РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20241880100367 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Пелучи“
ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник на управителя, против Н. В. Н.,
ЕГН **********. Налице е едно нетипично възникване на исковия процес,
след подадено възражение срещу заповед за изпълнение, като ищецът го е
иницирал за да може установи съществуването на вземанията си. Исковете са
положителни установителни и се смятат предявени от момента на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) – 18.03.2024 г. По
постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 170/2024 г. по описа на Районен
съд Своге. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК с № 101 от 18.03.2024 г. за следните суми : 2390 лева – главница,
включваща в себе си 490 лева по фактура № 2985/16.06.2023 г. по Договор за
обучение № 270/13.06.2023 г. с Център за професионално обучение към
„Академия за професионални обучения“ ЕООД за заплатена такса за обучение
на Н. Н. по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“,
специалност „Маникюр“, и 1900 лева, неустойка по чл. 5 (А) от Договор за
спонсорство от 12.06.2023 г. за незавършено обучение по професионално
направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2024 г. до
изплащане на вземането, както и 617,80 лева – разноски по делото. Ищецът
иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че Н. дължи на
„Пелучи“ ЕООД горепосочените суми за главница, като се претендират още и
направените по делото разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
1
От ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. Исковите
претенции се отхвърлят изцяло, както и фактическите твърдения изложени в
исковата молба, като Н. излага нейната версия за отношенията между
страните. Иска се от съда да отхвърли предявените искове.
В открито съдебно заседание, както и в писмени защити,
пълномощниците на страните подробно обосновават тезите си.
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, и
е назначена и изслушана съдебна експертиза, като съдът въприема
заключението по нея като обективно и компетентно изготвено. Открито е
производство по оспорване на истинността (автентичността) на документите
Дневник Теория и Присъствен Дневник, в частта им относно подписите в тях
под графа : „подпис на курсиста“. Оспорва се обстоятелството, че подписите
са положени от ответника Н. В. Н..
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на
страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна :
На 12.06.2023 г. в гр. София е сключен договор за спонсорство между
ищеца (спонсор) и ответника (спонсориран). Документът не е оспорен от
страните и съдът го възприема, като автентичен и верен. Според него
„Пелучи“ ЕООД се е задължило да предостави сумата от 3200 лева,
представляваща дължима такса за обучение в обучаваща организация на Н. Н.,
а тя е поела задължението да завърши обучението си по професионално
направление „маникюр“.
В заявлението по чл. 410 ГПК е посочено, че по договора за спонсорство
професионалното направление е Фризьорски и козметични услуги, а
специалността е Маникюр, съответно така е записано и в заповедта.
Твърденията не отговарят на действителността, както се посочи по-горе.
На 13.06.2023 г., на непосочено място, е сключен договор за обучение
между следните страни : Център за професионално обучение към „Академия
за професионални обучения“ ЕООД (обучаваща организация), „Пелучи“
ЕООД – едновременно в качеството на „учебна база“ и на „възложител“ и Н.
Н. (курсист). Документът не е оспорен от страните и съдът го възприема, като
автентичен и верен. Обучаващата организация предоставя обучение за
придобиване на професионална квалификация по : 1.1. Професионално
направление : код 815 Фризьорски и козметични услуги ; 1.2. Професия : код
815030 – Маникюрист – педикюрист ; 1.3. Специалност : код 8150301
Маникюр, педикюр и ноктопластика ; 1.4. Степен на професионална
квалификация : втора. В договора е прието, че за предоставяне на обучението
възложителят заплаща на обучаващата организация възнаграждение за
предоставената му обучителна услуга в размер на 490 лева. Тази сума е
платена, видно от нареждането за кредитен превод от 17.06.2023 г. и фактура
от 16.06.2023 г.
В заявлението по чл. 410 ГПК е записано, че по договора за обучение
специалността е Маникюр, съответно така е възпроизведено и в заповедта.
Твърденията не отговарят на действителността, както се посочи по-горе,
защото специалността по договора е Маникюр, педикюр и ноктопластика.
2
От двата договора се установява, че по договора за спонсорство
професионалното направление е Маникюр, а по договора за обучение е
Фризьорски и козметични услуги. Предвидената по първия договор дължима
такса за обучение е 3200 лева, а по втория възнаграждението за
предоставената обучителна услуга е 490 лева. В първия договор липсва
всякаква конкретика относно срока на обучението и броя на учебните часове,
докато във втория такава съществува. Никъде в договора за обучение не е
посочено, че той се намира в някаква връзка с договора за спонсорство.
Според договора за обучение курсистът няма задължение да върне сумата от
490 лева. В Заповед за прекратяване на курс № 94/28.02.2024 г. не е посочена
причината за прекратяване на обучението по договор № 270/13.06.2023 г.
Такава е посочена в Заповед без номер от 28.02.2024 г. на управителя на
дружеството-ищец. Единствено в този документ е направена връзка между
договора за спонсорство и за обучение, но същата представлява едностранно
изявление само на едната страна по договора за спонсорство.
При така изложените фактически обстоятелства, установени от
приетите и неоспорени от страните писмени доказателства, според съда
ответникът не дължи връщането на сумата от 490 лева, на основанието
заявено в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба – договор за
спонсорство. Няма данни Н. да е запозната със Заповед за начало на курс и
форма на обучение с начална дата на курса 28.06.2023 г., още повече, че както
се посочи по-горе в нея присъстват професия и специалност, които не
кореспондират с договора за спонсорство. Подписът на Н. стои само под двата
договора и под Заявление № 270 от 13.06.2023 г. В заявлението се появява нов
термин „професионално образование по маникюр“, което не съответства на
„професионалното направление“, включително на приетото в договора за
обучение професионалното направление Фризьорски и козметични услуги.
При тази поредица от празноти и несъответствия съдът приема, че
дружеството ищец не успя да докаже, че Н. дължи връщането на сумата от 490
лева, на основанието заявено в заявлението по чл. 410 ГПК и в исковата молба
– договор за спонсорство. Ответникът не дължи и заплащане на неустойка,
тъй като договорът за обучение е за друго направление, а не за това, за което е
подписан договорът за спонсорство.
Допълнителен аргумент за неоснователност на исковете, на заявеното в
тях основание, е и обстоятелство, че от заключението на вещото лице по
съдебно почерковата експертиза, първоначална и допълнителна, се
установява, че Дневник Теория и Присъствен Дневник не са подписани от
ответника, включително ръкописните дати не са изписани от нея. В чл. I.5 от
договора за обучение е предвидено, че всяко присъствие на учебно занятие се
удостоверява с подпис на курсиста в Присъствен дневник, т.е. не е доказано с
нужната категоричност, че тя действително е била обучавана. Този извод на
съда не може да се разколебае от свидетелските показания, тъй като и двамата
свидетели са служители на дружеството-ищец. В допълнение има частични
несъответствия относно преподавателите казани от тях и тези посочени в
заповедта за начало на курс и форма на обучение, както и в самия договор за
обучение. Свидетелят Д. твърди, че обучението се е провеждало в учебната
база в гр. София, но според оспорените документи в гр. София са се
провеждали занятията по теория, а занятията по практика са се провеждали в
3
гр. Ботевград. В отчета подписан от свидетеля, л. 113 от делото, се посочва, че
обучението е било и в гр. Ботевград, включително долу в ляво пише, че
отчетът е съставен в гр. Ботевград – без дата на съставяне. По изложените
съображения съдът не кредитира показанията на двамата свидетели, единият
от които живее на съпружески начала с управителя на дружеството-ищец.
Твърденията, че оспорените документи са донесени (оставени) от Н. Н. се
появиха едва след откриването на производството по чл. 193 ГПК, поради
което съдът ги счита освен за недоказани и за недостоверни.
В заключение, според приложения към отговора Договор за обучение от
02.03.2023 г., Н. вече е обучавана за професионално направление Фризьорски
и козметични услуги, професия Фризьор, специалност Фризьорство, но тя
сама е заплатила сумата от 1500 лева – такса за обучение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че предявените искове следва да се отхвърлят, като недоказани, а
оттам и неоснователни. Оспорените документи, като неистински, трябва да се
изключат от доказателствата по делото. С оглед изхода от делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът ще следва да заплати на ответника
направените по делото разноски – за възнаграждение на вещо лице в размер на
450 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете, предявени от „Пелучи“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Ботевград, ж.к. „Васил Левски”, бл. 43,
вх. Б, представлявано от ... П. И. П., за признаване за установено по
отношение на Н. В. Н. от гр. С., ж.к. „.....“, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН **********,
че същата дължи на „Пелучи“ ЕООД сумите, за които е издадена Заповед №
101 от 18.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 170/2024 г. на Районен съд Своге, а именно : 2390 лева – главница,
включваща в себе си 490 лева по фактура № 2985/16.06.2023 г. по Договор за
обучение № 270/13.06.2023 г. с Център за професионално обучение към
„Академия за професионални обучения“ ЕООД за заплатена такса за обучение
на Н. Н. по професионално направление „Фризьорски и козметични услуги“,
специалност „Маникюр“, и 1900 лева, неустойка по чл. 5 (А) от Договор за
спонсорство от 12.06.2023 г. за незавършено обучение по професионално
направление „Фризьорски и козметични услуги“, специалност „Маникюр“.
Признава на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, че следните документи :
Дневник Теория и Присъствен Дневник, в частта им относно положените
подписи срещу „подпис на курсиста“, са неистински и ги изключва от
доказателствата по делото. След влизане на решението в сила документите,
приложени към делото, заедно с препис от решението и с копия от двете
заключения на вещото лице, да се изпратят на прокурора.
Осъжда „Пелучи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Ботевград, ж.к. „Васил Левски”, бл. 43, вх. Б, представлявано
от ... П. И. П., да заплати на Н. В. Н. от гр. С., ж.к. „...“, бл. , вх. , ет. , ап. , ЕГН
4
**********, сумата от 1050 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава
чрез Свогенския районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5