№ 194
гр. Русе, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Гражданско дело №
20214500100739 по описа за 2021 година
Ищцата Н. АТ. П. чрез адв. А.В. САК твърди, че на 14.08.2018 г. около 13:30 ч на
територията на Община Русе в гр. Русе, в района на ул. „Плиска“ 19 при движение
пеша по тротоара на ул. „Плиска“, с посока от ул. „Янтра“ към ул. „Сан Стефано“
попаднала на участък с неравен и неукрепен асфалт, раздробен на парчета с големина
50 на 50 см. Движейки и стъпвайки върху него той поддал, в резултат на което тя
полетяла и паднала. Причина за падането й била неподдържаната и увредена настилка
на тротоара. Въпреки, че била с подходящо и удобно за сезона облекло и обувки,
поради неукрепеността и раздробеността на асфалтовата настилка ищцата загубила
равновесие, подвила глезен и паднала. Мястото, на което асфалтът бил неукрепен не
било обозначено или оградено, поради което тя не очаквала преминаването й там да
крие риск. Изпитала остра болка в областта на лява лакетна става, като движенията й
били силно ограничени и затруднени. Появил се оток на мястото на травмата. Посетила
болница и било констатирано, че получила счупване на горния край на лакътната кост.
Поставена й била гипсова имобилизация. Предписан й бил домашен амбулаторен
режим с поставяне на студени компреси, след което са предписани щадяща физкултура
на ръката и мазане с мехлем на нараненото място. След проведени образни
изследвания на 12.09.2018 г. била установена травма на олекранона и главичката на
лявата ръка. В резултат на получените травми й се наложило да ползва болничен
повече от 5 месеца.
Твърди още, че вследствие на инцидента получените телесни травми и
причинили болки и страдания, които били с голям интензитет през първия месец. Била
в пълна невъзможност на натоварва лявата си ръка, не можела да се обслужва сама без
1
помощ от близките си. Това й състояние освен с физически болки и причинило и
редица битови неудобства и несгоди, свързано с невъзможността сама да посреща
елементарни битови потребности като личен тоалет, обличане и пр. Това я карало да се
чувства непълноценна и в тежест на своите близки. Въпреки редовно провежданата
рехабилитация и понастоящем продължавала да изпитва болки и ограничения в
движенията в областта на травмата. Възстановяването й протичало бавно и болезнено.
Поради това намира, че за репариране на понесените от нея болки и страдания
справедливото обезщетение е в размер на 26 00 лв., което претендира от ответника.
Позовава се на чл. 30, ал. 4 и ал. 5 и чл. 31 от ЗП. Заявява, че тротоарът на който е
станал инцидента е общинска собственост и задължение за поддържането му има
общината, поради което тя следва да отговаря по предявения от нея иск.Претендира
разноски.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Община Русе, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Заявява,
че от представените писмени доказателства не ставало ясно, че падането на ищцата
било причинено от пътна неравност, нито че именно вследствие от него ищцата е
получила процесната травма. В условията на евентуалност намира искът за прекомерно
завишен по размер, недоказан, несъответстващ на действително претърпените вреди и
на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
От приобщения към доказателствения материал лист за преглед на пациент в
КДБ/СО се установява, че на 14.08.2018 г. в 13:30 ч ищцата е била прегледана в
Спешното отделение и е констатирано, че е получила счупване на горния край на
лакътната става. Приложени са и други медицински документи, анализирани от вещото
лице в приетата по делото съдебномедицинска експертиза.
Установява се от приложените болнични листи, че ищцата е била в отпуск поради
временна неработоспособност за периода 14.08.2018 г. до 10.01.2019 г., общо 150
календарни дни.
За установяване на обстоятелствата, при които е настъпило произшествието по
делото са ангажирани гласни доказателства – показанията на св. З. П. С.. Същата
изнася данни, че знае за инцидент с ищцата през месец август 2018 г. През обедната
почивка имали уговорена среща. Срещнали се на барчето пред ВИММЕСС, пили кафе,
след което тръгнали в посока центъра, като се движили по ул. „Плиска“. Вървяли
заедно една до друга на тротоара и разговаряли. В един момент Н. се подхлъзнала и
паднала на лявата си ръка. Както вървяла и паднала. Дава показания, че настилката на
тротоара, по който вървели била асфалтова, но имало парченца начупен асфалт. Имало
и дупка, която стояла там и до днес. Според свидетелката, ищцата стъпила на по-
2
голямо камъче от начупения асфалт, поради което кракът й се подвел, така попаднала в
дупката и паднала. Свидетелства, че това място не било обезопасено, нямало никаква
сигнализация, че там има дупка. Било чисто, нямало работници, техника, заграждения,
нямало вид да се извършват ремонтни работи. Дава показания, че ищцата по време на
инцидента била обута с ниски сандали.
За установяване на търпените от страна на ищеца неимуществени вреди са
ангажирани гласни доказателства – показанията на св. Л. Анг. Ж.. Тя свидетелства, че с
Н. са приятелки и знае за инцидент с нея през лятото на 2018 г., при който паднала на
тротоара. Била й счупена лявата ръка, в лъчевата кост и китката. Била гипсирана.
Свидетелства, че около два месеца след счупването ищцата изпитвала много силни
болки, приемала обезболяващи, ръката й много отичала. Н. не можела да си служи със
счупената ръка и се налагало приятелките й, в т. ч. и свидетелката, да й помагат в
ежедневието - да й пазаруват, да й помагат в обличането. Заради отоците, ищцата всеки
ден си правела компреси. Около 5-6 месеца Н. била в болнични и не можела да ходи на
работа. След като махнали гипса се наложило и раздвижване на ръката. Свидетелства,
че отичането на счупената ръка продължавало и до днес, тъй като Н. имала операция
на лявата гърда, при която й били премахнати лимфните възли.
По делото е приета и изслушана съдебномедицинска експертиза, вещото лице по
която въз основа на приложената по делото медицинска документация и личен преглед,
дава заключение, че ищцата е получила счупване на лявата лакътна кост в горната
трета и главичката на лява лъчева кост. Проведено й било консервативно лечение с
гипсова имобилизация, както и лечение с лекарствени препарати за обезболяване и
подобряване на обменните процеси на ставата. Според експерта, от данните по делото
следва да се приеме, че счупванията са зараснали и основната функция на крайника е
възстановена, като няма настъпили усложнения. Установените счупвания са в пряка
причинно-следствена връзка с инцидента на 14.08.2018 г., като те могат да бъдат
получени при падане върху терена с подпиране върху ръката. Според вещото лице,
болките са били изразени след травмата, като болки е имало и при раздвижване на
ръката. Болки може да има при абнормени движения или прискане на крайника в
рамките на възстановителния период. След него болки може да има при претоварване
или при температурни разлики. Вещото лице заключава, че възстановителният период
при ищцата е продължил шест месеца. Наличните отоци в областта на левия горен
крайник могат да се обяснят със заболяването, наложило оперативна интервенция на
гърдата.
По делото е приета и съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че тротоарът на който е настъпило произшествието е част от поземлен
имот 63427.1.148 в гр. Русе, на ул. „Плиска“ и е частна общинска собственост. Според
експерта, установеното на място състояние на тротоарната площ не отговаря на
3
строителните норми за изграждане и поддръжка. Настилката е асфалтова и по нея има
дупки, налични и към момента на огледа.
Изготвените експертизи съдът преценява като компетентни, обективни и
безпристрастно дадени и възприема изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
работата. За да бъде основателен предявеният иск, следва да се установи
осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав:
ответникът да е възложил работа на негов служител, респ. служители; извършването на
противоправно деяние от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по
повод изпълнението на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба
вреди, както и наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и
вредите. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във
всички случаи на непозволено увреждане, поради което ищцата не следва да
установява наличието на вина.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищцата следваше да проведе главно и пълно
доказване на обстоятелствата, които съставляват фактически основания на претенцията
й.
Установи се, че процесното събитие е станало в границите на населено място -
гр. Русе, по десния тротоар на ул. „Плиска“ в посока центъра, пред офис на ОББ АД.
Уличната мрежа в населените места е публична общинска собственост на
основание § 7, т. 7 ПЗР на ЗМСМА и чл. 8, ал. 3 и ал. 5 ЗП, а собствеността на пътя се
разпростира върху всички основни негови елементи по условията на посочената по-
горе разпоредба на чл. 8, ал. 5 ЗП. По силата на чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища е задължение на
общината, а съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП поддържането на тротоарите като част от
уличната пътна мрежа на съответното място се организира от съответната община. С
разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗдП е вменено задължение на лицата, стопанисващи
пътя, вкл. пътните принадлежности към него по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗП, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията и да вземат мерки
за отстраняването им. Задължение за поддръжка на тротоарите, като част от обхвата на
пътя, е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. „б“ ППЗП.
Цитираните нормативни текстове уреждат задължение за ответника да осъществява
поддръжка на пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 ДР на ЗП се касае за
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Неизпълнението на тези дейности от общината, чиято
4
собственост е пътя и прилежащия му тротоар, е бездействие, което обуславя
ангажиране на отговорността на ответника по главния иск по реда на чл. 49 ЗЗД при
доказано увреждане на ищеца и причинната връзка между настъпилите вреди и
бездействието на ответника.
По делото се доказа противоправното бездействие на служителите на ответника,
представляващо неизпълнение на нормативно възложените им задължения с
посочените по-горе разпоредби по поддръжката и ремонтът на процесния участък на
тротоара по протежението на ул. „Плиска“, които задължения ответникът следва да
изпълнява с грижата на добрия стопанин и в интерес на населението /чл. 11, ал. 1 ЗОС/.
От събраните по делото гласни доказателства - показанията на св. З. П. С., които съдът
кредитира като почиващи на нейни преки и непосредствени впечатления и
кореспондиращи на фактите, безспорно се установява, че процесният участък, находящ
се в гр. Русе, по тротоара на ул. „Плиска“, вдясно по посока центъра, пред офис на ОББ
АД, е бил с в лошо състояние, с неравности. Установено е в случая, че бездействието е
на служители на ответника или на други изпълнители, на които общината е възложила
поддържането на пътя – те не са отстранили съществуващата на пътя неизправност, но
не са и сигнализирали за опасната неравност, с цел организиране на движението по
тротоара по начин, осигуряващ нормалното и безопасно преминаване на пешеходци.
Вината за неизпълнението на нормативните задълженията по чл. 30, ал. 4 ЗП и чл.
48, т. 2, ч. „б“ ППЗП от служителите на ответника се презюмира, на основаниечл. 45,
ал. 2 ЗЗД, като законовата презумпция не е опровергана от ответника в съответствие с
носената от него доказателствена тежест. Доказана е и причинно-следствената връзка
между неизпълнението на тези задължения и падането на ищцата и причинените й в
резултат на това падане вреди. Възражението на ответника, че мястото и механизмът
на полученото увреждане не са доказани, е неоснователно.
По отношение на вредите, за които е доказано по делото, че са в пряка
причинно-следствена връзка с процесния инцидент, настоящият съдебен състав
приема, че това са причинените на ищцата болки и страдания, претърпяни от
полученото в резултат на падането счупване и установени с показанията на св. Л.Ж. и
заключението на вещото лице- съдебен медик. Причинно-следствената връзка между
инцидента и увреждането на ищцата е доказана с показанията на св. З. П. С.,
представените по делото медицински документи, неоспорени от ответника и приетото
по делото и също неоспорено заключение на СМЕ. Видно от него, Н.П. е получила
счупване на лявата лакътна кост в горната трета и главичката на лява лъчева кост. Тези
увреждания кореспондират с механизма на настъпване на процесното събитие.
Приложено е лечение, описано по-горе.
Ето защо, следва обоснованият извод за основателност на претенцията на
увреденото лице по чл. 49, във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и ангажиране отговорността
5
на Община Русе за причинените на ищцата Н.П. вреди.
При определяне на размера на обезщетението в конкретния случай съдът
съобразява следните релевантни обстоятелства, безспорно установени от събраните в
хода на производството гласни доказателства и специални знания:
Отчитат се търпените от пострадалата интензивни болки и страдания, както
непосредствено при и след инцидента, така и при зарастването на счупената кост,
негативните изживявания при неминуемите трудности в ежедневието за дълъг период
от време до снемането на гипсовата имобилизация (48 дена), понесените страдания при
необходимата рехабилитация за раздвижване на лакътната става и целия
възстановителен период от 150 дена, прогнозата за възможни и занапред болки при
физическо натоварване и промени във времето. Отчита се и възрастта на ищцата към
датата на инцидента – 51 г., в активна работоспобона възраст. От друга страна се
съобразява, че към момента е налице възстановяване на основната функция на горния
крайник, липсата на сериозно влошаване на здравето й, липсата на данни за понесени
болки и страдания над обичайните за периода на възстановяване и за раздвижване на
ръката, липсата на сериозни последици за психиката й. Съдът отчита и че проведеното
на ищцата лечение е протекло консервативно, с външно наместване и имобилизация
без да е извършвана оперативна интервенция.
Като отчита обществения критерий за справедливост, съществуващите в страната
обществено - икономически условия на живот към 2018 г., съдебната практика по
аналогични случаи, като взема предвид и житейски оправданото, както и
обстоятелството, че установената в чл. 52 ЗЗД свобода за преценка на съда не е
безгранична, съдът намира че справедливият размер на дължимото обезщетение е в
размер на 12 000 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 26 000
лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Основателно се явява и искането обезщетение за неимуществени вреди да се
присъди ведно със законната лихва от датата на увреждането – 14.08.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, доколкото съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и
без покана.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, в полза на
пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно
уважения размер на исковете. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1
и т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения същото се определя от съда в размер на 890,00 лв.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства
6
ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски за платено
възнаграждение за вещо лице в размер на 26,92 лв., съразмерно на отхвърлената част
от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът определя на 250 лв.
На основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът е освободен от внасяне на държавни такси.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на съда авансираната от бюджета на съдебната власт сума в
размер на 480 лв. за държавна такса, съобразно уважената част от иска.
С Протоколно определение № 218/21.04.2022 г. по делото са назначени СМЕ и СТЕ,
като възнагражденията на вещите лица, дължими от ищцата съдът погрешно е
постановил да бъдат изплатени от бюджета на съда вместо от нея, доколкото с влязло в
сила определение № 11/4.01.2022 г. е оставено без уважение искането й за
освобождаване от разноски. Ето защо, същата следва да бъде осъдена да възстанови
изплатените от бюджета на съда вместо нея суми за възнаграждения на вещи лица по
назначените по нейно искане съдебни експертизи в общ размер на 550 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, гр. Русе, пл. „Свобода“ № 6,
представлявана от *** П. М. ДА ЗАПЛАТИ на Н. АТ. П., ЕГН ********** от *******
на основание чл. 49 ЗЗД СУМАТА от 12 000 лв. - обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от непозволено увреждане,
настъпило на 14.08.2018 г., поради неизправност на тротоара, находящ се в гр. Русе, по
протежението на ул. „Плиска“, в посока центъра на града, собственост на ответника,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над 12 000 лв. до 26 000 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано
от 14.08.2018 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, гр. Русе, пл. „Свобода“ № 6,
представлявана от *** П. М. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А.В. САК Русе, с адрес на
кантората: гр. София, ул. „Алабин“ № 28, ет. 1,като пълномощник на Н. АТ. П., ЕГН
********** СУМАТА от 890 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. АТ. П., ЕГН ********** от ******* ДА ЗАПЛАТИ на Община
Русе, ЕИК *********, гр. Русе, пл. „Свобода“ № 6, представлявана от *** П. М.
СУМАТА от 276,92 лв. разноски в настоящото производство на основание чл. 78, ал.
7
3 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, гр. Русе, пл. „Свобода“ № 6,
представлявана от *** П. М. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд Русе, сумата в размер на 480,00 лв. на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
ОСЪЖДА Н. АТ. П., ЕГН ********** от ******* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе, сумата в размер на 550,00
лв. за възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8