№ 123561
гр. София, 30.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Частно гражданско
дело № 20241110144450 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление вх. № ................ г. на „.....................“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. П., ЕГН: **********, за следните суми: 1./
сумата 400,00 лева (четиристотин лева), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ......... сключен със „.......... АД, вземанията по който са прехвърлени
в полза на „.....................“ ЕООД, ведно със законна лихва за период от 22.07.2024 г. до
изплащане на вземането, 2./ сумата 12,00 лева (дванадесет лева), представляваща договорна
лихва за период от 14.03.2022 г. до 13.04.2022 г., 3./ сумата 114,18 лева (сто и четиринадесет
лева и 18 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 13.04.2022 г. до
28.06.2024 г., 4./ сумата 746,94 лева (седемстотин четиридесет и шест лева и 94 стотинки),
представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение в тридневен срок, както и
държавна такса в размер на 25,46 лева (двадесет и пет лева и 46 стотинки) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница по
договора за кредит, възнаградителна и мораторна лихва, както и за разноските, съразмерно с
уважената част от заявлението.
Настоящият състав намира, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 746,94 лева (седемстотин четиридесет и шест лева и 94
стотинки), представляваща неустойка съгласно раздел № VII, чл. 17 от договор за
потребителски кредит № ............. г. Мотивите на съда са следните:
В процесния случай заявителят претендира вземания по договор за кредит, сключен
между „.......... АД – кредитодател, и Н. П. – кредитополучател, т. е. претендират се вземания
по договор за потребителски кредит по смисъла на Глава III от Закон за потребителския
кредит, поради което отношенията между страните, породени от него, се регулират от
правилата на специалния закон и съдът, на основание чл. 7 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
извършва служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с
потребител.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената неустойка за непредоставяне в срок на обезпечение
е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК,
който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
1
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В случая е несъмнено, че получаването на заема
е било обусловено от предоставяне на едно от посочените в чл. 17 от договора и раздел VIII
от ОУ „обезпечения“, като заемателят се е съгласил да заплати неустойка, която се заплаща
разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. С уговорената неустоечна
клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне
на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод следва от
спецификата и краткия срок /тридневен/ за изпълнение на задължението, по отношение на
което е уговорена неустойката – осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на
заема или предоставяне на безусловна банкова гаранция. По този начин кредиторът не е
очаквал или желал изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят
действително е имал намерение да получи като обезпечение „поръчителство“, той е можел
да постави сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под
условие от предварителното поемане на поръчителство от лице, отговарящо на посочени
изисквания, каквато възможност, той има съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване
на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано всеки ден заедно със
следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен
план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за
предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.
Следва да се посочи, че посочената алтернатива за обезпечение – банкова гаранция е
житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото
кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на
банковата гаранция. В аспекта на изложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от
договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на нормата на чл. 143
ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за
добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договора след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на
договора за кредит за потребителя неустойка. Следва да се посочи и задължението на
кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на
потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени,
че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора. Последното води до значително нарастване на цената на кредита и
възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие със закона - чл. 16 ЗПК.
Предвид изложеното заявлението в частта, в която се претендира сумата от 746,94
лева, следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на
заявлението и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със
заповедта за изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 10,52 лева
и за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 20,66 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № ................ г. на „.....................“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. П., ЕГН: **********, в ЧАСТТА за сумата
в размер на 746,94 лева (седемстотин четиридесет и шест лева и 94 стотинки),
представляваща неустойка за непредоставяне на обезпечение в срок съгласно раздел № VIII,
чл. 17 от договор за потребителски кредит № ......... както и за сумата над 10,52 лева –
2
държавна такса, и за сумата над 20,66 лева – юрисконсултско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3