Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 11.04.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на девети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Е.Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 16526 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.07.2018 г. по гр.д. № 13611/17г.,
СРС, І ГО, 48 с-в е отхвърлил предявения С.П.Ч., ЕГН ********** срещу „У.Б.“ ЕАД иск за прогласяване нищожността на Договор за
кредит № 207/17.11.2003 г. на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липсата на
съгласие.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца С.П.Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат А.М.,*** с мотиви, изложени в жалбата.
Твърди се, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което моли решението да бъде отменено и делото върнато за
разглеждане от друг състав. Ако съдът прецени, че допуснатите процесуални
нарушения не са съществени, то моли да постанови решение, с което да отмени
процесното и да бъде уважен предявения иск. Не претендира разноски. Относно
допуснатите процесуални нарушения сочи, че съгласно чл.197, ал.1 ГПК в
определението по назначаване на експертизата съдът дължи изрично да посочи
материалите, които се предоставят на вещото лице, името, образованието и
специалността на вещото лице, което с определението на съда по назначаване на СПЕ
това не е сторено и така се е стигнало до некомпетентно заключение и при
единичната и при тройната СПЕ. Ползваният сравнителен материал във вида, в
който е представен и при положение, че не е бил надлежно приет като доказателство
по делото, не е следвало да бъде използван от вещото лице, поради което не
следва да се кредитира заключението на вещото лице. В открито съдебно заседание
е направен частичен опит за оспорване компетентността на вещите лица- в.л.М.със
специалност „Технология на силикатите“, в.л. З. със специалност „балистична и
трасологична експертиза“ и в.л. С.-03 РПУ. Същото се отнася и до единичната
експертиза, като не се знае каква е специалността на вещото лице. В мотивите на
процесното нарушение е отразено, че ответникът не е депозирал отговор. Според
въззивника, невземането на становище от страна на ответника сочи, че същият
признава иска. Отново според въззивника, видимо е налице различие между
подписите на ищеца под договора за кредит и тези ползвани като сравнителен
материал, посочен от вещото лице. Съгласно чл.202 ГПК съдът не е длъжен да се
съобразява със заключението на вещото лице, дори и то да е с необходимия ценз,
като съдът следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на
експертизата.
Въззиваемият
„У.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** не взема становище по въззивната жалба.
Третото
лице помагач „М.“ АД, ЕИК ********, представлявано от Изпълнителния директор В.С.,
чрез пълномощника юрисконсулт Б. Р., със съдебен адрес:***4 оспорва въззивната
жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
С.П.Ч., ЕГН ********** е предявил срещу „У.Б.“ ЕАД,
ЕИК ******** иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване на
нищожността на Договор за кредит №
207/17.11.2003 г., поради липса на съгласие от страна на ищеца.
Ищецът твърди, че с определение по гр.д. № 0322/2005 г. на
СРС, 40 състав бил осъден заедно с Е.П., В.Л.и И.Г.да заплати на „Б.“ АД 6670
лв. главница, 932,24 лв. лихва към 19.01.2005 г. и 10,5 лв. такси по Договор за
кредит № 207/17.11.2003 г., както и разноски в размер от 152,25 лв. Бил издаден
изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело №
30388/2005 г., 4 отд., 10 участък при ДСИ, а на 22.01.2007 г. делото бил
прехвърлено по подсъдност при ЧСИ У.Д.и било образувано изпълнително дело №
20078580400024. Твърди, че не е сключвал
договор за кредит нито като кредитополучател, нито като поръчител, както и че
не познавал съдлъжниците по договора. В последствие, вземането по издадения
изпълнителен лист било прехвърлено на „М.“ АД с договор от 16.12.2010 г.
Ответникът „У.Б.“ ЕАД не е подал отговор на исковата
молба в срока по чл.131 ГПК.
Третото лице помагач „М.“ АД заявява, че на
15.11.2010 г. процесното вземане било прехвърлено с договор за цесия, за което
уведомил ищеца. Оспорва исковата молба, като твърди, че ищецът не се е възползвал от възможността
на обжалва определението по чл.237 ГПК /отм./, поради което и правата му да
оспорва издаването на изп. лист били преклудирани.
Съдът констатира
следното:
Представен е договор за
банков кредит № 207/17.11.2003 г., от който се установява, че на 17.11.2003 г.
е сключен банков кредит, по силата на който ответникът „У.Б.” АД /с предишно наименование „Б.“ АД/ е
предоставил на ищеца кредит в размер на 6 900 лв. срещу насрещно задължение на
кредитополучателя да върне заетата сума до 20.11.2008 г. Уговорено е сумата да
се изплаща на месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, като
кредитополучателят дължи и годишен лихвен процент равен на основния лихвен
процент на БНБ плюс надбавка в размер на 11 пункта. Договорът е обезпечен с
поръчителството на Е.Т.П., В.В.Л.и И.И.Г..
С определение от 01.02.2005 г. по гр. дело 0322/2005
г. по описа на СРС, 40 състав ищецът и поръчителите по договора са били осъдени
да заплатят солидарно на ответника с предишно наименование „Б.“ АД следните
суми - 6670 лв., представляваща главница по договора за кредит № 207/17.11.2003
г„ ведно със законната лихва от 20.01.2005 г., 932,24 лв. - лихва към 19.01.2005 г. и 10,50
лв. такси по договора. За посочените суми е издаден изпълнителен лист от
10.02.2005 г.
От представената ПДИ се установява, че въз основа на
този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело 20078580400024 по описа
на ЧСИ У.Д..
По направените във
въззивната жалба възражения, СГС излага следните доводи.
Единственото въведено основание за недействителност на
договора за кредит е липсата на съгласие от страна на ищеца, поради което съдът
следва да съобрази дали подписът положен в графата кредитополучател, е на
ищеца. От приетите по делото съдебно-графическа експертиза и тройна съдебно
почеркова експертиза се установява, че подписът, положен в графата
кредитополучател в процесния договор за кредит е на ищеца.
Не са налице твърдените от въззивника/ищец съществени
процесуалнн нарушения по смисъл на чл.197 ГПК. Първата СПЕ е била назначена с определение
в о.с.з. на 05.10.2017г., от което става ясна самоличността на вещото лице, а
задачата на експертизата е формулирана от процесуалния представител на ищеца,
което е видно от протокола по делото. В същото заседание от страна на „М.“ АД е
бил представен в оригинал процесният договор за кредит, подписът, положен върху
който, е предмет на делото. Видно от съставения Протокол от о.с.з. от
06.12.2017г. адв.М. е представила образец от подписа на доверителя си, както и
документ, датиращ от 2007г., подписан от въззивника, които са приети по делото.
Посочено е, че същите се предоставят по изрична молба на вещото лице и след
като ищцовата страна е влязла в контакт с него. В допълнение, на вещото лице е
издадено и съдебно удостоверение по негова молба, с което да се снабди със
заявления за издаване на документи за самоличност на ищеца от СДВР-БДС. Ето
защо следва да се приеме, че заключението на вещото лице е изготвено на
основата на достатьчно количество сравнителен материал с разнообразен произход,
включително такъв, предоставен от процесуалният представител на ищеца и такъв,
с който експертът се е снабдил от СДВР-БДС. Описани са методите на изследване и
е обоснован изводът, до който е достигнал експертът. Вещото лице Г.М. е
включено в Списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл.
401, ал. 1 от ЗСВ за съдебния район на Софийския градски съд за 2018г. Нито в
заседанието, в което е назначена експертизата, нито в заседанието, в което
заключението е прието по делото, са правени възражения от ищцовата страна,
касаещи назначаването на експертизата или компетентността на вещото лице. При
оспорване на експертизата пълномощникът на ищеца адвокат М. е посочила като
причина „противоречията между обектите на изследване и извода“, т.е. основание
на оспорването е самият резултат от заключението, а не специалността на вещото
лице. Съдът е съобразил това оспорване и в о.с.з. от 07.02.2018г. е била
назначена повторна експертиза, като съдът изрично е постановил, че вещите лица
ще бъдат определени след представяне на
доказателство за платен депозит. В изготвената от вещите лица и приета по
делото експертиза коректно е посочен обектът на изследване, както и поставената
задача. В о.с.з. на 04.07.2018 г. пълномощникът на ищеца адвокат М. само е
заявила, че вещите лица не са графолози, като „безспорно може би вещото лице С.
е графолог“, но не е завила основания по чл.201 ГПК за повторно или
допълнително заключение, не е и поискала такова. „Приела“ е, че само вещото
лице С. е графолог, но във въззивната жалба сочи, че е от 03-то РПУ,
обстоятелство, което и да е вярно, няма отношение към компетентността на вещото
лице. Това се отнася до компетентността и на другите вещи лица, които и въз
основа на достатъчно количество изследван сравнителен материал, са направили обоснован и категоричен извод, че подписът е на ищеца. В заключението са посочени всички документи, използвани за сравнителен материал, част от които
предоставени от самия ищец, а също и оригиналът на процесния договор за кредит,
както и документи от СДВР. Посочени са методите и е направен подробен анализ на
подписа. Всички вещи лица са включени в Списък на специалистите, утвърдени за
вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ за съдебния район на Софийския
градски съд за 2018г. Видно от приетите по делото заключения, вещите лица са
достигнали до един и същи извод и между заключенията им не съществуват
противоречия. Противно на твърдението във възивната жалба, съдът е изложил
мотиви, обосноваващи преценката за годността на експертизата, като изрично е
заявил, че „кредитира
двете експертизи като обективни, компетентно изпълнени и отговарящи в пълнота и
точност на всички поставени задачи.“
Интерес за правната теория представлява твърдението на пълномощника на
въззивника/ищец, че „невземането на становище от
страна на ответника сочи, че същият признава иска“. В процесуалните закони
липсва понятие „мълчаливо признание“, като се изисква само изрично такова. Все
в тоя смисъл неоснователни се явяват твърденията за нарушения на материалния
закон, тъй като „видимо, без дори за всеки един да има необходимост от опит, е
налице различие между подписните на ищеца под договора за кредит и тези
ползвани като сравнителен материал, посочен от вещото лице.“ Ако се възприеме тази логика, то излиза, че
няма нужда от вещи лица-специалисти, щом като при видими признаци, които могат
и да бъдат илюзорни, може да се направи един или друг извод, в полза на
оспорващото лице.
Ето защо и предвид категоричните заключения на двете
експертизи, изводът е един, че ищецът е подписал процесния договор за кредит. Предвид
формалната доказателствена сила на частните документи, че изявленията в тях са
направени лицата, от които външно изхождат, настоящата инстанция също приема,
че страните са били обвързани от валиден договор за кредит при посочените
условия. Ищецът не е доказа други обстоятелства, които да са довели до
сключването на процесния договор при липса на съгласие, поради което искът за нищожност на договора на това
основание, се явява неоснователен.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание чл.271, ал.1, изр.1, І
пр. ГПК, първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 25.07.2018 г. по гр.д.
№ 13611/17г. на СРС, І ГО, 48 с-в.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „М.“ АД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.