Решение по дело №162/2019 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е

№  92

 

Гр.Сливница, 08 август 2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – гр.Сливница, първи състав, в открито заседание, проведено на осми август през две хиляди и деветмнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА

 

При секретаря  Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №.162 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

 

Образувано е по молба за защита от домашно насилие вх. № 831/14.03.2019 г. по описа на РС- гр. Сливница, подадена от Ю.А.М. срещу В.П.Т..В молбата си молителката твърди, че с Т. са разведени от 2016 г., като от брака си имат родени две деца- Красимир Т. и Теодора Томова.

Сочи се, че на 12.03.2019 г., около 22.30 часа ответникът се е качил на етажа на който молителката живее с децата и започнал да й крещи, да я обижда и да я заплашва, като й казал: „Ще те пребия, ще те изхвърля през прозореца, ще те изхвърля от къщата, ще те ударя с тоя леген“. Твърди, че е сигнализирана полицията за случая. Към молбата е приложена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е декларирано, че спрямо молителката е бил извършен посоченият акт на домашно насилие.

Към молбата не се представени никакви доказателства относно връзката между молителката и ответника. С допълнителна молба молителката не уточнила, че актът на домашно насилие е извършен, е къщата, където молителката живее с децата си, находяща се в с. Гурмазово, общ. Божурище, ул. „Васил Левски“ № 76.

Ответникът, В.П.Т., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с пълномощник. Претендира , молбата да не бъде уважавана и отмяна на издадената заповед за незабавна защита в полза на молителките. Иска събирането на гласни доказателства.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени в тяхната съвкупност и пълнота представените доказателствата по делото, приема за установено следното:

Не се спори от страните, а и от доказателствата по делото, се установява, че молителката, Ю.А.М. и ответникът, В.П.Т. са бивши съпрузи – бракът и е прекратен с решение от 20.06.2016г., постановено по гр.д.№67/2016г. по описа на РС-Сливница. Не се спори, че от брака си, страните имат  две деца – Красимир Веселинов Т. , роден на ***г. и Теодора Веселинова Томова, родена на ***г. Не се спори, че страните живеят в къщата, с децата си, находяща се в с. Гурмазово, общ. Божурище, ул. „Васил Левски“ № 76, като ответникът обитава първия етаж, а молителката с децата - втория.

Ответникът, В.П.Т. не е осъждан.

На 12.03.2019г., след като употребил алкохол, между ответникът и молителката, възникнал скандал. В резултат на който, ответникът се качил на втория етаж на къщата, който се обитава от молителката, и понеже било заключено, започнал да вика . Молителката извикала полиция и на място пристигнали свидетелите С.В. и М.М. – полицейски служители. На място установили че молителката е притеснена и уплашена. Установили, че ответникът е бил употребил алкохол и бил „леко агресивен“. В тяхно присъствие скандал не е имало. Полицейските служители останали на адреса около 30 мин., за да са сигурни, че са се успокоили и продължили служебните си задължения.

В хода на съдебното дирене, бяха изслушани децата Красимир Веселинов Т. , роден на ***г. и Теодора Веселинова Томова, родена на ***г. Според тях, ответника е избухлив и когато избухне започва да вика и обижда молителката. Според децата , ответникът избухва и вика, когато употреби алкохол. Децата отричат баща им да ги е удрял.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите С.В. и М.М., тъй като са логични, взаимно свързани и кореспондират със представените писмени доказателства по делото.

От представените и обсъдени по – горе доказателства съдът приема, че на посочената в молбата дата и място, ответникът действително е осъществил психическо насилие спрямо молителката, Ю.А.М..

Молбата е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл. 3 т. 2 ЗЗДН, в месечния срок от твърдения да е извършен от ответника акт на домашно насилие, и е процесуално допустима.

По нейната основателност, съдът намира следното:

Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да бъде установен осъществен спрямо молителката – Ю.А.М. акт на домашно насилие, от страна на ответника В.П.Т., на посочената в молбата дата и по посоченият начин.

Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която попадат молителят и ответникът.

От дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита.  

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на домашно насилие е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. В настоящият случай всички фактически твърдения изложени от молителката в представената и приета по делото декларация по чл.9 от ЗЗДН бяха потвърдени от събраните по делото доказателства, досежно твърденията за отправяни заплахи и обиди от страна на ответника към молителката. Самият ответник признава, че е бил афектиран на конкретната дата и е повишил тон на молителката. Самият той заявява, че когато се ядоса вика много. Факт , който се потвърждава и от децата му. Въпреки срещаните трудности, с оглед народопсихологията на народа ни, безспорно, честите скандали, викане и обиждане на дадено лице с висок тон, безспорно се квалифицира като психическо насилие, защото предизвиква у ответното лице чувство на страх,  малоценност и обида.

Изложеното по – горе налага извода, че молбата е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъдат задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката, Ю.А.М. .

Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени такива мерки за защита, които да преустанови упражняваното спрямо молителката домашно насилие и да възпрепятстват възможността ответника да упражнява такова и за в бъдеще. С оглед характера на упражненото спрямо молителката домашно насилие съдът намира, че подходяща мярка в настоящия случай са мерките, конкретизирани в чл.5, ал.1, т.1  от ЗЗДН, а срока на мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН следва да бъде в размер, предвиден в разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН, а именно 4 месеца. Освен това на основание разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗЗДН съдът счита, че на нарушителя следва да бъде наложена и съответна по размер глоба. В настоящия случай съдът намира, че е справедливо и съответно на извършеното от В.П.Т. да бъде наложена глоба в  размер на минималния, визиран в посочената разпоредба, а именно 200 лева и държавна такса в размер на 25 лева по сметка на РС – Сливница за водене на производството. При определяне размера на глобата съдът съобрази обстоятелството, че ответникът полага грижи за децата си, не се отличава с демонстрация на жестокост, по делото липсват доказателства относно материалното състояние на извършителя,  но доколкото същият е в трудоспособна възраст, би следвало да се приеме, че същият е в състояние да реализира доходи в размер поне на установената за страната минимална работна заплата.

 

С оглед гореизложеното и на основание чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН, съдът

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, по силата на която

            ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал. 1 т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие извършителят В.П.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да се въздържа от домашно насилие спрямо Ю.А.М. ЕГН: ********** за срок от четири месеца, считано от издаването на заповедта.

НА ОСНОВАНИЕ чл.5, ал.4 от ЗЗДН НАЛАГА на В.П.Т., ЕГН ********** глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

ОСЪЖДА  В.П.Т., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-Сливница държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

 В заповедта за изпълнение да се посочат последиците от неизпълнението й по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗЗДН, а именно, че  при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата. 

На основание чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУП -Сливница.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на РУП –гр.Сливница.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в 7 - дневен срок , който тече от днес.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: