РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1288
гр. Пловдив, 13 юни 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на шестнадесети май през
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3774 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на А.Х.Х., ЕГН **********,***, срещу Заповед
за принудителна административна мярка №6 на Началника на Пето РУ – ОДМВР Пловдив
от 04.12.2018 г.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта с доводи, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл.21 т.9 от
ЗООРПСМ, съответно не са налице основанията за налагане на процесната
ПАМ. Освен това, се излага изрично възражение по отношение на срока, за който
се налага ПАМ, който е определен в максималния му посочен от закона размер без
АО да е изложил мотиви за целта.
В крайна сметка се иска нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
по изложените съображения.
Ответникът – Началника на Пето РУ -
ОДМВР Пловдив, не се представлява по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства /представената от
ответника с придружително писмо заповед да прилагане
на ПАМ № 6 от 04.12.2018 г. на Началника на Пето РУ – ОДМВР Пловдив и АУАН № 10
от 04.12.2018 г., издаден от мл.инспектор Л.и свидетелските показания на св.Б./ и наведените от страните доводи, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок /заповедта е връчена на жалбоподателя
на 04.12.2018 г., самата жалба е подадена на 06.12.2018 г. в законоустановения срок видно от датата на входирането ѝ/ от лице, чиито права и законни
интереси са засегнати от наложената забрана.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на процесното
оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 6 от 04.12.2018
г. на Началника Пето РУ - ОДМВР-гр. Пловдив, с която, на основание чл.21, т.9
от ЗООРПСМ във връзка с чл.25, ал.1 от същия закон, на жалбоподателя е наложена
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две
година.
За да пристъпи към налагане на тази
ПАМ, АО е приел, че на 04.12.2018 г. около 19.30 часа в гр.Пловдив, стадион
„Локомотив“ при провеждане на футболната среща между отборите на ПФК“Локомотив“
Пловдив и ПФК“Ботев Пловдив“ и при напускане на спортното съоръжение
жалбоподателят извършва противообществена проява/спортно хулиганство/ по
смисъла на ЗООРПСМ, изразяваща се в това, че носи маска на лицето си и извършва
действия за прикриване на лицето си, което затруднява разпознаването, с което е
нарушил нормата на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ, поради което, на основание чл.25 ал.1
от ЗООРПСМ, му е наложено оспорената ПАМ, изразяваща се в забрана за посещение
на спортни мероприятие в страната и чужбина за срок от две години.
Като доказателство по делото е
представена единствено процесната заповед за налагане
на ПАМ, както и АУАН, посредством който е установено нарушение на чл.21, т.7 от
ЗООРПСМ. От страна на ответника не са представени други доказателства макар и с
разпореждането за насрочване на делото изрично да са му дадени от страна на
съда указания по разпределението на доказателствената
тежест и изрично да е задължен АО да представи пълната административна преписка
по издаването на процесната ПАМ. Предвид липсата на
процесуална активност от страна на ответника при изрично дадени му от страна на
съда указания за представяне на административната преписка и указания по
разпределението на доказателствената тежест, съдът приема
за недоказано извършването на процесното нарушение на
база на дадените в хода на съдебното производство свидетелски показания на св.Б.,
който под страх от наказателна отговорност заявява, че жалбоподателят не е
използвал маска, а единствено шал предвид лошите метеорологични условия на
04.12.2018 г. Представеният АУАН не може да наведе съда на различни изводи, тъй
като същият е издаден в друго производство, административнонаказателно
производство, както и с оглед обстоятелството, че АУАН по този закон не се
ползва с материална доказателствена сила за разлика
от АУАН по ЗДвП.
Предвид св.показания на св.Б., дадени
под страх от наказателна отговорност, съдът приема, че жалбоподателят не е
извършил описаното по процесната заповед нарушение,
съответно не са налице основания за налагане и на процесната
ПАМ, което налага нейната отмяна.
Основателно е и второто възражение по
жалбата касателно срока за налагане на ПАМ. Неясно
защо, АО е наложил ПАМ в нейния максимален размер. Липсват мотиви, изложени в
заповедта, защо се налага прилагането на
ПАМ в максималния ѝ размер.
Срокът, за който се налага ПАМ,
подлежи на самостоятелна, отделна
преценка от страна на АО, която преценка следва да бъде обоснована посредством
излагане на мотиви. В настоящият случай няма изложени мотиви защо е необходимо
срокът на налагането на ПАМ да бъде на нейния максимум. Поради тази причина,
съдът намира, че при налагане на процесната ПАМ е
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на посочване
на мотиви за продължителността на срока, за който е наложена мярката. В тежест
на АО е да установи всички фактически основания, породили както необходимостта
от налагане на ПАМ, така и нейната
продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че посредством нея да се постига
целта на закона. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 АПК необходимостта от налагане на
ПАМ и срокът, за който тя се прилага, следва да е обоснована от АО съобразно
преследваната от закона цел.
Предвид изложеното жалбата се явява
основателна.
По разноските:
При този изход на спора на
жалбоподателя се следват сторените по делото разноски, които са своевременно претендирани и доказани /договор на л.25/ и същите следва
да му бъдат присъдени в търсения размер, а именно 610 лева, равняващи се на
изплатеното адвокатско възнаграждение и внесена ДТ. Съгласно чл.8 ал.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималния адвокатски хонорар е 500 лева, като съобразно
осъщественото процесуално представителство по делото, съдът намира че
уговореният и заплатен такъв от 600 лева, макар и малко над минимума, не е
прекомерен.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 6 от 04.12.2018 г. на Началника Пето РУ -
ОДМВР-гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Пето РУ - ОДМВР-гр. Пловдив, да
заплати на А.Х.Х., ЕГН **********,***, разноски по
делото в размер на 610 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховният административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването на страните
за неговото изготвяне.
Председател: