№ 501
гр. Благоевград, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Гюлфие Яхова
Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Въззивно гражданско
дело № 20241200500703 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.№3253/27.03.2024г.,
подадена от Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Разлог, ул.“***“№122, вх.Б, ет.3, чрез адв.
Н. Б., срещу Решение №4/03.01.2024г., постановено по гр.д.№1575/21г. по описа на РС-
Разлог, с което съдът е осъдил Д. К. К., ЕГН **********, от гр.Разлог, ул. „***“ № 122, вх.Б,
ет.3, обл.Благоевград да заплати на Потребителна кооперация „Пирин“ , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Разлог, пл. „***“ №1, представлявана от председателя
В.Б.Б., сумата в общ размер на 7817,96 лв. (седем хиляди осемстотин и седемнадесет лева и
деветдесет и шест стотинки), от които 7673,74 лв. (седем хиляди шестстотин седемдесет и
три лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща дължима главница, констатирана
в съставен Акт за начет с № Р-6156 от 17.10.2019г. при ЦКС, гр. София на МОЛ Д. К., за
проверка в магазин на ПК „Пирин” в гр.Разлог за отчетния период от 16.06.2017 г. до
06.09.2019 г.; 144,22 лв. (сто четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки),
представляващи дължима мораторна лихва върху посочената главница за отчетния период,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2021 г. –датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, както и направените по
делото разноски.
Сочи се, че постановеното решение е неправилно и необосновано, постановено при
напълно погрешен анализ на събраните по делото доказателства и установената по делото
фактическа обстановка. Навеждат се подробни съображения в тази насока. С депозираната
жалба се релевира оплакване, че решението е постановено при нарушение на материалния
1
закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Моли се да бъде отменено постановеното решение. Претендират се разноски.
Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, в
който се оспорват наведените от жалбоподателя твърдения. Моли се да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно и допустимо. Претендират се разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на
обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, при съвкупната
преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявена искова молба от
подадена от Потребителна кооперация „Пирин“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Разлог, пл. „***“ №1, представлявана от председателя В.Б.Б., срещу Д. К. К.
от гр.Разлог, ул. „***“ № 122, вх.Б, ет.3, обл.Благоевград.
В исковата молба се твърди, че в периода от 18.04.2016 г. до 10.09.2019 г. ответникът
била в трудовоправни отношения с ищцовата кооперация и въз основа на трудов договор №
26 от 18.04.2016 г. изпълнявала длъжността „продавач – консултант“ с място на работа -
супермаркет Разлог, стопанисван от ищеца. В това си качество К. била материално
отговорно лице и съгласно подписана длъжностна характеристика отговаряла за опазване на
поверените й стоки от повреди, носела отговорност за констатирани липси на стоки, имала
задължението да обслужва клиенти, да приема парични суми, да връща ресто и да издава
касови бележки и фактури. По нейна молба трудовото й правоотношение било прекратено
по взаимно съгласие със заповед № 6/10.09.2019 г. на председателя на ПК. На основание
заповед № 171/07.10.2019 г. на председателя на ЦКС - София била извършена тематична
финансова ревизия на ПК „Пирин“ гр.Разлог. На търговския обект била извършена
инвентаризация, при което е установена липса в размер на 8365,41 лева, за която липса нос
ели пълна солидарна имуществена отговорност ответника и колежките й Е.З.Ч. и Р.А.Б.. За
констатираните липси е съставен Акт за начет № Р-6156/17.10.2019 г., заведен в ищцовата
кооперация с вх.№ 98/17.10.2019 г. До ответника били изпратени с обратни разписки
двепокани да се яви в административната сграда на кооперацията, за връчване на акта за
начет и същият й е връчен, за което е съставен протокол. К. внесла в касата на кооперацията
сума в размер на 473,34 лева на 24.10.2019 г., сума в размер на 50 лева на 28.10.2019 г. и
сума в размер на 123 ,79 лева на 18.11.2019 г. На 29.11.2019 г. и Р.Б. внесла сума в размер на
44 ,54 лв. След така направените плащания, дължимата сума, която следвало да бъде платена
солидарно от задължените лица била в размер на 7673,74 лева. Ищецът подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу К., Ч. и Б., по което заявление е
образувано ч.гр.д. № 1348/2019 г. по описа на Районен съд - Разлог. Срещу издадената по
делото заповед постъпило възражение от ответника и с Определение № 501234/10.03.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1348/2019 г. по описа на Районен съд - Разлог заповедта за
изпълнение и издаденият изпълнителен лист били обезсилени в частта срещу Д. К.. На
2
02.09.2021 г. ищецът отново подал заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение срещу К. за процесните суми, по което заявление е образувано ч.гр.д. №
1101/2021 г. по описа на Р айонен съд - Разлог. Ответникът подала възражение срещу
заповедта, поради което и в съответствие с указанията на съда, е предявен установителен
иск.
Ответникът е представил писмен отговор в определения законов срок, като по
същество намира исковете за неоснователни, както по основание, така и по размер. Не
оспорва, че е работела в ищцовата ПК по трудовоправни отношения въз основа на трудов
договор № 26 от 18.04.2016 г. и за периода от 18.04.2016 г. до 10.09.2019 г. е изпълнявала
длъжността продавач – консултант в търговския обект, находящ се в гр.Разлог. Не оспорва,
че на 04.09.2019 г. е подала молба за прекратяване на трудовия й договор по взаимно
съгласие и трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 6/10.09.2019 г. Оспорва
през периода, в който е работела за ищеца, да му е нанесла умишлено вреди и липси. Било й
отказано да се направи ревизия или инвентаризация при започване на работа, от които да е
видно в какво състояние й е предаден търговския обект. Отказвани са и последващите й
искания за ревизия. Поради това счита, че настоящото производство било израз на негативно
отношение към нея. Твърди, че не е имала качеството на отчетник и никога не й е възлагано
да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Тези
задължения се носели от счетоводството на ищцовата ПК, което обаче се водело нередовно и
с неточности. Твърди, че не е присъствала при ревизията и не е подписвала двустранен
протокол за връчване на акт за начет от 18.10.2019 г. Заявява, че твърденията за липса на
стоки на стойност 8365,41 лв. са неверни. Работодателят не бил установил какви материални
ценности са й предадени и тя, в качеството си на работник не би могла да установи начина
на разходването им. Твърди, че не е погасявала задължения, произтичащи от липси и
представените ордери не са подписани от нея.
В хода на производството, поради обезсилване на издадената заповед за изпълнение и
влизане в сила на определението за прекратяване на заповедното производството срещу
настоящия ответник, ищецът е направил искане за изменение на предявения иск за главница
и за разглеждане в производството на иск за изтекла законна лихва върху главницата в
размер на 144,22 лева за периода от 07.07.2018г. до 16.10.2018г., което е уважено от съда,
който е преминал към разглеждане на кумулативно обективно съединени осъдителни искове
за главница и законна лихва.
Няма спор между страните, че ответникът Д. К. К. е работила на длъжността
„продавач – консултант” при ищеца за периода от 18.04.2016 г. до 10.09.2019 г. , съобразно с
Трудов договор №26/18.04.2016 г. и Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№6/10.09.2019 г.
Местоработата на лицето било в супермаркет, стопанисван от ищцовата кооперация,
находящ се в гр. Разлог. Ответникът, видно от приложената длъжностна характеристика, е
имала отговорността да опазва поверените стоки от повреди и носи отговорност за
констатирани липси на стоки, както и да приема парични суми. Видно от Заповед №10 от
3
07.07.2018г. от ръководителя на ПК „Пирин“ гр.Разлог е наредено да се извърши
инвентаризация на всички стоки в супермаркета, находящ се в гр.Разлог, с МОЛ Д. К., в
съответно посочена комисия. Към заповедта е приложен въпросен лист, попълнен и
подписан от ответника, според който материално отговорното лице е задължено с всички
стоки, постъпили в магазина и склада. От акт за резултати от проверка на стоково-
материалните ценности са установени липси на сума в общ размер на 796,47 лева.
Със заповед от 05.09.2019г. (л.25 от делото) от ръководителя на ПК „Пирин“ гр.Разлог
е наредено да се извърши нова инвентаризация за текущ контрол на всички стоки в
супермаркет, находящ се в гр.Разлог, с МОЛ Д. К., в съответно посочена комисия. Този път,
от акт за резултати от проверка на стоково-материалните ценности са установени липси на
сума в общ размер на 8438,18 лева, като за период е посочен 07.07.2018г. - 06.09.2019г.
Въз основа на Заповед №171 от 07.10.2019 година на председателя на Централен
кооперативен съюз - София за периода от 14.10.2019г. до 18.10.2019г. е наредено от
финансов ревизор към главна дирекция „Финансов контрол“ при ЦКС да бъде извършена
тематична финансова ревизия в ПК „Пирин“ гр.Разлог. Проверката целяла да отчете и
контролира наличностите. В следствие на проверката била издадена равносметка
(Приложение №2 към издаден акт за начет), от която се установяват липси в размер на
8365,41 лв. С оглед извършената проверка и констатираните липси, бил издаден Акт за начет
под № Р-6156 от 17.10.2019г. при ЦКС, гр. София, като по данни в акта за начет се
установява, че проверката е обхванала период от 16.06.2017 г. до 06.09.2019 г., като е
посочено, че финансовия ревизор е извършил пълна проверка на документите, налични в ПК
„Пирин”, последната стопанисваща обект, представляващ супермаркет „КООП“ в гр.Разлог.
Констатирана е липса към края на посочения период в общ размер на 8509,63 лева, от които
8365,41 лв. липса и 144,22 лв. лихва за периода.
През 2019г. са постъпили погашения от солидарните длъжници в общ размер на
691,67 лева, поради което остатъка от липсата е в размер на 7673,74 лева. Ето защо е прието
от проверяващото лице, че към момента на съставяне на Акт за начет материално
отговорните лица, служители на кооперацията – Е. Ч., Р.Б. и Д. К. дължат солидарно
посочената сума. Акта за начет е придружен от Равносметка, съдържаща таблица, в която
хронологично са отразени постъпленията и разходването на стоково-материални ценности.
Въз основа на заявление от 04.09.2019г. от ответника Д. К. е издадена Заповед №6 от
10.09.2019г., с която, на основание чл.325, т.1 от КТ, е прекратено трудовото
правоотношение между ищеца и ответника, считано от дата 10.09.2019г. Видно от
двустранен протокол за връчване на акт за начет на л.35 от делото, на 18.10.2019г. актът за
начет е връчен лично на ответника Д. К..
От представените четири броя приходни касови ордери (л.40-43 от делото) е
установено погашение на част от констатираните липси в общ размер на 691,67 лева,
направено от ответника и другото солидарно отговорно лице – Р.Б..
В настоящия случай се установява, че е водено производство за издаване на заповед
4
за незабавно изпълнение въз основа на издаден акт за начет – по реда на чл.417, т.8 от ГПК.
Видно е, че първото по време заповедно производство (ч.гр.дело №1348 от 2019г. по описа
на Районен съд – Разлог) е образувано на 03.12.2019г. от настоящия ищец срещу
солидарните длъжници Д. К. К., Е.З.Ч. и Р.А.Б., като срещу тях е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ, влязла в сила за лицата Е.З.Ч. и Р.А.Б. и обезсилена в
частта, засягаща ответника Д. К. К..
На 02.09.2021г. отново е образувано заповедно производство по заявление от
Потребителна кооперация „Пирин”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град Разлог, пл. „***” №1, представлявано от В.Б.Б., срещу длъжника Д. К. К., ЕГН
**********, от гр. Разлог, ул. „***“ № 122, вх. Б, ет. 3, за заплащане на сумата 7 673 ,74 лева,
представляваща главница по Акт за начет с вх. № 98/17.10.2019 г., съгласно Заповед № 171
от 07.10.2019 на Председателя на ЦКС - София.
Приемайки въз основа на цитираните документи, че представения акт за начет е годно
изпълнително основание по смисъла на чл.417, т.8 от ГПК, редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, заповедният съд е уважил изцяло
заявлението и е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В хода на заповедното
производство пред районния съд, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и настоящ
ответник, като съдът с Определение № 406/25.11.2021 г., е указал на заявителя, че в
едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.
Видно от върнатия отрязък от съобщението, изпратено на заявителя – кредитор, препис от
постановеното разпореждане, с което са дадени указания за предявяване на установителен
иск, е връчено на заявителя на 29.11.2021 година. Съдът е приел, че в указания едномесечен
срок, считано от връчване на процесното определение, от страна на заявителя – кредитор по
делото не са представени доказателства, установяващи, че е предявен иск относно вземането
срещу длъжника, поради което е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил
производството по делото. Прекратителното определение не е обжалвано и е влязло в
законна сила. Исковата молба по настоящото дело е депозирана в съда на 21.12.2021г., т.е. в
законовия срок, поради което съдът по исковото производство е продължил разглеждане на
делото, като поради влизане в сила на определението за прекратяване на заповедното
производството срещу настоящия ответник, ищецът е направил искане за изменение на
предявения иск за главница и за добавяне в производството на иск за изтекла законна лихва
върху главницата в размер на 144,22 лева за периода от 07.07.2018г. до 16.10.2018г., което е
уважено от съда, който е преминал към разглеждане на кумулативно обективно съединени
осъдителни искове за главница и законна лихва.
В рамките на производството са разпитани по инициатива на ищеца другото
материално отговорно лице – Р.Б., както и Е.Д. – главен счетоводител в кооперацията, в
качеството им на свидетели. Според Р.Б., когато на работа постъпил ответникът, в магазина
работели трима, като били на смени – първа, втора и междинна. Първа смяна отговаряла за
касата, междинната смяна за стоката, която пристига и втора смяна отговаряла за отчитане
на касата. Въртели се на смени, като ответникът изразила желание да пише „десетдневки“ –
5
на петнадесето и на тридесето число от месеца да се описва стоката, която е приета и парите,
които са отчетени. Д. К. в рамките на три години правила сама тези отчети. При
постъпването й на работа, според свидетеля, е правена ревизия, като това се случвало всеки
път при наличие на новопостъпил работник. По време на самата ревизия, ответникът
напуснала мястото преждевременно – в 13.00 часа, вместо след края на ревизията в 15.00
часа. Потребителната кооперация притежавала два магазина в град Разлог, като размяна на
стока от единия в другия магазин не е имало. Стоките в магазина се получавали от
дистрибутори, които издавали стокови разписки, които се подписвали от лицето, което
приемало стоката. Според свидетеля, това бил този, който работел на междинна смяна.
Според свидетелят Е.Д., изпълняваща длъжността „главен счетоводител“ при
ищцовата кооперация, трудовият договор и длъжностната характеристика са връчени лично
на ответника при постъпването му на работа. Д. К. работела в супермаркет, намиращ се на
ул. „***“ №1 в града. След постъпването й на работа, отчетническо лице, което изготвяло
стоково-паричните отчети към счетоводството, напуснало и тя поела отчетническата
отговорност. През времето, когато ответникът е бил на работа при ищеца, се наложила смяна
на служители два пъти и тогава също е правена ревизия. Свидетелят потвърждава казаното
от св. Б., че ответникът напуснал ревизията преди нейния край, като Д. била в комисия
именно с нея, т.е. е пряк свидетел на действията, предприети от К.. На два пъти били
правени опити за връчване на акта за начет, които били неуспешни. В крайна сметка, актът
за начет бил връчен лично на ответника.
С оглед направено възражение с отговора на исковата молба е допусната и изпълнена
съдебно-графическа експертиза за установяване на автентичността на подписи, поставени в
графа „работник/служител“ в длъжностната характеристика на лицето и в графа „получил
акта за начет“ в двустранен протокол за връчване на акт за начет от 18.10.2019г. Вещото лице
е установило, че подписите са поставени именно от ответника по делото.
При така установеното, районният съд с атакуваното в настоящето производството
решение е уважил изцяло предявените искове, като е осъдил Д. К. К., да заплати на
Потребителна кооперация „Пирин“ сумата в общ размер на 7817,96 лв. (седем хиляди
осемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и шест стотинки), от които 7673,74 лв. (седем
хиляди шестстотин седемдесет и три лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща
дължима главница, констатирана в съставен Акт за начет с № Р-6156 от 17.10.2019г. при
ЦКС, гр. София на МОЛ Д. К., за проверка в магазин на ПК „Пирин” в гр.Разлог за отчетния
период от 16.06.2017 г. до 06.09.2019 г.; 144,22 лв. (сто четиридесет и четири лева и двадесет
и две стотинки), представляващи дължима мораторна лихва върху посочената главница за
отчетния период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2021 г. –
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.
При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:
По допустимостта на въззивната жалба:
Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК,
6
депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното производство, с интерес от
обжалването, респ. е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата като следи служебно за
спазването на императивните материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР №
1/2013 г. ОСГТК на ВКС.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че
оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в
писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава.
По отношение служебно извършена проверка, съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК на
допустимостта на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира следното:
С молба, депозираната в о.с.з. пред първоинстанционния съд, ищецът е отправил
искане до съда да допусне изменение на предявения иск от установителен иск по чл. 422 от
ГПК към осъдитилен иск по чл. 207, ал. 1, т. 7 от КТ вр. чл. 211 от КТ, чл. 21, ал. 1, т. 2 и чл.
26 от ЗДФК (поради обезсилване в хода на производството на издадената заповед по ч.гр.д.
№ 1101/2021 г. по описа на РС Разлог), както и е направено искане за изменение размера на
предявения иск, като е добавил сумата в размер на 144.22 лв., представляваща законна
лихтва за времето от 07.07.2018 г. до 16.10.2019 г.
С атакуваното решение, първоинстанционния съд се е произнесъл съобразно
допуснатото изменение.
Константна е практиката на съдилищата, че претенцията за законната лихва е право
на кредитора, което той може да упражни по своя преценка. Не съществува задължение за
съда да се произнесе по законната лихва служебно, а само при наличие на надлежно
въведено искане. За да се направи валидно искане за присъждане на законна лихва върху
главницата, не е необходимо да се спазват изискванията на чл. 116, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.),
респ. сега действащия чл. 214 ГПК, и е достатъчно устно изявление за присъждане на
законна лихва. Законът не създава ограничения относно крайния момент на предявяване на
това искане или то може да се заяви при всяко положение на делото, включително и пред
въззивния съд, разглеждащ спора по същество при условията на чл. 208, ал. 2 ГПК (отм.).
Размерът на законната лихва, считано от предявяване на иска, се изчислява едва в
изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение. При
това защитата срещу искането за присъждане на законна лихва е защита срещу главния иск,
т.е. възраженията по искането за лихва са възражения срещу главницата /в този смисъл
Решение № 36 от 12.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1065/2013 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Таня Райковска, Решение № 67 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 933/2012
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев/.
7
Последваща промяна на първоначално въведеното спорно право /вземане/ е допусима
единствено при спазване на имепративно установените в чл. 214 от ГПК, правила за
изменение на иска, сред които е забрана за едновремената промяна на основанието и
петитума на сезиращата искова молба. При нарушаване на тази забрана се стига до
предявяване на недопустим нов иск в хода на висящ съдебен процес, което води до
недопустимост на постановеното от съда съдебно решение и съставлява основание по чл.
270, ал. 3, изр. 1 от ГПК за неговото обезсилване / Решение № 115 от 8.07.2011 г. на ВКС по
т. д. № 680/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова/. Не се счита за увеличение
на иска прибавянето на изтекли лихви или събрани доводи след неговото предявяване, като
не е допустимо да се предявява пред въззивната инстанция искане за лихви или добиви от
вещта, прехождащи предявяването на иска, тъй като това ще представлява изменение на
иска с въвеждане на нов по предмет петитум /така т. 9 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. №
1/2000 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 32 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 1897/2013 г., I
т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева/. В конкретиката на настоящия казус
направеното пред първоинстанционния съд искане за присъждане на законната лихва върху
главницата в размер на сумата от 144.22 лв. за период предхождаш предявяване на иска
/07.07.2018 г. – 16.10.2019 г./ по същество представлява предявяване на нов иск, тъй като иск
за обезщетение за забава в плащането на паричното задължение /главница по акт за начет/ не
е бил предявен с исковата молба. Като е приел изменението на иска в тази част за допустимо
и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е осъдил ответника да заплати обезщетение забава за
периода от 07.07.2018 г. до 16.10.2019 г. в размер на сумата от 144.22 лв.,
първоинастанционния съд е постановил частично недопстимо решение, което на основание
чл. 270, ал. 3 от ГПК в тази част поделжи на обезсилване.
В останалата част относно наведените доводи за неправилност на атакуваното
решение досежно присъдената главница за 7673,74 лв. (седем хиляди шестстотин седемдесет
и три лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща дължима главница,
констатирана в съставен Акт за начет с № Р-6156 от 17.10.2019г. при ЦКС, гр. София на
МОЛ Д. К., за проверка в магазин на ПК „Пирин” в гр.Разлог за отчетния период от
16.06.2017 г. до 06.09.2019 г., решението като правилно и законносъобразно следва да бъде
потвърдено.
Съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работник или служител, на когото е възложено като
трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, отговаря спрямо работодателя за липса - в пълен размер, заедно със законните
лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на
откриването на липсата.
Уважаването на така предявената от РПК "Пирин" претенция по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ
предполага доказване от страна на ищеца по нея, че на ответника Д. К. е била възложена
отчетническа функция; че са установени твърдените липси в посочения размер към момента
на съществувалото трудово правоотношение с Потребителска кооперация „Пирин“ на
сочената отчетническа длъжност. Предвид приложената длъжностна характеристика,
8
заеманата по трудов договор длъжност и фактически изплъняваните трудови функции,
безспорно по делото се установява, че ответникът е бил служител на ищеца, на когото е
възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или
материални ценности за периода, за който се твърди установена липса от ищеца.
Следващото възражение във въззивната жалба се свежда до неустановеност на
причините щети по размер. Настоящият съдебен състав намира посоченото възражение за
неоснователно.
В своята практика Върховният касационен съд неизменно приема, че пълната
имуществена отговорност по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е приложима само за отчетниците -
работник/служител, на който е възложено по трудово задължение да събира, разходва или
отчита парични или материални ценности - решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011
г. на IV г. о., решение № 252/18.05.2011 г. по гр. д. № 1531/2009 г. на IV г. о., решение №
152/01.06.2015 г. по гр. д. № 6083/2014 г. на IV г. о. и др. Константна е и практиката на
кацационната инстанция, която приема, че отчетнически функции по трудово
правоотношение могат да бъдат възлагани не само с длъжностната характеристика, а да
произтичат от естеството на възложената трудова дейност, т. е. релевантни са както
доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и
доказателства /писмени и гласни/ за фактически изпълняваната от работника или служителя
отчетническа дейност. Доказателствената тежест за установяване на качеството на
материално отговорно лице на работника/служителя по иска е на работодателя. Това
означава, че съдът по иска по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ е длъжен да изследва във всеки конкретен
случай не само длъжностната характеристика, но и какви действия фактически извършва
работникът/служителят при изпълнение на трудовите си функции, за да обоснове или да
изключи качеството му на материално отговорно лице /решение № 60 от 18.02.2010 г. по гр.
д. № 324/2009 г. на III г. о., решение № 1 от 31.01.2011 г. по гр. д. № 158/2010 г. на III г. о.,
решение № 493/23.11.2011 г. по гр. д. № 586/2011 г. на IV г. о. и решение № 226/10.07.2013 г.
по гр. д. № 1298/2012 г. на IV г. о., решение № 15/10.04.2020 г. по гр. д. № 2098/2019 г. на IV
г. о. на ВКС и др., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК/, както и Решение № 119 от
3.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2019 г., IV г. о., ГК.
Константна е и практиката на ВКС относно това, че в производството по иска по чл.
207, ал. 1, т. 2 КТ на отчетника е доказателствената тежест, че не е причинил щетата и/ или
че не я е причинил виновно - Решение № 15 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2098/2019 г.,
VI г. о., ГК, Решение № 206 от 22.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 935/2019 г., IV г. о., ГК,
Решение № 56 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 540/2009 г., III г. о., ГК, всички
постановени по реда на чл. 290 ГПК. В настоящия казус районният съд в съответствие с
доказателствения материал по делото е приел, че са налице предпоставките на чл. 207, ал. 1,
т. 2 КТ за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника. Същият е заемал
материално – отчетническа длъжност, в поверения му магазин са установени липси на
стоково-материални ценности, включително и липси в касовата наличност. Липсата се
състои в недостиг в касата или магазина и представлява състояние на неотчетност.
9
Характерното за този недостиг е неустановения му произход, невъзможността да се
установят причините за състоянието на неотчетност. При липсата, поради наличието за
презумпция за причиняване на щетата от отчетника, неговата вина се предполага. Липсата
като факт представлява вреда с неустановен произход и процесуалният закон не съдържа
никакви ограничения относно доказателствените средства, с които този факт може да бъде
установен, а обстоятелството дали липсите са констатирани при инвентаризации, които са
извършени съобразно всички нормативни изисквания или не, не освобождава отчетника от
задължението му да докаже, че не е причинил щетата (Решение № 324 от 6.01.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 2431/2014 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Констатацията за
наличието на липса обръща тежестта на доказване. Върху отчетника се възлага тежестта да
докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, че това не е извършено виновно. В
разглеждания случай ответникът не е оборил презумпцията за причиняване на щетата или че
тя не е причинена виновно. От приетите писмени доказателства по делото за
инвентаризация на посочените дати е установена липсата на поверените на ответника в
качеството му на МОЛ стоково-материални ценности и парични средства.
Неоснователни са оплакванията на ответника, че от датата на започване на работа е
изисквала от работадателя да се правят редовни ревиззи и че било установено, че
счетоводството на дружеството е правило много грешки. Чрез инвентаризацията се
установяват наличните активи и пасиви към точно определена дата. Инвентаризация на
активите и пасивите се извършва през всеки отчетен период с цел достоверното им
представяне в годишния финансов отчет - чл. 22, ал. 1 от ЗСч, инвентаризация може да се
направи по всяко време и за какъвто и да е период. На първо място неизвършването на
инвентаризация не е пречка за установяване на липси и съответно ангажиране на
отговорността на материалноотговорно лице. От друга страна по делото са налице
приложени заповеди за извършвани инвентаризации на обекта, като са представени и
документи удостоверяващи тяхното извършване. Съответно е съставен акт за начет, който не
е оспорен от ответника в установените за това срокове. Когато актът за начет е редовен, за
оборване на фактическите констатации по него могат да се използват всички допустими с
оглед на съответните факти доказателства. Оборването на фактическите констатации следва
да се извърши при условията на пълно доказване. Само разколебаване на тези фактически
констатации не е достатъчно, за да се приеме, че презумпцията за тяхната истинност, е
оборена - Решение № 158 от 19.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1146/2010 г., III г. о., ГК. В този
смисъл правилно първоинстанциония съд е приел констатациите в Акта за начет за липси за
доказани по отношение сумата от 7673.74 лв.
Неоснователно се явява и следващото възражение във въззивната жалба, че
неправилно съдът е осъдил ответницата да заплати цялата сума, тъй като е установено, че е
работила в процесния период съвместно с други служители /Е. Ч. и Р.Б./. При солидарната
отговорност кредиторът може да търси цялото задължение от всеки от съпричинителите.
Платилият дълга има регрес спрямо другите съизвършители, но в процеса срещу него не
разполага с възражение, че и други лица са отговорни за настъпване на вредата - в този
10
смисъл и решение № 380 от 2.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г. III г. о. ВКС.
При това решението, предмет на въззивната проверка в частта относно присъдената
главница в размер на сумата от 7673,74 лв. (седем хиляди шестстотин седемдесет и три лева
и седемдесет и четири стотинки), представляваща дължима главница, констатирана в
съставен Акт за начет с № Р-6156 от 17.10.2019г. при ЦКС, гр. София на МОЛ Д. К., за
проверка в магазин на ПК „Пирин” в гр.Разлог за отчетния период от 16.06.2017 г. до
06.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.12.2021 г. –датата на
подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора следва да бъде редуцирани присъдените пред РС Разлог
разноски на ищеца по делото, предвид частичното обезсилване на решението и прекратяване
на производството по делото в тази част. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на сумата от 2064.68 лв., съразмерно с уважената част от предявените искове
На ответника се дължат разноски за производството пред първоинстанционния съд,
съобразно чл. 78, ал. 4 от ГПК, предвид частичното прекратяване на производството по
делото в размер на сумата от 30.07 лв.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на въззиваемия следва да се присъдят направените и претендирани от него разноски във
въззивното производство в размер на 1374.17 лв., съразмерно с отхвърлената част от
жалбата.
На въззивника се дължат разноски по арг. на чл. 78, ал. 4 от ГПК, предвид частичното
прекратявне на производството по делото в размер на сумата от 27.79 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМО Решение №4/03.01.2024г.,
постановено по гр.д.№1575/21г. по описа на РС-Разлог, В ЧАСТТА за осъждане на Д. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Разлог, ул.“***“№122, вх.Б, ет.3 да заплати на Потребителна
кооперация „Пирин“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Разлог, пл.
„***“ №1, представлявана от председателя В.Б.Б., сумата от 144,22 лв. (сто четиридесет и
четири лева и двадесет и две стотинки), представляващи дължима мораторна лихва върху
сумата от 7673,74 лв. за отчетния период, и ПРЕКРАТЯВА проиводството по делото в тази
част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4/03.01.2024г., постановено по гр.д.№1575/21г. по описа
на РС-Разлог, в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ Решение №4/03.01.2024г., постановено по гр.д.№1575/21г. по описа на РС-
Разлог, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Разлог, ул.“***“№122, вх.Б, ет.3 да
11
заплати на Потребителна кооперация „Пирин“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Разлог, пл. „***“ №1, представлявана от председателя В.Б.Б., сумата
2064.68 лв. (две хиляди шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки),
представляваща разноски в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Пирин“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Разлог, пл. „***“ №1, представлявана от председателя В.Б.Б. да заплати
на Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Разлог, ул.“***“№122, вх.Б, ет.3, представлявана от
председателя В.Б.Б., сумата 30.07 лв. (тридесет лева и седем стотинки), представляваща
разноски в производството пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Разлог, ул.“***“№122, вх.Б, ет.3 да
заплати на Потребителна кооперация „Пирин“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Разлог, пл. „***“ №1, представлявана от председателя В.Б.Б., сумата
1374.17 лв. (хиляда триста седемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки),
представляваща разноски в производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Пирин“ , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Разлог, пл. „***“ №1, представлявана от председателя В.Б.Б. да заплати
на Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Разлог, ул.“***“№122, вх.Б, ет.3, представлявана от
председателя В.Б.Б., сумата 27.79 лв. (двадесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки),
представляваща разноски в производството пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12