т.2 по-горе, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата,
ОСЪЖДА П.С.С., ЕГН **********, c адрес: *** да
заплати на “ДЕЛТА КРЕДИТ“ АДСИЦ» вписано в Търговския регистър към Агенцията
по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ,София, 1592, бул. „Христофор Колумб»№43 представлявано от *- изпълнителен
директор, действащо чрез упълномощен представител -
юрисконсулт * държавна такса в размер на 153 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 450.00 лв., определено по реда на
чл.37 от Закона за правната помощ съгласно Наредба за заплащане на правната
помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006 г. /т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. на ВКС, ОСЕТК. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г.
Решението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: