Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия
Митева и в присъствието на прокурора .........................., разгледа
докладваното от съдията Гр.Д. № 459 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена е молба за развод по
реда на чл. 318 и сл.
от ГПК, вр. с чл. 49, ал. 1
от СК - за прекратяване на сключения на 10.01.1987 г. между Р.А.И. и
Б.И.И. граждански брак, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство, с присъединени към него искове по чл. 59, ал. 2 СК -
за предоставяне упражняването на родителските права след развода, над роденото
от брака непълнолетно дете Г., режима на лични отношения и издръжката на детето,
чл. 53 СК, вр. с чл. 326 ГПК – относно фамилното име
на съпругата след развода, чл. 127а, ал. 2 СК - за издаване паспорт на детето,
както и разрешение да пътува извън пределите на страната, до държавите Англия,
Белгия и Германия, придружавано от своята майка или посочено от нея лице, до
навършване на пълнолетие.
Ищцата твърди, че страните са сключили граждански брак
на 10.01.1987 г. пред длъжностното лице по гражданското състояние при община
Силистра. От брака си имат родени три вече пълнолетни деца и едно непълнолетно
дете – Г., родено на *** г. Твърди се,
че в началото отношенията в семейството се развивали нормално. След раждането
на четвъртото дете, ответникът се събрал с лоша компания, започнал да
злоупотребява с алкохол и да се отнася лошо както с ищцата, така и с децата.
Извършвал периодично престъпления, за които впоследствие изтърпявал наказания
лишаване от свобода. Така брачната връзка била разкъсана и лишена от
съдържание, като продължила да съществува само формално. С оглед изложеното
ищцата настоява за прекратяване на брака поради неговото дълбоко и непоправимо
разстройство без съдът да се произнася по въпроса за вината. Претендира да й
бъде предоставено упражняването на родителските права над непълнолетното дете,
с определяне режим на лични отношения с бащата и присъждане на дължима издръжка
на детето. Моли на осн. чл. 127а, ал. 2 от СК да бъде
издадено и разрешение заместващо съгласието на бащата, за издаване на паспорт и
за пътуване в чужбина на детето Г.. Предявява искане за възстановяване на предбрачното й фамилно име Е..
В законоустановения срок
ответникът, чрез назначения му особен
представител адв. Л.Н. от ДАК е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който не оспорва твърдяното от ищцата дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, като изразява становище за неговото
прекратяване, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Не оспорва
искането на ищцата за предоставяне упражняването на родителските права над
детето, неговото местоживеене и режима на лични отношения, като единствено
оспорва размера на претендираната издръжка. Относно
искането за даване на заместващо съгласие заявява, че не оспорва същото, стига
да е постановено в интерес на детето, с определяне на период от време и
държави, чийто кръг е определяем.
От събраните в настоящото производство писмени и
гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Страните са сключили граждански брак на 10.01.1987 г.,
за което е съставен акт за граждански брак № 0003 от същата дата на общ.
Силистра. От представените четири удостоверения за раждане и удостоверение за
семейно положение и деца № АО-01-932/31.10.2018 г., изд. от общ. Каварна се
установява, че Р.И. и Б.И., са родители на четири деца - А. родена на *** г., Г.
роден на *** г., А. роден на *** г. и Г. роден на ***г., последното от които е
ненавършило пълнолетие.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелката Антоанета Иванова Недкова се установиха изложените в
исковата молба обстоятелства. Свидетелката потвърди, че съпрузите живеят във
фактическа раздяла от дълго време, като ответникът се е установил трайно в РГермания, а ищцата заедно с най-малкото дете Г. живеят в
гр. Каварна. През последните години свидетелката е виждала ответникът в
семейното жилище само няколко пъти, като от ищцата знае, че той е в чужбина. Заяви
също, че грижите за непълнолетното дете Г. са поети изцяло от ищцата, като тя се
грижи сама за отглеждането и възпитанието му. От ищцата знае, че ответникът не
изпраща средства за издръжката на детето, както и не е изразявал желание той да
полага грижи за детето. Знае, че за набавяне на необходимите средства за
издръжка на детето ищцата е подпомагана финансово от по-големите си деца.
От
изготвения по делото социален доклад се установява, че основни грижи за Г.
полага майка му, която съобразно възможностите си е осигурила всичко необходимо
за неговото обгрижване. Осигурени са му безопасна
среда и добри условия на живот. Осигурени са в пълна степен базовите му
потребности от храна, дрехи, грижа и емоционална привързаност, подкрепа и
контрол. През учебната 2019/2020 г. Г. е бил редовен ученик в 9-ти клас в *** „***”
гр. Каварна, като се определя като добър ученик. Установено е, че емоционалните
потребности на детето са видимо задоволени поради това, че същият не е лишен от
възможността да общува свободно с другия си родител, като майката по никакъв
начин не пречи на това общуване. При проведения разговор с детето е установено,
че то е запознато с воденото дело за развод между родителите му, като изразява
желание да продължи да живее заедно с майка си. Показва силна привързаност към
нея, т.к. основно тя полага грижи за него. Чувства се сигурен и спокоен в нейно
присъствие.
При така изложената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Относно
прекратяването на брака:
Въз
основа на събраните по делото доказателствени
средства се установи, че между съпрузите липсва взаимност, уважение и доверие.
Брачната връзка съществува само формално и в нея няма това социално,
икономическо, духовно и емоционално съдържание, каквото изискват законът и
моралът. Бракът е непоправимо разстроен, т.к. не могат да се възстановят
нормалните отношения между съпрузите, поради това, че безвъзвратно е изчезнала
взаимната привързаност, уважение и доверие между съпрузите. От всичко това
следва, че запазването на брачните отношения не създава нормални условия за
живот на съпрузите и за отглеждане на детето им. Не се спори, че отношенията
между съпрузите са охладнели, което е довело до фактическата им раздяла. Оттук
и бракът следва да бъде прекратен, като съдът не следва да се произнася по въпроса
относно вината.
Относно фамилното име след развода:
Съгласно чл. 53 от СК, съпругът може да възстанови
фамилното си име от преди брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е
променил името си при сключване на брака и носи това име. В настоящото
производство ищцата е направила искане, след прекратяване на брака да
възстанови предбрачното си фамилно име - Е.. С
разпоредбата на чл. 53 СК
законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при сключването на
гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си
фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно. Доколкото възстановяването на предбрачната фамилия е субективно право на съпруга, който
при сключването на брака е приел новата фамилия, съдът намира искането на ищцата
в тази насока за основателно, поради което и следва да бъде постановено на
основание чл. 53 от СК
жената след прекратяването на брака да носи предбрачното
си фамилно име - Е..
Относно упражняването на родителските права:
По
делото не се спори между страните на кого да бъде предоставено упражняването на
родителските права. Съгласно чл. 59, ал. 4 от СК, съдът решава на кого да
предостави родителските права, както и местоживеенето на детето, изхождайки от
интереса на детето, като преценява: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за
помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности. От събраните по делото доказателствени
средства се установи, че след фактическата раздяла, а и преди това майката е
тази която е полагала всички необходими грижи за детето Г., като получава помощ
и от своите вече пълнолетни деца. От всичко гореизложено може да се направи
заключението, че майката има необходимия родителски капацитет и битови условия
за отглеждането и възпитанието на непълнолетното дете и следва упражняването на
родителските права да й бъде предоставено.
Съгласно
чл. 126, ал.1 СК "родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно,
освен ако важни причини налагат да живеят отделно". Не се установиха важни
причини детето да живее отделно от майка си, поради което местоживеенето следва
да се определи при адреса на майката в гр. Каварна.
На бащата следва да бъде определен обичайният за дете
на такава възраст режим на лични контакти, тъй като в интерес на детето е то да
поддържа лични отношения и с двамата си родители. Бащата следва да може да
вижда и взема детето при себе си, всяка първа и трета събота и неделя от месеца
за времето от 10.00 ч. в събота до 16.00 часа в неделя, както и за 20 дни през
лятото, който период не съвпада с ползването на платен годишен отпуск от
майката.
Съгласно
чл. 143, ал. 2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си", като размерът на дължимата издръжка се определя
"според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал. 1 СК, като минималната издръжка
на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл.
142, ал. 2 СК) - в случая 152,50 лв. Следва да се има предвид, че разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 СК, сочи минималната
издръжка на детето, а не минималната издръжка, дължима на детето от един от
родителите. В настоящия случай ищцата е претендирала заплащане на издръжка от
бащата на непълнолетното дете Г. в размер от 160.00 лв., който размер е близък
до минимално предвидения, поради което искът следва да бъде уважен в неговата цялост.
По
искането за даване на заместващо съгласие:
По отношение искането на ищцата по чл. 127а, ал. 2 от СК, във вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД, съдът намира от
правна страна следното:
За
осъществяване на задгранични пътувания законодателят изисква общото съгласие и
на двамата родители, като при липса на съгласие на единия, единствената правна
възможност да бъде преодоляно разногласието е решение на съда. При решаване на
спора по чл.127а, ал.2 СК, съдът следва да прецени какъв е интереса на детето.
Изискването на закона за съвместното решаване от родителите по този въпрос
представлява по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата степен
на риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото на свободно придвижване
и пътуване на детето в чужбина и защитата на неговата личност и здраве следва
да се определи според данните в конкретния случай. По делото се установи по
категоричен начин, че бащата на детето живее преимуществено в Германия, където
и работи, а по-големите му братя и сестра живеят в Белгия, Германия и Англия. Предвид
факта, че най-близките родственици на Г. живея в
чужбина и изхождайки от интереса на детето, че то трябва да има възможност да
контактува с тях, като им гостува за по-дълги периоди, когато не е ангажиран с
учебни занятия, съдът счита, че е налице необходимост от издаване на исканото
разрешение, което ще е изцяло в интерес на неговото възпитание и развитие.
При така изложените обстоятелства, съдът счита че ищцовата претенция следва да се уважи и съдът да постанови,
както заместващо съгласие на бащата за пътуване на детето в чужбина, така и
заместващо съгласие за снабдяването на детето с паспорт. Съдът счита, че с
постановяване на решението за заместващо съгласие на бащата за пътуване в
чужбина и издаване на паспорти, ще бъде защитен по най-добър начин интереса на
детето, който следва да се постави на първо място. Искането следва да бъде
уважено, както за посочените от ищцата държави, така и за посочения период.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, във вр.
чл. 6, т. 2 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса при решаване на делото по
иска за развод в размер на 50.00 лева се дължи от двете страни. По делото са
ангажирани доказателства, че ищцата Р.И. е внесла държавна такса в размер на
25.00 лева при завеждане на исковата молба, с оглед на което в тежест на
ответника Б.И. следва да бъде възложена дължимата разлика от 25.00 лева. Ответникът
следва да заплати и държавна такса върху определената издръжка за детето, в
размер на 230,40 лева, определена
по реда на чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, а именно 4 % върху
тригодишните платежи от определената за детето издръжка.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД БРАКА между Б.И.И., ЕГН ********** и Р.А.И.,
ЕГН **********, който брак е сключен на 10.01.1987 г. и за който е съставен Акт
за граждански брак № ***г. на община Силистра, като дълбоко и непоправимо
разстроен, на основание чл. 44, т. 3, във връзка с чл. 49, ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК,
след прекратяване на брака съпругата Р.А.И. да възстанови предбрачното си фамилно име - Е..
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Г. Б. И.,
ЕГН **********, се предоставят за упражняване на майката Р.А.И., ЕГН **********,
на основание чл. 59, ал. 2 от СК, при която детето да живее на адрес в гр. Каварна,
ул. ”***” № 2.
ОПРЕДЕЛЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата Б.И.И., ЕГН **********,
с детето Г. Б. И., ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца
за времето от 10.00 ч. в събота до 16.00 часа в неделя, както и за 20 дни през
лятото, който период не съвпада с ползването на платен годишен отпуск от
майката.
ОСЪЖДА
на основание чл. 143 от СК, Б.И.И., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплаща на детето Г. Б. И., ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител Р.А.И., месечна издръжка в размер на 160.00 лв. (сто и
шестдесет лева), считано от 19.08.2019 г., с падеж всяко пето число на месеца
за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното изплащане на сумата, до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на дължимата издръжка.
РАЗРЕШАВА на Г. Б. И., ЕГН **********, действащ
чрез своята майка и законен представител Р.А.И., ЕГН **********, да му бъде
издаден документ за самоличност по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗБЛД - паспорт, както
и да напуска пределите на Република България, за да пътува, за период до
навършване на пълнолетие, считано от датата на влизане на настоящото решение в
сила, единствено със съгласието на майка си Р.А.И., до Република Германия, Кралство
Белгия и Кралство Англия.
Настоящото
разрешение замества волята и съгласието на бащата Б.И.И., ЕГН **********,
за издаване на документ за самоличност по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗБЛД и за
напускане пределите на Република България на детето Г. Б. И., ЕГН **********, за
посочените държави и период.
ОПРЕДЕЛЯ
окончателна държавната такса по делото в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Б.И.И., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметка на районен съд Каварна държавна такса в
размер на 255,40 (двеста петдесет и пет лева и четиридесет стотинки) лева, от
които 25.00 лева - държавна такса при решаване на делото по иска за развод и 230,40
лева - държавна такса върху присъдената издръжка.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително
изпълнение на решението само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….