Решение по дело №6664/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260423
Дата: 6 март 2023 г.
Съдия: Стою Христов Згуров
Дело: 20191100106664
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

гр. София,  06.03.2023г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЮ ЗГУРОВ

при секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от   съдия Згуров гражданско дело № 6664  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по предявени от В.К.К. и А.Г.К.-починал в хода на процеса и заместен като ищец от правоприемника му  Д.А.Х. обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД относно прогласяването на нищожността на договор за дарение на недвижим имот, сключен под формата на нотариален акт № 68, том 29, дело № 4808/1987 г. относно правото на собственост на апартамент №76, находящ се в гр. София, ул. „***********, като привидна сделка, и иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, относно признаването за установено по отношение на ответниците, че В.К.К. и А.Г.К. до смъртта му, а след това правоприемника му Д.Х. са придобили собствеността върху процесният апартамент въз основа на упражнявано от В.К.К. и А.Г.К. давностно владение продължило повече от 10 години преди завеждане на делото, т.е. в периода от 1982г. до 06.08.2019г.

 

Ищците основават исковите си претенции с твърденията, че договорът за дарение бил привидна сделка, защото целта на дарителите не била да надарят своя син Г.К., а да прехвърлят собствеността върху този имот в негова полза, за да могат съгласно действалите тогава правила на ЗСГ да придобият още един апартамент с натрупаните от тях лихвоточки. Те не успели да закупят втори апартамент с лихвоточките, защото през 1989г. тази възможност отпаднала. При условията на евентуалност считат, че са придобили процесния апартамент, предмет на договора за дарение въз основа на упражнявано от тях давностно владение в периода от 1982г., след като са го купили до датата на завеждане на делото. Смятат, че давностното владение е упражнявано от тях, тъй като винаги са живели в този апартамент и са заплащали консумативните разходи за него, както и извършването на ремонтни дейности.

 

В законоустановения срок, от страна на ответниците постъпиха писмени отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Сочат, че договорът за дарение не е привидна сделка, защото с него В. и А. К. са искали да разделят имотите, които притежават между децата им приживе. Съгласно това им намерение апартамента бил дарен на сина им Г.К., а дворното място и къща в с.Искрец, общ.Своге на тяхната дъщеря Д.Х.. Г.К. е приел дарението и считал приживе себе си за собственик на този имот. Ищците са запазили в дарения от тях апартамент на сина им правото на ползване върху една стая и съответните идеални части от него, което само по себе си означавало, че намерението им е било да се разделят със собствеността на имота, но да запазят правото на ползване в него. Въпреки, че след осъществяване на дарението до смъртта на Г.К. са изминали 30 години, никой не е предприел действия по осъществяването на сделка за връщане на собствеността върху апартамента от страна на Г.К. в полза на неговите родители. Сочат, че ищците В.К. и А.К. са ползвали апартамента в качеството им на притежатели на ограниченото вещно право на ползване върху него, съгласно което са дължали и консумативните разходи, които са плащали. Те никога не са предприемали действия, с които да обективират пред своя син и наследниците му намерението си да обърнат осъществяваното от тях държане на имота като ползватели във владение на последния. Считат, че предявените искове са неоснователни.

 

В съдебното заседание ищецът В.К. не се яви лично, тя беше представлявана от пълномощника й адв.Т., който поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и претендира за разноски по делото.

 

Ответникът Д.Х. се яви лично в съдебното заседание, тя заявява, че поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи.

 

Ответниците не се явиха лично в  последното съдебното заседание и не изпратиха представил.

 

След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговорите, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

 

Съгласно приетите писмени доказателства по делото, представляващи Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за продажба и замяна на държавни жилища от 22.03.1982г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот №68, том XXIX, дело №4808/04.11.1987г. се установява, че А.К. и В.К. в режим на съпружеска имуществена общност във основа на покупко-продажба са придобили *********, ул.*********, гр.София, който на 24.11.1987г. са дарили на своя син Г.А.К., като са запазили правото на ползване върху южната стая и съответните идеални части от апартамента, а синът им е приел дарението.

 

Според схема на самостоятелен обект в сграда, понастоящем процесния апартамент е с идентификатор 68134.305.73.3.76.

 

От удостоверение за наследници на А.Г.К. е видно, че той е починал на 24.04.2021г., като за свои наследници той е оставил съпругата си В.К., дъщерята Д.А.Х. и внучките В.Г.К. и Д.Г.К., които са дъщери на починалия на 14.09.2017г. негов син Г.А.К..

 

Съгласно чл.164, ал1, т.5, 6 и чл.165, ал.2  ГПК свидетелски показания не се допускат за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите е участвала, за тяхното изменение или отмяна, както и за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ, а такива могат да бъдат допуснати само ако страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие  е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Такива писмени доказателства изходящи от Г.К., от които да се направи извод, че твърдението на ищците за привидност на договора за дарение е вероятно, не бяха представените в процеса.

 

 Поради това, съдът не кредитира показанията на свидетелите И. и И., в частите им относно това, че родителите на Г.К. нямали действителното намерение да му дарят процесния апартамент, а само искали да направят така, че да имат възможността да придобият второ жилище.

 

От показанията на свидетелите Г.,К., А., както и тези на свидетелите И. и И. извън частите им касаещи установяването на привидността на сделката-дарение се установи, че Г.К. и родителите му са живеели заедно в процесния апартамент, той и семейството му продължил да живеят в него, докато се преместили в къща, а В.К. и А.К. останали да живеят в процесния имот. Отношенията между тях били прекрасни, винаги си помагали и се събирали да празнуват заедно. Понастоящем В.К. все още живее там.

 

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

 

В производството по делото ищците не успяха да докажат при условията на пълно и главно доказване, че договорът за дарение е привидна сделка, поради което е нищожен. От самото съдържание на договора, в който фигурира клауза, с която в полза на В.К. и А.К. е учредено право на ползване върху имота се налага извода, че дарственото разпореждане с този имот се е считало от дарителите за безвъзвратно, а не за някакво временно прехвърляне на собствеността, въз основа на привидна сделка. Освен това, осъщественото от тях имуществено разпореждане е и житейски логично и обосновано, както и поради това, че в крайна сметка второ жилище не е било придобито.

 

Поради изложеното, предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По отношение на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, съдът намира, че той също е неоснователен.

 

В производството по делото се установи, че ищците В.К. и А.К. са придобили собствеността върху процесния апартамент след покупко-продажба през 1982г. като от тогава и до смъртта на А.К., а по отношение на В.К. и до момента, те са живели в него. В периода от 1982г. до 24.11.1987г. те са били негови собственици, а след 24.11.1987г. са живели в него като носители на ограниченото вещно право на ползване на този имот.

Не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, от които да се установява, че ищците от ползватели на имота, т.е. негови държатели са станали негови владелци и са започнали да го държат за себе си, а не за неговия собственик Г.К., а след смъртта му за неговите наследници и ответници в процеса. Ищците не установиха да са манифестирали това си присвоително намерение спрямо Г.К. до смъртта му на 14.09.2017г., както и по отношение на неговите наследници. Затова не може да се приеме за установено твърдението на ищците, че са придобили собствеността върху имота въз основа на упражнявано давностно владение. Плащането на консумативни разходи и разходите за текущ ремонт на жилището не представляват подобни доказателства, при положение, че ищците са носителите на ограниченото вещно право на ползване на същия имот.

 

По изложените съображения и предявеният при условията на евентуалност иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Ответниците не са направили разноски по делото и не претендират за такива, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

 

Предвид неоснователността на предявените искове, на основание 38,ал.2 ГПК в полза на пълномощника на ответниците адв.Х.М.Д. от САК с код по БУЛСТАТ **********  следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение определено съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2008,93 лв.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.К., ЕГН ********** и А.Г.К., ЕГН **********-починал в хода на процеса и заместен като ищец от правоприемника му  Д.А.Х., ЕГН ********** срещу Г.Х.К., ЕГН **********, В.Г.К., ЕГН ********** и Д.Г.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД относно прогласяването на нищожността на договор за дарение на недвижим имот, сключен под формата на нотариален акт № 68, том XXIX, дело № 4808/1987 г. по описа на I-ви нотариус при Коларовски районен съд, относно правото на собственост на апартамент №76, находящ се в гр. София, ул. „***********, като привидна сделка.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.К.К., ЕГН ********** и А.Г.К., ЕГН **********-починал в хода на процеса и заместен като ищец от правоприемника му  Д.А.Х., ЕГН ********** срещу Г.Х.К., ЕГН **********, В.Г.К., ЕГН ********** и Д.Г.К., ЕГН ********** обективно съединен с главния при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, относно признаването за установено по отношение на ответниците, че В.К.К. и А.Г.К. до смъртта му, а след това правоприемника му Д.Х. са придобили собствеността върху процесният апартамент въз основа на упражнявано от В.К.К. и А.Г.К. давностно владение продължило повече от 10 години преди завеждане на делото, т.е. в периода от 1982г. до 06.08.2019г.

 

ОСЪЖДА В.К.К., ЕГН ********** и Д.А.Х., ЕГН ********** да заплатят на адв.Х.М.Д. от САК с код по БУЛСТАТ **********  адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗА  в размер на 2008,93 лв.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен  съд-София.

 

                                                        Съдия: