№ 411
гр. К., 28.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500235 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 278 във връзка с чл. 66, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от ЗЕАД “Б.В.И.Г.“, чрез представител по
пълномощие, против определение № 804 от 01.08.2022 г. по ч. гр. д. №
133/2022 г. на Районен съд - К., с което е оставена без разглеждане молба с вх.
№ 3685/29.04.2022 г. (дата на пощенско клеймо – 28.04.2022 г.), подадена от
ЗЕАД “Б.В.И.Г.“, като недопустима. В частната жалба се излагат
съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска същото
да бъде отменено. Претендира разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба
от А. Д. Ц., подаден чрез представител по пълномощие, с който същата се
оспорва като неоснователна и се иска обжалваното определине като правилон
и законосъобразно да бъде потвърдено. Прететндира разноски.
Окръжният съд, след преценка на изложените в частната жалба
оплаквания, прие следното:
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК,
насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от лице с
правен интерес от обжалването му, поради което е допустима.
Въз основа на подадено от ЗЕАД “Б.В.И.Г.“, чрез адв. Н. Т. от АК – Х.,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
образувано ч. гр. д. № 133/ 2022 г. по описа на Районен съд – К. и е издадена
заповед № 53 от 07.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
1
410 от ГПК срещу длъжника А. Д. Ц. за посочени в заповедта суми. След
подадено в срок възражение от длъжника А. Д. Ц. по чл. 414 от ГПК съдът е
указал на заявителя в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за
вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК. С изпратено по електронната поща заявление адв. Н. Т. от АК – Х., в
качеството й на пълномощник на ЗЕАД “Б.В.И.Г.“, е потвърдила изрично
получаването на събощението и е посочила дата на получаване – 02 март 2022
г. С молба вх. № 2852/31.03.2022, подадена на 31.03.2022 г. по електронна
поща, адв. Н. Т. от АК – Х., в качеството й на пълномощник на ЗЕАД
“Б.В.И.Г.“, е поискала продължаване на срока за предявяване на иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, като моли същият да бъде продължен
с една седмица – от 05.04.2022 г. до 12.04.2022 г. включително. С
разпореждане 695 от 04.04.2022 г. заповедният съд е оставил без разглеждане
подадената молба за удължаване на срока, като просрочена. Приел е, че
съобщението е било връчено на заявителя на 28.02.2022 г. по електронната
поща, поради което едномесечния срок за предявяване на иска изтича на
28.03.2022 г., а молбата била подадена на 31.03.2022 г., т. е. след изтичане на
едномесечния срок. Съобщението, ведно с препис от разпореждане 695 от
04.04.2022 г., е връчено на адв. Н. Т. на 10.05.2022 г.
С молба вх. № 3669/29.04.2022 г. (дата на пощенско клеймо –
28.04.2022 г.) адв. Н. Т. от АК – Х., в качеството й на пълномощник на ЗЕАД
“Б.В.И.Г.“, представя искова молба вх. № 3668/29.04.2022 г. и молба вх. №
3685/29.04.2022 г. (дата на пощенско клеймо – 28.04.2022 г.) за
възстановяване на срока за предявяване на иск за установяване на вземането
си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, на основание чл. 64 от ГПК. В молбата се излагат съображения за
невъзможност да предяви иска за времето от 16.03.2022 г. до 06.04.2022 г.
включително.
При така установените по делото обстоятелства, съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 64, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК, не се допуска възстановяване,
ако е било възможно продължаване на срока за извършването на
пропуснатото действие. Предвидената възможност да се иска продължаване
2
на срока за извършване на определено процесуално действие, изключва
възможността да се иска възстановяване на пропуснат срок. В случая,
страната е могла и е подала молба, чрез представителя й по пълномощие, за
удължаване на срока за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК за
съществуване на вземането с една седмица – от 05.04.2022 г. до 12.04.2022 г.
включително. Ето защо, предвид изричната законова забрана на чл. 64, ал. 3,
изр. 2-ро от ГПК, че не се допуска възстановяване, когато е било възможно
продължаване на срока за извършване на пропуснатото процесуално
действие, молбата за възстановяване се явява неоснователна.
Във връзка с горното и само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че и в поискания от страната срок, който да бъде продължен с една
седмица – от 05.04.2022 г. до 12.04.2022 г., същата не е подала иск за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предвид гореизложеното, след като не е налице предвиденото в чл. 64,
ал. 3, изр. 2-ро от ГПК условие, съдът дължи отхвърляне на молбата, а не
оставянето й без разглеждане, както неправилно е процедирал районният съд.
Ето защо, следва да се отмени определението на районния съд в частта, с
която молбата се оставя без разглеждане, като същата се остави без уважение.
При този изход на делото следва да си осъди частния жалбоподател да
заплати на ответната страна направените за тази инстанция разноски за
адвокат в размер на 250 лева.
Водим от изложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 804 от 01.08.2022 г., постановено по ч. гр. д.
№ 133/2022 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е оставена без
разглеждане молба с вх. № 3685/29.04.2022 г. (дата на пощенско клеймо –
28.04.2022 г.), подадена от ЗАД “Б.В.И.Г.“, като недопустима, вместо което
постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3685/29.04.2022 г. (дата на
пощенско клеймо – 28.04.2022 г.), подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
3
ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “Б.В.И.Г.“ гр. С., ЕИК
*********, за възстановяване на срока за подаване на иск за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България при наличието на предпоставките на
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4