РЕШЕНИЕ
№ 1382
гр. Варна, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110202485 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Пасат 2018“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, подадена чрез представляващия Ил. Й. И., против НП
№ 23-0000080/14.02.2022год. на Началника на Отдел „Контрол“ в РД „АА“
Варна, с което на ЮЛ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 200 лв. на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП за
нарушаване нормата на чл. 34, т.7 вр. чл. 21, ал.1, т.3, пр.2 от Наредба № 34
от 06.12.1999год. на МТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че атакуваното НП е
незаконосъобразно, като навежда доводи както за допуснати нарушения на
процес. правила(липсвало точно и ясно описание на нарушението и не били
взети предвид всички обстоятелства свързани с установяване на
нарушението), така и за нарушения на материалния (приложение следвало да
намери нормата на чл. 28 от ЗАНН). Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно уведомено,
представител не се явява.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във
фазата по същество пледира за потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно издадено. Счита, че нарушението е безспорно доказано, а в
хода на производството сне са били допуснати нарушения на процесуалните
1
правила. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивното дружество „Пасат 2018“ ЕООД притежавало удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 11073.
На 17.11.2021год. до същото била изпратена покана от директора на РД
„АА“ Варна за представяне на редица документи в това число всички пътни
книжки на автомобилите с които бил извършван таксиметров превоз, с оглед
извършване на комплексна проверка за транспортната дейност на
дружеството за периода от 01.01.2021год. до 30.10.2021год.. Поканата била
връчена на упълномощен представител на дружеството на 25.11.2021год. С
приемо-предавателен протокол от 02.12.2021год. от страна на дружеството
били представени пътните книжки както и други от изисканите документи.
При извършена проверка на представената документация от страна на
служители на РД „АА“ Варна на 04.01.2022год. било установено, че на
18.01.2021год. въззивното дружество било извършвало таксиметрова дейност
с автомобил „Дачия“ с рег.№ В9887НХ кат. М1 (4бр. курсове с оборот
20.43лв.) за който нямало издадено валидно удостоверение за техническа
изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници.
Горното било установено от дневен отчет на водача, принтиран от монтиран в
МПС-то ЕТАФП № ЕС020648 с ФП № 46077060 и прикрепен към пътен лист
№ 072/18.01.2021г. от пътна книжка сер. „П“ № 154/30.06.2020год. издадена
от въззивното дружество като превозвач и след направена справка в
информационната система на ИА „АА“.
За констатираното нарушение на 06.01.2022год. св. Т. Т. съставил срещу
въззивното дружество АУАН бл. № 310410 в който било посочено, че е
нарушило разпоредбата на чл.34, т.7 от Наредба №34/06.12.1999год. на МТ за
таксиметров превоз на пътници вр. чл. 21, ал.1, т.3 пр.2 от същата наредба.
Актът бил предявен и връчен на управителя на въззивното дружество,
който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
постъпили и на 14.02.2022год., въз основа на него, АНО издал атакуваното
НП № 23-0000080. В НП наказващия орган приел изцяло фактическите
констатации изложени в акта приел е, че въззивното дружество като
превозвач е нарушило разпоредбата на чл.34, т.7 от Наредба
№34/06.12.1999год. на МТ за таксиметров превоз на пътници вр. чл. 21, ал.1,
т.3 пр.2 от същата наредба и на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП му наложил
адм. наказание имуществена санкция в размер на 200лв..
Като писмени доказателства към АНП са приложени покана до
2
управителя на „Пасат 2018“ ЕООД, приемо-предавателен протокол,
удостоверение за техническа изправност на ППС от 19.01.2021год.,
удостоверение за техническа изправност на ППС от 16.07.20202год., препис
от пътна книжка сер. „П“ № 154 в това число пътни листи и №
069/11.01.2021год., № 071/13.01.2021годс. и № 072/18.01.2021год. и
приложените към тях отчети от ЕТАФП № ЕС020648, Заповед № РД -08-
30/24.01.2020год. на МТИТС
В съдебно заседание като свидетел е разпитан Т. Т., който в показанията
си възпроизвежда възприятията си от извършената проверка с нужната
конкретика.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на
всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които
се кредитират изцяло от съда като непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, които
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни
изводи.
От правна страна съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което и е приета от съда за разглеждане.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Както в АУАН така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение както от
обективна така и от субективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението както и нарушената законова норма като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Ясно е
посочено в какво се изразява вмененото на въззивника нарушение –
извършване на таксиметрова дейност на 18.01.2021год. в гр.Варна с л.а.
(индивидуализиран в достатъчна степен с марка и рег.№), за който няма
издадено валидно удостоверение техническа изправност с допълнителен
преглед за таксиметров превоз- на пътници като описаните факти са в пълен
унисон с посочените като нарушени законови норми. Ясно и недвусмислено в
АУАН и НП са посочени доказателствата в подкрепа на адм. наказателното
обвинение. В тази връзка съдът не споделя наведеното в жалбата възражение
за допуснати съществени нарушения на процес. правила свързани с описание
на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. Действително в
обст. части на акта и НП не е посочено името на водача управлявал въпросния
таксиметров автомобил, но то не е и нужно защото този факт не е пряко
свързан с обективната съставомерност на вмененото нарушение.
3
Въпреки горното обаче съдът констатира, че НП е издадено в
нарушение на материалния закон по следните съображения:
Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗАНН деянията, които съставляват
административни нарушения, и съответните за тях наказания се определят
със закон или указ.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗАНН за всяко адм. нарушение се прилага
нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му.
В случая с НП на въззивното дружество е наложено наказание за това,
че на 18.01.2021год. е нарушило разпоредбата на чл. 34, т.7 от Наредба №
34/06.12.1999год. на МТ вр. чл. 21, ал.1, т.3, пр.2 от същата наредба.
Първата норма вменява в задължение на превозвача да извършва
таксиметрова дейност само с автомобили, които отговарят на изискванията на
чл. 21, а втората регламентира изискванията към таксиметровия автомобил в
частност т.3 - да има издадено валидно удостоверение за техническа
изправност с допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници.
И двете разпоредби посочени по-горе обаче не са били в сила към
18.01.2021год., Нормите са приети с изменение и допълнение на Наредба №
34/1999год. ( ДВ бр. 9 от 2021год.) и са в сила от 02.02.2021год.
Следва да бъде отбелязано още, че основната посочена като нарушена
норма на чл. 34, т.7 от Наредбата изобщо не е съществувала към
18.01.2021год. (това е нова норма в сила именно от 02.02.2021год.), а нормата
с която е запълнен бланкетния състав – чл. 21, ал.1, т.3 към 18.01.2021год. не
е предвиждала изискване за таксиметровия автомобил да има издадено
валидно удостоверение за техническа изправност с допълнителен преглед за
таксиметров превоз на пътници. Към 18.01.2021год. (датата на нарушението
вписана в акта) е била в сила редакцията на нормата от 2012год. (ДВ, бр. 13 от
2012г.) съгласно която лекият таксиметров автомобил трябва да има най-
малко 4 врати;
Нещо повече след задълженията на превозвача към 18.01.2021год.
изчерпателно посочени в нормата на чл. 34 от наредбата изобщо не е
фигурирало такова да извършва таксиметрова дейност само с автомобил
притежаващ валидно удостоверение за техническа изправност с допълнителен
преглед. Съгласно посечената норма в редакцията действаща към
18.01.2021год. - чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2011 г.) Превозвачът е длъжен да:
1. осигурява на своите водачи необходимите документи за извършване на
таксиметровите превози; 2.осъществява контрол върху правилното и
редовното попълване на пътната книжка, както и нейното съхранение за срок
пет години; 3. осигурява безопасност и сигурност на таксиметровите превози
чрез медицински прегледи на водачите и ежемесечни проверки на
4
техническото състояние на автомобилите; 4. осигурява правилното
използване на електронния таксиметров апарат с фискална памет; 5.
осигурява представянето на електронния таксиметров апарат с фискална
памет за проверка от сервизен специалист след: а) ремонт или претарифиране
на таксиметровия апарат; б) промяна на размера на гумите на двигателните
колела; в) ремонт на предавателния механизъм на таксиметровия автомобил;
г) изтичане на една година от преминала проверка на таксиметровия апарат.
И след като към 18.01.2021год. нормативно вменено задължение за
превозвача да извършва таксиметрова дейност само с автомобили
притежаващи валидно удостоверение за техническа изправност с
допълнителен преглед за таксиметров превоз на пътници не е било налице, то
и осъществяването на таксиметров превоз с такъв автомобил (без издадено
валидно удостоверение за допълнителен преглед) не представлява адм.
нарушение към тази дата, тъй като няма нарушение на установения ред на
държавно управление.
Вярно е, че около 15 дни след тази дата такова задължение е вменено от
законодателя, но както бе посочено по-горе в мотивите съгласно чл. 3, ал.1 от
ЗАНН за всяко адм. нарушение се прилага този нормативен акт който е бил в
сила по време на извършването му. В тази връзка повдигнатото с АУАН на
въззивното дружество обвинение за деяние, което не съставлява адм.
нарушение се явява незаконосъобразно, тъй като е в противоречие с
материалния закон. Горното е налагало вместо да издаде атакуваното НП,
наказващия орган да изпълни правомощията си визирани в нормата на чл. 54,
ал.1, т.1 от ЗАНН и с резолюция да прекрати адм. наказателното
производство. Горното очевидно не е било сторено, а е било издадено
атакуваното НП, което се явява незаконосъобразно, издадено в нарушение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, която чрез
своя процес. представител своевременно е отправила искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. С оглед крайния изход на делото обаче
(НП подлежи на отмяна) искането се явява неоснователно и се отхвърля от
съда. В този случай разноски на въззиваемата страна не се дължат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000080 от 14.02.2022год.
на Началника на отдел „Контрол“ в РД „АА“ Варна, с което на „Пасат 2018“
ЕООД ЕИК *********, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв. за
5
нарушаване нормата на чл. 34, т.7 вр. чл. 21, ал.1, т.3, пр.2 от Наредба
№34/06.12.1999год. на МТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6