№ 1024
гр. Благоевград, 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500805 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и
сл. От ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от “П...” Е., ЕИК *, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. “Б.” № *, бл. *, вх. *, представлявано от С. Н. и Ц.
С., чрез юрк. Р. И. И. против Разпореждане № 2289 от 28.08.2022 г. по ч.гр.д. №
1818/2022 г. по описа на РС - Благоевград, в частта, в която е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, подадено от “П...” Е. срещу длъжника И. С. С., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“ № *, ет. *, ап. *, за сумата от 1036,28 лева (хиляда тридесет
и шест лева и двадесет и осем стотинки)- неплатено договорно възнаграждение за
периода от 01.02.2021 г. До 02.02.2022 г.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното
разпореждане на първоинстанционния съд. Твърди се, че заповедният съд не
разполага с правомощието да извършва преценка за валидност на договора за
потребителски кредит или на отделни негови клаузи на основание нарушение на
закона или добрите нрави. Оспорва се клаузата за възнаградителна лихва да има
неравноправен характер. Сочи се, че с оглед принципа на свобода на договаряне
страните са се съгласили да сключат договор за кредит с годишен лихвен процент
и годишен процент на разходите в посочените параметри, които размери според
частния жалбоподател не противоречат на закона и на добрите нрави.
Прави искане атакуваното разпореждане в обжалваната отхвърлителна част
да бъде отменено и да бъде уважено заявлението в частта за договорното
възнаграждение. Претендират се разноски в производството.
На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от частната жалба не е бил
изпращан на длъжника.
Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна
1
страна:
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба,
настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения
срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това лице, поради
което е допустима. При служебната проверка за редовност на частната жалба се
установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК, във връзка с чл.
260, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК и чл. 261 ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4 вр. Чл. 269, ал. 1, изр. 1 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на разпореждането, а по допустимостта - в
обжалваната му част. Според чл. 278, ал. 2 ГПК, ако отмени обжалваното
разпореждане, съдът сам решава въпроса по жалбата.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя
“П...” Е. срещу длъжника И. С. С. за следните суми: сумата от 2822,46 лева -
главница; сумата от 1036,28 лева- неплатено договорно възнаграждение за
периода от 01.02.2021 г. До 02.02.2022 г.; сумата от 842,72 лева – неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; сумата от 1925 лева-
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; сумата от 472,93 лева –
лихва за забава за периода от 02.01.2021 г. До 02.02.2022 г. И сумата от 238,10
лева- законна лихва за периода от 02.02.2022 г. До 28.06.2022 г.; ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията
произтичат от Договор за потребителски кредит № 40001516305 от 30.09.2020 г.,
сключен между „П...“ Е.- кредитор и И. С. С. – длъжник. Заявителят е представил
копие от Договор за потребителски кредит № 40001516305 от 30.09.2020 г.,
сключен между „П...“ Е. и И. С. С., Анекс № 1 към договор за потребителски
кредит, Общи условия на „П...“ Е..
Първоинстанционният съд е намерил заявлението за частично основателно.
Приел, че уговореният между страните годишен лихвен процент от 41,00 % не
съответства на изискванията на добрите нрави, поради което клаузата е нищожна,
както и че клаузите за услугите Фаст и Флекси са неравноправни на основание
чл. 143 във вр. С чл. 146 ЗЗП и заявлението в частта, в която се претендират
сумите от 1036,28 лева- неплатено договорно възнаграждение за периода от
01.02.2021 г. До 02.02.2022 г.; 842,72 лева – неплатено възнаграждение за
закупена и използвана услуга Фаст; 1925 лева- неплатено възнаграждение за
закупена услуга Флекси, следва да бъде отхвърлено. В останалата част,
районният съд е приел, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК,
поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в
полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни
изводи.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави или
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът
2
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Правомощието на заповедния съд да се произнася относно
противоречието със закона или добрите нрави на клаузата, с която е уговорена
договорна лихва, произтича от цитираните разпоредби, като в т. 3 е уредена
засилена защита за длъжниците, които имат качеството на потребител по смисъла
на ЗЗП.
Няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на
законната лихва. По действащото право максималният размер на договорната
лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен от чл. 9 ЗЗД, съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите
нрави. Добрите нрави са морални норми, които съществуват в съвременното
общество и на които законът придава правно значение, като последиците от
накърняването им е приравнено на противоречие на договора със закона.
Противоречие с добрите нрави има тогава, когато със сделката се договарят
необосновано високи цени, третират се неравноправно икономически по-слабите
участници в оборота или се използва недостигът на материални средства на един
субект за облагодетелстване. Правилно районният съд е приел, че в съдебната
практика се приема, че противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен заем, противно на
добрите нрави е да се уговаря в размер, надвишаващ двукратния размер на
законната лихва – в тази насока: Определение № 901/10.07.2015 г. На ВКС по
гр.д. № 6295/2014 г., IV г.о.; Решение № 906/30.12.2004 г. На ВКС по гр.д. №
1106/2003 г., II г.о.; Решение № 378/18.05.2006 г. На ВКС по гр.д. № 315/2005 г., II
г.о.).
Съгласно ПМС за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени
задължения, за задължения в левове е основният лихвен процент на Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс
10 процента. Основния лихвен процент на Българската народна банка от
01.07.2020 г. Е в размер на 0,00%, т.е. Законната лихва е в размер до 10,00%. В
този случай договорната лихва не може да надвишава трикратния размер, т.е.
30,00 % годишна лихва. Чрез тази разпоредба законодателно се закрепва приетото
и в съдебната практика, че договорна лихва уговорена в необосновано висок
размер, нарушава добрите нрави. Клаузата за договореното възнаграждение за
кредитора е в нарушение на добрите нрави, тъй като със сделката неравноправно
се третира икономически слабия участник в оборота и се използва недостига на
3
материални средства за облагодетелстване на другата страна. Същата не отговаря
на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между
правата и задълженията на страните и е във вреда на кредитополучателя, поради
което представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим
към настоящия договор за кредит на основание чл. 24 ЗПК във вр. С чл. 143 ЗЗП.
Предвид гореизложеното, частната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от “П...” Е., ЕИК *,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Б.” № *, бл. *, вх. *, представлявано
от С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч.- управители, чрез юрк. Р. И. И. против
Разпореждане № 2289 от 28.08.2022 г. постановено ч.гр.д. №1818/2022 г. по описа
на РС- Благоевград, в частта, в която е ОТХВЪРЛЕНО заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, подадено от “П...”
Е. срещу длъжника И. С. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „Е.“ №
*, ет. *, ап. *, за сумата от 1036,28 лева (хиляда тридесет и шест лева и двадесет и
осем стотинки)- неплатено договорно възнаграждение за периода от 01.02.2021 г.
до 02.02.2022 г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4