О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
Град П., 31.V.2019 г.
В И М Е Т О
НА НАРОДА
П.ски окръжен
съд, наказателно отделение в открито заседание на 14 май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Върбина Мълчиниколова
Мариан Иванов
Георги Грънчаров
и при секретаря Ивайло Цветков и в присъствието на прокурора Георги Лазаров,
като разгледа докладваното от съдията
Георги Грънчаров въззивно частно наказателно дело № 286 по описа за 2019 година.
За да се произнесе съобрази:
С определение № 69/1.ІV.2019 г. постановено по НЧД № 3/2019
г. по описа на Левченски районен съд, съдът е
оставил без уважение предложението на Районна прокуратура гр. Л. а прилагане на
принудителна медицинска мярка по чл. 89, б.”б” или б.”в” от НК по отношение на И.Д.К. за настаняване на принудително лекуване в обикновено
психо-неврологическо заведение или принудително лекуване в специална
психиатрическа болница или в специално отделение в обикновено психо-неврологическо
заведение.
Недоволен от така постановеното
определение е останал представителят на прокуратурата, който го протестира в
законоустановения срок. В депозираният протест са изложени доводи, касаещи
обосноваността и правилността на решението. Твърди се, че същото при неговото
постановяване от страна на съда не са били взети в предвид събраните по делото
доказателства.
Предвид
на горе изложеното представителят на прокуратурата моли съда да отмени
определението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да замени
наложената на К. принудителна медицинска мярка по чл. 89, буква „а“ с такива по
чл. 89, буква „б“ или буква „в“ от НК.
Съдът като прецени представените по
делото доказателства намира за установено следното:
Образувано е
досъдебно производство за това, че на 26.ІХ.2016г. в гр. Л., област П., без надлежно
разрешително държал високорискови наркотични вещества – престъпление по чл.
354а, ал. ІІІ, т.1 от НК.
С
постановление от 12.ХІІ.2018 г. прокурорът е прекратил наказателното производство
по ДП № ЗМ 198/2018 г. по описа на РУ – Л., прокурорска преписка № 894/2018г.
по описа на РП – Л., на основание чл. 243, ал. І, т.1, във връзка с чл. 24, ал.
І, т.1 от НПК, тъй като от назначената в хода на ДП съдебно–психиатрична експертиза
е установено, че К. на датата на извършване на деянието не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. К. е лишен
от способността правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и
събития, имащи значение за воденото производство, не притежава психична годност
и не може да участва във воденото срещу него наказателно производство.
От заключението на съдебнопсихиатричната
експертиза изслушана от първоинстанционния съд е установено, че напълно излекуване
от състоянието, в което се намира К., не е възможно. Вещото лице не може да
даде отговор дали ще настъпи промяна при К. при лечение в стационарно лечение,
но от наблюдението му в психиатричния диспансер, прилагането на лечението
не е постигнало резултат. Експертът уточнява, че К. никога не е
проявявал агресия спрямо него и за агресивни прояви от негова страна няма
данни. На моменти повишавал тон, ставал гневен, но всичко приключвало на ниво
вербална агресия в рамките на 5-10 мин. Освен това разяснява, че през 6 – те
месеца лечение К. се е явявал на назначените му прегледи и е следвал терапията,
назначена от психиатър.
Така постановеното определение, което е предмет на
въззивна проверка е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено
поради следните съображения:
Настаняването на лечение в обикновено
психоневрологично заведение е принудителна медицинска мярка по чл. 89,
б."б"от НК. Съгласно цитираната разпоредба посочената и останалите
предвидени в чл. 89
от НК принудителни медицински мерки се прилагат спрямо
лица, извършили общественоопасно деяние в състояние на невменяемост или
изпаднали в такова състояние поради постановяване на присъдата или през време
на изтърпяване на наказанието, като видът на тези мерки за всеки конкретен
случай се определя според изискванията на чл. 90
от НК. С оглед на изложеното трябва да се приеме, че за
постановяване на която и да е от мерките по чл. 89 от
НК е необходимо да съществуват изброените предпоставки.
Районният съд обосновано е преценил, че тези предпоставки не са налице по
отношение на К.. Не са налице данни последният е осъществил общественоопасното
деяние.
При констатираната липса на предпоставки за
приложение на принудителна медицинска мярка по чл. 89, б.”б” от НК поради
липсата на доказателства лицето, спрямо което те се искат, да е извършило
общественоопасно деяние, с още по – малко основание може да се приеме, че са
налице предпоставките по чл. 89, б.”в”. от НК.
Основание за прилагане на
принудителните медицински мерки трябва да бъде степента на обществена опасност
на психично болния. Преди да направи предложението прокурорът не е
назначил съдебно – психиатрична експертиза и не е възложил на разследващ орган
да изясни поведението на лицето преди и след извършване на деянието и
представлява ли това лице опасност за обществото, каквото е изискването на чл.
427 от НПК.
Предвид на изложеното настоящата инстанция
счита, че определението се явява правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 69/1.ІV.2019 г. постановено по НЧД № 3/2019 г. по описа на
Левченски районен съд, като правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: