Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Левски, 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЛЕВСКИ, III
състав,
в публично съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, и в присъствието на
прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдията Николаева АНД №87
описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от З.Г.И. *** против Наказателно постановление №20-0293-000194/28.02.2020г.
на Началник РУ - Левски при ОД на МВР-Плевен, в частта му, с която за нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП на жалбоподателя
е наложено наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Наведен е довод, че наказателното
постановление е незаконосъобразно в обжалваната му част, поради което се иска
да бъде отменено в тази му част.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с адв. М.С. – ПлАК. Дава обяснения относно
вмененото му нарушение.
Защитникът поддържа
жалбата, като навежда доводи, че АУАН и НП са незаконосъобразни. Излага
съображения за установена от доказателствата по делото фактическа обстановка, различна
от тази, описана в АУАН и НП, поради което вмененото на жалбоподателя нарушение
не било извършено. Твърди, че занасянето на автомобила на завоя следвало да се
приеме за нарушение на чл.5, ал.2, т.4 ЗДвП и водачът да бъде санкциониран на
основание чл.180, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП. Навежда довод за съществено
процесуално нарушение при издаването на АУАН, а именно неговата нечетливост,
както и че в наказателното постановление били дописани нови факти, нарушени
били разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и правото на
лицето да разбере какво нарушение му се вменява. Не било налице съответствие
между фактическата обстановка, описана в АУАН и тази в НП. Направените
допълнения представлявали съществена промяна в административно-наказателното
обвинение, което не било предявено на жалбоподателя и съществено накърнявало
правата му. Иска се наказателното постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата – РУ – Левски към ОДМВР – Плевен не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, предвид на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 12.02.2020г., около
21,40 ч. свидетелите С.М.С. и И.С.П. ***, изпълнявали служебните си задължения
по контрол, като се намирали в гр.Л., на ул.**********, в близост до *****.
Същите чули звук от превъртане на задни гуми и видели лек автомобил ***** с рег.№*********,
който идвал в посока от магазин ********* в гр.Л. по ул.********* и направил
завой на кръстовището на ул.********* и ул.*********, по време на който отново
се чул звук от превъртане на задните задвижващи колела, същите загубили
сцепление с асфалта и автомобилът излязъл извън контрол, като поднесъл и
навлязъл със задната си част в насрещното платно. Свидетелите С. и П. се качили
в патрулния автомобил и последвали процесното МПС, като го спрели за проверка
на ул. ********* в гр.Л.. Установили самоличността на водача – жалбоподателя З.Г.И.,
на когото бил съставен АУАН №210281/12.02.2020г. за това, че управлява
процесното МПС като не използва пътя, отворен за обществено ползване в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като
извършва резки и рисковани маневри, като поддава рязко газ и повишава оборотите
на двигателя, като превърта задвижващите колела на автомобила и преднамерено го
извежда извън контрол и не представя контролен талон към СУМПС - нарушения на
чл.104б, т.2 ЗДвП и чл.10в, ал.1, т.1 ЗДвП. Актът бил предявен на И., който го
подписал и вписал, като възражение, че не е усуквал.
Видно от справка от НИМХ,
филиал П., територията на гр.Л. е имало валеж от дъжд през цялото денонощие на
11.02.2020г. Натрупаната снежна покривка напълно се е стопила. На процесната
дата – 12.02.2020г., до обяд облачността е била значителна, после се разкъсала
и привечер се изяснява. На процесната дата 12.02.2020г., между 21:00 и 22:00ч. не
е имало валежи на територията на гр.Л.
Въз основа на съставения
АУАН било издадено процесното Наказателно постановление
№20-0293-000194/28.02.2020г., с което жалбоподателят бил санкциониран за това,
че на 12.02.2020г., като водач на лек автомобил **** с рег.№ *********, в гр.Л.,
на кръстовище на ул. ********* и ул. *********, не използва пътя, отворен за
обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на
пътници и товари, като извършва резки рисковани маневри и подавайки рязко газ и
повишавайки оборотите на двигателя с което превърта оборотите на задвижващите
колела на автомобила, като същото води до преднамереното му извеждане от
контрол и пързалянето му в дясно и ляво по пътното платно – нарушение на
чл.104б, т.2 ЗДвП, поради което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП му
била наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите С.М.С. и И.С.П., дадените от
жалбоподателя обяснения, както и от писмените доказателства – АУАН
№210281/12.02.2020г., НП №20-0293-000194/28.02.2020г. на Началник СПП при ОД на
МВР-Плевен, Заповед №8121з-515/14.05.2018г., справка от НИМХ, филиал Плевен,
справка за нарушител/водач.
Съдът даде вяра на
показанията на свидетелите, като еднопосочни, последователни, логични и
безпротиворечиви, изхождащи от лица незаинтересовани от изхода на делото, а
даващи показания за непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на
служебните им задължения, както и в съответствие с останалия доказателствен
материал.
В дадените от
жалбоподателя обяснения същият потвърждава, че е управлявал процесния лек
автомобил на посочените дата и място, както и че при вземане на завоя на
кръстовището, задните колелета се превъртели, колата поднесла, но системите за
контрол я стабилизирали. Като причина за поднасяне на колата сочи скоростта, с
която навлязъл в завоя, както и че бил валял дъжд. Съдът даде частично вяра на
обясненията на жалбоподателя, като в частта им относно причините, поради които
задните колелета превъртели и колата поднесла, съдът намира, че същите се
опровергават от свидетелските показания и справката от НИМХ, филиал Плевен,
поради което ги възприе като израз на правото на защита на санкционираното
лице. От последната се установява, че към момента на установяване на
нарушението в гр.Л. не е валял дъжд, валежи е имало предходното денонощие. От
показанията на свидетелите се установява, че на места е имало локви в резултат
на предходните валежи, нo асфалта е бил сух. На следващо място, същите изясняват, че са
чули звук от превъртане на гуми още преди процесният автомобил да навлезе в
кръстовището, идвайки от магазин *********
по ул. *********, след което навлизайки в кръстовището и правейки десен
завой, гумите отново са били превъртяни, издавайки характерния за това звук и
колата е навлязла със задната си част в насрещното платно.
Кредитирани бяха писмените
доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и
неоспорени от страните.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени от компетентни лица, в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, актът е
предявен лично на нарушителя и подписан от него.
Със съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП на жалбоподателя е вменено нарушение на
чл.104б, т.2 ЗДвП, съгласно който на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Целта
на законодателя е санкционирането на съзнателно, опасно шофиране, чрез
извършването на определени маневри, създаващи опасност за участниците в
движението, характерни за спортни състезания, които следва да се извършват само
на определените за това места и не съответстват на предназначението на
пътищата, отворени за обществено ползване – за превоз на хора и товари.
В процесния случай
вмененото на жалбоподателя нарушение се явява доказано от събраните по делото
доказателства. От свидетелските показания се установява съзнателно извършване
на рисковани маневри, чрез превъртане оборотите на задните задвижващи колела на
автомобила, преди и след навлизане в кръстовището и осъществяване на десен
завой, при който е бил загубен контрол над автомобила – загуба на сцепление на
задните гуми с асфалта и задната част на автомобила е навлязла в насрещното
платно, след което движението е било стабилизирано. Посочените действия, сочат
на осъществяване на т.нар. „дрифт“, който няма легална дефиниция в закона, но
описаните и установени факти представляват такива, с които пътят не се използва
за основаното му предназначение - превоз на хора и товари, създават опасност за
движението и следва да бъдат извършвани само на определените за това места.
Изводът за съзнателно опасно шофиране – превъртане на задните задвижващи колела
чрез рязко подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя, а не за
случайно поднасяне на автомобила при навлизане в завоя поради несъобразена
скорост и мокър асфалт, съдът прави въз основа на установеното от свидетелските
показания, че автомобилът е издавал звук от превъртане на гуми още преди да
навлезе в кръстовището, движейки се на прав участък по ул. *********, което
сочи на съзнателно, преднамерено извършване на рискови маневри.
Неоснователни са
изложените доводи за наличието на съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице. Такива
представляват липсата на който и да било от минимално необходимите реквизити по
чл.57, ал. 1–7 ЗАНН или такова тяхно описание, което не позволява на страните
или контролиращата съдебна инстанция да установят по несъмнен и категоричен
начин волята на наказващия орган. Наличието на съществено нарушение на
процесуалните правила се преценява във всеки конкретен случай, като пропускът
следва да се е отразил върху адекватното упражняване правото на защита на
наказаното лице, което включва възможността нарушителят да разбере кое именно
негово поведение бива санкционирано и въз основа на кой закон.
Действително се
установява нечетливост на последната дума от процесното нарушение на
представеното по делото копие на АУАН поради сливане на печатната и ръкописната
част, като при предявяването му актосъставителят не успя да я разчете. Съдът
намира обаче, че посоченото не е накърнило съществено правото на защита на
жалбоподателя и не е довело до невъзможност да разбере фактическите рамки на
вмененото нарушение и да организира защитата си към момента на предявяване на
АУАН в оригинал, което се установява и от вписаното от нарушителя възражение в
акта. На следващо място, в наказателното постановление не са привнесени нови
съставомерни факти, част от състава на вмененото нарушение, което да води до
липса на конекситет между нарушението, описано в АУАН и НП. В двата документа
са описани всички елементи от обективната страна на нарушението - управлява
процесното МПС като не използва пътя, отворен за обществено ползване в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, както и
конкретните действия, квалифицирани като използване на пътя не по
предназначението му - извършва резки и
рисковани маневри, като поддава рязко газ и повишава оборотите на двигателя,
като превърта задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извежда извън
контрол. В наказателното постановление действително е допълнено – пързаляне на
автомобила в дясно и в ляво по пътното платно, което обаче според настоящия
съдебен състав не е довело до необходимост жалбоподателя да се защитава срещу
нови факти, а представлява уточнение на това в какво се изразява извеждането на
автомобила извън контрол, което действие е вменено на жалбоподателя в АУАН и
НП.
Правилно за посочената
нарушена материално-правна разпоредба на чл.104б, т.2 ЗДвП е приложена
санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Наложените наказания са във фиксирания в закона размер.
Предвид на изложените
съображения, наказателното постановление в обжалваната му част, следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №20-0293-000194/09.08.2019г. на Началник РУ - Левски при ОД на
МВР-Плевен, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която на З.Г.И., ЕГН:**********, с адрес:
***, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 3000 лв. и Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
В останалата му част
наказателното постановление е влязло в сила, като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.