РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. гр. Хасково, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20215640102397 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.София, пл. „Света Неделя“ № 7, солидарно против ответниците
„Ибериябултранс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Хасково, ул.“Липа“ № 51, вх.Б, ет.3, ап.7 и И. А. П., ЕГН
**********, от ************, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за установяване съществуването на вземане,
за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение възоснова
на документ по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 646/2020г. по описа на Районен
съд - Хасково.
В исковата молба се твърди, че между ищеца като кредитор, ответника
«Ибериябултранс» ЕООД като кредитополучател и ответника И. А. П. като
солидарен длъжник бил сключен Договор за банков револвиращ кредит №
0023/462/05042018 от 05.04.2018г. за сумата от 20 000 лева, със срок за
усвояване до 04.04.2019г. и със срок за погасяване на дълга до 05.04.2019г.
1
Този договор бил изменен с Анекс № 1 от 02.04.2019г., Анекс № 2 от
02.05.2019г. и Анекс № 3 от 31.05.2019г., като срокът за погасяване на
кредита бил продължен до 31.05.2020г. Тъй като дължимите месечни вноски
за периода от 20.06.2019г. до 20.01.2020г. не били платени в срок, на
основание т. 17 от Договора, във връзка с раздел IX от Общи условия, при
които „УниКредит Булбанк“ АД предоставял кредити на лица,
осъществяващи стопанска дейност, във връзка с чл.60, ал.2 от ЗКИ, дългът
бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 19.02.2020г. Поради
тази причина, на 11.03.2020г. ищецът подал заявление по чл. 417 ГПК,
възоснова на което било образувано Ч.гр.д. № 646/2020г. по описа на РС-
Хасково и били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист за изпълнение за дължимите суми по договора. Възоснова на издадения
изпълнителен лист от 17.03.2020г. било образувано изпълнително дело №
20208750400429 по описа на ЧСИ Захари Запрянов, като на 17.09.2021г.
ищецът получил съобщение от Районен съд-Хасково, че поканите за
доброволно изпълнение по горепосоченото изпълнително дело били връчени
на длъжниците съответно на основание чл. 50, ал. 4 ГПК и чл. 47, ал. 5 ГПК,
ведно с указания, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в едномесечен
срок от получаване на определението може да предяви установителен иск по
чл.422 от ГПК спрямо длъжниците. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответниците, че същите дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: 14
300 лева - дължима и неизплатена главница по Договор за банков револвиращ
кредит № 0023/462/05042018 от 05.04.2018г., Анекс № 1 от 02.04.2019г.,
Анекс № 2 от 02.05.2019г. и Анекс № 3 от 31.05.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от 11.03.2020г. до окончателното изплащане на
сумата; 562,41 лева - дължима и неизплатена лихва върху редовна главница за
периода 20.08.2019г. до 19.02.2020г.; 471,34 лева - дължима и неизплатена
лихва върху просрочена главница за периода 20.07.2019г. до 10.03.2020г.;
597,82 лева - дължима и неизплатена наказателна лихва за периода
20.06.2019г. до 10.03.2020г.; 96,89 лева - дължими към 04.06.2019г. такси по
Тарифата на Банката и 144 лева - дължими разходи за уведомяване;
Претендира направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
2
назначения на ответника И. А. П. особен представител, с който счита иска за
допустим, но неоснователен и оспорва същия по основание и размер. Намира
исковата молба за нередовна поради липсата на посочване начина на
формиране на претендираните главница и лихви. Оспорва правилността на
начисляване от ищеца на претендираните суми, както и претендираните
лихви по размер, вид и период. Оспорва твърдението на ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа, че в случая такава не била
настъпила поради липсата на надлежно уведомяване на солидарните
длъжници преди подаване на заявлението, поради което и процесното
вземане не било възникнало на заявеното основание и в заявения размер.
Прави възражение за нищожност на клаузата за наказателна лихва. Същата
била неравноправна на основание чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП, доколкото
задължавала кредитополучателя при неизпълнение на задълженията си да
заплати необосновано високо обезщетение, посредством което се стигало до
обогатяване на банката без правно основание. Поддържа, че начисляването на
лихвата върху недължима неизискуема част от главницата при просрочие на
лихва или главница, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихва за
просрочен дълг излизало извън целта за обезщетяване на банката за
допуснатата забава в плащането на определена сума и водело до
неоснователното й обогатяване. На основание чл.10а, ал.2 от ЗПК оспорва и
клаузите в процесния договор, свързани със събиране на такси и комисионни,
тъй като същите представлявали уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаряла на изискването за добросъвестност и водели до неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. В тази връзка се оспорва и
претендираната сума за уведомяване. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли исковете изцяло. В съдебно
заседание се поддържа подадения отговор на исковата волба.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът «Ибериябултранс» ЕООД не
подава отговор на исковата молба. В съдбено заседание не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано Ч.гр.д.№ 646/2020г. по
описа на Районен - съд Хасково по реда на чл.417 от ГПК срещу ответниците
3
като солидарни длъжници за сумата от общо 16 172.46 лева – дължима по
Извлечение от счетоводни книги по договор за банков револвиращ кредит №
0023/462/05042018 от 05.04.2018г., Анекс № 1/02.04.2019г., Анекс №
2/02.05.2019г. и Анекс № 3/31.05.2019г., от която 14 300 лева – главница;
1631.57 лева – лихви за периода от 20.06.2019г. до 10.03.2020г.; 96.89 лева –
такси по тарифата на банката; 144 лева – разходи за уведомяване, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 11.03.2020г. до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски в размер на 323.45 лева – държавна такса и 881.17 лева –
адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена и Заповед за
изпълнение на парично задължение възоснова на документ по чл.417 от ГПК
№ 279 от 16.03.2020г.
Като доказателства по делото са представени Договор за банков
револвиращ кредит №0023/462/05042018 от 05.04.2018г., сключен между
„УниКредит Булбанк“ АД и „Ибериябултранс“ ЕООД и И. А. П., Общи
условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя кредити на лица,
осъществяващи стопанска дейност от дата 05.04.2018г., Анекс №01 към
Договор за банков револвиращ кредит №0023/462/05042018/05.04.2018г.,
сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Ибериябултранс“ ЕООД и И. А.
П. на 02.04.2019г., Анекс №02 към Договор за банков револвиращ кредит
№0023/462/05042018/05.04.2018г., сключен между „УниКредит Булбанк“ АД
и „Ибериябултранс“ ЕООД и И. А. П. на 02.05.2019г., Анекс №03 към
Договор за банков револвиращ кредит №0023/462/05042018/05.04.2018г.,
сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и „Ибериябултранс“ ЕООД и И. А.
П. на 31.05.2019г., Общи условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД
предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност от дата
31.05.2019г., и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено
по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага
отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката
на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищеца съдът
назначи съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че
размерът на усвоения от длъжниците кредит, отпуснат със сключване на
Договор за банков револвиращ кредит № 0023/462/05042018 от 05.04.2018г. и
4
анексите към него /към 11.03.2020г./, е усвоен изцяло с еднократна операция
в размер на 20 000 лева на 10.04.2018г. Размерът на дължимата главница по
договора и анексите към него е в размер на сумата от 14 300 лева. Размерът на
длъжимата от ответниците лихва върху редовна главница по договора и
анексите към периода 20.08.2019г. – 19.02.2020г. е 562.41 лева; Размерът на
дължимата от ответниците лихва върху просрочена главница по договора и
анексите към периода 20.07.2019г. – 10.03.2020г. е на сума 471.34 лева.
Размерът на дължимата от ответниците наказателна лихва по договора и
анексите към периода 20.06.2019г. до 10.03.2020г. е в размер на сумата от
597.82 лева. Вещото лице посочва още, че за периода до 04.06.2019г. е
начислена периодична такса в размер на на сумата 96.89 лева, която не е
платена.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите се явяват изцяло основателни, като
съображенията за това са следните:
За да бъдат уважени предявените по делото искове, е необходимо в
условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на
валидно облигационно отношение между страните по договора за банков
кредит и анексите към него, усвояването на кредита от ответника
„Ибериябултранс“ ЕООД, настъпилата изискуемост на вземанията по кредита
и размера на претендираните отделни вземания.
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се
установява, че между страните е бил сключен валиден договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК. Ищецът е изправна страна
по договора, доколкото е изпълнил задължението си да предостави на
ответника „Ибериябултранс“ ЕООД като кредитополучател уговорения в
договора кредит, като по договора в качеството на солидарен длъжник се е
задължил вторият ответник – И. А. П.. Без съмнение посоченият договор и
анексите към него са били скючени между страните по делото. Видно от
5
съдържанието им е, че договорите и анексите са подписани от управителя на
дружеството кредитополучател „Ибериябултранс“ ЕООД– И. А. П. и от
солидарния длъжник И. А. П.. Истинността на изявленията си ответникът П.
не е оспорил нито относно автентичността им, нито във връзка с тяхното
съдържание, въпреки че е разполагал с възможност за това. Ето защо и на на
основание чл. 20а, ал.1 от ЗЗД процесният договор има силата на закон за
страните. Също така е категорично доказано, че размерът на усвоения от
длъжниците кредит, отпуснат със сключване на Договор за банков
револвиращ кредит № 0023/462/05042018 от 05.04.2018г. и анексите към него
/към 11.03.2020г./, е усвоен изцяло с еднократна операция в размер на 20 000
лева на 10.04.2018г. Безспорно се установи и че последните са погасявали
суми към банката, което обстоятелство също е доказателство за наличието на
договорните отношения между страните.
Във връзка с възраженията на особения представител на ответника И. А.
П., следва да се отбележи, че представеният по делото Договор за банков
револвиращ кредит № 0023/462/05042018 от 05.04.2018г. е сключен в
предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато
съгласие относно всички негови съществени елементи. Налага се извода, че
са изпълнени изискванията на ЗПК, поради което и съдът намира за
неоснователни възраженията за несъответствие на конкретни договорни
клаузи с предвидените в ЗПК императивни правни норми – чл.10а, ал.2 от
ЗПК, съответно не може да бъде споделена тезата за недействителността им.
Основният спорен въпрос по делото касае твърденията на особения
представител на ответника И. А. П., че доколкото солидарните длъжници не
са били уведомени надлежно за упражненото от кредитора право да направи
кредита предсрочно изискуем, то и не дължат търсените суми. Съдът намира
възражението за изцяло неоснователно, доколкото, съгласно т.6 от последно
подписания между страните Анекс № 3 към Договор за банков револвиращ
кредит № 0023/462/05042018 от 31.05.2019г., крайният срок за изплащане на
кредита е определен по съгласие на страните на 31.05.2020г., т.е. фиксиран е
краен срок за изпълнение на задълженията, който е изтекъл. От заключението
на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
сумата за главница е погасена частично от страна на ответниците по време на
действие на договора. Крайният срок за погасяване на договора е изтекъл на
31.05.2020г., поради което не следва да се обсъждат последиците от
6
настъпила предсрочна изискуемост и да се установява в действителност дали
ищецът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем и били ли са ответниците уведомени за това. Поради неизпълнение
на задължението на ответниците да погасяват в срок и в съответствие с
договора и анексите дължимите месечни вноски, банката е начислила лихви,
както върху редовната главница, така и върху просрочената главница, както и
наказателни лихви. От заключението на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза безспорно се установява, че кредитът е усвоен изцяло
с еднократна операция в размер на 20 000 лева на 10.04.2018г. Усвояването на
сумата по кредита е породило задължението за ответниците да погасят изцяло
дължимите суми. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, размерът на длъжимата от ответниците лихва върху редовна
главница по договора и анексите към периода 20.08.2019г. – 19.02.2020г. е
562.41 лева; размерът на дължимата от ответниците лихва върху просрочена
главница по договора и анексите към периода 20.07.2019г. – 10.03.2020г. е на
сума 471.34 лева, а размерът на дължимата от ответниците наказателна лихва
по договора и анексите към периода 20.06.2019г. до 10.03.2020г. е в размер на
сумата от 597.82 лева, т.е. общо са дължими лихви в размер на 1631.57 лева.
Дължими са и сумите за периодична такса в размер на 96.89 лева,
съгласно тарифата на банката, както и разходите за уведомяване, възлизащи
на 144 лева, които безспорно кредиторът е направил поради неизпълнението
от страна на ответниците на задължението им да погасяват в срок дължимите
по кредита суми. При това положение ответниците дължат солидарно на
ищеца претендираните с исковата молба суми в пълен размер.
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 11.03.2020г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени ответниците
да заплатят на ищеца и направените в настоящото производство разноски в
размер общо на 3 026.66 лева, съобразно ангажираните доказателства за
извършването им и представения списък по чл.80 от ГПК. В тази връзка
неоснователно съдът намира направеното възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1 218.21 лева.
Същото дори е под минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
7
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ,
бр.88 от 04.11.2022г./. Съобразно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по
тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК следва да се присъдят и разноските в
заповедното производство в размер на 323.45 лева – държавна такса и 881.17
лева – адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските на ищеца в
двете производства възлиза на 4 231.28 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Ибериябултранс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Липа“
№ 51, вх.Б, ет.3, ап.7 и И. А. П., ЕГН **********, от ************, че
ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата
от общо 16 172.46 лева – дължима по Извлечение от счетоводни книги по
Договор за банков револвиращ кредит № 0023/462/05042018 от 05.04.2018г.,
Анекс № 1/02.04.2019г., Анекс № 2/02.05.2019г. и Анекс № 3/31.05.2019г., от
която 14 300 лева – главница; 1631.57 лева – лихви за периода от 20.06.2019г.
до 10.03.2020г.; 96.89 лева – такси по тарифата на банката; 144 лева – разходи
за уведомяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
11.03.2020г. до окончателното й изплащане, за които сума е издадена Заповед
№ 279/16.03.2020г. за изпълнение на парично задължение възоснова на
документ по чл.417 от ГПК по Ч.гр.д. № 646/2020г. по описа на Районен съд -
Хасково.
ОСЪЖДА „Ибериябултранс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Липа“ № 51, вх.Б, ет.3, ап.7 и И. А. П.,
ЕГН **********, от ***********, да заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, пл. „Света
Неделя“ № 7, сумата в размер на 4 231.28 лева, от която 3 026.66 лева,
представляваща разноски по настоящото дело и 1 204.62 лева,
представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 646/2020г. по описа на
Районен съд - Хасково.
8
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.
9