№ 285
гр. Ловеч, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100755 по описа за 2021 година
Неприсъствено решение с правно основание чл.238-240 от ГПК.
По подсъдност от РС-гр.София настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от адв. К.Б. -
пълномощник на С. М. Г. от гр.******, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.******,
представлявано от ****** от всеки двама от Изпълнителните директори, действащи заедно или от всеки
Изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист, в която се позовава на Изпълнителен лист от 26.02.2009
год. по Ч.гр.д.№ 365/2009 год. на ******, съгласно който С. М. Г. е осъдена да заплати сумата в размер на 9
417,91 лв. (девет хиляди четиристотин и седемнадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща
главница по извлечение от сметка по договор за кредит към 22.2.2009 год.
Счита, че тези претенции на ответното дружество не се дължат, тъй като същите към настоящия момент
са ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ. Подчертава, че общата погасителна давност според ЗЗД е петгодишна - аргумент
от чл.110 ЗЗД, като тя е приложима във всички случаи, при които законът не е определил друг специален
давностен срок. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да стимулира
своевременното упражняване на субективните граждански права. В правната наука погасителната давност се
разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са
императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление
пред съда правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е
упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася
за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на
правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското
правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен
период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Погасителната давност
има важна функция и в осигуряването на справедливо съдопроизводство поради трудността за доказване на
факти, които са се осъществили далеч назад във времето. Погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД. С изтичането на петгодишния давностен срок
задължението по изпълнителния лист се погасява по давност.
1
Във връзка с гореизложеното прави възражение за изтекла давност по отношение на претендираните към
ищеца суми, тъй като същите КАСАЯТ ПЕРИОД, НАДХВЪРЛЯЩ ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ ОБЩ
ПЕТГОДИШЕН ДАВНОСТЕН СРОК, през който не са предприети необходимите действия за събиране на
вземането.
В тази връзка отбелязва, че правният ред следва да почива на установеност в отношенията между правните
субекти. В този ред на мисли и законът придава на възложеното с времето фактическо положение, приоритет
пред формално съществуващото правно положение посредством института на давността. Неудовлетвореността на
определено по съдържанието си правно очакване поражда несигурност в отношенията между страните. По
аргумент от чл.118 от ЗЗД изтеклият период от време не засяга самото материално право, а единственно
възможността да бъде наложено изпълнението му. Съгласно чл.120 от ЗЗД единствено длъжникът може да реши
дали и доколко да се ползва от тази защита. В този смисъл изтеклият период от време не лишава от съществуване
вземането и следователно не задължава кредитора да заличи начисленото вземане. Институтът на давността води
до загуба на принципно признато качество на притезанието - възможността изпълнението му да бъде наложено
принудително, въпреки че утвърждава като принцип изпълнение на насрещното задължение. В този смисъл
интересите на страните в правоотношението следва да бъдат третирани еднакво - особеностите на
правоотношението лишават страна от принципно признати й права само ако и доколкото това е изрично указано в
правна норма. Отделно от това, оспорва доверителката й да е страна по договор за кредит, сключен с „Обединена
Българска Банка“АД.
Оспорва доверителката й да е получавала сума по договор за кредит от „Обединена Българска Банка“АД.
Оспорва ищцата да дължи на същата Банка процесната сума.
С оглед на гореизложеното, процесната сума в размер на 1 250,00 лв. (хиляда двеста и петдесет лева) -
сума, представляваща част от цялата главница по изпълнителен лист от 26.02.2009 год. по Ч.гр.дело №365/2009
год. на ******, е ИЗПЯЛО НЕДЪЛЖИМА, КАТО ПОГАСЕНА ПО ДАВНОСТ.
Горните обстоятелства твърди, че са установени и от решаващия състав на въззивният съд по в.гр.дело
№100/2020 год. на ****** разглеждал частичен отрицателен установителен иск, в който доверителката й е
оспорила правото на принудително изпълнение на част от сумата за главница, а именно – за 1 250 лева от 9 417,91
лева.
Първоначално в исковото производство по гр.дело №1801/2019 год. на ******, съдебният състав е
отхвърлил исковата претенция, но впоследствие първоинстанционното решение е обжалвано и решаващият
състав на ******се произнася с решение от 09.07.2020 год. по в.гр.дело №100/2020 год. на ****** С решението по
въззивното производство се признава за установено по отношение на „Обединена Българска Банка“АД, че не
съществува вземането в размер на 1 250 лева, част от общо дължима сума в размер на 9 417,91 лева, като погасео
по давност.
С оглед приетото в т.2 от ТР №3/2016 год., постановено на 22.04.2019 год. по т.д.№3/2016 год. на ОСГТК
на ВКС, което е задължително за съдилищата : „….решението по уважен частичен иск за парично вземане са
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право“.
Във връзка с гореизложеното моли съда, след като установи коректността на изложените факти и на
тяхната правна интерпретация, да постанови решение, с което да ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че С. М. Г., с
ЕГН-********** и с адрес : гр.******, като ищец в производството, НЕ ДЪЛЖИ на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА"АД, с ЕИК : *********, сумата, възлизаща на 1 250,00 (хиляда двеста и петдесет лева), представлява
неплатена част от цялата главница, присъдена с изпълнителен лист от 26.02.2009 год. по Ч.гр.дело №365/2009 год.
на ******. Описаната сума е погасена по давност. Моли да се присъдят и направените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски.
Пред настоящата инстанция ищцата, редовно призована, не се явава лично или чрез процесуален
2
представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Районният съд като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, по вътрешно убеждение и
съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено, че в конкретният
казус са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1
от ГПК.
Установи се по безпорен начин, че в законният срок ответника „Обединена Българска Банка“АД не е
представила писмен отговор на исковата молба, с която съдът е сезиран, в срока по чл.131 от ГПК. Освен това в
първото по делото заседание не е изпратила свой надлежен представител или представител по пълномощие -
чл.32, т.1, т.3 и т.5 от ГПК, който да го представлява в настоящото исково производство. До съда няма направено
в писмена форма и искане делото да се гледа в отсъствие на негов представител, поради което ищцовата страна е
в правото си да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответната Банка.
На следващо място съдът е длъжен да подчертае също факта, че на страните са били указани какви ще са
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание още с
разпореждане №656/21.04.2021 год. В две поредни открити съдебни заседания съдът е дал възможност на
ответника да изпрати свой представител и да изрази отношение по казуса, но последният не се е възползвал от
така предоставената му възможност. Исковата претенция е вероятно основателна с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, неоспорени от страна на ответника в хода
на делото, по които ищцата се явява длъжник, имащ правната възможност да оспорва чрез иск изпълнението, но
само, ако искът се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание – чл.439, ал.1 и ал.2 от ГПК. Това дава основание на районният съд
да не излага подробни мотиви по съществото на спора, а с оглед изцяло дезинтересираното поведение на
„Обединена Българска Банка“АД да постанови неприсъствено решение, предвид наличието на законовите
предпоставки по чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Поради изложените съображения районният съд счита, че следва да уважи исковата претенция, с която е
сезиран като ПРИЕМЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че С. М. Г., с ЕГН-********** и с адрес : гр.******, като ищец в
производството, НЕ ДЪЛЖИ на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД, с ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление : гр.******, представлявано от ****** от всеки двама от Изпълнителните директори,
действащи заедно или от всеки Изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист сумата, възлизаща на 1
250,00 (хиляда двеста и петдесет лева), представляваща неплатена част от цялата главница, присъдена с
изпълнителен лист от 26.02.2009 год. по Ч.гр.дело №365/2009 год. на ******, тъй като тази сума е погасена по
давност.
При този изход на процеса основателна се явява и претенцията на ищцата за заплащане на сторените
по делото разноски, с оглед на което ответника следва да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 50 лева,
представляваща платена по сметка на съда държавна такса.
Ответникът „Обединена Българска Банка“АД следва да бъде осъден да заплати на адв.К.И. Б., ЕГН-
********** сумата в размер на 317,50 лева, представляваща адвокатски хонорар за предоставена на ищцата
безплатна правна помощ на основание ЗА, определена по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. М. Г., с ЕГН-********** и с адрес : гр.******, като ищец в
производството, НЕ ДЪЛЖИ на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД, с ЕИК : *********, със седалище и
3
адрес на управление : гр.******, представлявано от ****** от всеки двама от Изпълнителните директори,
действащи заедно или от всеки Изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист сумата, възлизаща на 1
250,00 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща неплатена част от цялата главница, присъдена с
изпълнителен лист от 26.02.2009 год. по Ч.гр.дело №365/2009 год. по описа на ******, тъй като тази сума е
погасена по давност.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД, с ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.******, представлявано от ****** от всеки двама от Изпълнителните директори, действащи
заедно или от всеки Изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист да заплати на С. М. Г., с ЕГН-
********** и с адрес : гр.****** сумата в размер на 50 (петдесет) лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски – платена по сметка на съда държавна такса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД, с ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.******, представлявано от ****** от всеки двама от Изпълнителните директори, действащи
заедно или от всеки Изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист да заплати на АДВОКАТ К.И. Б., ЕГН-
**********, с адрес на упражняван на дейността : гр.****** сумата в размер на 317,50 (триста и седемнадесет
лева и петдесет стотинки), представляваща адвокатски хонорар за предоставена на ищцата безплатна правна
помощ на основание ЗА, определена по чл.7 ал.2, т.2 на Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Постановеното неприсъствено решение е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4