№ 389
гр. Велико Търново, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Любка М.а
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500838 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.251 ГПК.
Образувано е по молба на Ч. М. М., ЕГН **********, с която същият прави искане за
тълкуване на постановеното по делото решение № 221/14.06.2022г. поради наличието на
неясноти в диспозитива му. Излага оплаквания, че обжалваното пред въззивния съд
първоинстанционно решение е потвърдено без съдът да се увери, че съобщението на
заповедния съд до заявителя в заповедното производство с указания, че може да предяви
иск срещу длъжника в едномесечен срок от получаването му, е надлежно връчено на
05.10.2020г. и съответно исковата молба е подадена в законоустановения срок, доколкото
това съобщение липсвало в кориците на делото.
В срока по чл.251 ал.3 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна - „А.“ ЕООД,
чрез пълномощник, в който се заема становище за яснота на решението, чието тълкуване се
иска, съответно за неоснователност на подадената молба.
Съдът намира настоящата молба за тълкуване на постановено решение за процесуално
допустима, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Възможността, предвидена в чл.251 ГПК за тълкуване на влязло в сила решение, е
способ за изясняване на действителната воля на съда, обективирана в диспозитива на
1
съдебния акт, когато той е неясен или непълен и поражда спор между страните относно
вложения в него смисъл, съответно съдържащите се в него противоречия или двусмисленост
го правят неизпълним.
В настоящия случай решението, чието тълкуване се иска, е ясно и не се нуждае от
тълкуване. Диспозитивът на решението съответства на мотивите на съда, който е приел, че
оспореното от ответника вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, е доказано по основание и размер и е дължимо. Съдът е
потвърдил първоинстанционното решение, приемайки го за допустимо и правилно. Изложил
е мотиви, че исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното
производство, е подадена от ищеца в законоустановения едномесечен срок по чл.415 ал.4
ГПК, съобразявайки удостовереното от връчителя при СРС, че въпросното съобщение по
ч.гр.д. № 793/2020г. по описа на Районен съд - Свищов, адресирано до „А.“ ЕООД, е
връчено на пълномощника на търговското дружество на 05.10.2020г. Писменото
удостоверяване от връчителя, ведно с копие от Книгата за движението на получени и
върнати призовки при СРС, са приложени по делото.
Въпреки, че молителят твърди, че диспозитивът на решението не му е ясен, в молбата
за тълкуване той всъщност излага оплаквания, които касаят допустимостта и правилността
на самото решение. Недопустимо е обаче по пътя на тълкуването да се променя ясно
обективираната в съдебното решение воля.
По изложените съображения, искането за тълкуване следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба на Ч. М. М., ЕГН **********, с адрес с. О., община С., ул.“И.“ №
.., за тълкуване на решение № 221/14.06.2022г. по в.гр.д. № 838/2021г. по описа на Окръжен
съд-Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2