РЕШЕНИЕ
№.........../........2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
тридесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 764/2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на А.С.М., предявена чрез пълномощник адвокат И.Е. от ВАК,
срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна по заявление рег. № АУ015685ВН/11.02.2021
г. за заверка на 2 бр. молби-декларации за охранително производство по издаване
на нотариален акт по реда на чл. 587 ал. 2 ГПК за признаване на право на
собственост по обстоятелствена проверка върху поземлен имот с идентификатор **и
изградената в него сграда с идентификатор **. По съображения за
незаконосъобразност на мълчаливия отказ, предвид факта, че за заявителя е
налице правен интерес от извършването на поисканата административна услуга, без
която не би могъл да установи в охранителното производство по чл. 587 ГПК
правото си на собственост върху двата обекта, се иска мълчаливият отказ да бъде
отменен от съда и на жалбоподателя да се присъдят направените по делото съдебни
разноски.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбата се подържа изцяло от пълномощника на жалбоподателя
адвокат Е..*** – ответник по делото, не се явява и не се представлява в
заседанията. Преди първото съдебно заседание от пълномощника му юрисконсулт Б. е
постъпила писмена молба с. д. № 8749/11.06.2021 г., с която се иска съдът да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата, без искането да е подкрепено с
каквито и да било съображения.
След преценка на процесуалната
допустимост и основателност на жалбата съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на
производството: Образувано е по предявена в преклузивния срок по чл. 149 ал. 2 АПК жалба на процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол
ИАА по чл. 21 ал. 3 предл. последно АПК. Относно наличието на мълчалив отказ и
спазването на срока за оспорване по чл. 149 ал. 2 АПК решаващият съд съобрази
следното: Мълчалив отказ има, когато за административния орган е налице
задължение да се произнесе по отправено до него искане, но в законоустановения
срок той не стори това. В този смисъл чл. 58 ал. 1 АПК изрично сочи, че
непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ да се издаде актът. В случая
за кмета на община Варна е било налице задължение да се произнесе по искането
на жалбоподателя за заверка на приложените към заявлението молби-декларации като
удостовери обстоятелството налице ли е акт за общинска собственост за индивидуализираните
в тях два обекта на кадастъра, находящи се в гр. Варна. Със заявлението
административната услуга е поискана като обикновена, което ще рече, че спрямо
нея е приложим стандартно установеният срок по чл. 57 ал. 2 АПК за издаване на
акта до 7 дни от датата на започване на производството, която по смисъла на чл.
25 ал. 1 АПК е датата на постъпване на искането в компетентния административен
орган, при който е подадено. Приложено към случая, това означава, че кметът на
община Варна, явяващ се компетентен административен орган по смисъла на чл. 23
ал. 1 АПК, е следвало да извърши поисканата на 11.02.2021 г. административна
услуга в срок до 18.02.2021 г. включително. Като не го е сторил, кметът на
община Варна е формирал, считано от 19.02.2021 г. мълчалив отказ по заявлението.
От същата дата съгласно чл. 149 ал. 2 АПК започва да тече и преклузивният
едномесечен срок за оспорване на този отказ, изтичащ при това положение на 19.03.2021
г. Следователно, подадената чрез община Варна на 16.03.2021 г. жалба е в
рамките на срока по чл. 149 ал. 2 АПК и предвид наличието на всички останали
положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива, е
процесуално допустима.
Единствено за изчерпателност съдът
ще посочи, че е неясно как при наличието на изрично разписан в закона
стандартен срок, в който административната услуга трябва да се извърши /чл. 57
ал. 2 АПК/, общинската администрация, видно от бланката на попълненото от
жалбоподателя заявление, е посочила 30-дневен срок за извършването й като обикновена.
Действително, чл. 57 ал. 3 АПК допуска срокът за извършване на услугата да е 14
/не 30/ дни, но това е само при наличието на изрично визираните в разпоредбата
предпоставки, които в случая категорично няма как да са налице, при положение,
че заверката на молба-декларацията изисква единствено справка в регистрите за
общинска собственост дали имотът фигурира там като общински. Ако пък общинската
администрация се е ръководила от нормата на чл. 57 ал. 5 АПК, разписваща
едномесечен срок за издаване на акта, едно че относно поисканата
административна услуга посочените в разпоредбата предпоставки не са налице и
второ, че по смисъла на закона този срок е уреден като удължен, при което
съгласно чл. 57 ал. 8 АПК административният орган незабавно трябва да уведоми
заявителя за удължаването на иначе стандартно разписания в закона 7-дневен срок
и какви са причините за това. Следва обаче да се посочи, че ако заявителят,
ръководейки се от посочения в заявлението едномесечен срок за извършване на
административната услуга, бе подал жалбата си след 19.03.2021 г., но до 12.04.2021
г. вкл., съдът пак следваше да приеме за спазен срока за оспорване по чл. 149
ал. 2 АПК, защото грешките на администрацията не могат да рефлектират
неблагоприятно върху правата на гражданите.
По основателността на жалбата
съдът прие за установено следното:
С подадено до кмета на община
Варна заявление рег. № АУ015685ВН/11.02.2021 г. жалбоподателят А.С.М., действащ
чрез пълномощника си адвокат И.Е., е поискал да му се заверят приложените към
заявлението 2 бр. молби-декларации за признаване на право на собственост върху недвижим
имот чрез извършване на обстоятелствена проверка досежно ПИ **и изградената в него
сграда **. Към заявлението са приложени даденото на адвокат Е. пълномощно;
издаденото от директора на Дирекция „Местни данъци” в община Варна
удостоверение рег. № МД-Т2100388ВН/06.01.2021 г., според което ПИ **и
изградената в него едноетажна жилищна сграда са декларирани от А.С.М. по реда
на ЗМДТ с декларация вх. № **********/21.09.2020 г. като са заведени с партиден
номер 5305Н415471, както и издадените от СГКК – Варна 2 бр. скици: №
15-131078/10.02.2021 г. и № 15-131075/10.02.2021 г. на ПИ **и на изградената в него
сграда **, от които се установява, че и двата кадастрални обекта са записани в
КРНИ без данни за собственост и за носители на ограничени вещни права върху
тях. Освен тези документи по делото е приложен и фискалният бон за заплатената по
сметка на община Варна такса от 180 лв. за извършване на административната
услуга.
След регистриране на заявлението
директорът на Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопанска дейност” в
община Варна е изпратил до кмета на район „Одесос”, в който попада процесният **,
две писма: 1/ писмо рег. № АУ015685ВН_002ВН/16.02.2021 г., в което е
посочил, че във връзка с полученото заявление рег. № АУ015685ВН/11.02.2021 г.
от А.С.М. за извършване на обстоятелствена проверка и откритата в Дирекция
„ОСИСД” процедура по проучване за съставянето на акт за общинска собственост за
посочения в заявлението ПИ **администрацията на район „Одесос” следва да
представи извадка от ОУП в обхвата на имота, извадка от предходни ЗРП, действащ
ПУП-ПРЗ, копия на кадастрални планове от предходни години с нанесена върху тях
идентичност на имота и разписни листи към плановете, удостоверение за
административен адрес на имота и 2/ писмо рег. № АУ015685ВН_003ВН/16.02.2021
г., с което на същото основание е поискано администрацията на район „Одесос” да
предостави в община Варна информация има ли в архива на район „Одесос” налични
разрешения за строеж, архитектурни проекти и други документи, доказващи
законността на сградата в ПИ **, както и информация засяга ли се тя от публични
мероприятия в полза на общината.
В отговор на двете писма кметът
на район „Одесос” е изпратил в община Варна уведомително писмо изх. №
АУ015685ВН_008/19.02.2021 г., според което в специализирания архив на район
„Одесос” няма данни за издадени строителни книжа за ПИ **с административен
адрес гр. Варна, ул. „Пробуда” № 171 и няма информация за предстоящи в полза на
община Варна мероприятия, като с придружително писмо изх. № АУ015685ВН_009ОД/22.02.2021
г. е предоставил на общината поисканата градоустройствена и кадастрална
документация с уточнението, че в разписния лист към КП/1995 г. на 12-ти м.р.
няма данни за територията, в която попада процесният имот, както и че в архива
на район „Одесос” не се съхранява ПУП в обхвата на този имот.
Наред с двете писма до кмета на
район „Одесос”, директорът на Дирекция „ОСИСД” е изпратил до областния
управител на област с административен център Варна писмо рег. № АУ015685ВН_012ВН/26.02.2021
г., с което при позоваване на обстоятелството, че във връзка с полученото
заявление рег. № АУ015685ВН/11.02.2021 г. от А.С.М. за извършване на
обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху ПИ **и сграда
** в община Варна е открита процедура по проучване, при която е установено, че
този поземлен имот е предмет на акт за държавна собственост № 7979/08.08.1965
г. като същевременно отговаря и на условията на § 42 ПЗР ЗИД ЗОС, е поискано
имотът да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост с цел за него
да се състави акт за общинска собственост.
В отговор областният управител на
област с административен център Варна е изпратил до кмета на община Варна писмо
изх. № ДИ-21-0801-3/22.03.2021 г., в което е посочил, че във връзка с искането
на директора на Дирекция „ОСИСД” за отписване от актовите книги за държавна
собственост на ПИ **е необходимо на Областна администрация да се предостави
информация за какво е бил отреден имотът към момента на влизане в сила на § 42 ПЗР
ЗИД ЗОС /ДВ бр. 96/05.11.1999 г./ като едва след нейното получаване и
комплектоването на преписката с нужните документи ще се пристъпи към отписването
му от актовите книги за държавна собственост.
След постъпване на писмото в
община Варна то е препратено от директора на Дирекция „ОСИСД” със
съпроводително писмо рег. № АУ015685ВН_017ВН/26.03.2021 г. до директора на
Дирекция „АГУП” за предприемане на действия по компетентност и изпращане на поисканата
информация за отреждането на имота към момента на влизане в сила на § 42 ПЗР
ЗИД ЗОС /ДВ бр. 96/05.11.1999 г./.
Междувременно още на 09.03.2021
г. директорът на Дирекция „ОСИСД” е изпратил до заявителя А.С.М. чрез
пълномощника му адвокат Е. уведомително писмо рег. № АУ015685ВН_014ВН/09.03.2021
г., с което за извършване на заявената административна услуга е поискал по
преписката да се предостави документ, доказващ наличието на правен интерес –
документ за собственост, съдебни решения, договор за отстъпено право на строеж,
разрешение за строеж/позволителен билет за сградата в имота. Според приложеното
по преписката известие за доставяне писмото е получено от адресата на
11.03.2021 г. без да са налични данни за последвала ответна реакция по него.
Възприетата въз основа на
доказателствения материал по делото фактическа обстановка обуславя следните
правни изводи:
По въпроса защо в случая към
момента на подаване на жалбата е налице мълчалив отказ на сезирания с искането за
извършване на административната услуга административен орган съдът е изразил становище
по-горе в мотивите на решението, поради което няма да го повтаря.
Съгласно чл. 170 ал. 2 АПК,
когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва
да установи, че са били налице предпоставките за издаването му. В случая за
удовлетворяване на отправеното до кмета на община Варна искане, което е за
извършване на административна услуга по смисъла на пар. 1 т. 2 б. „в” ДР ЗА, е
необходимо единствено наличието на установен пред административния орган правен
интерес на заявителя. Според очертаните със заявлението предметни предели на
искането административната услуга е сведена до заверка на приложените към него молби-декларации
по чл. 587 ГПК в удостоверителната им част досежно обстоятелството актувани ли
са ПИ **и изградената в него сграда ** като
общинска собственост със съставен за целта акт за общинска собственост.
Законният интерес на заявителя от административната
услуга се обуславя от факта, че заверката на удостоверителната част на молба-декларацията
от компетентните органи на общинската, респективно и на областната
администрация, се явява необходим и задължителен елемент в нотариалното производство
по чл. 587 ал. 2 ГПК, за да се снабди той с липсващия му нотариален акт за
право на собственост върху имотите. Обстоятелството, че заверката му е
необходима, за да му послужи пред нотариуса в производство за признаване правото
му на собственост по обстоятелствена проверка е видно от съдържанието на подаденото
до кмета на община Варна заявление, а се потвърждава и от приложените към него 2
бр. идентични молби-декларации, предмет на исканата заверка. Ето защо
несъответно на закона административният орган е изискал от заявителя да
представи доказателства за правния си интерес от административната услуга от
порядъка на издадени документи за собственост и разрешителни за строеж на
сградата. Следва да се отбележи, че ако заявителят разполагаше с документ за
собственост, нямаше изобщо да му е необходимо да инициира производство по чл.
587 ГПК.
Заявлението за заверка е
отправено до компетентния административен орган по чл. 23 ал. 1 АПК и е
придружено с нужните документи като приложените към него молби-декларации за
обстоятелствена проверка правилно са адресирани до нотариуса. В производството
за заверката им е извън компетенциите на административния орган преценката за
наличието на предпоставките за издаване на нотариалния акт по чл. 587 ал. 2 ГПК, която е изцяло в прерогативите на нотариуса. Правомощието на
административния орган се свежда единствено до вписване в молба-декларацията на
обстоятелствата, които са установени при извършване на служебната проверка дали
имотите са актувани като общински. При упражняването му кметът действа изцяло в
условията на обвързана компетентност което ще рече, че при отправено до него
искане за заверка той е длъжен да извърши проверка за актуване на имотите по
реда на ЗОбС и да удостовери резултата от нея в представените му молби-
декларации като за него не съществува възможност да ограничава на каквото и да
било основание извършването на тази административна услуга. Не съществува
пречка в молба-декларацията да се впишат и всички останали данни за имотите, които
са на служебно разположение на общинската администрация, като при цялостното им
съобразяване, както и на събраните доказателства в охранителното производство
по чл. 587 ал. 2 ГПК, единствено нотариусът е компетентен да прецени придобил
ли е заявителят правото на собственост върху тях на основание изтекло давностно
владение.
Поради това, дори при претенции
на общината за конкуриращи права върху имотите, административният орган е
длъжен да извърши заверката като отрази в молба-декларацията данните за тях
според състоянието на регистрите за общинска собственост към момента на
подаване на искането за административна услуга. Недопустимо е административното
производство за заверка на молба-декларация да се забавя във времето с цел
изследване и изясняване на въпроса доколко е налице основание имотът, обект на
заверката, тепърва да се актува като общински. Към момента на подаване на
заявлението за извършване на административната услуга той или е актуван като
общинска собственост, или не е и точно този факт е водещ при заверката. Както
се посочи, ако в общинската администрация са налични и други данни за имотите,
които да са относими към вещноправния им статут, няма пречка те също да се
отразят в удостоверителната част на молба-декларацията. Що се отнася до другото
подлежащо на удостоверяване обстоятелство – дали за имота е съставен акт за
държавна собственост, компетентността да го удостовери в молба-декларацията е
на областния управител, а не на кмета на общината, поради което това
обстоятелство не е от естество да мотивира отказа на кмета да завери
молба-декларацията.
Преценени в тяхната съвкупност,
направените фактически констатации и правни доводи обуславят краен извод за
основателност на жалбата, поради което съгласно чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК оспореният
с нея мълчалив отказ следва да се отмени и на основание чл. 173 ал. 2 АПК
преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по
заявлението при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в мотивите на решението. При новото произнасяне
административният орган трябва да спази установения в чл. 57 ал. 2 АПК срок за
извършване на административната услуга, който в случая следва да започне да тече
от момента на връщането на административната преписка.
Предвид крайния изход на спора,
основателно се явява и изрично и своевременно заявеното от жалбоподателя искане
за присъждане на направените по делото съдебни разноски. Като се съобрази невисоката
фактическа и правна сложност на делото, съдът намира за основателно направеното
от страна на ответника с писмена молба с. д. № 8749/11.06.2021 г. възражение за
прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника
на жалбоподателя, което следва да се редуцира до нормативно определения минимум
от 500 лв. по чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
При това положение община Варна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя,
на основание чл. 143 ал. 1 АПК, направените по делото съдебни разноски в общ
размер на 510 лв., от които 500 лв. – договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, и 10 лв. – заплатена държавна такса за завеждане на делото.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ по жалба на А.С.М.
мълчаливия отказ на кмета на община Варна по подадено от жалбоподателя в община
Варна заявление рег. № АУ015685ВН/11.02.2021 г.
ВРЪЩА ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ на кмета
на община Варна административната преписка по заявление рег. № АУ015685ВН/11.02.2021
г., при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона,
дадени в мотивите на решението, като ОПРЕДЕЛЯ седемдневен срок за извършване на
поисканата със заявлението административна услуга , започващ да тече от момента на връщането на преписката в
община Варна.
ОСЪЖДА община Варна да заплати на
А.С.М., ЕГН **********, направените по делото съдебни разноски в общ размер на 510
/петстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: