№ 383
гр. София , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Съдия:Катерина Рачева
при участието на секретаря Павлина И. Христова
като разгледа докладваното от Въззивно гражданско дело № 20201000502926
по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 25.11.2019 г. по гр.д. № 5551/2018 г. по описа на СГС, І-13 състав е
отхвърлен предявения от Н. П. М., против Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ иск с правно основание чл.
506, ал. 2 КЗ вр. чл. 511 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в
резултат на ПТП на 07.10.2016 г. в размер на сумата от 30 000 лв. – частичен иск от
общ в размер на 150 000 лв., като неоснователен.
С определение от 01.07.2020 г. СГС, I-13 състав е оставил без уважение молба на
Н.М. за изменение на решението в частта на разноските, който е поддържал, че
присъдените разноски не са сторени реално, а на следващо място, че претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 2160 лева е прекомерно.
Ищецът Н. П. М. е депозирал въззивна жалба вх. № 156481/17.12.2019 г., с която
обжалва първоинстанционното решение с твърдения, че същото нарушава материалния
закон и е необосновано. Бил нарушен принципът на справедливостта, като съдът не
отчел множеството установени обстоятелства и взаимовръзките между тях. Не били
приложени относимите обективни критерии за определяне на дължимото обезщетение
и не били взети предвид застрахователните лимити. Не била съобразена относимата
съдебна практика и икономическата конюнктура. Моли да бъде отменено обжалваното
решение и ответникът да бъде осъден да заплати претендираните частично 30 000 лева,
ведно със законната лихва.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответника НББАЗ, в който се изразява становище за нейната неоснователност.
1
Поддържа, че вече изплатеното от него обезщетение в размер на 100 000 лева е
справедливо и съответства на установените в причинна връзка с ПТП увреди, като
пъддържа възражение, че по делото не е установено развитата от ищеца няколко дни
след ПТП богата огнищна симптоматика да е в причинна връзка с ПТП. Поддържа се
възражението, че законна лихва за забава се дължи не по-рано от датата на исковата
молба.
Ищецът Н.М. е депозирал частна жалба против определението от 01.07.2020 г.
по чл. 248 ГПК, с искане същото да бъде отменено и първоинстанционното решение да
бъде изменено, като бъде отменено в частта, в която е осъден да заплати разноски, а
евентуално да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение.
Ответникът НББАЗ е депозирал отговор на частната жалба, в който излага
доводи за нейната неоснователност.
По решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.
Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Н. П. М. твърди в исковата си молба, че пострадал при настъпило на
07.10.2016 г. ПТП на пътя гр. Мездра – гр. Ботевград, причинено виновно от водача на
товарен автомобил Ивеко с peг. № NZ 313 EN с прикачено полуремарке, peг. №
******* – К. С., който нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в
лентата за насрещно движение, по която в този момент и в противоположна посока се
движел управляваният от Н. П. М. лек автомобил Ауди 80 с peг. № ********. Твърди
още, че вследствие настъпилата катастрофа му били причинени травми и увреждания –
мозъчно сътресение, травма на главата, контузия на дясно горно мозъчно краче,
разкъсно-контузна рана над лявата вежда 7 см., рана в лява слепоочна област, отпадна
неврологична симптоматика – пареза на 6 ЧМН вляво по централен път, частична
моторна афазия, долна левостранна монопареза, подкожен хематом, вляво челно
теменно, фокуси на хиперденсен сигнал в областта на дясно горно мозъчно краче,
дизартрия, дизметрия вдясно, вътречерепна травма, огнищна травма на главния мозък,
В.л.ц. рег фронталис ет темпоралис син., подкожен хематом вляво, атипична лицева
болка, тензионно главоболие – хроничен тип, Ц.Лез на 7-ми ЧНМ вляво, долна
левостранна монопареза и частична моторна афазия, фокуси на сигнално усилване в
областта на дясно мозъчно краче, двустранна коренчева увреда С6, 7, 8 Тх1, зрителна
агнозия, аграфия, умерен когнитивен дефицит, левостранна дизестезия,
квадрипирамиден синдром с отпускане на левия крак и пронация на дясна ръка,
екстрапирамидна симптоматика, с изразен тремор на дясна ръка и за крака вляво,
дисдиадохокинезия по-изразена вдясно, белег в лява слепоочна област и белег на
2
челото вляво, затруднена ориентация за пространство и време, тремор на дясна ръка.
Ищецът е твърдял, че оплакванията му след ПТП се засилвали, вместо да отшумяват.
Довели до невъзможност да полага труд и да с се грижи за себе си. Наред с болките по
тялото, не виждал добре, крайниците му треперели, имал тремор, усещал всичко по-
студено, не можел бързо да извършва движения с краката и ръцете си. Останал му
загрозяващ белег на лицето. Получил пареза на левия крак и тремор на дясна ръка. Има
затруднения в говора, изпитва затруднения да се изразява адекватно, не може да движи
дясна ръка и да пише с нея, а кракът му не е възстановен в пълнота. Трудно разбира
това, което вижда, непрекъснато се налага рехабилитация, която не дава желаните
резултати. След произшествието е изцяло зависим от близките си. И до момента страда
от стрес и безсъние, изпитва паника, когато се качва в автомобил. Чувства се потиснат,
изолиран и нещастен. За обезщетяване на търпените неимуществени вреди от ПТП
сочи, че получил вече от НББАЗ обезщетение в размер на 100 000 лева, но намира, че
му се дължат още 150 000 лева, от които частично претендира 30 000 лева , ведно със
законната лихва от 07.10.2016 г.
Ответникът НББАЗ е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
иска. Сочи, че вече е определил и изплатил обезщетение в размер на 100 000 лева за
претърпяната черепно-мозъчна травма, разкъсно-конкузните рани по главата,
двустранната коренчева увреда на 6-ти,7-ми и 8-ми шийни прешлени и 1-ви гръден
прешлен. Оспорвал е по-късно развилата се огнищна неврологична симптоматика да е
в причинна връзка с ПТП, поради което намира, че не се дължи по-високо
обезщетение, а вече изплатеното е достатъчно да обезщети вредите от ПТП и
съответства на икономическата конюнктура и съдебната практика. Направил е и
евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищеца с твърдения, че същият
пътувал без поставен предпазен колан и с несъобразена скорост. Оспорвал е и
претенцията за законна лихва за периода преди исковата молба, а алтернативно – преди
изтичане на три месеца от предявяване на претенцията.
По делото е представен препис от претенцията на Н.М. пред НББАЗ, която е от
28.03.2017 г., като с писмо от 29.06.2017 г. бюрото е уведомило ищеца, че му е
определило обезщетение в размер на 100 000 лева. Следователно към датата на
исковата молба – 23.02.2018 г., са налице предпоставките за предявяване на иск против
НББАЗ по чл. 511, ал. 3 КЗ и искът е допустим, съотв. по него е постановено
допустимо решение.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи по чл. 511 КЗ, следва да се установи, че на
територията на Република България е настъпило ПТП, при което са нанесени
имуществени, неимуществени вреди или смърт на трето лице, както и че ПТП е
причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на друга държава, като е
налице застрахователно правоотношение между чуждестранен застраховател и
делинквента по системата „Зелена карта”. От друга страна следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия
от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда
с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция.
Пред въззивната инстанция не е спорно настъпването на ПТП на територията на
Република България и вината на водача на товарния автомобил Ивеко – К. С.,
наличието на валидна негова застраховка „Гражданско отговорност“ с чуждестранен
3
застраховател, както и че Н.М. е получил в причинна връзка с ПТП установените пред
СГС травми. Спорен е размерът на справедливото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, като в тази връзка е спорно дали развитата от ищеца
неврологична симптоматика е в причинна връзка с ПТП, като пред въззивната
инстанция не се поддържа направеното от ответника възражение за съпричиняване.
Спорно е още дали се дължи законна лихва за забава и от кой момент.
Пред първата инстанция във връзка с претърпените от ищеца травми и
увреждания от ПТП, съотв. за размера на обезщетението са събрани писмени
доказателства, разпитан е свидетел и са изслушани заключения на СМЕ и СПЕ.
Въз основа на събраните медицински документи и след два лични прегледа, е
изслушано заключение на СМЕ, изготвено от д-р Х. М. – неврохирург. Той е посочил,
че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил открита черепно-мозъчна травма,
преценена във ВМА като Контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-
контузна рана в челната област на главата, порезна рана в лява слепоочна област на
главата, мозъчна контузия. В началото черепно-мозъчната травма е протекла с
умерено изразена общомозъчна симптоматика – липса на спомен за случилото се,
преди, в момента и след травмата, главоболие без гадене и повръщане,
дезориентираност, без установена огнищна мозъчна симптоматика и синдром на
менинго-радикуларно дразнене, при нормална КТ мозъчна находка. В следващите дни
се разгръща богата неврологична симптоматика – пирамидна, екстрапирамидна,
дискоординационна, говорни и зрителни нарушения, паметови нарушения, увреда на
черепномозъчни нерви и др. Заявил е, че установената увреда в областта на дясно
горно малкомозъчно краче с нетипична образна характеристика, не може
самостоятелно да обясни цялата тази симптоматика. Болестната картина като цяло е
крайно атипична и нехарактерна за черепномозъчна травма - мозъчна контузия. Може
да се дължи на дифузна аксонална увреда, за която обаче липсват белези от образните
изследвания. На този етап обаче, при липса на друга нетравматична причина за
настъпилите увреждания, следва да се приеме наличие на причинно-следствена връзка
между механизма на ПТП и получените увреждания. И понастоящем у ищеца е налице
тежка остатъчна неврологична симптоматика – централна увреда на 7-ми ЧМН вляво,
долна левостранна монопареза, частична моторна афазия, фокуси на сигнално
усилване без ясно отграничими контури в областта на дясно горно малкомозъчно
краче, която затруднява трудовата и социалната дейност на ищеца, той е практически
неработоспособен. Прогнозата за пълно възстановяване на остатъчната неврологична
симптоматика, която се задържа без промяна повече от две години, е крайно
песимистична. Абсолютно належащо е обаче ново МРТ изследване на главен мозък,
ЕЕГ изследване, преглед при психиатър, клинично обсъждане и уточняване на
състоянието в неврологична клиника. Вещото лице е посочил, че в резултат на
травматичните увреждания ищецът е претърпял интензивни болки към момента на
увреждането, значителни по време на болничното лечение и продължаващи до
момента. В съдебно заседание д-р М. е посочил, че неврологичната симптоматика на
ищеца може да се дължи на дифузна аксионална увреда, където се засягат много
структури на главния мозък. На скенер не се вижда, но на ЯМР изследване се виждат
малки точковидни пръснати зони. Д-р М. е категоричен, че това нещо се проявява при
катастрофата и симптоматиката се развива след инцидента, но не може да обясни каква
е причината за неврологичната симптоматика. Посочил, е че няма данни за заболявания
на ищеца преди инцидента. Пояснил е, че при ищеца има пирамидна симптоматика,
екстрапирамидна симптоматика (двете означават двигателни нарушения и засягат
силата и обема на движенията, бел. моя), тремор, координационни нарушения, говорни
и зрителни нарушения, паметови нарушения, увреждане на черепно-мозъчни нерви.
4
Няма жизнена мимика на лицето. Лицето му е масковидно. Има леко отпуснат ляв
устен ъгъл. Има тремор при дясна ръка. Пише бавно и има ненормален почерк. При
бързо писане то става „трагедия“. Кръгче рисува назъбено.
По делото е изслушано заключение на СПЕ, изготвено от д-р Е. С. – Т. –
психиатър. Тя е посочила, че ищецът не е преживял остра стресова реакция, тъй като
при него са налице ретро и антероградна амнезия. Стресът при него е възникнал след
идването му в съзнание, след като е осъзнал случилото се и възможните последствия от
него. При него се установява Дифузен психоорганичен синдром с психогенни
наслойки, което състояние се дължи на органични мозъчни увреждания. Той е
възникнал след травмата и се характеризира с церебрастенни оплаквания, снижение на
когнитивните процеси, придружени с депресивни симптоми и мисли за
безперспективност. Този синдром е наличен и към настоящия момент. Няма клинично
развитие в емоционалното му състояние след травмата и към настоящия момент. Може
да се прави прогноза за подобряване на психичното му състояние при благоприятни
фактори, но не може да се направи прогноза за пълното му възстановяване
Разпитаната свидетелка Г. В. Й. – съпруга на ищеца, чиито показания
настоящият състав възприема като достоверни, логични и безпротиворечиви,
включително непротиворачещи на други събрани по делото доказателства. Тя е
посочила, че когато видяла съпруга си в болница той бил неадекватен, говорел
несвързано, твърдял, че е от Камбоджа. Бил в болницата в Мездра, после във ВМА
около 2 седмици, след като го изписали започнал да ходи на невролог, след това на
рехабилитация в „Овча купел“. След катастрофата бил дезориентиран, имал силни
болки в главата и в тялото, твърдял, че лявата част на тялото ме у като изгнила. След
това се оказало, че има разкъсване на ретината и му направили операция. Леки
подобрения се наблюдавали след шест месеца. В продължение на два месеца
свидетелката го хранела, къпела и обличала. Не можел да пази равновесие. Винаги
търсел да се хване за нещо. След тези шест месеца дезориентацията леко отшумяла,
бъркал места, които е посещавал, но преди това въобще не ги разпознавал. Когато
детето го пощипало по левия крак и ръка, той казвал, че болката е невероятна. Не
можел да пише с дясната ръка, треперел. Не може и да се храни с дясната ръка, храни
се с лявата. След като го изписали от ВМА можел само леко да седи. Непрекъснато се
оплаквал от силно главоболие. Искал да му пазят тишина вкъщи. Не можел правилно
да казва изреченията, говорел откъслечно до втория месец. После почнал да говори с
кратки изречения, без много обяснения. Преди катастрофата бил коренно различен и
нямал такива оплаквания. Сега работи, но ходи на работа колкото да се чувства добре.
Командирите му са го освободили от натоварване. По принцип бил шофьор, но сега не
можел да шофира. Извършвал общи дейности – изхвърлял хартия, кошче.
Представено е Експертно решение на годността за военна служба от 21.08.2018
г. за Н. П. М., според което същият е годен за военна служба, но следва да бъде
освободен от тежки физически натоварвания, физическо натоварване, физкултура за
норматив, полеви занятия и нощен труд за срок от 6 м.. Посочено е, че е неподходящ за
участие в мисии.
Пред настоящата инстанция е представен амбулаторен лист от лекарски преглед
на ищеца, направен на 01.04.2021 г., видно от който и на тази дата при ищеца се
установява лек тремор на дясна ръка, лека нестабилност при Ромберг, леко нарушен
усет в ляв крак. Изпратен е на рентген на шийни прешлени.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият
състав намира следното:
5
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
вследствие ПТП ищецът Н.М. е получил открита черепно-мозъчна травма, преценена
във ВМА като Контузия на главата, мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана в
челната област на главата, порезна рана в лява слепоочна област на главата,
мозъчна контузия. Няколко дни след ПТП е развил мощна неврологична
симптоматика, включваща пирамидна симптоматика, екстрапирамидна симптоматика,
тремор, координационни нарушения, говорни и зрителни нарушения, паметови
нарушения, увреждане на черепно-мозъчни нерви. Посочените нарушения са се
изразили в нестабилна походка, слабост в левия крак, тремор в дясна ръка с
невъзможност за писане и хранене, нарушения в говора и зрението, проблеми с
концентрацията, дезориентация. Ищецът практически е станал неработоспособен. От
заключението на СПЕ се установява Дифузен психоорганичен синдром с психогенни
наслойки, което състояние се дължи на органични мозъчни увреждания. Той е
възникнал след травмата и се характеризира с церебрастенни оплаквания, снижение на
когнитивните процеси, придружени с депресивни симптоми и мисли за
безперспективност. Посочените увреди продължават и сега и прогнозата за тяхното
лекуване е песимистична. Макар вещото лице д-р М. да не може да обясни причината
за посочената неврологична симптоматика с обективните находки от образните
изследвания, той сочи, че същите следва да се приемат за причинно обусловени от
травмата при ПТП, след като същите са възникнали само няколко дни след ПТП и няма
данни за предходни или други органични увреди при ищеца. Настоящият състав
напълно възприема това становище, още повече, че ответникът не е ангажирал никакви
доказателства, които да го опровергават или поне да внасят съмнение в него
При така установеното, относно размера на дължимото се на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира
следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази установените с писмени доказателства, свидетелски показания,
СМЕ и СПЕ увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и
6
психически болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност,
обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищеца при ПТП – 34 г. –
възраст, която се характеризира с много динамичен начин на живот; обстоятелството,
че ежедневието на ищеца е било рязко променено; че е търпял силни болки след ПТП
и значителни впоследствие, които продължават и досега; че около два месеца ищецът
изцяло е имал нужда от чужда помощ за елементарни ежедневни нужди, включително
хигиенни; че при него е развита обширна неврологична симптоматика, довела до
невъзможност за стабилна походка, говорни и зрителни нарушения, тремор и
нестабилност в дясната ръка, мисловни затруднения, които са с песимистична прогноза
за възстановяване; че посочените последици са направили ищеца почти
нетрудоспособен на съвсем млада възраст; че същият има депресивни настроения и
чувство за безперспективност; лимитите на застрахователните обезщетения и
икономическите условия в страната към 2016 г. и като се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на
адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП е
130 000 лева. Като се вземе предвид, че НББАЗ вече му е изплатило извънсъдебно
100 000 лева, то претенцията на ищеца за заплащане на още 30 000 лева, частично от
150 000 лева, е основателна. Ето защо е основателно и възражението на
жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е съобразил принципа на
справедливостта при преценка размера на дължимото се обезщетение.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а на ищеца да бъдат
присъдени 30 000 лева.
Частично основателно е възражението на НББАЗ, че не дължи лихва от датата на
ПТП – 07.10.2016 г. НББАЗ отговаря вместо чуждестранния застраховател на
делинквента, поради което отговорността му за лихва за забава е такава, каквато е тя за
застрахователя. Застрахователят отговаря от датата, на която е предявена претенция
срещу него. Това е началната дата на лихвата, тъй като в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. В решение № 128/04.02.2020 г. по
т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. е разяснено, че спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които
застрахователят се задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие отговорността на застрахования за
неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2,
т.2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл.429, ал.3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от отговорността
на застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които последният
дължи на увредения. От друга страна в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира
включените в застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума,
лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
7
увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на
настъпване на застрахователното събитие. По отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2
КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ - само в рамките на застрахователната
сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В
чл.494, т.10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски
и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3
КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване
на застрахователя.
Доколкото по настоящото дело се установява, че претенцията към НББАЗ е
предявена на 28.03.2017 г., то Бюрото е изпаднало в забава от тази дата насетне.
Законна лихва следователно следва да бъде присъдена от посочената дата. Ето защо
първоинстанционното решение следва да бъде отменено само в частта, в която
искането за присъждане на законна лихва е отхвърлено за периода след 28.03.2017 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, но потвърдено относно частта, в която е
отхвърлено искането за присъждане на законна лихва от 07.10.2016 г. до 27.03.2017 г.
включително.
По частната жалба.
С първоинстанционното решение Н.М. е осъден да заплати на НББАЗ сумата
2 660 лева, включващи 500 лева – депозити за вещо лице и 2 160 лева – адвокатско
възнаграждение.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба от Н.М. за изменение на
решението в частта за разноските, с твърдения, че същите не са реално сторени, а на
следващо място, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Същите доводи се
излагат и в частната жалба срещу определението на СГС по чл. 248 ГПК.
По делото се установява, че НББАЗ са внесли депозити за вещо лице в размер на
150 лева за САТЕ, 150 лева за СМЕ, като двете заключения са приети по делото, както
и 200 лева за допълнителна СПЕ. Последната обаче е заличена в последното открито
съдебно заседание и внесените 200 лева не са използвани. Същите подлежат на
връщане на НББАЗ, поради което не следва да бъдат възлагани в тежест на насрещната
страна. Следователно, за 300 лева – депозити, частната жалба е неоснователна, но за
200 лева – неизползван депозит за СПЕ, същата е основателна – първоинстанционното
решение следва да бъде частично отменено в частта за разноските като присъдените
разноски бъдат намалени с 200 лева.
По отношение адвокатския хонорар – видно от представените с отговора на
исковата фактура и платежно нареждане НББАЗ са заплатили адвокатски хонорар в
размер на 2160 лева с ДДС, или 1800 лева без ДДС. Минималният адвокатски хонорар
съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при
интерес от 30 000 лева е в размер на 1430 лева без ДДС. Фактическата и правна
сложност на спора пред СГС, както и множеството събрани доказателства – САТЕ,
СМЕ, СПЕ, свидетелски показания, писмени доказателства в три съдебно заседания
обаче предполагат по-висок от минималния адвокатски хонорар и 1800 лева не се
явяват прекомерни, тъй като са по-малко от двойния размер на минималния хонорар.
Ето защо в тази й част частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
8
уважение.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство има жалбоподателят.
Той не е направил такива. Бил е обаче е представляван безплатно от адв. С.Ч..
Видно от представения договор за правна помощ от 24.09.2020 г., представителството е
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. При защитаван интерес от 30 000 лева
минималният размер съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 1430 лева, а с ДДС – 1716 лева, които му се дължат изцяло.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, за разноските,
като на ищеца бъдат присъдени разноски в общ размер на 2 956 лева.
Тъй като ищецът не е заплатил държавна такса по въззивната жалба, предвид
изхода от въззивното производство, НББАЗ следва да бъде осъдено да заплати по смета
на САС 600 лева – държавна такса.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 01.07.2020 г. по гр.д. № 5551/2018 г на СГС, I-13
състав, с което е оставена без уважение молба на Н. П. М. за изменение на решението
по делото в частта за разноските за сума над 2 460 лева до 2 660 лева и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ решението по гр.д. № 5551/2018 г на СГС, I-13 състав в частта за
разноските, в частта, в която са присъдени на Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ разноски над 2 460 лева до 2 660 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба против решението в частта за
разноските в останалата й част.
ОТМЕНЯ решението по гр.д. № 5551/2018 г на СГС, I-13 състав в частта, в
която е отхвърлен иска на Н. П. М. против Сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“ с правно основание чл. 511 КЗ за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 07.10.2016
г., в размер на 30 000 лева, частично от 150 000 лева, които се дължат допълнително
към извънсъдебно изплатените 100 000 лева, както и в частта, в която е отхвърлена
претенцията за заплащане на законна лихва за периода от 28.03.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските, и вместо
него постановява:
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, БУЛСТАТ *********, гр. София, „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, на
основание чл. 511 КЗ, да заплати на Н. П. М., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“ **,
вх. *, ет. *, ап. ** сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 07.10.2016 г., частично от обща претенция в размер на 150 000 лева,
които се дължат допълнително към извънсъдебно изплатените 100 000 лева, ведно със
законната лихва от 28.03.2017 г., до окончателното изплащане, както и сумата 2 956
лева – разноски пред СГС.
9
ПОТВЪРЖДАВА решението по гр.д. № 5551/2018 г на СГС, I-13 състав в
частта, в която е отхвърлена претенцията за законна лихва за периода 17.10.2016 г. до
27.03.2017 г. включително.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, БУЛСТАТ *********, гр. София, „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да
заплати на адв. С. С. Ч., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № *, ет. * сумата 1716
лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за въззивното производство.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, БУЛСТАТ *********, гр. София, „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2 да
заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на САС сумата 600 лева –
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
10