Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260247/09.12.2020
година, гр. Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД граждански състав
На 25.11.2020 година
в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА А.
ЧЛЕНОВЕ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :
Секретар СЕВДАЛИНА
ПЕНЧЕВА
прокурор …………………
като разгледа докладваното от Съдия А. по гр.дело №230 по
описа за 2020 година.
Предявен е иск по реда на чл.415 от ГПК във вр.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания
„ЕАД ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.„Д-р
Петър Дертлиев“ № 25,офис сграда-Лабиринт,ет.2,офис 4,представлявано от Д. Бончев, чрез пълномощника юрисконсулт
С. против ответника Д.Л.А. ***,
в
която твърди, че на
20.11.2017 година между „Сити кеш „ООД гр.София в качеството му на заемодател и ответника
А. в качеството му на заемател е
бил сключен Договор за заем с № 154274 в съответствие с разпоредбите на Закона
за потребителския кредит и Стандартен
Европейски формуляр ,с който Заемателят
се запознал подробно , по силата на който дружеството се задължило и предоставило на ответника в заем сумата от 1000 лева,представляваща главница и чиста стойност на кредита.Сочи се
още ,че редът и условията ,при които кредиторът
е отпуснал кредита се уреждали в
договора и Общите условия към него,с
които заемателят се запознал подробно и ,с които се съгласил изрично и безусловно. Съгласно
клаузите страните били постигнали съгласие ,че договорът за заем има силата на
разписка ,поради което заемната сума по
договора е предоставена на Заемателя от Заемодателя в деня на подписване на същия или
било налице реално предаване на заемната сума
на датата на сключване на
договора за заем в „брой“. Сочат още, че с предоставяне на заемната сума
по договора било налице изпълнение на задължението от страна на заемодателя да
предостави заема,което пораждало
задължение за заемателя да заплати
погасителните вноски, указани по
размер и брой в договора, включващи главница
по кредита, ведно с надбавка , покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка , съставляваща
печалба на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на
договора и посочен в него.Твърди се още ,че договорената лихва по кредита е уговорена от страните и е в размер на 211.32 лева.Така
страните се уговорили заемателят да върне сумата от 1211.32 лева, която е
платима на 11 бр. месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 110.12 лева,
като първата погасителна вноска е с падеж на 20.12.2017 година, последната погасителна вноска е с падеж на
22.10.2018 година. Крайният срок за издължаване на всички задължения по договора е до 22.10.2018 година. Съгласно клаузите на договора
страните се споразумели, че същият следва да бъде обезпечен поне с две
от посочените в договора обезпечения: издаване на запис на заповед от
страна на заемателя; поръчителство на едно
или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната
(а в случай, че са двама, размерът на осигурителния доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти
минималната работна заплата за страната), не са поръчители по други договори за заем, сключени от
заемателя и не са заематели по сключени
непогасени договори за заем, сключени със Заемодател и нямат кредити
към банки или финансови институции; залог
върху движима вещ, чиято пазарна стойност
надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включително главница и лихва; първа по
ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция или да бъде
начислена неустойка в размер на 1277.98 лева,
която да се разсрочи на 11 равни вноски,
всяка в размер на 1116.18 лева , платима
на съответната падежна дата на
погасителната вноска по договора за
заем. Начислената неустойка била с
конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в
процентно съотношение. Така погасителната вноска, дължима от заемателя, била в
размер от 226.30 лева. Съгласно ОУ в случай на забавено плащане на погасителна вноска заемателят дължал законна лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на
забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми. Твърди се още, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора, като не е изплатил заема към дружеството. Сумата, която
е погасил, е в размер на 377 лева, с която били погасени: главница в размер на
80.42 лева; договорена лихва в размер на 64,22 лева; неустойка за неизпълнение
в размер на 232.36 лева. Поради неизпълнение на задължението си по договора същият
дължал обезщетение за забава в размер на
556.38 лева.
На 25.03.2019
година било подписано Приложение 1 към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 25.03.2019 година ,сключен между „Сити кеш“ ООД и „Агенция
за събиране на вземания“ООД ,по силата на който вземането на „Сити кеш“
ООД произтичащо от договор за паричен заем №154274 от 20.11.2017 година е прехвърлено
в собственост на ищцовото дружество по настоящото дело ,ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности ,включително и всички лихви.По реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД е било изпратено уведомление до
ответника за извършената цесия ,което е
върнато в цялост.Поради неизпълнение на задължението по договора от страна на
длъжника депозирали заявление по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Пещера ,въз основа на което било образувано
ч.гр.дело №1440/2019 година по описа на ПщРС приключило с издаване на заповед
за изпълнение.Същата е била връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК ,което мотивира правният им интерес да установят вземането си. Моли се да се постанови решение, с което се
признае за установено, че ответникът Д. Л.А. с
ЕГН-********** дължи на ищеца :сумата от
919.58 лева-главница по договор за паричен заем ;договорена лихва в размер на
147.10лева,за периода от 19.01.2018 година до 22.10.2018 ,ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от 31.10.2019 година до окончателното й
изплащане;сумата от 1045.62 лева ,представляваща неустойка за неизпълнение,за
периода от 18.02.2018 година до 22.10.2018година ;сумата от 556,38 лева -представляваща обезщетение за забава,за
периода от 19.01.2018 година до 30.10.2019 година.Претендират се и направените
разноски в заповедното производство ,както и разноските в настоящото производство.В подкрепа на
твърденията си сочи доказателства.
В указания от съда срок ответникът не е депозирал писмен отговор и не е
ангажирал доказателства. Постъпил е писмен отговор от определения му особен
представител адв.Т. , в който искът
е оспорен като неоснователен.Моли да се отхвърли предявения иск.Не са
ангажирани доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства ,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с
разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК
съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени доказателства : договор за
заем № 154274 към искане № 218894 от 20.11.2017 ;Погасителен план;Молба за
сключване на договор;Стандартен Европейски
формуляр за предоставяне на кредит;Договор за продажба и прехвърляне на вземане от 25.03.2019 година,ведно с Приложение № 1;
уведомления година се установява ,че на 20.11.2017 година
между „Сити Кеш“ООД , в качеството на
заемодател и Д. Л.А. ***, в качеството му
на заемател е сключен писмен договор ,по силата на който заемодателят
предоставя на заемателя заем в размер на 1000 лева със срок на издължаване чрез 11 бр.месечни вноски,всяка в размер от 110.12 лева при фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 40.07 %;годишен процент на
разходите от 48.39% като общата дължима
сума по заема е в размер на 1211.32лева.Съгласно чл.8 от договора с подписването на договора за заемателят
декларирал,че му е известно и се считал
за уведомен ,че в случай ,че не
представи : Банкова гаранция или поръчител отговарящ на условията
подробно разписани в
чл.9,ал.2 от Общите условия към договора за заем ,т.1,т.4 същият дължал
на заемодателят неустойка в размер на 1 277.98 лева ,с начин на разсрочено плащане подробно
посочен в Приложение № 1 към настоящия договор за заем ,а именно
:сумата е разсрочена на 11 месечни вноски
всяка в размер на 116.18 и
дължима наред с месечната вноска
или общо дължимата месечна вноска е в размер на 226.30 лева.При забавено
плащане на две месечни погасителни
вноски всички начисления ставали
предсрочно изискуеми като заемодателят имал право да начисли и неустойка за предсрочната изискуемост без да уведомява заемателя в размер на 20% от дължимата сума.Установява
се още ,че на 25.03.2019 година е сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ ,по силата на който „Сити
кеш“ „ ООД ,прехвърля на „Агенция за събиране на вземания„ООД вземания произтичащи от сключени
договори за заеми,ведно с привилегии и обезпечения,както и другите принадлежности ,включително и натрупаните до
момента лихви,съдебни разноски,вземания по договори за допълнителни
услуги,включително и по договори за застраховки,индивидуализирани в предоставен
опис-Приложение № 1.Съгласно приетото по делото Приложение № 1 ищецът по настоящото дело е придобил цялото
вземане произтичащо от процесния договор
за заем с длъжник Д.Л.А..Видно от
останалите писмени доказателства ищецът по делото е бил упълномощен от „Сити Кеш“ООД
да уведоми по законоустановения
ред и съгласно утвърден образец всички длъжници за сключения на 25.03.2019
година договор за цесия .С оглед
упълномощаването до ответника по делото е било изпратено
уведомление по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД
на адреса посочен в договора с известие за доставяне ,като същото е върнато
в цялост с отметка :“не потърсено“.
Като доказателство по делото е приложено ч.
гр. дело № 1440/2019
година по описа на ПщРС , от което се установява ,че същото е
образувано по заявление на
„Агенция за
събиране на вземания „ЕАД гр.София по реда на чл.410 от ГПК срещу Д.Л.А. ***
издаване на заповед за изпълнение за
следните суми : главница в размер на 919.58 лева;договорена лихва в
размер на 147.10 лева,за периода от 19.01.2018 година до 22.10.2018 година ;
сумата от 1045.62лева ,представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение ,за периода от
18.02.2018 година до 22.10.2018
година;сумата от 556.38 лева ,представляваща обезщетение за забава ,за периода
от 19.01.2018 година до датата на
подаване на заявлението до съда,ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.Претендирани са
и направените по делото разноски
Въз
основа на заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в заповед № 524 от
31.10.2019 година ,постановена по ч.гр.дело №1440/2019 година по описа на ПщРС
,с която е разпоредено длъжникът Д.Л.А. да
заплати на заявителя главница в размер на 919.58 лева;договорена лихва в размер
на 147.10 лева,за периода от 19.01.2018 година до 22.10.2018 година ; сумата от
1045.62лева ,представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение ,за периода от 18.02.2018 година до 22.10.2018 година;сумата от 556.38 лева
,представляваща обезщетение за забава ,за периода от 19.01.2018 година до
30.10.2019 година ,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 31.10.2019 година до окончателното й изплащане,както и сумата
от 253.37 лева разноски по делото ,в това число д.т. и юрисконсултско
възнаграждение.Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.Със съобщение от 20.01.2020 година
съдът е указал на заявителя за правото му да предяви иск ,за да установи вземането
си в месечен срок ,като довнесе и дължимата държавна такса като такъв е
предявен на 17.02.2020година съгласно пощенско клеймо.
За изясняване на спора от фактическа страна
е назначена и изслушана съдебно- икономическа експертиза като вещото лице Цв. К. в заключението си сочи
,че при извършената от нея проверка
установила ,че остатъкът на задължението на ответника А. по
договор за заем № 154274 от 20.11.2017
година е в размер от 2112.30 лева и е по пера както следва : главница в размер
от 919.58 лева; лихва в размер на 147.10 лева ;
неустойка в размер от 1045.62 лева( по чл.8 от договора).Според вещото
лице размерът на лихвата за забава вследствие на забавеното плащане на задълженията по договора от 20.11.2017 година за периода
от преустановяване на плащането
,т.е от 20.02.2017 година до 29.10.2019
година-датата на подаване на заявлението в съда
е в размер на 564.85 лева.
Заключението
е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае се
за иск по чл.415 от ГПК.
Безспорно се установява по делото ,че са
налице положителните процесуални
предпоставки за предявяване на иска
–издадена заповед за изпълнение; /връчване
при условията на чл.47,ал.5 от ГПК/ и
спазване на едномесечния
преклузивен срок, в рамките на който
следва да бъде предявен
установителния иск.
В
производството по иск за
установяване съществуване на вземане
,произтичащо от сключен между страните договор за заем в тежест на ищеца е да докаже качеството си
на кредитор-факта , от който произтича
вземането му,както по основание,така и по размер ,в случая валидно сключен договор за заем,както й че е
изпълнил всички свои задължения по договор за заем;че е налице виновно
неизпълнение на задължението от страна на
ответника и забава на
длъжника.При оспорване на иска-ответникът следва да докаже възраженията си за
недължимост,респективно частична недължимост.
По делото няма спор,че
процесният договор попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит –ЗПК.
Съгласно
легалното определение в чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или
за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно §
4 от ДР на ЗПК този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. Предвид тези разпоредби, следва да се приеме, че
договорът за кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който
целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на
самия договор.
Договорът
за кредит, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила
за сключването и действителността на сделките, установени в гражданското право
с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени
особени правила за сключването и действителността му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва
да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител.
В
настоящия случай се установи ,че договорът е сключен в писмена форма.
В производството по иска за
връщане на предоставената в заем сума,
респективно по установителния иск по чл.415 от ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД елементите ,които следва да бъдат доказани в
производството са: 1/ съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума
със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както
и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от
ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че с подписване на договора на 20.11.2017 година заемателят писмено е декларирал ,че е получил
в заем сумата от 1000 лева като
се е задължил да върне същата чрез 11 погасителни вноски всяка в размер от 110.12 лева.От заключението на вещото
лице К. се установи ,че до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
-31.10.2019 година ответникът А. не
е изплатил главница по договор в размер на
919.58лева .
С оглед
характера на договорните отношения и трайната съдебна практика на ВКС по искове
за изпълнение на договорни задължения по ЗПК, съдът намира, че е налице
основание за проверка на договора относно наличие на неравноправни клаузи във
вреда на потребителя.
Съгласно разпоредбите
на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл.
19, ал. 1 ЗПК, договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния
договор кредиторът е посочил единствено абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР, без да е разписана ясна методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира същият от 48.39%/. Посочената годишна фиксирана лихва от 40.07% не е
ясно как точно участва в него. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от
него финансов продукт. Целта на чл.
11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може
да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради
това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен
елемент на договора, което води до недействителност не само на тази клауза, но
и до недействителност на целия договор, съобразно чл. 22 от ЗПК. Съобразно с това и
разпоредбата на чл.
23 от ЗПК на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, без да се
дължат лихви или други разходи по него, съгласно изложените по-горе мотиви.
В разпоредбата на
чл.143,ал.1 от ЗЗП към която
изрично препраща чл.24 от ЗПК е
дадена общата дефиниция на неравноправна клауза в договор сключен с потребител.
Съдът в настоящия
случай намира клаузата за неустойка в договора ,даваща основание за претенция от страна на ищеца за
нищожна поради противоречие с добрите нрави и нарушаване
на императивната потребителска закрила.Санкционният характер
на неустойката предполага определянето
й в по-голям размер от предполагаемите вреди,но това завишение не
следва да накърнява изискванията за добросъвестност.Съдебната практика на ВКС
приема,че договорът ще противоречи на добрите нрави,когато е нарушен принципът за еквивалентност на насрещните престации.В конкретния случай
при отпуснат заем в размер от 1000
лева неустойката е в размер на 1277.98
лева ,което надвишава размера на кредита.Тази неустойка противоречи на добрите нрави и поради нарушаване на
принципите на справедливостта и
добросъвестността в гражданските и търговските отношения.Съгласно
чл.9 страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг и пр.
Поради нищожния
характер на клаузата за неустойка , ответникът не дължи заплащане на
уговорените и начислени суми за неустойка.
В предвид на изложеното съдът
следва да постанови решение ,с което да уважи предявения иск до размера на сумата
от главница в размер на 919 лева-главница ;обезщетение за забава в размер на
556.38 лева ,за периода от 19.01.2018
година до 30.10.2019 година (така както е предявено в исковата молба), както и разноски по ч.гр.дело № 1440/2019 година по описа на
ПщРС в размер на 153.37 лева определени с оглед основателността на иска .
В
тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски в
настоящото производство в размер на 600
лева по компенсация.
Водим
от горните съображения,Пещерският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Л.А. с ЕГН-********** ***,
че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Станчева и
Мартин Деспов, чрез юрисконсулт С., има валидно
и изискуемо вземане срещу него в размер от сумата от 919
лева - главница; обезщетение за забава в размер на 556.38 лева, за периода от 19.01.2018 година до 30.10.2019 година
(така както е предявено в исковата
молба), както и разноски по ч.гр.дело №
1440/2019 година по описа на ПщРС в размер на 153.37 лева, определени с оглед
основателността на иска.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Д.Л.А. за признаване за
установено по отношение на Д.Л.А., че Агенция за събиране на вземания“ ЕАД има
валидно и изискуемо вземане срещу него,
представляващо лихва в размер на 147.10 лева, за периода от 19.01.2018
година до 22.10.2018 година и сума в размер от 1045.62 лева - неустойка, за периода
от 18.02.2018 година до 22.10.2018 година.
ОСЪЖДА Д.Л. А. да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД разноски по делото в размер на 600 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: