№….
От публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел,02.08.2018 година
Решение от книга за открити заседания №…… от 02.08.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски
районен съд в публично съдебно заседание
проведено на втори юли , през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Росен Балкански
При секретаря М.Д, като сложи на разглеждане гр.дело №68 по описа на съда
за 2018 година , докладваното от районния съдия
Росен Балкански и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по депозирана искова молба
вх. № 387 от 08.12.2018 година от
„ Водоснабдяване и канализация Добрич” АД , с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр. Добрич , бул. „ Трети март” № 59
, представлявано от
изпълнителния директор инж. Т.Г. ,
срещу П.Г.П. с ЕГН ********** , с адрес *** .
Заявена е главна претенция на
основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД ответника да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
сумата от 299,36 лева – представляваща главница, представляваща неизпълнено задължение за предоставени и ползвани от
ответника ВиК
услуги - неплатено задължение за доставена
питейна и отведена канална вода за имот, находящ се в гр. Тервел, ул. „ Хан
Аспарух“ № 45, вх.Б, за периода
04.07.2014 година до 05.12.2017 година
по издадени общо фактури – 41 /
четиридесет и един / броя подробно описани по исковата молба, и за който обект
има открита на името на ответника
индивидуална партида – клиентски номер 8398.
Заявена е акцесорна
претенция с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД ответника да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
и сумата от 55,38 лева - обезщетение / лихва / за забава , изчислено в
размер на законната лихва считано от дата на забавата / 30 дневен срок от дата
на издаване на всяка една фактура
до дата на депозиране на исковата молба
– 08.02.2018 година/ на всяко едно непогасено
главно парично задължение за
посочения по исковата молба период от време за който и са издадени фактурите
– от
фактура № ********** от 06.08.2014 година до фактура № ********** от 06.12.2017 година
включително- съгласно описа по исковата молба .
С Разпореждане № 216 от
07.03.2018 година, съдът прие исковата
за редовна и изпрати на ответника
препис от исковата молба и доказателствата
на основание чл. 131 от ГПК .
От ответника е депозиран писмен
отговор на исковата молба - вх. № 1087 от 23.04.2018 година. С дадения писмен отговор ответника твърди ,
че за периода от 04.07.2014 година до
05.12.2017 година е правил плащания .
С дадения писмен отговор ответника твърди , че е прекратил плащанията към
ищцовата страна
след 12.06.2017 година, тъй като не е бил сигурен къде отиват платените
от него суми. С дадения писмен
отговор ответника твърди , че разликата
от 100,00 лева за въпросния период не оспорва и че има готовност да заплати
тази сума , след постигане на споразумение с ищцовата
страна .
По делото ищцовата
страна се представлява от юрисконсулт И.В. – процесуалния представител на ищцовото дружество подържа
така заявената претенция по отношение на ответника .
Ответника редовно призован се явява лично .Представя доказателства за
внесена сума в размер на 195,95 лева,като твърди ,че не е бил питан
дали е съгласен с това плащане да му бъдат погасени стари задължения.
От събраните по делото писмени доказателства от становището на страните от заключението на вещото
лице по назначената по делото съдебно счетоводна експертиза , съдът приема за
установено от фактическа страна следното
:
Не се спори между страните,че дружеството
ищец е правоприемник на посочения
по представените ОБЩИ УСЛОВИЯ оператор .
Не се
спори между страните , че между същите има сключен договор при общи условия по смисъла на
чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги /ЗРВиКУ/. В този смисъл ищцовата
страна се
явява „ВиК оператор“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗРВиКУ, а ответника-
„потребител на ВиК услуги“ по смисъла на пар.1, ал.1, т.2 от ЗРВиКУ и
клиент на дружеството. Общите условия били изготвени от оператора, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и са публикувани . Не се спори
, че между ВиК
оператора, от една страна, и потребителя, от друга, е налице облигационно отношение.
Кредиторът изпълнил задълженията си по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води до и от имота на
потребителя като консумацията била редовно отчитана.
На потребителя са издадени фактури , описани по исковата молба
,както следва за периода от 04.07.2014
година до 06.11.2017 година а именно от фактура ********** от 06.08.2014 година
до фактура1170038324 от 06.12.2017
година .
Съгласно общите условия, месечните задължения
се заплащат в 30-дневен срок от изтичането
на периода, за който се отнасят. Съгласно общите условия, при закъснение в
плащането се дължи законната лихва, считано от деня на изпадане в забава до
окончателното плащане. На длъжника били издавани и изпратени данъчни фактури за
всяко месечно задължение, но въпреки това същият не е погасил задълженията си.
На 15.04.2016 година дружеството
ищец е издало предписание бл. №
090184, по което страните са постигнали
съгласие за размера на дължимата сума –
в размер на 289,98 лева , като от своя
страна ответника се е задължил в срок от 15 дни да заплати задължението .
По падежиралите
фактури не е било извършвано плащане .
Предвид липсата на плащания на ответник се
натрупали лихви, съгласно общите условия .
От правна страна по делото :
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД – по
главния иск и по чл. 86 от ЗЗД за акцесорната
претенция.
В тежест на ищеца е да докаже,
че са налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е предоставил в същия обем описаните услуги за посочения период, както и
размерът на задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяване на
вземането.
Видно от описанието в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба от една страна и от друга
от заключението на вещото лице е
налице идентичност на периода, за който се търси задължението (от 04.07.2014
година до 05.12.2017 година ). Същият е индивидуализиран с
датите на издаване на фактурите.
Ищецът е оператор на
водоснабдителни и канализационни услуги и в това си качество доставя
водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите на ВиК
услуги. Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по
доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните
имоти и начинът на плащане на дължимите
суми от абонатите се определят съобразно правилата, предвидени в Общите
условия.
Не е спорно по делото, че за имот
собствен на ответника находящ се
в гр. ***********************по индивидуална партида – кл. № 8398 е доставяна питейна вода и е отвеждана и
пречиствана канална вода през процесния период. Това
се установява и от приетите писмени доказателства: карнети за отчетени
показания за потребено
количество питейна вода , протокол – предписание и 41 броя фактури , съгл.
Представен опис за клиентски номер 8398
.
Не се спори , че за процесния
период титуляр на партидата е именно ответника.
За ищеца-кредитор е налице правен
интерес от водене на настоящите искове .
В производството ищеца -кредитор следва да при условията на
пълно и главно доказване да установи както фактите, от които произтича
вземането му, така и неговия размер съгласно чл.154 от ГПК,за което и съдът е разпределил
на страната доказателствена тежест в
изготвения доклад по делото – не оспорен от страните .
За да установи наличието на
задължение и неговия размер ищецът следва да докаже, че абонатът е потребил твърдяното количество вода за всеки отделен
период, тъй като договорът за предоставени ВиК
услуги е с периодично изпълнение и се подчинява на общите правила на договора
за продажба на движима вещ. По този вид договор за продажба се дължи стойността
на доставена и потребена питейна вода, отчетена по
реда и правилата, предвидени в Наредба №4/14.09.2004 г. и Общите условия на ВиК ЕООД гр.Добрич , на което дружество провоприемник
се явява настоящия ищец.
Според чл.32, ал.1 и ал.4 от Наредба
№4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а
отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с
датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В чл.23 ал. 4 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите е предвидено отчитането на водомерите да се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител. Видно от неоспореното писмено доказателство – карнети
по индивидуална партида за имот кв. №
8398 потребителя е полагал подпис по извършваните ежемесечни отчети касаеци процесния период .
Представените по делото карнети
не оспорени от страните, според преценката на
съда са водени редовно и са в съответствие с
изискванията на Общи условия касаещи
реда и начина на отчитане на водомера
на потребителя .
На
потребителя са издавани фактури.
Ищцовото дружество доказа
при условията на пълно и главно доказване, размера на задължението , предвид на
което и иска с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД съдът
намира ,че следва да бъда уважен .
Съогласно не оспореното от страните
заключение на вещото лице по назначената ССЕ,което съдът приема като дадено обективно
и компетентно за периода от 04.07.2014 година до 05.12.2017 година на отвентника са
издадени описаните по ИМ фактури за консумирани 121 куб. метра питейна вода на
стойност 300,19 лева от което ответника
е заплатил 0,83 лева- по фактура ********** от 06.08.2014 година като размера на дължимата сума по
описаните фактури е в размер на 299,36
лева.
Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи от
момента на забавата и има акцесорен характер,
доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от
длъжника в уговорения за това срок.Видно от ОБЩИ условия
мораторни лихва се дължи по всяко просрочено задължение .
В този смисъл законната лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява базата, върху която се определя обезщетението
за забава при неизпълнение на парично задължение, същата се дължи само при
поискване и няма характер на лихва като възнаграждение за изпълнение на
договорни задължения. Признатото вземане за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
еднородно по своя характер с главницата и от момента на неговото определяне,
то се идентифицира със законната лихва,
чрез която е изчислено.
Присъденото вземане по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция и не следва да се
квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Поредността
в погасяването му, когато се дължи наред с друго еднородно задължение, се
определя по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД. Начисляваната законна лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
главницата представлява последица от уважаването на съдебно предявеното
вземане. Определяемостта на обезщетението за забава е
поставено в зависимост от плащането на главницата, като законната лихва и в
този случай представлява единственото базата, от която се извежда неговия
размер.
В настоящия случай съгласно не оспореното заключение на вещото лице по назначената
от съда по почин на ищцовата
страна ССЕ , размера на дължимите лихва
по посочените фактури- от № ,№ *********
до ********* за периода
от 05.09.2014 година по първата фактура до 05.01.2018 година / по последната
фактура включително , до дата на депозиране на исковата молба в съда –
08.02.2018 година - за всяка едно
от фактурите е в размер на 40 ,97 лева . До този размер съдът приема акцесорния иск за
доказан като за разликата до пълния му
размер - 55,38 лева съдът отхвърля акцесорния
иск за мораторни
лихви,като недоказан.
При неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. Това и дава право на ищцовата страна да претендира
обезщетение за забава под формата на законна лихва за забава, считано от
датата, следваща датата на настъпване на падежа на всяка от горепосочените
фактури / 30 дневен срок / до датата на
предявяване на настоящата искова молба ,
която и лихва за този период възлиза
според заключението на вещото
лице в общ размер на 40 ,97 лева.
По
претенцията за плащане сторена от
ответника :
В
отговор на поставената по ССЕ
задача вещото лице дава следното заключение не оспорено от
страните по делото :
По
ССЕ в таблица № 2 вещото лице дава
справка за извършените от ответника плащания за периода от 09.02.2015
година до 20.06.2017 година .
Съгласно
заключението на вещото лице ответника за периода от 09.02.2015 година до 20.06.2017 година е извършил плащания общо в
размер на 195,95 лева .
Съдът с категоричност не може да
сподели тезата на ответника , че е извършвал плащания , които е следвало да
касаят именно част от задълженията по описаните по исковата молба фактури при което и неправомерно ищцовото дружество е приело , че следва да се считат за
заплатени стари задължения, както и
разноски по част от мораторни
лихви за минал период / период който не
касае настоящата претенция / ,като е мотивиран от следните
съображения :
При дължимост
на определена сума / както е в
случая по описаните фактури / трябва да се плати на определена дата и ако няма
престация
на падежи , могат да се начислят лихви
върху сумата, която се дължи. Тази лихва съставлява обезщетение за забава.
Дължи се на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и основанието за това, че се дължи е
фактът, че длъжникът не е платил на падежа. Тази лихва се дължи само ако бъде претендирана за заплащане от кредитора.
Има задължения, произтичащи от сключен договор
между страните или от самия закон, в които лихви се дължат не поради
забава на плащането на дължимата сума, а като възнаграждение за извършеното от
кредитора. Такъв например е случая по сключен договор за заем, в който е уговорено,
че при връщането на земната сума, заемателят ще
заплати и договорена лихва в договорен между страните размер. Такъв е случаят,
при който поръчителят плати дълга на главния длъжник и от дата на плащане
има право на възнаградителна лихва върху
платените суми. Такъв е и случаят при водене на чужда работа без пълномощие,
когато този който е извършил работата е понесъл разноски във връзка с
извършването й – той може да претендира лихва върху платените суми.
Разграничаването на двата вида лихви – за забавено изпълнение и възнаградителната такава е от значение за реда, по който
следва да се погасяват задълженията тогава когато е извършено частично плащане
на дълга, недостатъчно, за да погаси целия дълг.
Когато става въпрос за задължения, при които се присъжда възнаградителна лихва /например при договор за заем,
в който е договорено при връщането на заемната сума да се върне и
определена лихва/, то редът за погасяване на задълженията е първо да се
погаси лихвата, а след това главницата.
Когато обаче става въпрос за погасяване на главно задължение и на
задължение за лихва поради забавено изпълнение ,като е по настоящия
случай то тогава този ред не е
приложим, а се погасява първо главницата, а след това акцесорното
задължение за лихва. Това е така, тъй като съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД когато е
извършено плащане от страна на длъжника, без той да е посочил кое от многото си
задължения погасява и плащането не е достатъчно, за да погаси всичките, се
счита за погасено най – обременителното задължение. В случая такова е
главницата. Тя е лихвоносно задължение и докато не бъде изплатена, лихви се
начисляват дължат върху нея , съответно върху неизплатената й част.
Назначения експерт по поставената му задача дава следното заключение:
Ръчно инкасо длъжника П., за
периода от време : 09.02.2015 година до 20.06.2017 година е заплатил задължения по фактури както
следва от № ********** / 09.06.2011
година до задължение в размер на 0,83
лева – по фактура № ********** / 06.08.2014
година , издадена в размер на 4.82 лева,както и е изплатил и три задължение за лихва – както следва по
издадена му фактура № **********/08.10.2013 година , фактура №
**********/11.02.205 година и по фактура
№ ********** / 16.03.2015 година .
В случая, когато длъжникът дължи
главница и лихва за забава и е платил част от дълга, без да е посочил кое точно
задължение погасява – дали лихвата, дали главницата, се счита, че с извършеното
частично плащане той е погасил главницата- а именно най обременителната.
Когато дължи главница и лихва,
но не за забава, а като възнаграждение за извършеното или даденото от него, то
редът на погасяване на задълженията е първо се погасява лихвата, а след това
главницата.
Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
установява поредност при погасяване на главницата,
лихвите и разноските, и предполага наличието на един главен лихвоносен дълг, по
който длъжникът е направил частично плащане. При прилагането на чл. 76, ал. 2 ЗЗД трябва да се прави разграничение между възнаградителната
лихва, каквато се уговаря между страните в различни хипотези /чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 61 ЗЗД, чл. 143, ал. 1 ЗЗД, чл. 285 ЗЗД, чл. 364 ЗЗД/, и законната
лихва за забава, каквато се начислява при неизпълнение на парично задължение
/чл. 86 ЗЗД/:
– възнаградителната
лихва се заплаща независимо от неизпълнението на главното задължение: тя се
дължи и когато заетата сума е върната от длъжника на падежа. По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му
парични средства;
– мораторната
лихва има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. С оглед на това
обезщетението в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е дължимо на
кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от
забавата.
При
погасяването на задължение за възнаградителна лихва
приложение намира чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Поредността на
погасяването на вземането за законна лихва за забава, когато се дължи наред с
друго еднородно задължение /каквото е главницата, доколкото е парично
задължение/ се определя по правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД: когато длъжникът не
е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане, първо се
погасява главницата, доколкото същата представлява по-обременителното
задължение, и с остатъка – ако има такъв, се погасява начислената законна лихва
за забава по чл. 86 ЗЗД.
Съдът
споделя заключението на вещото лице от което е видно , че плащайки инкасо ръчно
длъжника П. е погасил едни свои стари
задължения и тези плащания, включая и плащанията
му по лихви не касаят процесния за делото период от
време , т.е. не е налице плащане по задължението предмет на заявената претенция
от страна на длъжника П. .
С
оглед изхода на делото на ищцовата страна се следват сторените по делото разноски – 100,00 лева
внесена по делото държавна такса и
разноски по вещо лице в размер на
250,00 лева – на основание чл.78 ал. 1 от ГПК .
Водим
то гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Г.П. с ЕГН ********** , с адрес ***, да заплати на „ Водоснабдяване и
канализация Добрич” АД , с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр. Добрич , бул. „ Трети март” №
59 , представлявано от изпълнителния директор инж. Т.Г. сумата
от 299,36 лева – представляваща
главница,
представляваща неизпълнено задължение за предоставени и ползвани от
ответника ВиК
услуги - неплатено задължение за
доставена питейна вода -консумирани 121 куб. метра питейна вода и отведена
канална вода за имот, находящ се в гр. Тервел, ул. „ Хан Аспарух“ № 45, вх.Б,
за периода 04.07.2014 година до
05.12.2017 година по издадени общо фактури – 41 / четиридесет и
един / броя подробно описани по исковата молба, и за който обект има открита на името на ответника индивидуална
партида – клиентски номер 8398- на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД .
ОСЪЖДА
П.Г.П. с ЕГН ********** , с адрес
***, да заплати на „ Водоснабдяване и канализация Добрич” АД , с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр. Добрич , бул. „ Трети март” № 59
, представлявано от
изпълнителния директор инж. Т.Г. сумата от сумата от 40 ,97 / четиридесет лева и 97 ст. / лева –представляваща -
обезщетение / лихва / за забава , изчислено в размер на законната лихва
считано от дата на забавата / 30 дневен
срок от дата на издаване на всяка една фактура до дата на депозиране на исковата молба – 08.02.2018
година/ на всяко едно непогасено главно
парично задължение за посочения по
исковата молба период от време за който и са издадени фактурите – от
фактура № ********** от 06.08.2014 година до фактура № ********** от 06.12.2017 година
включително- на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД ,като в остатъка до размера на
55,38 лева отхвърля иска като недоказан .
ОСЪЖДА П.Г.П. с ЕГН ********** , с адрес ***, да заплати на „ Водоснабдяване и
канализация Добрич” АД , с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр. Добрич , бул. „ Трети март” №
59 , представлявано от изпълнителния директор инж. Т.Г. сумата
от 350,00 лева – представляваща
сторените от ищеца разноски по внесена държавна такса по исковете и разноски по вещото лице .
Решението подлежи
на въззивно
обжалване пред Добрички окръжен съд , в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1
от ГПК.
Районен съдия :