№ 555
гр. Ловеч, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20254310100252 по описа за 2025 година
Обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.183 и сл. от ЗЗД във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от ОП“Копривщица“, БУЛСТАТ 0007763310017, със
седалище и адрес на управление : гр.Копривщица, ул.“Любен Каравелов“№26, представлявано от
Директора инж.Т. Г. М., чрез пълномощника си адв.Ч. П. срещу „Алсевда“ООД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.“Никола Петков“№2, вх.“В“, ет.4, п.16,
представлявано от М. Ю. Д., в която посочва, че през месец ноември 2020 год. между Община
Копривщица (продавач) и „Алсевда"ООД, ЕИК : ********* (купувач) са сключени две сделки за
продажба - първо, на 59.600 куб.м.дървесина, за което са издадени 2 броя превозени билети на
купувача :
1.Превозен билет №7126/00142/04112020/141206 - CD386AE от 04.11.2020 год. в 14:15:50
часа на територията на Община Копривщица, координати на издаване ширина -
42.579223333333324, дължина -24.366823333333333, въз основа на Протокол за освидетелстване
№547925/21.09.2020 год., отдел № 9078 m, Купувач и получател „Алсевда"ООД, Шофьор : Ш.,
МПС №***, ремарке № ***.
2.Превозен билет №7130/00589/13112020/145541 - 5W07X3B от 13.11.2020 год. в 14:57:20
часа на територията на Община Копривщица, координати на издаване ширина - 42.578918, дължина
-24.36673508, въз основа на Протокол за освидетелстване №: 547925/21.09.2020, отдел №: 9078 т,
Купувач и получател „Алсевда"ООД, Шофьор : Ш., МПС №***, ремарке №***.
И второ - на 28.540 куб.м. дървесина, за което е издаден 1 бр. превозен билет на купувача :
1.Превозен билет №7126/00174/20112020/142917- A4QSM2X от 20.11.2020 год. в 14:30:31
часа на територията на Община Копривщица, координати на издаване ширина -
42.650529999999996, дължина -24.347974999999998, въз основа на Превозни билети №M9R0OHI,
1
TAW9BFY, 7BTHN3N, G9M06N4, Купувач и получател „Алсевда"ООД, Шофьор : Ш., МПС №***,
ремарке №***.
Твърди, че тези данни са публично достъпни и на сайта на Изпълнителна агенция по
горите, за което прилага разпечатка.
Общата стойност на продадената дървесина възлиза на 7 100,46 лева с ДДС, като за сумата
са издадени фактура №0*** от 13.11.2020 год. на стойност 4 795,84 лева с ДДС и фактура №
********** от 20.11.2020 год. на стойност 2 304,62 лева с ДДС, получени от ответника на същите
дати, на които са издадени.
Плащането по тези фактури трябвало да бъде извършено в 14-дневен срок съгласно
разпоредбите на чл.303а, ал.3 от ТЗ по банковата сметка на продавача, посочена в самите фактури,
т.е. падежът за плащане на фактура №0** год. е настъпил на 27.11.2020 год., а на фактура №0***
год. - на 04.12.2020 год.
Заявява, че към настоящият момент плащане не е постъпило, като в този смисъл се позовава
на текста на чл.79, ал.1 от ЗЗД, съгласно който ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение.
На следващо място изтъква, че с писмото от 31.12.2020 год., изпратено от
ОП“Копривщица“, БУЛСТАТ 007763310017 до „Алсевда“ООД, ЕИК : *********, се изисква
потвърждение за задължението в размер на 7 100,46 лв., като същото е надлежно получено и
неоспорено от длъжника.
Позовава се на текста на чл.84, ал.2 от ЗЗД, съгласно който когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е поканен от кредитора. Покана за доброволно
изпълнение на задълженията по фактура №0** год. и фактура №0*** год. е изпратена на 10.09.2021
год. на длъжника „Алсевда"ООД, ЕИК : *********. В нея подробно са описани изискуемите
задължения, основанията за тях, срокът, в който следва да бъдат изпълнени и е предоставена
банкова сметка, на която да бъдат преведени дължимите суми. В поканата изрично е посочено, че
ако дължимите суми не бъдат преведени в изискуемия срок, ще се наложи ОП“Копривщица“ да
предприеме мерки за принудително събиране на посочените суми, ведно с изтеклите лихви,
неустойки и разноски.
Ищецът се позовава на Тълкувателно решение №7/2017 от 21.11.2019 год. на ОСГТ на ВКС
според което: „Изискуемостта е възможността на кредитора да иска реално изпълнение - било
като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в
защита на своето право. Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря".
„При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение."
„За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от
кредитора да изпълни съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за
късното изпълнение".
Счита, че в конкретният случай са налице и двете основания – изпратена е покана за
доброволно изпълнение, както и е заведена искова молба за изискуемото задължение.
На основание чл.303а, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение
трябвало да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за
2
плащане. Фактурите са получени на 13.11.2020 год. и 20.11.2020 год. и сумата по тях е следвало да
се заплатят в 14-дневен срок, за фактура №0** год. до 27.11.2020 год., а за фактура № 0*** год. - до
04.12.2020 год., съгласно горецитираната разпоредба от ТЗ. Тъй като дружеството не е платило в
този срок, считано от 28.11.2020 год. и 05.12.2020 год., „Алсевда“ООД, ЕИК : *********, има
просрочени задължения към ОП“Копривщица“, БУЛСТАТ : 007763310017 по цитираните фактури,
в общ размер на сумата 7 100,46 лв.
Горепосочените фактури са надлежно получени от „Алсевда“ООД, ЕИК : *********,
извършените от ищеца доставки са приети от възложителя без забележка. Ответникът е валидно
задължен и обвързан по силата на процесните фактури, като негов представител ги е получил без
никакви възражения. Във фактурите са посочени предмета на договорената доставка и цената й.
Фактурите съдържат всички съществени елементи на конкретната сделка и представляват
основание за заплащане на сумата по всяка една от тях. Същите са осчетоводени от ответника, като
осчетоводяването от негова страна на фактурите представлява изрично извънсъдебно признание за
дълга по нея. Осчетоводяването на фактурите от страна на ответника, както и ползването на
данъчен кредит по нея, представлява извънсъдебно признание на вземанията по фактурите.
Съдебната практика е категорична и трайна по въпроса за значението на фактурите и отразяването
и в счетоводните книги на страните.
В постановените по реда на чл.290 от ГПК Решения на ВКС, като например : Решение №
138/17.10.2011 год. по т.д. №728/2010 год., II т.о, ТК на ВКС, Решение №42/19.04.2010 год. по т.д.№
593/2009 год., II т.о,ТК на ВКС, Решение №166/26.10.2010 год. по т.д.№991/2009 год., II т.о. ТК на
ВКС, Решение №65/16.07.2012 год. по т.д.№333/2011 год., II т.о, ТК на ВКС, Решение
№252/03.01.2013 год. по описа на второ ТО на ВКС, по т.д. №1067/2011 год., и много други, е
прието, че ако фактурата е отразена в счетоводните регистри на получателя и той е ползвал
правото на приспадане на данъчен кредит, е налице приемане от поръчващия на фактически
изпълнените услуги. В постановеното Решение № 138/17.10.2011 го. по т.д.№728/2010 год., II т.о,
ТК на ВКС, е налице произнасяне, че след като получателят на фактурата е отразил в
счетоводството си данъчна фактура, в която е удостоверено извършването на уговорената
работа, то той е извършил приемане на работата, поради което дължи плащането й, дори и ако
не е подписал, приемо-предавателен протокол за извършената работа.
В настоящият казус, след като ответника е получил фактурите без възражение и след като я
е осчетоводил и е ползвал данъчен кредит по нея, то той категорично е приел извършената
доставка/услуга, описана във фактурите, а с това е станало изискуемо и задължението му да
заплати уговорената цена.
Падежът за плащане на процесиите суми е настъпил на 27.11.2020 год. и на 04.12.2020 год.,
като считано от 28.11.2020 год. и на 05.12.2020 год., ответникът е в забава.
Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За периода от 05.12.2020 год. до
датата на подаване на исковата молба - 07.02.2025 год. мораторната лихва върху главницата от 7
100,46 лева се равнява на 3 468,73 лева за двете фактури, които ответникът следва да заплати на
ищеца.
До настоящият момент ответникът все още не е пристъпил към заплащане на паричните си
задължения. Ищецът подчертава, че направили множество опити да се свържат с ответното
дружество и да уредят възникналия проблем доброволно извънсъдебно, но не получили обратна
3
връзка от негова страна.
По тези причини за ищеца е налице правен интерес от предявяване за настоящите искове.
Моли да бъдат призовани на съд с ответника и след като се убеди в истинността на
гореизложеното, да осъди „Алсевда“"ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
***, ет.4, ап.16, представлявано от М. Ю. Д. да плати на ОП“Копривщица“, БУЛСТАТ :
0007763310017, общо 10 569,19 лева дължими суми за закупена дървесина, от които :
1/.4 795,84 лева главница по фактура №0** год.
2/.2 304,62 лева главница по фактура №0*** год. и
3/.3 468.73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
05.12.2020 год. до 07.02.2025 год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, като им присъди направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски, и адвокатски хонорар.
В едномесечният срок по чл.131, ал.1 от ГПК, отговор на исковата молба от ответното
дружество „Алсевда“ООД не е постъпил по делото.
Видно е, че с Определение Рег.№414/09.04.2025 год., съдът е конституирал като страна по
делото на мястото на посочения като ищец в подадената чрез ССЕВ искова молба
ОП“Копривщица“, БУЛСТАТ : 0007763310017 – Община Копривщица, БУЛСТАТ : *********, с
адрес : **, представлявана от Кмета М. Т..
Пред настоящата инстанция ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но сезира
съда с молба вх.№12202/22.10.2025 год., в която чрез пълномощника си адв.Ч. П. пояснява, че
поради служебна ангажираност няма възможност да присъства в съдебно заседание на 30.10.2025
год. Не възразява делото да се проведе в отсъствие на техен представител. Поддържа становището
си, оспорва отговора на исковата молба, всички изложени в нея факти и обстоятелства и
становищата на ответната страна. Моли за присъждане на съдебно-деловодните разноски съгласно
приложен списък по чл.80 от ГПК, инкорпориран в подадената до съда молба. В случай на
присъждане на разноски на ответната страна, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и моли то да бъде намалено до предвидения минимум.
В хода на исковото производство ответникът „Алсевда“ООД, редовно призован, се
представлява от адв.С. Г. от АК-гр.Ловеч, който от името на доверителя си оспорва исковата молба,
въпреки, че в срока за отговор такъв не е подаден от неговите доверители. Оспорва заявеното в
исковата молба, че посочените на страница втора фактури не са получавани в ответното дружество.
Оспорва и заявеното, че е изпратено писмо до 31.12.2020 год. за потвърждаване на задължението,
тъй като същото не е получено от ответното дружество. Не е получена и поканата за доброволно
изпълнение на двете фактури така, както е отразено в исковата молба. Твърди, че посочените в
исковата молба фактури не са осчетоводени в ответното дружество, както и че последното не е
ползвало данъчен кредит по тези фактури. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
исковете като неоснователни и недоказани, тъй като те не са доказани както по основание, така и
по размер. Липсват доказателства, ищецът не е ангажирал такива, за установяване на извършената
от ответника доставка. Няма доказателства и за това, че ответникът е получил фактурите, които са
приложени към исковата молба, че към него са осчетоводени, както и да е получил данъчен кредит
по тези фактури. Установено е от вещото лице по допусната по делото съдебно-икономическата
експертиза, че повече от 10 години, ответникът не развива и не извършва търговска дейност,
поради което няма как да е извършил и приел тези сделки. Подробни съображения излага в
4
представени по делото писмени бележки. Претендира за присъждане на доверителя му на
направените по делото разноски по приложените към делото документи. Прави възражение за
прекомерност относно адвокатското възнаграждение на ищеца.
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, доводите на процесуалните
представители на страните, по вътрешно убеждение, на основание чл.235, ал.2 във връзка с чл.12 от
ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установени следните факти :
Съдът служебно направи справка в Търговски регистър и регистър на юридическите лица
с нестопанска цел относно пасивната процесуална легитимация на дружеството срещу което
ищецът предявява исковата си претенция, като констатира, че както към 20.11.2020 год.
/датата на която е издадена последната от двете фактури, приложени с исковата молба/, така
и към 28.11.2025 год. /датата на постановяване на настоящото съдебно решение/ „Алсевда“ е с
ЕИК : ********* и правна форма на управление : Еднолично дружество с ограничена
отговорност. Същото е със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, п.к.5500, ул.“Никола
Петков“№2, вх.“В“, ет.4, ап.16. Предметът на дейност на дружеството е : дърводобив и
дървопреработване, търговия на едро и дребно, покупка на стоки или други вещи с цел продажба в
първоначален или преработен вид. Като управител и едноличен собственик на капитала е
посочена М. Ю. Д.. При съобразяване на правната форма на управление, посочена в актуалното
състояние на дружеството и факта, че ищецът видно от адресната част на исковата си молба
е предявил претенцията си срещу „Алсевда“ООД, като до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция, ищецът чрез пълномощника си не е направил корекция срещу кое дружество
конкретно насочва иска си, то съдът счита, че следва служебно да приеме, че ответник по
делото е „Алсевда“ЕООД.
За да докаже исковата си претенция ищецът се позовава на приложените към исковата молба
две фактури :
1/.Фактура №0** год., от която се установява, че доставчикът Общинско предприятие
„Копривщица“ е извършил следната услуга на получателя „Алсевда“ЕООД – БК-ОЗМ-FSC 100% -
59.600 куб.м. с цена 67 000 лева за сумата 3 993,20 лв. и издаване на превозен билет – 2 броя –
количество 1 000, цена 3 300 за сумата 3.33. или общо дължима сума за плащане по тази фактура
възлиза на 4 795,84 лева с включен 20% ДДС, както и
2/.Фактура №0*** год., която е съставена между същите страни и за същите услуги, но
съответно количеството е 28 540 куб.м., цена 67 000, сума 1 912,18 лева; издаване на превозен
билет количество 5 000, цена 1 667, сума 8,34 лева. Общата сума за плащане по тази фактура е на
стойност 2 304,62 лева с включен 20% ДДС.
За извършената покупко-продажба на дървесината на издадени превозни билети на
купувача : Превозен билет №7126/00142/04112020/141206 - CD386AE от 04.11.2020 год. в 14:15:50
часа на територията на Община Копривщица, координати на издаване ширина -
42.579223333333324, дължина -24.366823333333333, въз основа на Протокол за освидетелстване
№547925/21.09.2020 год., отдел № 9078 m, Купувач и получател „Алсевда"ООД, Шофьор : Ш.,
МПС №***, ремарке № ***; Превозен билет №7130/00589/13112020/145541 - 5W07X3B от
13.11.2020 год. в 14:57:20 часа на територията на Община Копривщица, координати на издаване
ширина - 42.578918, дължина -24.36673508, въз основа на Протокол за освидетелстване №:
5
547925/21.09.2020, отдел №: 9078 т, Купувач и получател „Алсевда"ООД, Шофьор : Ш., МПС
№***, ремарке №***; Превозен билет №7126/00174/20112020/142917- A4QSM2X от 20.11.2020
год. в 14:30:31 часа на територията на Община Копривщица, координати на издаване ширина -
42.650529999999996, дължина -24.347974999999998, въз основа на Превозни билети №M9R0OHI,
TAW9BFY, 7BTHN3N, G9M06N4, Купувач и получател „Алсевда"ООД, Шофьор : Ш., МПС №***,
ремарке №***, които са приложени като доказателства с исковата молба.
Видно от потвърждение на разчети изх.№ОП-290/31.12.2020 год., с което във връзка с
извършена годишна инвентаризация на активите и пасивите и изготвяне на финансовия отчет на
ОП“Копривщица“-гр.Копривщица и на основание чл.28, ал.1 от ЗСч, последният е помолил
„Алсевда“ЕООД да потвърди задължението си към ОП“Копривщица“-гр.Копривщица към
31.12.2020 год., което според техните регистри възлиза на 7 100,46 лева с включен ДДС. В случай,
че е съгласно с посочената сума, то ответното дружество е следвало да подпише това писмо на
отбелязаното по-долу място и да им го изпрати на посочен имейл адрес и/или по пощата. Ако не е
съгласно със сумата, то ответникът е следвало да ги уведоми, като посочи пълни подробности за
разликата. В потвърждението липсва какъвто и да е отговор от страна на „Алсевда“ЕООД, но няма
и приложени по делото доказателства за това изпратено ли е на адресата, по какъв начин и запознат
ли е той със съдържанието му?
Налице е покана за доброволно изпълнение, изпратена от Директора на Общинско
предприятие Копривщица до „Алсевда“ЕООД, представлявано от Управителя М. Д., в която във
връзка с цитираните по-горе две фактури №0** год. за сумата от 4 795,84 лева и Фактура №0***
год. за сумата от 2 304,62 лева, Превозен билет №7126/00142/CD386AE от 04.11.2020 год.;
Превозен билет №7130/00589/5W07X3B от 13.11.2020 год.; Превозен билет
№7126/00174/CD386АЕ от 04.11.2020 год.; Превозен билет №7130/00589/5W07Х3В от 13.11.2020
год.; Превозен билет №7126/00167/М9R0ОНI от 19.11.2020 год.; Превозен билет
№7126/00168/IAW9BFY от 19.11.2020 год.; Превозен билет №7126/00169/7ВIHN3N от 19.11.2020
год. и Превозен билет №7126/00173/G9М06N4 от 20.11.2020 год., представляваното от нея
дружество „Алсевда“ЕООД дължи на Общинско предприятие „Копривщица“ сумата от 7 100,46
лева. Посочено е, че до настоящият момент представляваното от нея дружество не е изпълнило
задължението си за плащане на дължимата сума в размер на 7 100,46 лева, поради което и на
основание гореизложеното, „Алсевда“ЕООД е поканена в 7-мо дневен срок, считано от датата на
връчване на настоящата покана, да изпълни доброволно задължението си. Дължимите суми
следвало да бъдат преведени по банковата сметка на Общинско предприятие „Копривщица“, като
се посочат номерата на фактурите. След изтичане на срока, в случай, че задължението не бъде
изпълнено и не получат дължимата сума в горепосочения размер, Общинско предприятие
Копривщица ще пристъпи към принудително събиране на посочената сума, ведно с изтеклите
лихви, неустойки и разноски, по законоустановения ред, включително чрез изпълнително
производство с частен съдебен изпълнител.
За изясняване на казуса от фактическа страна и при съобразяване на доказателственото
искане на ищеца, направено още с подаване на исковата молба, съдът на основание чл.195, ал.1 от
ГПК, е допуснал назначаването на съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Н. Р., която след
като е прегледала материалите по делото и е направила необходимите справки в счетоводствата на
страните е установила, че процесните фактури са осчетоводени в края на м.ноември 2020 год. по
счетоводна сметка 4110 „Клиенти“ по аналитичната партида 1696 „Алсевда“ЕООД със следните
счетоводни операции : Дебитна сметка 4110 „Клиенти“ Ан партида 1696 „Алсевда“ – 4 795,84 лв.
6
Фактура №0** год.; Кредитна сметка 702 „Приходи от продажби“ – 3 996,53 лв.; Кредитна сметка
4532 „ДДС на продажбите“ – 799,31 лв. Дебитна сметка 4110 „Клиенти“ аналитична партида 1696
„Алсевда“ЕООД – 2 304,62 лв. Фактура №0*** год. Кредитна сметка 702 „Приходи от продажби“ –
1 920,52 лв. Кредитна сметка 4532 „ДДС на продажбите“ – 384,10 лв.
Към датата на проверката /31.07.2025 год./ в горепосочената сметка е налице дебитно
салдо/вземане от „Алсевда“ЕООД в размер на сумата 7 100,46 лева, представляваща общата сума
по цитираните по-горе две фактури. През периода 20.11.2020 год.-31.07.2025 год. суми от страна на
ответника за погасяване на задължението не са постъпвали.
От 2018 год. до датата на изготвяне на заключението /06.08.2025 год./ не са налице
финансово-счетоводни данни ответника „Алсевда“ЕООД да е развивало дейност и не са налице
първични и вторични счетоводни документи въз основа на които да се извърши проверката дали са
осчетоводени процесните фактури. По информация на НАП *** е дерегистрирана по ЗДДС на
15.12.2016 год. Данъчен кредит по процесните фактури ответното дружество не е получило, тъй
като през периода на издаване на претендираните фактури дружеството не е било регистрирано по
ЗДДС и съответно не е било задължено да декларира доставките си в НАП по ЗДДС, по които да
ползва данъчен кредит.
По обективно съедениня облигационен иск с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с
чл.183 и сл. от ЗЗД.
При наличието на така установената фактическа обстановка съдът приема, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от сключен между тях договор
за покупко-продажба на конкретно родово определена движима вещ – дървесина първо на 59.600
куб.м и второ на 28.540 куб.м.
Легалната дефиниция на договора за продажба е дадена в текста на чл.183 от ЗЗД, който
предвижда, че с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача
собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му
заплати. Анализът на това определение разкрива, че продажбата е двустранен, възмезден,
комутативен и консенсуален договор. По принцип продажбата е неформален договор. Той се счита
валидно сключен с постигане съгласието на страните относно вещта и цената. Същественото
съдържание на волеизявленията при договора за продажба, по което страните трябва да постигнат
съгласие това са предметът и цената. Едно от основните задължения на купувача е да получи вещта
и да плати цената. Задълженията на продавача са да прехвърли на купувача собствеността върху
продадената вещ и да му предаде продадената вещ.
За основателността на така предявеният иск в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на възникнало в негова полза като изправна страна по
договор за покупко-продажба изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната
парична сума /цена по договор за покупко-продажба на стоки/ на соченото основание.
Ответникът от своя страна следва да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил
напълно стойността на продажната цена.
На основание чл.154, ал.1 от ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
При съобразяване на релевантните за казуса писмени доказателства съдът приема, че
настоящата искова претенция е допустима за разглеждане, доколкото е подадена от една от
страните по договора за покупко-продажба – продавача, който има правен интерес да получи
7
заплащане на паричните суми по договора. По същество исковата претенция е изцяло основателна
и доказана, тъй като безпорен факт е, че при възникналите неформални договорни отношения
между страните по договор за покупко-продажба на дървесина са издадени Фактура №0*** от
13.11.2020 год. на стойност 4 795,84 лева с 20 % ДДС и Фактура № ********** от 20.11.2020 год.
на стойност 2 304,62 лева с включен 20% ДДС. Процесните фактури са издадени от ищеца, като
същите удостоверяват продажбата на определени стоки. Съдът счита, че те съдържат изискуемите
реквизити по Закона за счетоводството и са осчетоводени още в края на м.ноември 2020 год. по
счетоводна сметка 4110 „Клиенти“ по аналитичната партида 1696 на „Алсевда“ЕООД.
Според трайната съдебна практика на ВКС фактурите отразяват възникналата между
страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговско дружество, включването им в
дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на
ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване,
в който смисъл съдът се позовава на Решение №96/26.11.2009 год. по т.д.№380/2008 год. на ВКС, I
т.о.; Решение №30/08.04.2011 год. по т.д.№416/2010 год. на ВКС, I т.о.; Решение №118/05.07.2011
год. по т.д.№491/2010 год.на ВКС, II т.о.; Решение №42/2010 год. по т.д.№593/2009 год. на ВКС, II
т.о.; Решение №211/30.01.2012 год. по т.д.№1120/2010 год. на ВКС, II т.о.; Решение №92/07.09.2011
год. по т.д.№478/2010 год. на ВКС, II т.о.
Макар и в заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза да
е посочено, че процесните Фактура №0** год. и Фактура №0*** год. в размер общо на сумата
7 100,46 лева с включен ДДС, са осчетоводени в счетоводството на ищеца, при липса на
информация дали е те са отразени в счетоводството на дружеството купувач, тъй като от 2018 год.
до датата на изготвяне на заключението /06.08.2025 год./ не са налице финансово-счетоводни данни
„Алсевда“ЕООД да е развивало дейност и не са налице първични и вторични счетоводни
документи въз основа на които да се извърши проверката дали са осчетоводени тези две фактури,
то последните не са лишени от доказателствена стойност. Така съставените фактури представляват
частни свидетелстващи документи,като съдът е длъжен да прецени доказателственото значение за
удостоверените в тях факти и обстоятелства, с оглед на всички доказателства по делото, в тяхната
съвкупност и взаимна връзка – Решение №211/30.01.2012 год. по т.д.№1120/2010 год. на ВКС, II
т.о.; Решение №92/07.09.2011 год. по т.д.№478/2010 год. на ВКС, II т.о.; Решение №46/27.03.2009
год. по т.д.№454/2008 год. на ВКС, II т.о. Ето защо липсата на надлежно осчетоводени фактури от
страна на купувача в случая, не обосновава категоричен и еднозначен извод за липсата на
извършване на удостоверените от тях сделки. В този смисъл и възражението на ответната страна,
чрез пълномощника й адв.Ст.Г. й, че „Алсевда“ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 15.12.2016 год.,
поради което не е получило и данъчен кредит, според съда е ирелевантно и се опровергава от
справката, направена в ТРЮЛНЦ, от която е видно, че това дружество съществува в правния мир,
както към момента на сключване на договора за покупко-продажба между страните - 2020 год., така
и към настоящия момент. И в двете фактури има начислен 20% ДДС, като ответника въпреки
възраженията, направени в хода на процеса от неговия пълномощник, не оспори истинността на
документите в преклузивния срок по чл.193, ал.1 от ГПК - най-късно с отговора на
съдопроизводственото действие, с което той е представен, което дава основание на съда да приеме,
че всички вписвания в тези документи са истински, обективни и достоверни.
Следователно при наличието на така възникналите между страните облигационни
отношение по договор за покупко-продажба изцяло неизправна страна се явява ответника. В
случая ищецът като купувач е действал съобразно изискванията на ЗЗД, като доказа претенцията си,
8
както по основание, така и по размер.
В този смисъл след като ищеца, чрез пълномощника си доказа спорните факти от значение
за решаване на делото и връзките между тях, в съответствие с изискванията на чл.153 от ГПК,
съдът намира, че исковата претенция е изцяло доказана, поради което ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 4 795,84 лева главница по фактура №0** год. и 2 304,62 лева
главница по фактура №0*** год., дължими суми за закупена дървесина, ведно със законната лихва
върху дължимата главница, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 07.02.2025
год. до окончателното изплащане.
По обективно съединения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е сезиран и с акцесорна претенция за заплащане на законна лихва върху главницата,
която се явява основателна и доказана, предвид факта, че съдът е приел, че се касае за
неизпълнение на парично задължение, произтичащо от договор за покупко-продажба, сключен
между страните. В този смисъл след като е уважил главния иск изцяло по основание и по размер по
начина, по който са претендирани от ищцовата страна, то ответника следва да бъде осъден да
заплати законна лихва върху главницата за периода от 05.12.2020 год. до 07.02.2025 год., до
претендирания в петитума на исковата молба размер на сумата от 3 468,73 лева. Видно от
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е, че общият размер на
мораторната лихва е изчислен, че възлиза на 3 756,11 лева, но тъй като до приключване на
съдебното дирене в първата инстанция не бе направено изменение на този иск – увеличение до
размера, който вещото лице е изчислило, в съответствие с текста на чл.214, ал.1 от ГПК, то съдът
следва да уважи този акцесорен иск до по-малкия размер от двете суми между претенцията на
ищеца и изчисленията на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, т.е. за сумата, с
която е сезиран в петитума на исковата молба.
По разноските.
С претенция за разноски съдът е сезиран и от двете страни, но с оглед изхода на делото
такива се дължат на ищеца. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на
възнаграждението на адв.Ч. П. /пълномощник на ищеца/, което е в размер на сумата 1 632 лева,
видно от доказателствата по делото. Според съда това искане на насрещната страна следва да бъде
уважено, като присъди по-нисък размер на адв.Ч. П., съответстващ на действителната правна и
фактическа сложност на делото и най-вече на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 год. за
възнаграждения за адвокатска работа /Изм.-ДВ, бр.14 от 2025 год./. Затова дължимият адвокатски
хонорар е 1 351,22 лева, а другите суми са съобразно списъкът на разноски по чл.80 от ГПК – 423
лева държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице и 5 лева такса за препис от исковата молба.
Общо дължимата сума, която следва да заплати ответника на ищеца за съдебно-деловодни
разноски възлиза на 2 079,22 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а за разликата до пълния
претендиран размер на сумата 2 360 лева съдебно-деловодни разноски, претенцията на ищеца
против ответника се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ***, със седалище и адрес на управление : ***, ет.4, ап.16, представлявано от
М. Ю. Д. да заплати на Община Копривщица, БУЛСТАТ : *********, с адрес : **, представлявана
9
от Кмета М. Т., на основание чл.79, ал.1 във връзка с чл.183 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.86, ал.1 от
ЗЗД, сумата в размер общо на 10 569,19 /десет хиляди петстотин шестдесет и девет лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща дължими суми за закупена дървесина, от които :
1/.4 795,84 лева главница по Фактура №0** год.
2/.2 304,62 лева главница по Фактура №0*** год. и
3/.3 468.73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
05.12.2020 год. до 07.02.2025 год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба в съда – 07.02.2025 год. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА ответника ***, със седалице и адрес на управление : ***, ет.4, ап.16,
представлявано от М. Ю. Д. да плати на Община Копривщица, БУЛСТАТ : *********, с адрес : **,
представлявана от Кмета М. Т. сумата в размер общо на 2 079,22 /две хиляди седемдесет и девет
лева двадесет и две стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, от които 1 351,22 лева адвокатски хонорар, определен по реда на чл.78, ал.5 от ГПК,
423 лева държавна такса, 300 лева депозит за вещо лице и 5 лева такса за препис от исковата молба,
а за разликата до пълния претендиран размер на съдебно-деловодните разноски от 2 360,00 лева
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Община Копривщица, БУЛСТАТ : *********, с адрес : **,
представлявана от Кмета М. Т. срещу ***, със седалице и адрес на управление : ***, ет.4, ап.16,
представлявано от М. Ю. Д., като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Банковата сметка на ищеца, по която ответника може да преведе сумите е : BG 26 СЕСВ
9790 31D3 8859 00.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10