№ 17778
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110131475 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 163168/09.06.2023 г., подадена от Р. П.
Радева - И.а, ЕГН **********, лично и в качеството си на майка и законен
представител на малолетното дете С. С. И., ЕГН **********, с искане за
издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН по
отношение на С. Б. И., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че страните
са съпрузи, като от брака си имат родени три деца – С.и С.а И.а, родена на
08.03.2003г., к С. И., роден на 30.06.2005г. и С. С. И., роден на 15.09.2013г. На
01.06.2023г. около 19.30 – 20.00 часа страните си били у дома след работа, в
къщата им, находяща се в гр. София, в.з. Киноцентър III, ул. Димитър Ил.
Димитров № 5. Били молителката, големият син на страните – к, малкият им
син С. и ответникът. Дъщеря им С.и следвала в Милано и същата вечер към
полунощ я очаквали да пристигне. Молителката поискала съвет от съпруга си
за гумите на колата й, които били за смяна. Това отново прераснало в
скандал. Ответникът казал на сина им к, че е редно да изчисти водата от
дъжда отвън на масата и това вече не било негова работа. Молителката
попитала ответника какво го кара да се държи така грубо със сина им, така ли
са се държали с него. Той отговорил: „Да! И 20 години са ме карали насила да
правя много неща, сега и аз ще го карам него“. Молителката го попитала дали
1
това му е харесвало, на което ответникът отвърнал „Не! Но какво от това?
Сега аз ще го карам!“. Започнал да обвинява съпругата си, че не била на
негова страна и защитавала децата, а било редно да каже нещо и тя, да го
подкрепи в нападките. Започнал да говори колко го дразнела, казал й
„безчовечно животно, кво съм живял аз с такова животно“. Ответникът
станал рязко и тръгнал заплашително към молителката. Синът им к крещял
„Не! Остави я! Не прави така! Недей! Не я наранявай! Недей! Остави я!
Чуваш ли, недей, остави мама, остави я!“. Молителката била повалена от
ответника на земята, той я стискал с ръце за гърлото. Децата били там и
гледали. От този ден малкият им син С. всеки ден плаче. Молителката
нощувала при детето. Тя освободила общата спалня още през март 2023г. На
02.06.2023г. молителката потърсила помощ от своя приятелка. От седмица не
била спала, детето С. плачело всеки ден.
В съдебно заседание молителите поддържат молбата и молят същата да
бъде уважена. Претендират разноски.
Ответникът оспорва изложените в молбата обстоятелства и моли
същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Молителката и ответникът са съпрузи, като от брака си имат родени три
деца – С. С. И., роден на 15.09.2013г., к С. И., роден на 30.06.2005г. и С.и С.а
И.а, родена на 08.03.2003г. Детето С. е с водеща диагноза: Микрофталм, 52 %
вид и степен на увреждане без чужда помощ.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът
кредитира като годно доказателство, тъй като в същата е описан по време,
място и начин на извършване акта на домашно насилие.
Видно от заключението на съдебномедицинско удостоверение №
9/2023г., издадено на 05.06.2023г., при прегледа на Р. П. Радева – И.а се
установява: Не се установяват видими следи от травматични увреждания в
областта на шията и задната част на гърба. Това обаче не изключва
възможността да е упражнено стискане в областта на шията с неголяма
физическа сила, която да не е оставило видими травматични увреждания.
Напълно е възможно непосредствено след упражнения натиск да е имало
2
зачервяване /хиперемия/ на кожата, което да е преминало до момента на
прегледа. Принципно човешките крайници имат характеристика на твърди
тъпи предмети.
Изготвен е социален доклад на основание чл. 15 ЗЗДт. Видно от
проведеното социално проучване, по данни от майката, между нея и бащата е
налице трайно съпружеско отчуждение и неразбирателство. Тя твърди, че
през годините на съвместен живот системно е била подлагана на психически,
а по- късно и на физически тормоз от страна на бащата. Към настоящия
момент родителите живеят на един и същ адрес, но домакинството им е
разделено. Майката посочва, че тя е тази, която основно полага грижи за
малолетния С.. Поради трудовите ангажименти на бащата, същият не е
активно отглеждащ детето. Майката споделя също, че по време на
съвместното им съжителство бащата никога не си е позволявал да проявява
неуважение към нея в присъствието на външни хора, приятели, колеги или
роднини. Агресивното и неуважително поведение, придружено с крясъци,
обиди и заплахи от страна на бащата майката твърди, че било скрито от
околния свят. Бащата проявявал агрессия единствено в дома им и в моменти,
при които няма външни лица. Посочва още, че бащата си е позволявал
неуважително поведение и агрессия в присъствието на малолетния С.. Детето
било свидетел на обиди, заплахи и физическо насилие от страна на бащата
към майката. По данни от бащата, към момента със съпругата съжителстват
на посочения адрес, но ползват отделни стаи и домакинство. Контактите им
са сведени до минимум и единствено по повод трудовите им ангажименти и
детето. Бащата посочва, че има редовна и пълноценна комуникация с
малолетния С., както и с другите си две пълнолетни деца. Бащата споделя, че
е трудово ангажиран в семеен бизнес и поради тази причина не е в състояние
да отделя безкрайно време на децата, въпреки това се стреми да е част от
живота им, да ги подкрепя. Отрича да е проявявал агрессия по отношение на
съпругата. Същият е категоричен, че винаги е подхождал с нужното
внимание, грижа и подкрепа към своята съпруга и децата. Посочва, че
съпружеските им отношения били добри, не са имали спорове по повод
отглеждането на децата и тяхното възпитание. С. редовно посещава училище.
Детето не е агресивно, толерантно и добронамерено. Изготвен е допълнителен
социален доклад, видно от който по данни на детето С., има моменти, в които
бащата им е крещял и обиждал, преди не им е посягал, но от началото на
3
2023г. си е позволявал да им посяга. Видял как бащата бута майката, хваща я
за врата, крещи и я обижда. Това се случило на 01.06.2023г., тогава свидетел
бил и к. Останалите кавги не са придружени с физическо насилие, а само с
крясъци. С. знае от майка си, че има дело и тя се страхува много от него. След
случилото се на 01.06.2023г. бащата води С. и к на ресторант, където се
опитва да ги убеди, че нищо не е станало. По данни на С., к повярвал на баща
си, че нищо не се е случило, но детето си спомня всичко. Детето С. споделя
още, че пътувал с майка си на различни места – море, Турция, много обича да
пътува. Иска да общува с баща си, но зависи от неговия тон, с който говори.
Условието на детето е баща му да не крещи и да бъде спокоен. Към момента
на проведената среща детето съобщава, че пребивават в дома, защото баща
му и брат му са на море. Не знае какво ще правят с майка му, след като
същите се върнат от почивка. Бащата и пълнолетните деца считат, че майката
умишлено отчуждава С. от тях, като го настройва с различни твърдения.
Връзката между детето и бащата, както и между детето и неговите брат и
сестра, е прекъсната. Между майката и пълнолетните деца не съществува
активна комуникация. Родителите не общуват помежду си за положението на
детето.
От показанията на св. Росина И.а Ганчева се установява, че на
02.06.2023г. по – късно сутринта молителката била посърнала, плачела. Имала
червенина на врата от дясната страна, отпред на костта имало като ожулено.
Червенината била по целия врат. След инцидента молителката се прибирала в
семейното жилище.
Съдът кредитира показанията на св. Ганчева като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта им относно споделените й обстоятелства, тъй като няма
лични впечатления за тях.
Видно от показанията на св. к С. И., на 01.06.2023г. в дома на страните
били молителката, ответникът, синовете им к и С.. Ответникът направил
забележка на к да изчисти водата от масата, което той бил забравил и след
това направил. Когато к се върнал в къщата, родителите му се карали.
Ответникът казал на молителката, че никога не го подкрепя, когато кара
синовете им да направят някакви задължения в ежедневието. Молителката
също казвала нещо. Тя била изправена. Ответникът ставал от масата, като
4
през това време страните си крещяли. Молителката била между ответника и
вратата. Ответникът, докато минавал покрай молителката, последната го
бутнала с две ръце, той я дръпнал за ръцете и тя седнала на земята.
Ответникът се надвесил над молителката и продължавал да крещи. Главният
скандал бил за това, че молителката казала на ответника, че ако нещо не му
харесва, да става и да си тръгва. Ответникът повтарял «Това е нащата къща».
Синът им к станал и им казал «Спрете, спрете, спрете» и се доближил и се
доближил до тях, след което всичко приключило. Детето С. по това време не
било в стаята. Не е имало удари и друго физическо съприкосновение. След
около 30 минути молителката отишла при к в стаята и го попитала дали може
да й бъде свидетел в съда. Той й отговорил, че няма да стане свидетел. Имало
скандали между страните, като и двамата са се обиждали.
Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира показанията на св.
И. като обективни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано за това лице.
Молителите твърдят извършен акт на домашно насилие на 01.06.2023г.,
а молбата до съда е подадена на 09.06.2023г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално
допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. Съгласно
5
разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За психическо и емоционално насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие”.
По делото се установи, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правна легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установи, че молителката и ответникът
са съпрузи, като детето С. е техен син.
След анализ на събраните в хода на съдебното производство
доказателства и доказателствени средства съдът намира, че твърденията за
извършен акт на домашно насилие са недоказани. Съображенията в тази
посока са следните: Безспорно се установи, че страните са със силно влошени
отношения, като към настоящия момент е налице висящо производство с
правно основание чл. 49 СК. От брака си същите имат родени три деца,
едното от които – С., малолетно, а другите две – к и С.и – пълнолетни. На
01.06.2023г. в дома на страните, находящ се в гр. София, в.з. Киноцентър, ул.
Димитър Ил. Димитров № 5, възникнал скандал между тях. Ответникът
направил забележка на сина си к да изчисти водата от масата. Молителката и
ответникът се скарали, като последният заявил на съпругата си, че никога не
го подкрепя, когато кара някой от синовете им да направи някакви
задължения от ежедневието. Молителката била изправена. Ответникът ставал
от масата, като през това време страните си крещели. Молителката била
между ответника и вратата. Последният, докато минавал покрай молителката,
тя го бутнала с две ръце, а той я дръпнал за ръцете и тя седнала на земята.
Ответникът се надвесил над молителката и продължавал да крещи. Главният
скандал бил за това, че молителката казала на ответника, че ако нещо не му
харесва, да става и да си тръгва. Ответникът повтарял „Това е нашата къща“.
Синът им к станал и казал „Спрете, спрете, спрете и се доближил до тях, след
което инцидентът приключил. По това време детето С. не е бил в стаята. В
подкрепа на това са показанията на св. к С. И., който лично е възприел
действията на всяка от страните, поради което представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се оборва от показанията на същия. Този
извод не се разколебава от проведеното социално проучване, в хода на което
детето С. е споделило, че е присъствало да посочения случай между
родителите му и е видяло как баща му бута майка му, хваща я за врата, крещи
6
и я обижда, поради следното: от изготвените социални доклади се установява,
че родителите не общуват помежду си, включително и по отношение грижите
за детето С.. Връзката между бащата и С. е прекъсната, както и връзката на
детето с по – големите му брат и сестра. Майката не контактува с
пълнолетните си вече деца С.и и к. Като съобрази изложеното, съдът намира,
че детето С. е въвлечено в конфликта между родителите си и с оглед данните
по делото за прекъсната връзка с бащата и по – големите му брат и сестра, то
същото е повлияно от субективните възприятия на своята майка, в частност
от отношението й към ответника. Съдът намира за безспорно доказано, че на
01.06.2023г. е възникнал скандал между страните, при който обаче
ответникът не е извършил акт на домашно насилие спрямо съпругата си, още
повече и пред детето С.. Този извод не се разколебава от показанията на св.
Росина И.а Ганчева, според които на 02.06.2023г. молителката имала
червенина по целия врат, но не се доказа описаното да е причинено от
ответника. Не са установени травматични увреждания на молителката, видно
от представеното съдебномедицинско удостоверение. По делото не бяха
доказани конкретни неправомерни прояви на ответника, които да могат да се
квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла, вложен в чл.2,
ал.1 от ЗЗДН.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че не са
налице предпоставките, при които законът предвижда налагане на мерки за
закрила срещу домашно насилие. Не се установи акт на домашно насилие, от
който молителката да е пострадала, нито неговото авторство, респ. молбата за
защита от домашно насилие се явява неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
3. По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер от 25,00 лева следва да се възложи на
молителката, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
същата. Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, такава не се дължи от молителя,
7
доколкото същият е малолетен.
Претенция за присъждане на сторените в хода на производството
разноски е направена от двете страни по делото. Предвид изхода на спора,
молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените по
делото разноски. Същият е доказал такива в размер от 3000.00 лева – за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 91 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правно основание чл. 8, т. 1
ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Р. П. Радева - И.а, ЕГН
**********, лично и в качеството си на майка и законен представител на
малолетното дете С. С. И., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед
за защита от домашно насилие срещу С. Б. И., ЕГН **********, поради
осъществен от страна на последния акт на домашно насилие на 01.06.2023г. и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като
неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Р. П. Радева - И.а, ЕГН
**********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса
в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Р. П. Радева - И.а, ЕГН
**********, да заплати на С. Б. И., ЕГН **********, сумата от 3000.00 /три
хиляди/ лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8