№ 152
гр. гр. Добрич, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и осми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря П. Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20253200500270 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 207/24.01.2025 год. на М. М. Д. с ЕГН - **********, от гр. Д.***
срещу решение №126 /23.12.2024 год. по гр.д.№ 20233220100302 по описа за
2023 година на Районен съд Генерал Тошево,с което е:
1./ прогласен за нищожен като привиден договор за покупко-
продажба на поземлен имот, сключен с нотариален акт № 99, том VIII, дело
№ 838, рег. № 3433/01.12.2015 год. на Нотариус С. Ж., вписана в регистъра на
Нотариалната камара под №*** с район на действие Районен съд Генерал
Тошево, вписан в Служба по вписванията гр. Г.Т. с акт № 113, том VIII, дело
№ 1377, дв.вх.рег. № 4070/01.12.2015 год., с който Н. Д. М. , ЕГН **********,
от с. К., ул. „*** и Д. К. М. с ЕГН - **********, от с. К., ул. „***, са продали
на сина си Д. Н. Д. , ЕГН **********, от гр. Д.***, поземлен имот с площ от
13000 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 13003 кв.м с
идентификатор № 53391.10.17 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. О., общ. Г.Т., обл.Д., одобрени със Заповед № РД18-
231/30.01.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК, в местността „М.",
1
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, четвърта категория на земята, стар № 010017, при граници и съседи
имоти с идентификатори: 53391.10.18, 53391.10.111, 53391.43.51, 53391.10.23
и 53391.10.16, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, по предявен иск на Д. Н. Д. ,
ЕГН **********, от гр. Д.*** против Н. Д. М. ,ЕГН **********, от с. К., ул.
„***, Д. К. М. , ЕГН **********, от с. К., ул. „*** и М. М. Д. , ЕГН
**********, от гр. Д.*** и е
2./обявен за действителен прикрития договор за дарение на
недвижим имот, сключен с нотариален акт № 99, том VIII, дело № 838, рег.
№ 3433/01.12.2015 год. на Нотариус С. Ж., вписана в регистъра на
Нотариалната камара под №*** с район на действие Районен съд Генерал
Тошево, вписан в Служба по вписванията гр. Г.Т. с акт № 113, том VIII, дело
№ 1377, дв.вх.рег. № 4070/01.12.2015 год., с който Н. Д. М. ,ЕГН **********,
от с. К., ул. „*** и Д. К. М. , ЕГН **********, от с. К., ул. „*** даряват на
сина си Д. Н. Д. , ЕГН **********, от гр. Д.***, поземлен имот с площ от
13000 кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ от 13003 кв.м с
идентификатор № 53391.10.17 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. О., общ. Г.Т., обл.Д., одобрени със Заповед № РД18-
231/30.01.2018 год. на изпълнителния директор на АГКК, в местността „М.",
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, четвърта категория на земята, стар № 010017, при граници и съседи
имоти с идентификатори: 53391.10.18, 53391.10.111, 53391.43.51, 53391.10.23
и 53391.10.16, на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД, по предявен иск на Д. Н. Д. ,
ЕГН **********, от гр. Д.*** против Н. Д. М. ,ЕГН **********, от с. К., ул.
„***, Д. К. М. ,ЕГН **********, от с. К., ул. „*** и М. М. Д. , ЕГН
**********, от гр. Д.***;
3./прогласен е за нищожен като привиден договор за покупко-
продажба на поземлени имоти, сключен с нотариален акт № 98, том VIII,
дело № 837, рег. № 3432/01.12.2015г. на Нотариус С. Ж., вписана в регистъра
на Нотариалната камара под №*** с район на действие Районен съд Генерал
Тошево, вписан в Служба по вписванията гр. Г.Т. с акт № 114, том VIII, дело
№ 1379, дв.вх.рег. № 4071/01.12.2015 год., с който Н. Д. М. , ЕГН **********,
от с. К., ул. „*** и Д. К. М. ,ЕГН **********, от с. К., ул. „*** са продали на
2
сина си Д. Н. Д. , ЕГН **********, от гр. Д., ул. „***, следните имоти:
поземлен имот с площ от 10000 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от
10002 кв.м с идентификатор № 36467.176.55 по кадастралната карта и
Кадастралните регистри на с. К., общ. Г.Т., обл.Д., одобрени със Заповед №
РД18- 879/08.12.2017 год. на изпълнителния директор на АГКК, в местността
"К.", трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, трета категория на земята, стар № 176055, при граници и
съседи имоти с идентификатори: 36467.176.31, 36467.176.36, 36467.176.54 и
36467.176.289.; поземлен имот с площ от 21004 кв.м. по нотариален акт, а по
скица с площ от 21008 кв.м. с идентификатор № 36467.176.31 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. Г.Т., обл.Д.,
одобрени със Заповед № РД-18- 879/08.12.2017 год. на изпълнителния
директор на АГКК, в местността „К.", трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, трета категория на земята, стар
№ 176031, при граници и съседи имоти с идентификатори: 36467.176.32,
36467.176.36, 36467,176.55 и 36467.176.289, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
по предявен иск на Д. Н. Д. , ЕГН **********, от гр. Д.*** против Н. Д. М. ,
ЕГН ********** от с. К., ул. „***, Д. К. М. , ЕГН ********** от с. К., ул.
„*** и М. М. Д. , ЕГН **********, от гр. Д., ул."*** и е
4./обявен за действителен прикрития договор за дарение на
недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 98, том VIII, дело № 837,
рег. № 3432/01.12.2015 год. на Нотариус С. Ж., вписана в регистъра на
Нотариалната камара под №*** с район на действие Районен съд Генерал
Тошево, вписан в Служба по вписванията гр. Г.Т. с акт № 114, том VIII, дело
№ 1379, дв.вх.рег. № 4071/01.12.2015г., с които Н. Д. М. , ЕГН **********, от
с. К., ул. „*** и Д. К. М. , ЕГН ********** от с. К., ул. „*** даряват на сина си
Д. Н. Д. , ЕГН **********, от гр. Д., ул.„***, следните имоти: поземлен имот с
площ от 10000 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 10002 кв.м. с
идентификатор № 36467.176.55 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. К., общ. Г.Т., обл.Д., одобрени със Заповед № РД18-
879/08.12.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, в местността "К.",
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, трета категория на земята, стар № 176055, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 36467.176.31, 36467.176.36, 36467.176.54 и 36467.176.289 и
3
поземлен имот е площ от 21004 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от
21008 кв.м. с идентификатор № 36467.176.31 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. К., общ. Г.Т., обл.Д., одобрени Заповед № РД-18-
879/08.12.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, в местността "К.",
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, трета категория на земята, стар № 176031, при граници и съседи имоти с
идентификатори: 36467.176.32, 36467.176.36, 36467.176.55 и 36467.176 289, на
основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, по предявен иск на Д. Н. Д. , ЕГН **********,
от гр. Д., ул."*** против Н. Д. М. , ЕГН ********** от с. К., ул. „***, Д. К. М.
,ЕГН **********, от с. К., ул . „*** и М. М. Д. , ЕГН ********** от гр. Д.***.
С доводи за немотивираност,необоснованост и постановяване на
първоинстанционния съдебен акт в отклонение от материалния и
процесуалния закон се претендира отмяната му и постановяване на нов по
съществото на спора от въззивния съд за отхвърляне на претенциите по чл.26
ал.2 пр.5-то от ЗЗД и чл.17 от ЗЗД.
Страната възразява срещу приетата от първоинстанционния съд
фактическа установеност и направени правни изводи по въпросите за
действителната воля на страните ,сключили договорите за продажба на
земеделските имоти , като несъответни на съвкупността от писмени и гласни
доказателства за релевантните по спора обстоятелства , поради допуснати
нарушения на процесуалния закон за тяхното събиране ,оценка на
достоверността и доказателствената им стойност ,както и грешки на съда
при формиране на вътрешното му убеждение, изразяващи се в нарушаване на
норми от неюридически характер , а именно на правилата на формалната
логика.
При данни, че първоинстанционния съдебен акт е бил връчен на дата
09.01.2025 год., жалба рег.№ 207/24.01.2025 год. ,изпратена по куриер на дата
22.01.2025 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно
легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против
постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни
последици в правната му сфера чрез уважаване на исковите претенции и е
процесуално допустима.
Конституираните като въззивници в производството необходими
4
другари на подалата въззивна жалба М. М. Д. :Н. Д. М. , ЕГН
**********, от с. К., ул. „*** и Д. К. М. , ЕГН **********, от с. К., ул. „*** са
посочили в писмено становище рег.№ 22.05.2025 год.,че считат жалбата за
неоснователна по съображения,че са прехвърлили с безвъзмездни договори
собствените си земеделски имоти на своите синове съобразно направения
от последните избор на вида на сделката, след консултация с нотариус и при
знание на техните съпруги по това време .
Въззиваемата страна Д. Н. Д., от гр. Д. счита, че обжалваното решение
не страда от сочените пороци и настоява подадената срещу него
неоснователна жалба да не бъде уважавана.
Обжалваното решение е постановено въз основа на заявени с искова
молба рег.№2186/31.08.2023 год. ,уточнена с молба рег.№ 2241/05.09.2023 год.
,вписана в Службата по вписванията гр.Г.Т. с вх.рег.№ 2502/01.09.2023
год.,АКТ № 33 т.V ,от Д. Н. Д. , ЕГН **********, от гр. Д., ул. „*** срещу
:1./М. М. Д. ,ЕГН **********, от гр. Д.*** , 2./Н. Д. М. , ЕГН **********, от
с. К., ул. „*** и 3./Д. К. М. ,ЕГН -**********, от с. К., ул. „*** искове по
чл.26 ал.2 пр.5 –то от ЗЗД и чл.17 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
договори за покупко-продажба на земеделски имоти,като сключени привидно
за прикрИ.е на договори за дарение и разкрИ.е на прикритите
съглашения.Исковете са основани на твърдения, че по време на брака на
ищеца и първия ответник,втория и третия ответник –негови родители са му
дарили три земеделски имота с площи от по 13.00 дка,10.00 дка и 21.004 дка
,съответно първия в землището на с.О. ,а останалите в землището на с.К.
,оформени като договори за продажба.Вписаните в договорите продажни цени
не били заплатени от приобретателя,не били получени от прехвърлителите
,нито пък претендирани от тях, тъй като действителната воля на посочените в
тях продавачи и купувач не била да бъдат обвързани от правните последици на
продажба , а от тези на дарението.Земеделските имоти, предмет на
оспорените договори били придобити от родителите на ищеца по наследство
и желанието им било ,те да останат собственост на рода и след
разпореждането.Тъй като втория и третия ответник не били в добри
отношения с първия ответник –тяхна снаха,намерението им било да надарят
само свои син, не и неговото семейство.Съобразно обичайното при
сключването на договорите за дарение,прехвърлителите си запазили правото
на ползване върху имотите,докато правната и житейската логика изключвала
5
приобретател по възмезден договор да се лиши от правото да ползва и
извлича добиви от имотите.Земеделският имот с площ от 13 дка в землището
на с.О. ,бил част от земеделски имот с площ 66 дка,поделен на два парцела
,като вторият с площ от 53 дка също бил дарен от родителите на ищеца на
неговия брат К. Н. Д. с договор ,оформен като покупко-продажба по
съображения за влошените отношения между децата им и с цел избягване на
бъдещи конфликти.Съставени били обратни писма,разкриващи
действителната воля на страните , а първата ответница уведомена за правното
естество на сделките и избора на начин за тяхното оформление.
Ответникът М. М. Д. ,ЕГН **********, от гр. Д.*** счита исковете за
неоснователни,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК отговор рег.№ 2694/23.10.2023 год. Посочено е , че
интересът на ищеца от оспорване действителността на процесните възмездни
сделки осем години след сключването им и две години след прекратяване на
брака им , е породен от заведено от нея дело за делба на земеделските имоти,
предмет на сделките ,сключени по време на брака им .Твърденията за
сключване на привидни сделки с родителите на ищеца,поради желанието им
да го предпазят от неговия брат, противоречали на твърденията им по
бракоразводното дело,че била лоша домакиня и конфликтна личност, при
което бил наличен техен интерес да го предпазят не от брат му , а от съпругата
му.Нотариалните актове документирали заплащане на продажната цена.Счита
представената от родителите на ищеца декларация ,че земеделските имоти са
били предмет на действителен договор за дарение за антидатирана и съставена
за целите на настоящото производство за да бъдат увредени интересите й.През
2012 год. семейството на Д. и М. Д.и придобили земеделски имот в с.К. с
идентификатор 176032 с площ от 21.002 дка ,собственост на физическите лица
П. и С. С.,обработван до този момент от аренда от дружество,притежавано от
М. Д..По тази причина и през 2015 год. решили да закупят с един от
процесните договори от родителите на ищеца съседните два имота в с.К. с
№№ 176055-10 дка и 176031-21.00 дка с цел уголемяване на имота до размера
от 50.006 дка.С втория договор закупили в с.О. имот № 010017 с площ от 13
дка,образуван от имот № 010012 с площ от 66 дка.Формата на закупения имот
при поделянето му била определена лично от ответницата с цел след
закупуването от нейно дружество на съседния общински имот №010023 с
площ от 10.600 дка,обработван по договор за наем и с цел уголемяването на
6
парцела.Всички продадени имоти били предмет на действащи договори за
аренда с дружество на ответницата ,както преди ,така и след продажбата.
С отговор рег.№ 2733/26.10.2023 год. ответниците Н. Д. М. , ЕГН
**********, от с. К., ул. „*** и Д. К. М. ,ЕГН -**********, от с. К., ул. „**
настояват ,предявените от техния син Д. Н. Д. искове да бъдат
уважени.Изложили са твърдения,че през 2015 год. двамата им сина били в
обтегнати отношения.Решили да поделят земите си между тях двамата ,за да
не се карат след смъртта им още повече.Първо прехвърлили 53 дка на малкия
си син К.,настоял пред нотариуса сделката да бъде оформена като продажба
,за да няма претенции брат му към неговия имот,въпреки че му било известно,
че по правното си естество ,тя е дарение.По предложение на нотариуса ,била
изготвена декларация , с която завили ,че договора за продажба прикрива
направеното от тях дарение ,като нотариалния акт и декларацията били
подписани от тях едновременно.Десет дена по-късно се явили пред нотариуса
с ищеца за да му прехвърлят отделените за него имоти с договор за дарение
поради лошите му отношения с неговата съпруга.Ищецът пожелал
прехвърлителните сделки в негова полза да бъдат оформени по същия начин
като на неговия брат-с договори за продажба и декларация,че всъщност
земеделските имоти му се даряват.Нито един от синовете им не бил заплащал
продажна цена –те и не разполагали с финасовите средства за това,респ.
техните родители заплати таксите по прехвърлянето.И двете снахи заели ,че
нивите се даряват на техните съпрузи и те нямат права върху тях.Така също
ответницата М. Д. била получила земеделска земя по дарение от своя баща и
заявила,че ищецът няма да има дял от същата, така също и тя няма да има
претенции към негова земя.
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и
правни доводи както следва:
Не е спорно по делото, че ищецът Д. Н. Д. е син на ответниците Н. Д. М.
и Д. К. М..
Ищецът Д. Н. Д. и ответникът М. М. Д. са сключили граждански брак на
дата 21.11.1993 год.,прекратен с развод по силата на решение №
261908/11.06.2021 год. по гр.д.№ 13621/2018 год. на Районен съд Варна
,потвърдено с решение № 525/28.04.2022 год. по в.гр.д.№ 2572/2021 год. на
Окръжен съд Варна.Съобразно удостоверение изх.№5247/15.06.2022 год. на
7
ВОС,решението за прекратяване на брака е влязло в сила на дата 06.07.2021
год.Съобразно посоченото в бракоразводното решение от брака им е роден на
дата 03.05.1994 год. техния син Н. Д. Д..Показания по делото като свидетел е
дал С.М.В.-брат на ответницата М. М. Д..
Не е спорно по делото , че понастоящем между бившите съпрузи е
висящо дело,заведено от М. М. Д. с искова молба от дата 12.06.2023 год.
,предмет на което са и земеделските имоти, придобити с договорите,чиято
действителност се оспорва в настоящото производство.
С договор от дата 01.12.2015 год.,сключен с нотариален акт № 98, том
VIII, дело № 837, рег. № 3432 /01.12.2015 год. на Нотариус С. Ж., вписана в
регистъра на Нотариалната камара под №*** с район на действие Районен съд
Генерал Тошево, вписан в Служба по вписванията гр. Г.Т. с АКТ № 114, том
VIII, дело № 1379, вх.рег. № 4071/01.12.2015 год., ответниците Н. Д. М. и Д. К.
М. са продали на ищеца Д. Н. Д. -техен син собствените си поземлени имоти с
предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване:
1./нива с площ от 10.000 дка,трета категория в местността"К.", имот №
176055,за който е отреден парцел 55 от масив 176 по картата на
възстановената собственост на землището на с.К.,при граници-имоти
№176031;№ 176036;№175054 и № 000289,който имот е образуван от имот №
176030 и
2./нива с площ от 21.004 дка, трета категория в местността"К.", имот №
176031,за който е отреден парцел 31 от масив 176 по картата на
възстановената собственост на землището на с.К.,при граници -имоти №
176032;№176036;№176055 и № 000289, който имот е образуван от имот №
176012 за сумата от 5 000 лв., която продавачите са получили от купувача
напълно в брой.
Участниците в нотариалното производство са заявили,че вписаната в
нотариалния акт продажна цена е действително уговореното плащане по
сделката.
Продавачите Н. Д. М. и Д. К. М. са си запазили пожизнено право на
ползване върху продаваемите имоти.
Данъчната оценка на имотите е 4 557.60 лв. Вещото лице,изготвило
назначената по делото съдебно-техническа експертиза е посочило в
заключение рег.№ 3262/19.11.2024 год.,че към 01.12.2015 год., пазарната
8
стойност на земеделските имоти,предмет на процесните договори възлиза
съответно на размерите от по 23 700 лв. и 49 800 лв.
Съобразно приложените скици на поземлен имот №№ 15-886226-
16.08.2023 год. и 15-886228-16.08.2023 год. на СГКК гр.Д.,по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с.К. имотите ,предмет на договорите за
продажбата са отразени като поземлени имоти с идентификатори
36467.176.31 и 36467.176.55 и са съседни.
Съгласно справка от Агенцията по вписванията, посочения по п.2
като съседен имот № 176032 с площ от 21.002 дка е бил придобит от ищеца
по делото с договор за покупко-продажба,сключен с договор от 05.03.2012 год.
с П. К. С. и С. И. С..
С договор от дата 01.12.2015 год.,сключен с нотариален акт № 99, том
VIII, дело № 838, рег. № 3433/01.12.2015 год. на Нотариус С. Ж., вписана в
регистъра на Нотариалната камара под №*** с район на действие Районен съд
Генерал Тошево, вписан в Служба по вписванията гр. Г.Т. с АКТ № 113, том
VIII, дело № 1377, вх.рег. № 4070/01.12.2015 год., ответниците Н. Д. М. и Д.
К. са продали на ищеца Д. Н. Д.-техен син поземлен имот с предназначение
земеделска земя и начин на трайно ползване нива с площ от 13.000 дка
,четвърта категория, в местността „М.",имот № 010017,за който е отреден
парцел 17 от масив 10 по картата на възстановената собственост на
землището на с.О.,при граници на имота-имоти № 010016;№000002;№
000012;№ 000111 и № 010002;който имот е образуван от имот № 010012 с
учредено право на преминаване за имоти №№ 010016 и 010011 ,за сумата от
2 000 лв. ,която продавачите са получили от купувача напълно в брой.
Участниците в нотариалното производство са заявили,че вписаната в
нотариалния акт продажна цена е действително уговореното плащане по
сделката.
Данъчната оценка на имота е в размер на 1 173.90 лв. Вещото лице
,изготвило назначената по делото съдебно-техническа експертиза е посочило в
заключение рег.№ 3262/19.11.2024 год.,че към 01.12.2015 год., пазарната
стойност на земеделския имот,предмет на договора възлиза на сумата от
30 400 лв.
Съобразно скица на поземлен имот № 15-886230-16.08.2023 год. на
СГКК гр.Д. ,по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. О., общ.
9
Г.Т., обл.Д., имотът е отразен като поземлен имот с идентификатор
53391.10.17 и е с неправилна форма,а съобразно данните от Справка от
Агенцията по вписванията , съседния имот 010016 с учредено право на
преминаване през имот № 010017 е обект на притежание на брата на ищеца К.
Н. Д..
Съобразно декларация от датата на сключване на договорите ,съставена
в с.К. от Н. Д. М. и Д. К. М. договорите,с които са продали на своя син Д. Н.
Д. земеделските имоти :нива с площ от 21.004 дка, имот № 176031 в
землището на с.К.; нива с площ от 10 дка,имот № 176055 в землището на с.К.
и нива с площ от 13 дка ,имот № 010017 в землището на с.О. прикриват
направеното тях дарение на сина им Д. Н. Д. на имотите.Не били искали и
получавали суми от сина им за продажба на имотите,така както е записано в
двата нотариални акта за покупко-продажба от 01.12.2015 год.,сключени при
нотариус С. Ж..Деклараторите били заплатили и таксите при нотариуса.
Не е спорно по делото , а в тази насока са и свидетелските показания на
К.Н.Д. и Справки от Агенцията по вписванията , че с договор от дата
10.11.2015 год. Н. Д. М. е продал на своя син К. Н. Д. нива в землището на
с.К. с площ от 11.251 дка,парцел 053,масив 90 ,както и с договор от същата
дата Н. Д. М. и Д. К. са продали на своя син К. Н. Д. нива в землището на
с.О. и местност с площ от 53 дка,парцел 016,масив 10.
На дата 10.11.2015 год. в с.К. е била изготвена и подписана от
ответниците Н. Д. М. и Д. К. М. декларация,че един от договорите за
продажба –този на нивата с площ от 53 дка,имот № 010016 в землището на
с.О., прикрива направеното от тях дарение на сина им К. Н. Д..Не били искали
и не били получавали от сина им суми за продажба на имота,така както било
записано в нотариалния акт ,сключен при нотариус С. Ж..Деклараторите
заплатили и таксите при нотариуса.
С договор за доброволна делба 19.02.2021 год., сключен между К. Н. Д.
и бившата му съпруга, закупените на дата 10.11.2015 год. земеделски имоти
са били възложени в дял на К.Н.Д., а на дата 27.04.2022 год. К.Н.Д. продал
нивата с площ от 11 дка-така приложена Справка от Агенцията по
вписванията.
Съгласно приложените по дело Справки от Агенцията по вписванията
10
ответницата по делото М. М. Д. е придобивала през годините земеделски
имоти по договори за дарения,сключени с нейните родители и брат.
Ответниците Н. Д. М. и Д. К. М.,както и ищецът Д. Н. Д. ,респ.сина на
бившите съпрузи Н. Д. Д. са отдавали под аренда притежаваните от тях имоти
първоначално с договори от 2004 год.,сключени с ответницата М. М. Д.,а
впоследствие с договори от 2012 год. и 2014 год. сключени с “ЕМ ЕН
ДИ“ЕООД ,ЕИК ********* . Съгласно удостоверение изх.№
20231002140400/02.10.2023 год. на Агенцията по вписванията, при
първоначалната регистрация на посоченото дружество през 2010 год.,
едноличен собственик на капитала му и негов управител е ответницата М. М.
Д.,като през месец октомври 2018 год. дружеството е било прехвърлено на
нейния и на ищеца син Н. Д. Д., а той след месец го е прехвърлил на
ответницата Д. К. М..
Съобразно опис на разходни касови ордери за изплатена рента 2015 год.
от посоченото дружество, на ищеца е била платена такава в размер на 15 640
лв. на дата 05.12.2015 год. за 184.002 дка; на Д. К. М. за 31.002 дка в размер
на 2 480 лв.;на Н. Д. М. за 77.251 дка в размер на 6 180 .08 лв.;на Н. Д. Д. за
82.990 дка в размер на 7 054 .15 лв., а на М. М. Д. за 105.250 дка в размер на
8 946.25 лв.
По делото е била разпитана като свидетел С. С. Ж., пред която като
нотариус са били изповядани сделките между родителите и синовете им с
предмет земеделска земя.Дала е показания ,че е била посещавана от
ответницата Д. К. М. два –три месеца преди сделките по повод консултация
във връзка с желанието й да раздели земите между своите синове,които не се
разбирали помежду си.Представила се като майка на ищеца и свекърва на
ответницата М. Д..Д. К. не заявила, по какъв начин иска да бъдат оформени
прехвърлителните сделки ,но решението й било да е по един и същи начин за
всеки от синовете или като дарение,или като покупко-продажби. Нотариуса
позвънил на ищеца, който направил избора на вида на сделката : продажба
,тъй като се притеснявал неговия брат да не оспорва прехвърлянето като
накърняващо запазената му част. Според свидетеля , продавачите се нуждаели
от средства за операция/лечение на сина си К.. Свидетелят не сочи знание
дали продажната цена е била заплатена-заявява,че пред него не е били давани
пари между родители и деца,при продажба между родители и деца ,практиката
11
на нотариуса била единствено да попита ,дали продавачите са си получили
парите.Заявява,че не е сигурна дали майката е имала намерение да раздели
земята, а не да я продаде на децата си,нито пък може да каже че става въпрос
за дарение.
Братът на ищеца и син на ответниците съпрузите М.и -К. Н. Д.
свидетелства, че родителите прехвърлили на своите синове през 2015 год.
,притежавани от тях земеделски земи –на свидетеля общо 64 дка, а останалото
на неговия брат.До сделките се стигнало, тъй като родителите искали да им
разделят земята си.По сключените от свидетеля сделки,той не бил давал пари
на своите родители ,както и знаел и че и неговия брат не бил плащал за
земеделската земя.Никога в семейството не било говорено да се закупува земя
от техните родители. До подялбата се стигнало ,тъй като свидетелят бил
задлъжнял по договор за кредит, изтеглен за закупуване на апартамент
,недостиг на средства за неговия ремонт и отказ на семейството на неговия
брат да го подпомогне финансов,който отказ бил причина за претърпян от
свидетеля инфаркт през месец август 2015 год.По тази причина отношенията
между братята се обтегнали и родителите му решили есента да разделят
земята, за да нямат после претенции – всичко да се знае, да е всичко точно.
След като разделили земята със съгласието на майка му и баща му продал 11
декара за около 25 000-28 000 лв. и си направил ремонта. Сделките били
оформени при нотариус С. Ж. като продажби, тъй като знаел,че дарението
можело да бъде развалено. Желанието на родителите било синовете да са
наясно,че им даряват земите си ,като си запазили пожизнено право до тяхната
кончина да си ги ползват .Нямал притеснения ,че съпругата му ще има
претенции към земята,тя знаела,че сделката е покупко-продажба,не била
искала земята и се развели по взаимно съгласие.Влошените отношения с брат
му продължили до момента на развода на последния с М. Д..
Свидетелят И. С. И. ,братовчед на ищеца и племенник на Н. и Д. М.и
дава показания ,че те са имали земя в селата Г., О., К. ,които през 2015 год.
родителите дарили на децата си .По това време братята не си говорили , като
прекарания от К. инфаркт поради отказа на снаха му да го подпомогне
финансово и нуждата му от средства за ремонт,принудил неговите леля и
свако да дарят тези земи на синовете си. Свидетелят няма спомен дали
неговата майка е продавала земеделска земя на фамилията,нещо ставало на
въпрос ,но не бил в течение.
12
Установява се по делото, че договорите ,чиято действителност е
оспорена са сключени по време на брака на ищеца Д. Н. с ответницата М. М..
Установява се по делото ,че съпрузите Н. Д. М. и Д. К. М. са продали
почти по едно и също време,съответно на дата 01.12.2015 год. на сина си Д. Н.
Д. земеделски имоти с обща площ от 44.04 дка и на дата 10.11.2015 год. на
сина си К. Н. Д. земеделски имоти с обща площ от 64.251 дка,т.е. общо
108.291 дка и доколкото се е твърдяло, че със сделките е извършено поделяне,
то двамата братя не са получили равно количество земеделска земя.
Установява се по делото,че земеделските имоти в с.К. са продадени за
сумата от 5 000 лв., т.е. над данъчната им оценка в размер на 4 557.60 лв. и
под пазарната им стойност към този момент в размер общо на 73 500 лв. Така
определената от вещо лице пазарна стойност на имотите не отчита, че същите
са със запазено право на ползване ,което позволява на титулярите му да
придобиват както естествените, така и гражданските плодове на вещта, има
данъчна оценка ,оценяемо е и намалява пазарната стойност ,както и
търсенето на пазара на земеделски имоти с тежест е малко.
Установява се по делото,че земеделският имот в с.О. е продаден за
сумата от 2 000 лв.,т.е. над данъчната му оценка от 1 173.90 лв. и под
пазарната му стойност към този момент. Така определената от вещо лице
пазарна стойност на имота не отчита, че същият е с неправилна форма и е
обременено с тежест -учредено право на преминаване за други два по-големи
от него имота.
Установява се по делото ,че страните по сделките от дата 01.12.2015 год.
не са съставили нарочен общ и с договорен характер разпоредителен
документ за разкрИ.е привидността на сделката ,който да съдържа
писмените им изявления , недвусмислено разкриващи симулативността на
продажбите на земеделските имоти и действителната им воля ,те да бъдат
дарени .Съставен е бил документ, съдържащ изявленията единствено на
прехвърлителите, носещ датата на сключване на договорите . Съпрузите М.и
са заявили в отговора на исковата молба,че документът е съставен по
препоръка на нотариуса, но такива данни не са посочени от него при разпита
му като свидетел. Достоверността на датата на документа е била оспорена от
ответницата М. М..Нито един от свидетелите не е посочил , кога е бил
съставен документа, както и че ответницата М. М. е била уведомена за
13
правната природа на извършените прехвърляния ,като прикриващи
дарения,така както са твърдяли ищеца и другите двама ответници.
Допустими са свидетелските показания тогава, когато една от страните
по сделката се домогва да докаже привидността на отразеното в акта,
обективиращ сделката съгласие, относно нейния характер, вид и последици,
като тази допустимост законът, в разпоредбата на чл. 165 ал. 2 от ГПК,
обвързва от наличието на писмени доказателства, изходящи от другата страна
по сделката, които правят вероятно твърдението за привидност. Представен е
документ (декларация ) съдържаща волеизявлението само на една от страните
по прикритата сделка (продавачите), представляваща начало на писмено
доказателство, по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК ,поради което доказването
на действителните правоотношения между страните е допустимо чрез
свидетелски показания.
Показанията на всички свидетели по делото се припокриват относно
изнесените факти,че както продавачите –съпрузите М.и, така и техния син К.
М. в периода,непосредствено предхождащ разпореждането със земеделски
земи са се нуждаели от парични средства,като различна е интерпретацията
им, дали със сделките се е целяло набавянето им или дали влошаването на
отношенията между двама братя е дало повод на родителите им , да поделят
земите си между тях с цел избягване и на бъдещи конфликти. Св. К. Н. Д. и
св.И. С. И. ,които са в близка родствена връзка с ищеца и двама от
ответниците (брат/син,първи братовчед/племенник) декларират ,че правната
природа на оспорените сделки е дарение.Първият свидетел счита,че
оформлението на сделките е такова ,каквото и на сключените от самия него
сделки с родителите му :с продажба, а не с дарение ,което можело да бъде
развалено,както и изтъква, че знае,че неговият брат не бил плащал за
земеделската земя,така както и той,т.е. че сделките са безпарични.Показанията
на втория свидетел са декларативни за знание ,че истинската природа на
сделките е дарение и са дадени категорично, за разлика от уклончивите,
неясни и при липса на спомен,дали неговата майка е сключила
разпоредителна сделка в полза на семейство М.и,данни за което по делото се
съдържат, което е основание ,те да не бъдат кредитирани. Поради влошените
си отношения със своя брат,за вида на сделките между ищеца и неговите
родители, свидетелят К.Н.Д. съди от споделеното му с неговите родители.
Същевременно св.Ж. , изповядала сделката е дала показания, че при
14
подготовката на сделката , ищецът й заявил в телефонен разговор,че желае
сделката да бъде сключена като покупко-продажба.
Исковете по чл.26 ал.2 пр.5-то от ЗЗД и чл. 17 ал.1 от ЗЗД са предявени
във връзка с висящ имуществен спор между бивши съпрузи за да бъдат
изключени правата на ответника М. М. касателно земеделски
имоти,прехвърлени възмездно на ищеца Д. Н. по време на брака й с него от
ответниците Н. и Д. М.и , които биха били запазени, само ако е действителна
сделката за възмездно придобИ.е на земеделските имоти,респ. биха били
изключени ,ако придобИ.ето им е по силата на прикрито дарение. Съгласно
разпоредбата на чл. 21 ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на
брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи,
независимо от това на чие име са придобити, а съгласно разпоредбата на чл.
22 ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака по дарение,
принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
Разпоредбата на чл. 26 ал. 2 пр.5-то от ЗЗД обявява за нищожни
привидните договори. Симулативен е договорът, при който страните, които са
го сключили, не желаят да бъдат обвързани от него и не желаят правните
последици, чието настъпване законът предвижда със сключването му. При
привидните договори намерение за обвързване от явната сделка няма, но и
двете страни са съгласни да се създаде привидността. Действителното
намерение може да е страните въобще да не се обвържат (абсолютна
симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение (относителна
симулация). Привидността се отнася до третите лица, в които трябва да се
създаде погрешна представа относно действителното правно положение, а не
до страните по сделката, които са наясно, че същата няма правно действие. И в
двата случая привидното съглашение е нищожно (чл. 26 ал. 2 пр.5-то от ЗЗД),
а когато някоя от страните твърди, че има прикрито съглашение, тя може да
поиска разкрИ.ето му (чл. 17 ал. 1 ЗЗД), тъй като за разлика от привидната
сделка, относно дисимулираната сделка страните желаят последната да
прояви своето правно действие.
За да е налице привидност на договора следва да се установи по
несъмнен начин, че към датата на сключването му страните не са желали да
постигнат последиците му - прехвърлянето на правото на собственост срещу
заплащането на цената,а за да се установи прикритото съглашение,че е
15
постигнато съгласие , собствеността върху земеделските земи да бъде
отстъпена безвъзмездено с намерение за надаряване. Тежестта да докаже
твърдяната симулация е изцяло на ищеца, тъй като той би извлякъл при
евентуално успешно провеждане на иска, благоприятни последици за себе си.
Доказването следва да бъде главно и пълно. Ето защо ищецът следва да
представи такива доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че
целената сделка всъщност е различна от тази, която е официално
удостоверена.
Страните по договорите за продажба на земеделски имоти са
осъществявали защитата си в процеса предимно с доводи за мотивите им
,обусловили сключването им-влошени отношения в семейството и намерение
за избягване на бъдещи конфликти,като създадената от тях привидност
бранела правата на приобретателя при евентуален спор с неговия брат и
съпруга,както и с липсата на правна и житейска логика ,собствеността да се
прехвърля възмездно при запазено право на ползване от
приобретателите.Всъщност житейската и правната логика сочи точно
обратното , а именно че при така сложилите се отношения в семейството и
желание на прехвърлителите да поделят земите си,като изключат претенции
на брата и съпругата на ищеца, не привидния договор брани правата на ищеца,
а тази цел се постига с прикрития,т.е. сключването на договорите от дата
01.12.2015 год. има други мотиви.Това е така ,тъй като съобразно
разпоредбата на чл.77 ал.1 от Закона за наследството, наследодателят може
приживе да раздели имотите си между своите наследници, като включи в
делбата и запазената част , а тази делба може да бъде извършена с акт за
дарение или със завещание-така ал.2 на същата разпоредба, а по силата на чл.
22 ал.1 от Семейния кодекс, вещните права, придобити по време на брака по
дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.По тези причини,
евентуално оспорване на правата на ищеца от неговия брат или съпруга би
било неуспешно, ако в съответствие с действителните намерения на ищеца и
ответниците М.и е бил сключен явно и без да бъде прикрИ. договор за
дарение,още повече,че всички страни по делото са били напълно наясно с
последиците от прехвърлянето на земеделските имоти с възмезден или
безвъзмезден акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД,с договора за продажба
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ
16
или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.
Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни
права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт-
така чл. 18 от ЗЗД.Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот
материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и
изявленията на страните по договора.В частта, с която нотариусът
удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в
нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява
официален свидетелстващ документ. Нотариалният акт в частта, съдържаща
изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от
продавача е частен свидетелствуващ документ за знание, материализиращ
удостоверителното изявление на своя издател за даден факт и има характер
на разписка за плащане . Този факт може да се е осъществил обективно, може
и да не се е осъществил, затова частните свидетелствуващи документи могат
да бъдат верни или неверни, т.е. може да се установява неистинността им.
Опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на
продажната цена е в тежест на страната, която го е представила,т.е. на ищеца.
Опровергаването на документа, в частта на волеизявленията на страните, е
ограничено до вида на доказателствените средства - изключване на
свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частен документ
изхождащ от страната, освен в хипотезата на чл. 164 ал. 2 ГПК, респ.в
хипотезата на чл.165 ал.2 от ГПК.
Фактът ,че посочена във възмезден акт цена не е платена,сам по себе си
не променя характера му в безвъзмезден такъв-неплащането на продажната
цена може да се дължи на различни причини и е възможно да съставлява
неизпълнение на договора.
Възможно е уговорената цена във възмезден разпоредителен акт с
вещни права да е ниска,да е обективно несъответна на пазарните условия и
пак сделката да е действителна и да не прикрива друга още по-малко дарение.
Съобразно установения в чл. 9 от ЗЗС принцип, свързан с автономията на
волята на гражданскоправните субекти, на страните е предоставена свобода да
сключат договор със свободно определено от тях съдържание ,като се
ръководят от роднинската си връзка и близост, респ. характеристиките на
имота,предмет на разпореждането и поети допълнителни
уговорки,компенсиращи ниската продажна цена,в случая запазено право на
17
ползване за прехвърлителите,като тежест върху имота.
Дарението е договор ,с който дарителя отстъпва веднага и безвъзмездно
нещо на дарения,който го приема-чл.225 ал.1 от ЗЗД. Безвъзмездното
прехвърляне е допустимо само със съгласието на двете страни.Следва да
бъдат разграничавани понятията безпаричност и безвъзмезденост- първото е
по-скоро фактическо понятие, а второто правно,като от първото може да се
прави извод за наличието на второто, безпаричността не означава още
нищожност, както и установяване на безвъзмездността не означава безусловно
установяване наличието на дарение.Характерно за договора за дарение е ,че
едната страна се обеднява, а другата се обогатява, като обогатяването на
дарения и обедняването на дарителя следва да настъпят веднага. След като
юридическото разместване настъпва веднага,нормално е от придобИ.е на
собствеността надарения да получава и ползите от придобитите имоти.
Специфична черта на дарението е наличието на animus donandi (намерение за
дарение) и е лакмусът за отграничаване на прикрития договор за дарение от
симулативния договор за продажба.Именно особеното намерение за
облагодетелстване на надарения чрез обедняването на дарителя,
характеризира акта на разпореждане като дарение .
В случая от свидетелските показания на св.Ж. е установено,че
прехвърлителите са предоставили на ищеца избора на разпоредителния акт, в
предварителен разговор със свидетелят ,ищецът по делото е изявил желанието
си за сключване на договори за продажба на земеделските имоти и именно
изявление за съгласието си да придобие собствеността върху имотите срещу
заплащане на продажна цена е изразил пред нотариус, което е документирано
в акта по чл.18 от ЗЗД, а преминаването на собствеността не е съпътствано от
нормалните юридически и фактически последици на договора за дарение по
отношение обогатяването /обедняването на сключилите го лица.При данни за
активността както на ищеца,така и на неговата съпруга на пазара на
земеделски имоти –сключени множество сделки за придобИ.е на имоти и
тяхната основна,респ.допълнителна дейност по обработка на собствени и
отдадени им под аренда земеделски имоти,целта им за придобИ.е на съседни
на притежаваните от тях имоти с оглед окрупняване и формиране на по-
големи площи, не е опровергана икономическата фасада на сключените
сделки за продажба и не е установено , да е налично зад нея специфичното
18
дарствено намерение като мотив за сключването им.
Договорите от 01.12.2015 год. са валидни, тъй като страните са се
съгласили да ги изповядат по начина ,каквото е била действителната им воля
при сключването им- за прехвърляне на собственост срещу посочената в
договора цена ,уговорена в размер съобразен с роднинската им близост ,а
отразеното в нотариалния акт заплащане не е опровергано .
По правилата на гражданския процес, главното доказване (онова, за
което страната носи доказателствена тежест) трябва да бъде винаги пълно: да
създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение на съда в истинността
или неистиннността на съответното фактическо твърдение; само насрещното
доказване може да се задоволи да бъде непълно. Ако страната не се справи с
доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и
несъмненост, то в резултат на последиците от разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или
обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването
му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му. Ето
защо настоящия съдебен състав намира, че договорът за продажба е валиден -
сключен е в предвидената форма и страните по него –продавачи и купувач са
изявили воля, надлежно материализирана в договора, че желаят за тях да
настъпят последиците от продажбата, настъпило е вещнопрехвърлителното му
действие , т.е. искът за обявяване на неговата недействителност като
привиден е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, което обуславя извод
за неоснователност и на исковете по чл. 17 от ЗЗД .
С оглед изхода по спора на въззивника М. Д. се следват сторените по
делото разноски в размер на 2 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и 150 лв.-ДТ за въззивното обжалване.
При съобразяване ,че цената на исковете ,съобразена с данъчните оценки
на имотите в размер на 1 174.20 лв.; 1 152.70 лв. и 2 421.10 лв. и по правилото
на чл.280 ал.3 т. от ГПК ,решението на въззивния съд е окончателно.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №126 /23.12.2024 год. по гр.д.№ 20233220100302 по описа
19
за 2023 година на Районен съд Генерал Тошево,като вместо това п о с т а н о
в я в а:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Н. Д. ,ЕГН **********, от гр. Д., ул. „***
срещу Н. Д. М. ,ЕГН ********** ,от с. К., ул. „***, Д. К. М. ,ЕГН
**********, от с. К., ул . „*** и М. М. Д. , ЕГН ********** от гр. Д.***
искове по чл. 26 ал.2 пр.5-то от ЗЗД и чл.17 ал.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договори от дата 01.12.2015 год. ,сключени с нотариален
акт № 98, том VIII, дело № 837, рег. № 3432 /01.12.2015 год. на Нотариус С. Ж.
с рег.№ *** на НК и район на действие Районен съд Генерал Тошево, вписан в
Служба по вписванията гр. Генерал Тошево с АКТ № 114, том VIII, дело №
1379, вх.рег. № 4071/01.12.2015 год., с които Н. Д. М. и Д. К. М. са продали на
Д. Н. Д. по време на брака му с М. М. Д. собствените си поземлени имоти с
предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване: 1./нива с площ
от 10.000 дка,трета категория в местността"К.", имот № 176055,за който е
отреден парцел 55 от масив 176 по картата на възстановената собственост на
землището на с.К.,при граници-имоти №176031;№ 176036;№175054 и №
000289,който имот е образуван от имот № 176030 и 2./нива с площ от 21.004
дка, трета категория в местността"К.", имот № 176031,за който е отреден
парцел 31 от масив 176 по картата на възстановената собственост на
землището на с.К.,при граници -имоти № 176032;№176036;№176055 и №
000289, който имот е образуван от имот № 176012 за сумата от 5 000 лв. ,
поради тяхната привидност и за обявяване на тези договори за
действителни като договори за дарение.
ОТХВЪРЛЯ предявените Д. Н. Д. ,ЕГН **********, от гр. Д.*** срещу Н. Д.
М. ,ЕГН ********** ,от с. К., ул. „***, Д. К. М. , ЕГН **********, от с. К., ул .
„*** и М. М. Д. , ЕГН ********** от гр. Д.*** искове по чл. 26 ал.2 пр.5-то от
ЗЗД и чл.17 ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от дата
01.12.2015 год.,сключен с нотариален акт № 99, том VIII, дело № 838, рег. №
3433/01.12.2015 год. на Нотариус С. Ж. с рег.№ *** на НК и район на
действие Районен съд Генерал Тошево, вписан в Служба по вписванията гр.
Г.Т. с АКТ № 113, том VIII, дело № 1377, вх.рег. № 4070/01.12.2015 год., с
който Н. Д. М. и Д. К. са продали на Д. Н. Д. по време на брака му с М. М. Д.
поземлен имот с предназначение земеделска земя и начин на трайно ползване
20
нива с площ от 13.000 дка ,четвърта категория, в местността „М.",имот №
010017,за който е отреден парцел 17 от масив 10 по картата на възстановената
собственост на землището на с.О.,при граници на имота-имоти № 010016;
№000002;№ 000012;№ 000111 и № 010002;който имот е образуван от имот №
010012 с учредено право на преминаване за имоти №№ 010016 и 010011 за
сумата от 2 000 лв. , поради неговата привидност и за обявяване на този
договор за действителен като договор за дарение.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. ,ЕГН **********, от гр. Д., ул. „*** ДА ЗАПЛАТИ на М.
М. Д. , ЕГН **********, от гр. Д.*** сумата от 2 650 лв. ,съставляваща
сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции-заплатени
адвокатско възнаграждение -2 500 лв. и ДТ за въззивното обжалване-150 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21