Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 24.06.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното
съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Венета Цветкова
при секретаря Р.Аврамова, като
разгледа т.д. № 2686 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „К.т.б.“ АД /н/ е предявил иск по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване относителната
недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на С.С.Х.Х.
АД /н/ на сделката за учредяване на договорна ипотека, обективирана в
нотариален акт № 9, том 1, рег. № 226 на нотариус К.И.с рег. № 336 – район
Варна от 24.02.2016 година, вписана на 25.02.2016 година, в полза на ответника
„Л.С.“ ЕООД, за обезпечаване на вземането на последния, като заемодател по
Договор за заем от 10.02.2016 година.
Ищецът твърди, че е кредитор в производството по
несъстоятелност на „С.С.Х.Х.“ АД/н/. Счита, че в срока по чл. 646, ал. 2, т. 2
от ТЗ е учредена договорна ипотека от длъжника върху описаните в исковата молба
недвижими имоти /39 броя апартаменти/, за обезпечаване задълженията на „С.С.Х.Х.“
АД/н/ по договор за заем с втория ответник от 10.02.2016 година, който договор
преди това е бил необезпечен от длъжника. Счита, че вещите, предмет на ипотеката
значително надхвърлят по стойност полученото по договора за заем.
Намира възраженията на ответниците за неоснователни – чл.
646, ал. 6, т. 1 ТЗ намира за неприложим в конкретния случай, а и учредяването
на ипотеката, според кредитора, следва сключването на договора за заем, както и
всички вземания на ответника „Л.С.“ ЕООД са възникнали преди учредяване на
ипотека, най- късно – преди 24.02.2016 година. Счита, че чл. 646, ал. 8 ТЗ също
е неприложим, тъй като касае единствено осъществени действия по принудително
изпълнение.
Синдикът поддържа
изцяло изложеното в исковата молба. Намира възраженията на ответниците за
неоснователни. Счита, че ал. 8 е неприложима, тъй като плащанията са извършени
от трето лице, без изрично упълномощаване.
Ответникът С.С.Х.Х.
АД/н/ оспорва иска. Твърди, че е налице изключението по чл. 646, ал. 6, т.
1 ТЗ, а именно – че отпускането на заема и учредяване на ипотеката са
осъществени едновременно. Отделно твърди и че отпуснатите суми по заема са
превеждани по сметки на кредитори на С.С.Х.Х. АД/н/, в изпълнение на задължения
на последното /като това е извършвано по нареждане на първия ответник/. Твърди
и хипотезата на чл. 646, ал. 8 ТЗ.
Ответникът Л.С. ЕООД оспорва
иска, като намира, че договорът за заем е за сумата до 4 000 000
лева, като средствата по него се плащат директно на кредиторите на първия
ответник. Намира вземането си от С.С.Х.Х. АД/н/ за безспорно. Твърди, че е налице изключението по чл. 646,
ал. 6, т. 1 ТЗ, а именно – че отпускането на заема и учредяване на ипотеката са
осъществени едновременно, а част от сумите по договора са преведени и преди
учредяване на ипотеката. Също твърди и хипотезата на чл. 646, ал. 8 ТЗ.
По иска по чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ на доказване от ищеца
подлежат следните обстоятелства: валидно учредена ипотека; същата да е
послужила за обезпечаване на необезпечено от длъжника дотогава вземане срещу
него по сключения договор за заем; сключването на договора за учредяване на
ипотека да е извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността
и в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ.
Ответниците носят тежест да докажат възраженията си – че ипотеката
е учредена преди или едновременно с предоставянето на кредит, че се касае до
случай на изпълнение от длъжника на публични или частни държавни вземания,
чието принудително изпълнение се извършва по реда на публичните.
Между страните не е спорно наличието на сключени договор за
заем и договор за ипотека на посочените в исковата молба дати, реално отпусната
обща сума по договора за заем от 85 364,30 лева. Тези обстоятелства съдът
приема за доказани в процеса.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
На 21.12.2016 година е открито
производство по несъстоятелност по отношение на „С.С.Х.Х.“ АД/н/, като е
определена начална дата на неплатежоспособността на длъжника – 31.12.2015
година. Производството е започнало по молба по чл. 625 ТЗ от 03.10.2016 година.
Ответникът по иска и насрещна страна
по договора за ипотека е кредитор с прието вземане, с призната привилегия във
връзка с процесния договор за ипотека.
С атакувана сделка по договор за
учредяване на ипотека по нотариален акт № 9, том 1, рег. № 226 на нотариус К.И.с
рег. № 336 – район Варна от 24.02.2016 година, вписана на 25.02.2016 година, длъжникът е
учредил ипотека върху собствените си недвижими имоти, индивидуализирани в
ипотечния договор и договора за заем от 10.02.2016 година – 39 броя
самостоятелни обекти на собственост – апартаменти. Ипотеката е учредена в полза
на заемодателя Л.С. ЕООД за обезпечаване дълг на С.С.Х.Х. АД като
заемополучател, за сумата общо от 4 000 000 лева, установен с договор за
заем от 10.02.2016 г. Договорът за заем е представен по делото и не е спорно,
че задълженията на длъжника по него не са били обезпечени преди учредяването на
процесната ипотека с договор от 24.02.2016 г.
Следователно, установените по- горе
факти покриват състава на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ - атакуваният договор за
ипотека е сключен след началната дата на неплатежоспособността, и по-малко от
една година преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, като с ипотеката са
обезпечени необезпечени дотогава вземания на кредитора Л.С. ЕООД срещу длъжника
С.С.Х.Х. АД /н/.
Спорните между страните обстоятелства
касаят приложимостта на разпоредбата на чл. 646, ал. 6, т. 1 ТЗ и тази на чл.
646, ал. 8 ТЗ.
Съгласно чл. 646, ал. 6, т. 1 ТЗ, алинея
2, т. 2 не се прилага, когато залогът или ипотеката са учредени преди или
едновременно с предоставянето на кредит на длъжника. Настоящият съдебен състав
намира, че нормата не следва да се тълкува стеснително и под „кредит” не може
да се има предвид единствено банков кредит, тъй като в самия търговски закон е
изведено понятието за такъв - чл. 430 ТЗ /банков кредит/, а нормата на чл. 646,
ал. 6, т. 1 ТЗ не визира изрично именно банков кредит, нито пък в разпоредбата
на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ е конкретизирано основанието на вземането, което се
обезпечава. При това положение, цитираната правна норма може да се отнесе към
процесните отношения, тъй като формата на кредитиране е без значение.
В случая са налице елементите от
фактическия състав на чл. 646, ал. 6, т. 1 ТЗ, доколкото учредяването на
ипотеката е уговорено в изпълнение на задълженията по договора за паричен заем
и съответно - може да се приеме, че е учредена едновременно с отпускането на
кредита /в нотариалния акт е възпроизведено съдържанието на договора за заем от
10.02.2016 година/. Действително, договорът за заем в общия случай е реален и
се счита за сключен с предаване на заемната сума, освен в изключението по чл.
241 ТЗ. От една страна, от аргумент от противното на чл. 170 ЗЗД, ипотека за
бъдещи задължения не е недействителна, стига те да са достатъчно ясно
индивидуализирани. От друга страна, от приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и вярно и
представените писмени доказателства, се установява, че в изпълнение даденото обещание
за заем, обективирано в договора от 10.02.2016 година, вторият ответник е
предал общо сумата от общо 85 364,30 лева на посочените от първия ответник
лица в изпълнение на негови задължения към тях. Тоест, за тази сума, се доказа
наличието на възникнало вземане по реален договор за заем, обезпечено с
процесната ипотека. Следователно, налице е темпорална връзка между даденото
обезпечение /учредената на 24.02.2016 година ипотека/ и предоставяне на заема
/в периода 11.02.2016 година – 24.02.2016 година/. Тук следва да се отчете и
целта на законодателя с приемане нормата на чл. 646, ал. 6 ТЗ - да осигури
защита на онези кредитори, за които ипотеката се учредява като условие за
предоставяне на заема, докато целта на иска по чл. 646, ал. 2 ТЗ е за недопускане
на недобросъвестно предварително създаване на привилегия за определени
кредитори в едно бъдещо производство по несъстоятелност и за избягване на
т.нар. преферентен ефект /какъвто в случая не се установява, поради изложените
по-горе мотиви/. Случаят на чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ визира обезпечаване на старо вземане в подозрителния период,
докато в настоящата хипотеза вземането на обезпечения кредитор е възникнало
едновременно с учредената ипотека.
Поради изложеното, съдът приема, че е
налице изключението по чл. 646, ал. 6, т. 1 ТЗ, което прави искът по чл. 646,
ал. 2, т. 2 ТЗ неоснователен.
Следователно, без значение остава
наличието и на общото изключение по чл. 646, ал. 8 ТЗ, според което предходните
алинеи не се прилагат в случаи на изпълнение от длъжника на публични вземания или
на частни държавни вземания, чието принудително събиране се извършва по реда на
публичните. За пълнота и с оглед изричните доводи на страните в тази връзка,
следва да се посочи следното. Няма основание за приложимост и на това
изключение. От заключението по съдебно – счетоводната експертиза се установи,
че съобразно изрично договореното от страните, по- голяма част от сумите,
заплатени от втория ответник в изпълнение на изискуеми задължения на длъжника
са именно за погасяване на данъци и държавни такси, които по см. на чл. 162 ДОПК са именно публични държавни вземания, но сред погасените задължения са и такива
към трети лица /които не попадат в обхвата на ал. 8/, а както и възприето и в РЕШЕНИЕ
№ 58 ОТ 07.08.2015 Г. ПО Т. Д. № 1388/2014 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, такъв подход
на съвместимост в цитираната норма на чл. 646, ал. 8 ТЗ не е възприет.
Изложеното от ищеца за значително
несъответствие между получената насрещна престация по договора за заем и
стойността на ипотекираните недвижими имоти е неотносимо към настоящото
производство, същото би било релевантно в процес относно съществуване на обезпечението
или в конститутивен иск по чл. 647 ТЗ. Отделно, ипотеката може да послужи като
обезпечение само на реално предоставените суми в заем, които са предявени и
приети в производството по несъстоятелност.
По разноските.
Съгласно чл. 649, ал. 6, изр. 1 от ТЗ,
в настоящото производство не се внася предварително държавна такса и с оглед
изхода на делото и на осн. чл. 649, ал. 6, изр. 2, предл. 2 от ТЗ държавната
такса по делото следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността. В случая
дължимата държавна такса е от 40 000 лева.
Ответниците не претендират разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
К.т.б. АД /н./, ЕИК: ******** срещу С.С.Х.Х. АД /н./, ЕИК: ******** и Л.С.
ЕООД, ЕИК: ******** иск, с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ, за
прогласяване на недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на С.С.Х.Х.
АД /н./, ЕИК: ******** на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 9, том
1, рег. № 226 на нотариус К.И.с рег. № 336 – район Варна от 24.02.2016 година,
вписана на 25.02.2016 година, върху описаните в същия недвижими имоти, собственост
на С.С.Х.Х. АД /н./, ЕИК: ********.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 649, ал. 6, изр.2-ро от ТЗ във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК, С.С.Х.Х. АД
/н./, ЕИК: ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд от масата на
несъстоятелността държавна такса в размер на 40 000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срокб от връчване на препис.
СЪДИЯ: