РЕШЕНИЕ № 123
гр. В**,11.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 11 август
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
В** В**
Членове: 1. АН**
П**
2. В** М*
с участието на секретаря В** Ка** и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П**
ВЪЗЗИВНО гражданско дело № 218 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по
постъпила въззивна жалба от А.Г.А., чрез
назначения особен представител адв.П.Б** против решение № 162 /12.03.2020 г.
,постановено по гр.д. № 1016/2019 г. на ВРС, с което са уважени предявените от БНП
П**, П** Ф**“ С.А. П**, Ф**, чрез „БНП П** П** Ф**“ С.А. клон Б** , гр.С**,
ж.к. „М**“ , Б** П** С**, сгр.14 искове против въззивника с правно основание
чл.422 ГПК.
Изложени са доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до необосновани правни изводи за дължимост и
неплащане на процесните суми от А.Г.А.. Иска се да бъде отменено решението на
РС В** и се отхвърлят изцяло предявените
искове.
Въззиваемият БНП П**, П** Ф**“ С.А. П**, Ф**, чрез „БНП П** П** Ф**“
С.А. клон Б**,гр.С**,ж.к„М**“,Б*П**С**сгр.14 е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна.
ВОС,
като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на
обжалвания съдебен акт, констатира следното:
По силата на настъпилото универсално правоприемство,
БНП П** П** Ф**"
ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в
ТР клон на чуждестранния търговец, а именно: "БНП П** П** Ф** С. А., клон Б**", при което надлежна страна в исковото производство е посоченият чуждестранен търговец.
От
събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че на 09.05.2017г. между „БНП П** П*Ф**“ ЕАД, като кредитор и ответната страна, като кредитополучател, е
сключен Договор за потребителски паричен кредит. Съгласно чл. 12 от
договора кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000лева. Посочено е, че
кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на
изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя.
Уговорено е, че всички задължения, свързани с ползването на кредитна карта, ще
възникнат само след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта.
Съгласно чл. 15 договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като
срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен
от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. За ползването на
кредитния лимит кредитополучателя следва да заплаща годишна лихва върху
усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването му. Съгласно
Приложение към Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS – 14840252, кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в
размер на 1 108,00 лева, издава кредитна карта Мастъркард на кредитополучателя. В чл. 13
е уговорено, че месечните погасителни вноски се правят до 20-то число
на месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в минимален размер
съгласно тарифата. В графа „лимити“ е посочено, че при усвоен кредитен лимит от
0 до 1 000,00 лева минималната погасителна вноска е 60,00лева. Съгласно договореното ответникът е следвало
да погаси кредита в срок до 20.11.2018 г. да погаси заема на 18 месечни вноски,
всяка по 78,86 лева. Общата стойност на плащанията е 1419,48 лева при ГПР 42,56
и лихвен процент 31,64 %. След като е заплатил 5 месечни вноски ответникът е
преустановил плащането.
Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в ВРС на 27.11.2018г. като е образувано гр.д. № 3013 / 2018г. по
описа на ВРС. По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 28.11.2018г., с която е разпоредено ответната страна да заплати на
ищеца процесните суми на въведеното основание. Заповедта за изпълнение е
връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от съда
срок заявителят е предявил настоящите искове.
По делото е назначена и
изготвена съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че ответникът е активирал предоставената му кредитна карта с
максимален кредитен лимит от 1 000,00лева. Общата усвоена сума е в размер
на 965,00 лева. Платените такси са в общ размер на 35лева. Застраховката е 108 лева. Ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната
карта на 19.11.2018г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата
е в размер на 1102,68лева. Според заключението на вещото лице, размерът на непогасената
главница по договора за кредит е 858,46лева, размерът на дължимата
възнаградителна лихва е 166,72лева, размерът на мораторната лихва за забава е 77,50 лева. Вещото лице не е установило направени плащания от ответника
по посочените суми.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, която се споделя изцяло
от въззивната инстанция, районният съд е уважил изцяло предявените по
реда на чл. 422 от ГПК искове за съществуване на вземането на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3013/ 2018 г.
По настоящето дело по категоричен начин е установено, че между страните е налице
облигационно отношение, породено от сключения договор за револвиращ
потребителски кредит.
Наличието на валидно правоотношение по
договор за кредит между страните се
установява по несъмнен начин от Договор за потребителски
кредит Той има писмена форма,
носи подписите на страните и съдържа всички съществени елементи на договора за
потребителски кредит. Индивидуализирани са страните, размерът на отпуснатата в
кредит сума, начинът и срокът за погасяване на задължението.
Кредиторът е изпълнил задълженията си по
договора като е изплатил предоставената в кредит сума пряко на
кредитополучателят е получил финансираната с договора стока. Този факт се
установява от удостоверяването, което е направил кредитополучателя в договора,
че финансираната стока му е била и предадена и е получил опосредстван чрез нея
кредит.
Настъпил е крайният срок за погасяване на
кредита – 20.11.2018 г.
Длъжникът не твърди, нито ангажира
доказателства да е изпълнил задълженията си по договора.
Неоснователно е възражението, свързано с
неуведомяване за предсрочната изискуемост на вземането, тъй като изискването за
уведомяване на длъжника се отнася за банки, подали заявление по реда на чл. 417 ГПК, а настоящият случай не е такъв, и освен това заявлението е подадено след
настъпване на крайния срок за погасяване на кредита, което обстоятелство следва
да бъде зачетено от съда.
Размерът на дължимия остатък по кредита, а
именно 858,46 лв. се установява от заключението на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза. За тази сума искът е основателен.
Съразмерно на уважената част от главницата
следва да се уважи и акцесорният иск за мораторна лихва за периода 20.11.2017
г. –20.11.2018 г., а именно за сумата от 77,50 лв. ,в който размер е предявен
искът.
За пълнота на изложението следва да се посочи
, че в съответствие с изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 14 ЗПК договорът съдържа пълна информация относно
съществените за ползване на кредитната карта елементи – данни за годишния
процент на разходите (42.569%), разходите за използване на платежния инструмент (такси за теглене от банкомат и
за ежемесечно обслужване, размера на кредитния лимит и минималната погасителна
вноска съобразно усвоената сума. Закона за потребителския кредит не съдържа
изискване като условие за валидност на договора за кредит да бъде описана
методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Такова
изискване е налице само по отношение на референтния лихвен процент (чл. 11, ал.
1, т. 9а ЗПК) като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит
променлив лихвен процент съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗПК, но в случая
уговореният лихвен процент по кредита не е променлив, а фиксиран, поради което
не е необходимо договорът да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура
(формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната
тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).
Предвид изложеното, като е уважил предявените искове, районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззиваемият следва да заплати на БНП П**, П** Ф**“ С.А. П**, Ф**, чрез „БНП П** П** Ф**“
С.А. клон Б** , гр.С*, ж.к. „М**“ , Б** П* С**, сгр.14 сумата 100 лева за
адвокатско възнаграждение , определено съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от изложеното, ВОС
на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
№ 162 /12.03.2020 г. ,постановено по гр.д. № 1016/2019 г.
на ВРС.
ОСЪЖДА А.Г.А. с ЕГН: ********** да заплати на БНП П**, П** Ф**“ С.А. П**, Ф**, чрез „БНП П** П** Ф**“
С.А. клон Б** , гр.*С ж.к. „М**“ , Б** П** С**, сгр.14 сумата от 100
лева за адвокатско възнаграждение , определено съгл.
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: