Решение по дело №9720/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4330
Дата: 28 септември 2023 г.
Съдия: Веселина Иванова Няголова
Дело: 20221110209720
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4330
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110209720 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-513-07-99002 от 18.05.2022 г., издадено от
Началник на 07 РУ-СДВР на Н. Г. Т., с ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда
(ЗЗШОС) за нарушение на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, като най-напред се
излагат твърдения за неправилно установена фактическа обстановка, в частност се
акцентира върху факта, че контролните органи не са разполагали с измервателен уред,
респективно не са извършили замерване на нивото на шума, съобразено с изискванията на
чл.27, ал.2 ЗЗШОС. Наред с това се изтъква, че неправилно е определен субекта на
отговорността, доколкото жалбоподателят в качеството си на управител не попада след
кръга на лицата по чл.16а, ал.2 ЗЗШОС, а отговорност за допустителство не е предвидена. В
допълнение се изтъкват редица пропуски в съдържанието на наказателното постановление,
свръзани с описанието на нарушението, които ограничават правото на защита на
санкционирания субект.
В съдебно заседание жалбоподателят Т. редовно призован, е се явява, представлява се
от адвокат К., който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, по
съображения аналогични на изложените в жалбата, като акцентира върху недоказаност на
нарушението. Претендира присъждане на разноски-заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание въззиваемата страна - редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Алипиева, която моли за потвърждаване на НП с общи доводи за неговата
правилност и законосъобразност. В допълнение са представени писмени бележки, в които
се пресъздава съдържанието на обжалваното наказателно постановление като се изтъква
неговата правилност, както и спазване на процесуалните изисквания по издаването му.
1
Претендира юрисконсултско възнаграждение
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.04.2022г. около 00:40ч. във връзка с подаден от неустановено лице сигнал за
нарушаване на нощната тишина, в заведение "Bamboo urban bar", находящо се в гр. София,
ж.к. "Студентски град", ул. "Й Й" № , била извършена проверка от патрул на 07 РУ-СДВР в
състав полицаи В. С., П А и С К. В заведението полицейските служители установили,
управителя жалбоподателя Н. Т. на когото било издадено писмено разпореждане да
преустанови пускането на силна музика.
Наред с това свидетелят В. С.- на длъжност старши полицай в 07 РУ-СДВР, съставил
АУАН серия АД, бл. № 029550/16.04.2022г., с който на жалбоподателя Тотевски било
повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 16.04.2022г. около 00:40
часа в град София, ж. к. "Студентски град" ул. "Й Й" № търговски обект - заведение
"Bamboo urban bar", в качеството на управител на търговския обект нарушава нощната
тишина за времето след 23:00 часа чрез силно озвучаване от обекта с електронно
озвучително устройство, като заведението се намира в зони, предназначени за жилищно
строителство и територии и зони със смесено предназначение, квалифицирано като
нарушение на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС.
Актът, съставен с участието на нарушителя му бил предявен за подпис и запознаване,
като нито при съставянето му са направени възражения, нито такива са постъпили в
законоустановения срок.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 22-513-07-99002 от 18.05.2022г., с което Началникът на 07 РУ-СДВР,
е наложил на Н. Г. Т., с ЕГН ********** административно наказание глоба в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от шума в околната среда
(ЗЗШОС) за нарушение на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетел В. С., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН серия АД, бл. 029550/16.04.2022
година, Наказателно постановление (НП) № 22-513-07-99002 от 18.05.2022 година, Докладна
записка до Началника на 07 РУ-СДВР, Разпореждане № 3382р-15026/16.04.2022г., Заповеди
за компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя, удостоверения
за заеманата длъжност.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетел В. С., като
не намери основания за съмнение в изнесеното от него, но следва да се изтъкне, че същите
се характеризират с ниска информационна стойност, тъй като се установява, че последният
няма ясен спомен за осъществената проверка. Съдът възприема в цялост приобщените по
делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични,
последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и
в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на
обжалване, като разгледана по същество в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК
вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на атакувания акт, е основателна поради
следните съображения:
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
2
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия АД, бл. №
029550/16.04.2022 г, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и
териториална компетентност на последния. Съгласно чл.36 ЗЗШОС, актовете за нарушения
на на същия се съставят от длъжностни лица, определени от компетентните органи по чл.17-
22 ЗЗШОС. Съгласно изричната разпоредба на чл.19, т.2 ЗЗШОС, контролът за спазване
изискванията на чл.16а, ал.2 и ал.3 е възложен на министъра на вътрешните работи.
Съгласно т.1.1. на приложената Заповед № 8121з-829 от 23.07.2019г. на министъра на
вътрешните работи правомощия са предоставени на полицейските органи при СДВР,
какъвто се явява и старши полицай В. С., съставил акта, видно от приложеното
Удостоверение за заеманата длъжност. Въз основа на посочения акт за установяване на
административно нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално
и материално компетентен орган. Съгласно т.2.2. Заповед № 8121з-829 от 23.07.2019г. на
министъра на вътрешните работи, оправомощени да издават наказателни постановления за
нарушения по Закона за защита от шума в околната среда са именно началниците на РУ в
СДВР. На следващо място при издаването на АУАН и НП са спазени установените чл. 34,
ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове.
Констатират се обаче редица неясноти в описанието на нарушението, дадено в АУАН,
както и в НП, което механично пресъздава текста на акта. На първо място нито в АУАН,
нито в НП е посочено дали е осъществено озвучаване на открити площи в зони и територии,
предназначени за жилищното строителство, рекреационни зони или зони със смесено
предназначение, като вместо това механично в съдържанието им са пренесена част от текста
на чл.16а, ал.2 ЗЗШОС, като предвид предназначението им не може обектът, на който
жалбоподателят е бил управител, да се намира едновременно в зона, предназначена за
жилищно строителство, така и в територия или зони със смесено предназначение.
Актосъставителят и АНО е следвало да посочат конкретно дали озвучаваните открити зони
се намират в територия, предназначена за жилищно строителство или в зона със смесено
предназначение. Наред с това действително от описанието на нарушението липса
конкретика относно вида и степента на озвучаване, което е от значение не само за неговата
съставомерност, но и за степента на обществена опасност. Същото се изчерпва с
определението "силно озвучаване", което обаче отразява субективното възприятие на
актосъставителя, а не обективни данни, които могат да бъдат проверени включително в хода
на съдебното следствие.
На следващото място, съдът намира, че действително е налице и неправилно
приложение на материалния закон при определяне субекта на отговорността. Съгласно
чл.34а, ал.1 ЗЗШОС за нарушение по чл. 16а, ал. 1 - 5 физическите лица се наказват с глоба
от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага
имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв. Адресати на забраната по чл.16а, ал.2
ЗЗШОС обаче са физическите лица, които извършват озвучаването, респективно обектите за
производство, съхраняване и търговия и обектите в областта на услугите. В случая обаче,
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в качеството
му на управител на търговския обект "Bamboo urban bar", като не се твърди и не се установи
същи в лично качество да е осъществил озвучаването на обекта. Озвучаването, така както
то е дефинирано с пар. 1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗШОС - излъчване на
звук в околната среда, предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/или
чрез гласово звукоизвличане и пеене, е било осъществено от представители на процесното
заведение чрез озвучителна уредба и отварянето на прозорците. То е било част от
осъществяваната в заведението търговска дейност, респективно забраната е относима към
обекта и стопанисващото го лице, а не към негови служители било то и на ръководна
длъжност. Предвид на това съдът счита, че неправилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Т за така описаното
административно нарушение, вместо тази на на юридическото лице, собственик/ползвател
3
на обекта по чл. 16а, ал. 1 ЗЗШОС.
Разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 ЗЗШОС обаче не предвижда ангажиране на
отговорността на лицата, които са допуснали извършването на нарушението по чл.16а, ал.2
ЗЗШОС, т.е. не са налице предпоставките на чл.10 ЗАНН за ангажиране отговорността на
лицето за административно нарушение осъществено от другиго. Доколкото се сочи, че
озвучаването е било във връзка с дейността на търговски обект в областта на услугите -
заведение "Bamboo urban bar", то е следвало да се ангажира отговорността на юридическото
лице, стопанисващо обекта, а не на негов служител, за когото при това липсват данни сам да
е боравил с озвучителната техника. В тази връзка неправилното приложение на материалния
закон е следващо самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Посочените драстични нарушения на процесуалния и материалния закон обуславят
безусловна отмяна на наказателното постановление.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и заявеното на основание чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски. В настоящото производство жалбоподателят Н. Г. Т. е бил представляван от
надлежно упълномощен адвокат, за което съгласно представения договор за правна помощ е
заплатена сумата от 300 лева, като разноските следва да бъдат възложени в тежест на
администрацията, към която се числи наказващия орган, а именно – Столична дирекция на
вътрешните работи.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-513-07-99002 от 18.05.2022 г.,
издадено от Началник на 07 РУ-СДВР, с което на Н. Г. Т., с ЕГН: ********** е наложена
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 34а, ал. 1 от Закона за защита от
шума в околната среда (ЗЗШОС) за нарушение на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. Т., ЕГН:
от него съдебно-деловодни разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар за
оказана правна помощ, възлизащи на сумата от 300 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр. София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4