Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 18.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 21.06.2019г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя
Николова, като разгледа докладваното от
съдията, гр.д. № 9229 по описа на
съда за 2018г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Ищецът „Т.П.” ЕАД,
представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., е предявил искове против Л.И.В.
с ЕГН **********, с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, за установяване на
дължимост на сумата от 1301,97 лв., за която е издадена заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 6616/2018г. на РС П., по което съдът
е издал заповед за изпълнение срещу ответника, връчена по реда на чл. 47 ал. 5
от ГПК. РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК.
Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна
енергия в топлоснабден имот на адрес: ***, ***, като същата не е заплатена.
Това обстоятелство и указанията на съда при връчване по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия
иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 1235,
54лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за
периода от 01.04.2017г. до 30.04.2018г. и 66,43лв. – лихва за забава от
02.06.2017г. до 03.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 6616/2018г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
Ответникът, чрез
назначения си особен представител, възразява срещу начислените дължими суми.
С определение № 2128 от 21.05.2019г.
е конституирано на основание чл.219 от ГПК в качеството на трето лице-помагач
на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД ЕИК ********* гр.София. Същото не е ангажирало
становище по исковите претенции, представило е доказателства относно месечните
справки за ***за ползваната и начислена ТЕ.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено следното: От приложеното ч.гр.д. № 6616/2018г. по описа на ПлРС
се установява, че ищецът е депозирал на 13.09.2018г. пред ПлРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за исковите
суми. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена
Заповед за изпълнение № 4093/14.09.2018г., която е връчена на длъжника по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК. С Разпореждане на съда, получено на 07.12.2018г., е
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание
чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпилото възражение от длъжника. Искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок – на 21.12.2018г., той касае сумите
по издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го приема за допустим.
Между страните не е налице
спор, че ответницата Л.И.В. е била собственик на процесния АПАРТАМЕНТ в ***,
това се потвърждава и от приложената справка по лице на Служба по вписвания гр.
П., сочеща закупуването на имота от ответницата на 02.12.2004г., ипотекирането
и възбраняването именно на това жилище на нейно име. От собственост върху този
имот ответницата е била лишена след вписване на постановление за възлагане на
имота по изп.д. 951/2010г. на ЧСИ ***– на 16.05.2018г. За имота при ищеца е
открита партида с ***. От представеното и неоспорено извлечение от счетоводна
сметка по същата партида и представените от третото лице-помагач подробни
месечни справки, се установява, че през периода от 01.04.2017г. до 30.04.2018 г.
е била начислена сума в общ размер на 1235,54 лв., която е за ТЕ, отдадена за
сградна инсталация, отопление, неизмерими мощности, битово горещо
водоснабдяване и за дялово разпределение. При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от представените
по делото Общи условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат
дължимите месечни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща
начисляване на законната лихва за периода на забава, ищецът Топлофикация-П. е
начислила върху дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща
в общ размер на 66,43 лв. – за периода от 02.06.2017 г. до 03.09.2018 г.
Изслушаното заключение на изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза потвърждава правилното начисляване на
сумата за главница в счетоводството на ищеца и съобразно дадените от третото
лице помагач данни, и правилното начисляване на сумата за законна лихва за
исковия период. Съобразно заключението, няма извършено плащане на исковите суми
от ответника.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Доказа се по
делото, че ответникът е бил собственик на недвижимия имот в ***, за периода 02.12.2004г.
- 16.05.2018г., като исковия период за главница 01.04.2017г. - 30.04.2018г. се
включва в него. Доказа се също и че имотът
е бил топлоснабден, което е видно от съдебната експертиза и доказателствата,
представени от третото лице-помагач. Това обстоятелство придава на ответника
качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено в чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ирелевантно
в случая е, че по делото не представен договор между страните - между страните
са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ. Общите условия на
топлофикационното дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ,
влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. По делото е безспорно,
че в сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради
това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ. Следва да се посочи
по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че сградната
инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички собственици и
носители на вещни права, следва да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ. Доказа се от представената справка, че за исковия
период е имало потребление на ТЕ в общ размер на 1 235,54 лв. Тежестта на
доказване на плащането на сумите в исковия период или в хода на делото, е на
ответника.
Поради всичко дотук изложено – доказаното
качество на потребител на ответника, доставеното и отчетено количество ТЕ,
неизпълнението на задължението за заплащане на начислените суми, се налага
извода, че по делото се доказва непротиворечиво, че исковите суми за главница
са дължими от ответника, а поради незаплащане на задълженията в периодите по
чл. 31 ал. 1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят/ - дължими са и начислените лихви в претендирания размер. Поради
изложеното, исковете се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени
изцяло.
При този изход на делото,
съдът следва да присъди разноските в исковото производство, възлизащи на 75лв.
държавна такса, и 100лв. юрк. възнаграждение /определено от съда на осн. чл. 78
ал. 8 от ГПК/, 120 лв. – внесен депозит за съдебна експертиза и 321лв. – внесен
депозит за особен представител на ответницата, или общо 616лв. Съгласно т.12 от
ТР №4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди
разноските направени от ищеца и в заповедното производство, възлизащи на 76.04лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК, че
Л.И.В. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 1 235,54
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия
за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2018г. и сумата от 66,43 лв. – лихва за забава от 02.06.2017г. до 03.09.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозирането на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6616/2018г.
на ПлРС – 13.09.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение № 4093/14.09.2018г.
ОСЪЖДА Л.И.В.
с ЕГН **********,***,, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.”ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, разноски в исковото производство в размер
на 616лв.
ОСЪЖДА Л.И.В.
с ЕГН **********,***,, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, разноски по ч.гр.д. № 6616/18г. на ПлРС в размер на 76.04лв.
Решението е
постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД ЕИК ********* гр.София, като
трето лице – помагач на ищеца „Топлофикация-П.” ЕАД.
Решението може да се
обжалва пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: