№ 22
гр. Варна, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Ст. Г. Як.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600389 по описа за 2021 година
, при произнасянето си взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №64 от 28.09.2021 година по НОХД №788/2021 година,
Варненският окръжен съд признал подсъдимия АЙД. Б. М. за виновен в това,
че на 13.11.2020 година в с.Дъбравино, обл.Варна, на път 9044, без надлежно
разрешително по ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови
наркотични вещества – метамфетамин с общо нетно тегло 2733.72гр със
съдържание на активния компонент между 66.28% и 72.55% и на стойност
68343лв, като наркотичните вещества са в големи размери, поради което и на
основание чл.354а, ал.2, пр.1 вр. ал.1 вр. чл.58а, ал.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален общ
режим на изтърпяване и глоба в размер на 20000лв. Приложен е чл.59, ал.2 от
НК, на основание чл.354а, ал.6 от НК в полза на държавата е отнет предметът
на престъплението с последващо унищожаване след влизане на присъдата в
сила. Със съдебния акт са разрешени и въпроси относно останалите
веществени доказателства по делото, от които л.а.“Фолксваген поло“ с рег.
1
№РР 5384 ВС, ключодържател с метална пеперуда, раковина, кожена кафява
плочка и висулки да се върнат на Е.Н., а останалите да бъдат унищожени.
Разноските за възнаграждения на вещи лица са възложени на подсъдимия.
В законоустановения срок правилността на присъдата се атакува с
жалба по чл.318, ал.6 от НПК, бланкетно позоваваща се на несправедливост.
В допълнение по чл.320, ал.4 от НПК, защитникът по-подробно обосновава
становището си относно нарушените принципи при индивидуализацията на
наказанието, подвеждайки съображенията си под искане за въззивна намеса
по чл.337, ал.1, т.1 от НПК.
В пренията на съдебното заседание във въззивната инстанция,
упълномощеният адв.Д. поддържа искането си за намаляване на наказанието
на подсъдимия, припомняйки положителните биографични данни за
последния във връзка със семейната му ангажираност, грижа за болен
родител, чистото съдебно минало, работил до 2020 година, без противоправни
прояви до момента и позовавайки се на по-ниската степен на обществена
опасност на процесната деятелност. В заключение, защитникът желае
ревизия на първоинстанционната присъда в насока на определяне на по-ниско
наказание, включително и при условията на чл.55 от НК.
В пледоарията си, представителят на публичното обвинение подкрепя
въззивните съображения, считайки че справедливо наказание за подсъдимия
би било три години лишаване от свобода (след редукцията), което да се
изпълни при общ режим, както и глоба от 15000лв. Доводи в подкрепа на
изразеното становище, въззивният прокурор черпи от доказателствата за
личността на подсъдимия, които го характеризират като лице с не толкова
висока степен на обществена опасност.
В лична защита подс.М. заявява, че иска да се прибере при
семейството си в Република Турция и да продължи да работи, а в последната
дума се извинява за извършеното.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите във
въззивната жалба и нейното допълнение, становищата на страните в
съдебното заседание и след като в съответствие с чл.314, ал.1 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
В окръжния съд, делото е разгледано по особените правила на глава
двадесет и седма от НПК и по-точно, в диференцираната процедура по
2
чл.371, т.2 от НПК. Съобразно указанията в т.8.2 от ТР 1-2009-ОСНК,
настоящият въззивен състав внимателно провери процесуалната дейност в
първата инстанция, констатирайки че същата е осъществена при стриктно
съблюдаване на относимата нормативна уредба. За прилагането на института
на съкратеното съдебно следствие са били налични всички изискуеми
предпоставки и по-точно:
Първоинстанционният съд e изпълнил изчерпателно задължението си
по чл.372, ал.1 от НПК, който факт се установява от съдържанието на
протокол от съдебно заседание, проведено на 29.09.2021 година (л.52 от
НОХД). Пак от същото ПДС-во се извлича наличието на действително и
доброволно волеизявление на подсъдимия за цялостно признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие за тях да
не се събират доказателства. Законосъобразна е и преценката на
проверяваната инстанция по чл.372, ал.4 от НПК, като за обосноваване на
извода, въззивният състав ще приведе съображения в тази част от решението
си.
В подкрепа на обстоятелствената част на обвинението са събрани
убедителни преки гласни и веществени доказателства, които много точно и
напълно еднопосочно характеризират деянието и съставомерните му
признаци. Показанията на св.св.М., Г., Д. и фактическите данни, съобщени от
св.Я. са в смислова връзка помежду си и в пълна кореспонденция с протокол
за претърсване и изземване и ВДС-ва (т.1, л.л. 15, 19 и сл.), последните с
принос и относно специалната цел на подсъдимия. От своя страна физико-
химическата експертиза, като способ за проверка на събраните гласни и
веществени доказателства, детайлизира изчерпателно съставомерните
обстоятелства.
Приведените дотук съображения са с отношение към т.4 от ТР 1-
2009-ОСНК, като чрез същите, въззивният състав констатира убедителност на
доказателствените източници, потвърждаващи признатите от подсъдимия
факти от обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно
законосъобразност на преценката по чл.372, ал.4 от НПК на проверяваната
инстанция.
По-нататък по въззивния контрол в задължителния обхват на т.8.2 от
ТР 1-2009-ОСНК, този съдебен състав установи спазване на процесуалния ред
3
за провеждане на диференцираната процедура, което изисква делото да се
реши и в тази инстанция във фактическата рамка на обстоятелствената част на
обвинението, която е следната:
Подсъдимият А.М. е родом от гр.Исперих, със семейството си живее
постоянно в Република Турция, където работи и се осигурява. В с.Духовец,
общ.Исперих са установени родителите му и св.Е.Н..
На 12.11.2020 година подсъдимият пътувал с л.а.“Фолксваген Пасат“
с рег.№MRXV967, собственост на св.Назим Хюсню от Република Турция до
с.Духовец. На следващия ден между 16.30ч.-17.00ч. подсъдимият споделил на
майка си, че има намерение да отиде към гр.Варна, без да навлиза в
подробности за причината.
Със съгласието на св.Е.Н. и придружен от св.Я., подсъдимият, на
13.11.2020 година около 19.30ч.-20.00ч., отпътувал с л.а.“Фолксваген поло“ с
рег.№РР 5384 ВС (собственост на св.Н.) от с.Духовец в посока с.Пристое,
общ.Каолиново. Св.Я. нямал представа къде отиват и защо, но т.к. двамата с
подсъдимия и в други случаи били заедно за забавление с познати или с други
жени, той не поискал повече информация.
Когато автомобилът наближил с.Пристое, подсъдимият го спрял
отдясно на шосето и слязъл. Насочил се към близки храсти, от където взел
пет пакета, увити в сребристо фолио и в найлонови торбички, съдържащи
бяло кристално вещество, със следното разпределение: един пакет в синя
найлонова торбичка, два пакета в синя найлонова торбичка, два пакета в два
броя прозрачни найлонови торбички. Всички пакети, подсъдимият хвърлил в
краката на пътуващия на предна дясна седалка св..Я.. После, той (М.) извадил
от багажника черна кожена раница, която също оставил на пода пред предна
дясна седалка. Веднага след това, подс.М. привел колата в движение в посока
към с.Дъбравино, обл.Варна. По време на пътуването, подсъдимият бръкнал
под седалката, на която стоял св.Я. и извадил от там два пакета, поставени в
прозрачни найлонови торбички, в които имало кристали. За тях подсъдимият
обяснил на спътника си, че са докарани от Турция.
По време на пътуването подсъдимият объркал посоката. С помощта
на навигация от своя телефон, св.Я. подпомогнал ориентацията към
с.Дъбравино. Приближавайки това населено място, на път 9044, подсъдимият
и свидетелят възприели полицейски автомобил. Подсъдимият силно се
4
притеснил, накарал св.Я. да сложи в черната раница всички пакети и синята
картонена кутия с електронна везна, която още при потеглянето се намирала
пред предна дясна седалка. Подсъдимият указал на св.Я. да хвърли раницата
навън през прозореца, но до подобен развой на нещата не се стигнало,
въпреки настойчивите думи на турски език, изричани от А.М..
По отношение на двамата била извършена полицейска проверка от
екип в състав св.св.М., Г. и Д.. При личната легитимация, св.Я. не представил
документ. Служебната справка в масивите на МВР, установила регистрация
на лицето по линия на наркотиците, което направило полицаите по-
внимателни и бдителни, включително на място пристигнал втори полицейски
екип от св.св.С. и И..
Преди започване на проверката, св.М. попитал пътуващите дали имат
в себе си или в автомобила забранени за притежание вещи, на което св.Я.
отговорил отрицателно, а подс.М. отвърнал уклончиво с фразата: “И да има,
не знам на кого е“. След разпореждането към пътуващите да излязат от
автомобила, подс.М. видимо се притеснил, започнал да се поти, въпреки
студеното време. Св.Я. вдигнал от пода черна кожена раница и я оставил на
дясната седалка, после спокойно слязъл. След като на въпроса на кого е
раницата не се получил отговор, св.Д. разкопчал ципа й, виждайки вътре два
пакета с бяло кристално вещество и пакети в сребристо фолио, поставени в
найлонови торбички. Св.М. също възприел описаното положение.
Вследствие на инициатива на полицейския екип, на мястото
пристигнала дежурна група и разследващ полицай, които в ранните нощни
часове на 14.11.2020 година, предприели следствени действия. От предна
дясна седалка на л.а.“Фолксваген поло“ била иззета черната кожена раница, в
която се установили: завързана прозрачна найлонова торбичка с размери 20см
х 12см с бяло кристално вещество; прозрачна запечатана найлонова торбичка
с размери 12смх7см, с бяло кристално вещество; пакет от сребристо фолио с
размери 22см х 8см; синя найлонова торбичка с пакет от сребристо фолио, с
размери 20см х 12см х 8см; синя найлонова торбичка с два пакета от
сребристо фолио с размери 16см х 16см х 8см и 16см х 8см х8см; пакет от
сребристо фолио с размери от 15см х 10см х 4см, поставен в 2бр прозрачни
найлонови торбички; синя картонена кутия с електронна везна; найлонова
торбичка в черно-бяло каре с балони. От предна лява седалка се иззел
5
мобилен телефон „Самсунг“, иззел се и самият лек автомобил с черен ключ,
ключодържател и висулки по него.
С протоколи за доброволно предаване подс.М. и св.Я. предоставили
мобилен телефон „Realme“ (от подсъдимия) и мобилен телефон „Huawei“
(предоставен от свидетеля).
При огледа на л.а.“Фолксваген поло“ били установени пластики на
лични турски документи на подсъдимия и сим карти. По-късно в хода на
разследването документите били върнати на подс.М..
Според заключението на ФХЕ №9/08.01.2021 година, по поредността
на посочване на пакетите по-горе, съдържанието им предсатвлявало:
1. 504гр метамфетамин с активен компонент метамфетамин 72.17%;
2. 51.72гр метамфетамин, със съдържание на активен компонент
метамфетамин 71.26%;
3. 308гр метамфетамин, със съдържание на активния компонент 70.59%;
4. 204гр и 222гр метамфетамин, със съдържание на активния компонент
метамфетамин и в двата пакета от 71.94%;
5. 308гр метамфетамин, със съдържание на активния компонент
метамфетамин 66.28%;
6. 624гр и 380гр с идентично съдържание на активния компонент от
72.55%;
7. 132гр метамфетамин със съдържание на активния компонент 69.78%;
8. Електронна везна, по чиято повърхност има следи от метамфетамин;
9. По повърхността на балоните са намерени следи от
тетрахидроканабинол.
Така описаните амфетаминови производни попадат под контрола на
чл.3, ал.2 от ЗКНВП в неговото Приложение №1. В съответствие с
Постановление №23/29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, общата стойност на иззетия
метамфетамин възлиза на 68 343лв.
Становището на въззивния състав е, че в пределите на тези признати
съставомерни факти, материалният закон е приложен правилно. Няма и не
може да има спор, че на инкриминираната дата и място, подсъдимият е
държал 2733.72гр метамфетамин (видът му на високорисково наркотично
вещество следва от доводите в предходния абзац), като количеството на
6
наркотика, високият процент на активния компонент в него, иззетата везна
със следи по нея от метамфетамин, по недвусмислен начин доказват
наличието на специалната цел за разпространение на забранената субстанция.
Много прецизно и с изцяло споделени аргументи, проверяваният съд е
обосновал квалификацията по чл.354, ал.2, пр.1 от НК, както и субективната
съставомерност на деянието. В допълнение към доводите относно прекия
умисъл, въззивният състав се позовава освен на цялостната конспиративна
дейност на подсъдимия по държането на предмета на престъплението, също и
на целенасочените действия към разпространението му на трето неустановено
в наказателното производство лице, който резултат е бил преследван дори и
при обективното затруднение от временна загуба на маршрут (при липса на
спор по материалното право, за изчерпателност се посочват ТР 1-1998-ОСНК,
Р 92-2015-3н.о., Р 269-2018-1н.о. и др., както и относимото към стойностния
критерий ПМС №350 от 19.12.2019г.).
За престъплението по чл.354а, ал.2, пр.1 вр. ал.1 от НК е предвидена
кумулативна санкция от три до дванадесет години лишаване от свобода и
глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.
Първата инстанция не е констатирала предпоставките на чл.55, ал.1,
т.1 от НК, законосъобразно провеждайки своята индивидуализация в обхвата
на чл.54 от НК. Въззивният състав е солидарен с приложението на нормата от
общата част на НК, тъй като в признатата обстоятелствена част на
обвинителния акт и съответстващата доказателствена съвкупност от
досъдебното производство, не се съдържат данни за многобройни или
изключителни по естеството си смекчаващи отговорността и вината на дееца
обстоятелства.
Сред мотивите на окръжния съд с отношение към отмерване на
наказанието са попаднали почти всички съществени обстоятелства, относими
към чл.54 от НК. Обоснован и верен е изводът на проверяваната инстанция,
че инкриминираното деяние се отличава с изключително висока степен на
обществена опасност, което заключение се основава както на количеството
държан наркотик, така и на високото съдържание на активен компонент
метамфетамин в него, на прикритостта и преднамерената организация на
деянието. За изводите значение имат мястото на съхраняване на наркотичното
вещество до попадането на същото във фактическата власт на подс.М.,
7
действията на последния – отработени, бързи и целенасочени,
принадлежността към разпространителска верига, предвид посоката на
движение на дееца на инкриминираната дата. С оглед защитните съображения
и при съблюдаване на чл.56 от НК, въззивният състав отбелязва, че
стойността на процесното наркотично вещество надвишава с близо 24000лв
съставомерния праг на големите размери, което от своя страна допълнително
завишава степента на обществена опасност на конкретната противоправна
проява.
Личната обществена опасност на подсъдимия не е задълбочено
анализирана от проверяваната инстанция, което изисква следните допълнения
и уточнения:
Настоящето деяние се характеризира с един отработен престъпен
маниер у подсъдимия, който маниер изключва версията за инцидентна
противоправна съпричастност. Налице е и упоритост по съставомерната цел
(отразен в анализа на първата инстанция), също така активно поведение на
дееца за укриване на деятелността, непосредствено преди и в течение на
полицейската проверка, като тук освен указанията към св.Я. да изхвърли
раницата с наркотичните вещества, значение има и нежеланието на А.М. да
съдейства за разкриване на дилърската верига, която предвид високото
съдържание на активен компонент метамфетамин, очевидно е насочена към
по-широк кръг крайни потребители. Контравесно на тази лична
характеристика е чистото съдебно минало на подсъдимия, оценено от
въззивния съд като твърде формален характеристичен фактор с оглед
деятелската конкретика, на който при оценката на степента на лична опасност
на дееца, не бива и не може да се придава решаващо значение (доводът е
релевантен и към съображенията в допълнението по чл.320, ал.4 от НПК за
отсъствие на регистрирани криминални прояви).
В обхвата на чл.54, ал.2 от НК е необходимо да попаднат доказаните
и признати факти за семейно съжителство на подсъдимия с две родени от
брака деца (ВНОХД, л.13-л.15), за които същият неопровергано полага грижи.
Представеното осигурително досие в тази инстанция установява, че подс.М.
полагал труд на територията на Република Турция до месец юли 2020 година
включително, налице са и данни за болест на неговия баща (т.3, л.370 и сл.).
Неоснователни, във връзка с индивидуализацията на наказанието, са
8
съображенията на защитата, че причината за пътуването на подсъдимия до
България е единствено това заболяване, като тези съображения се
опровергават от действията на дееца – почивал цял ден след пътуването от
Република Турция, в късния следобед организирал транспорт до с.Пристое и
с.Дъбравино и след това пристъпил към реализиране на престъпната си
проява.
Няма основание за дискусия и на самопризнание на подсъдимия в
стадия на разследването, като прочитът на протокол за разпит (т.1, л.103) и
съпоставката на същия с останалите доказателствени източници сочи, че
обясненията на А.М. са предназначени единствено за неговата защита.
При заетата дотук позиция, въззивният състав счита, че наказанието
на подсъдимия законосъобразно е индивидуализирано при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, към които следва
да се добавят и подбудите на проявата – общественоопасни с оглед предмета
на престъплението (вид, количество и съдържание на активен компонент
метамфетамин), и при изключително висока степен на обществена опасност
на деянието. Лишаването от свобода, определено в средния размер на
санкцията по чл.354а, ал.2 от НК е справедливо, проведената редукция по
чл.58а, ал.1 от НК е законосъобразна, точно е приложена и нормата на чл.57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като наложеното наказание от пет години лишаване от
свобода следва да се изтърпи при първоначален общ режим.
Значение при индивидуализацията на кумулативното наказание глоба
и с оглед нормата на чл.47, ал.1 от НК, имат освен отразените дотук
обстоятелства и фактът на отсъствие на доходи за подсъдимия, който след
завръщането си в страната, се намира под ограничителния режим на домашен
арест. Преценката на този кръг релевантни положения сочи, че наложената
глоба от 20000лв е законосъобразно индивидуализирана.
Или, ако трябва да се обобщи, индивидуализацията на наказанието на
подс.М. е проведена правилно и присъдата е справедлива. С наложеното
кумулативно наказание от пет години лишаване от свобода и глоба в размер
на 20000лв, целите по чл.36 от НК са напълно постижими – в по-близък план,
разграждане на противоправния модел на поведение на дееца, в по-далечна
перспектива, с методите на социално-възпитателната работа в период на
изолация, би следвало да се изгради устойчив стандарт на поведение в
9
обществото и в съзвучие със закона. Санкцията в посочения вид и размер е в
състояние да въздейства и предупредително в аспекта на генералната
превенция, което в комплекс прави наложеното наказание справедливо и
целесъобразно.
При служебната проверка на присъдата относно приложението на
чл.59, ал.2 от НК и чл.189, ал.3 от НПК, същата се прецени за
законосъобразна. Констатира се основание за въззивна намеса във връзка с
част от веществените доказателства, за които незаконосъобразно е
постановено унищожаване и по-точно при съблюдаване на признатите факти
в обстоятелствената част на обвинителния акт, става въпрос за три мобилни
телефона без отношение към деятелността. С оглед на тези съображения,
мобилни телефони „Самсунг“ и „Realme” следва да се върнат на подсъдимия,
а мобилен телефон “Huawei“ – на св.Я.. В останалата част, произнасянето по
веществените доказателства е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложено и на основание чл.334, т.3 и чл.338 от НПК‚
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, втори състав
РЕШИ:
Изменя присъда №64 от 28.09.2021 година по НОХД №788/2021 година по
отношение на разпореждането с веществените доказателства, от които
мобилни телефони „Самсунг“ и „Realme” да се върнат на подсъдимия А.М., а
мобилен телефон “Huawei“ да се върне на на Ахмед Я..
Потвърждава присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване или протест пред Върховния касационен
съд в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10