№ 171
гр. Ловеч, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20244310200344 по описа за 2024 година
С Електронен фиш Серия К №8700930 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името
на В. В. А., ЕГН: ********** от гр. София, в качеството на законен представител на
************* ЕИК ******, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за
това, че на 20.02.2024 г. в 17:04 часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 34+900, в с. Микре, с
АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при
максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и
приспаднат толеранс от 3 км или 3%, е установено, че с МПС л.а. ******* вид – л.а. с рег. №
*********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство 11743c0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена
скорост от 64 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателя В. В. А., който го обжалва в
срок и излага, че в обжалвания административен акт не са посочени по изискуемия от закона
начин описание на нарушението, както и обстоятелствата, които то е извършено, тъй като
липсвала пълно, ясно точно посочване на мястото на извършване на нарушението и преди
всичко обстоятелствата, въз основа на които е било прието, че нарушението е вършено в
населено място, респективно че разрешената за движение скорост участъка от пътя е била 50
км/час. Сочи че оспорва обстоятелството, че нарушението е извършено в границите на
населеното място. Излага, че оспорвам и изложеното в ЕФ, че е управлявал МПС с
посочената превишена скорост, като в тази връзка прави възражение относно годността на
техническо средство ARH CAM SI, с номер 11743с0 към момента на установяване на
нарушението. Излага, че в ЕФ като собственик, на когото е регистрирано МПС, съответно -
ползвател, е цитиран В. В. А. като е посочено, че същият е законен представител на ******,
с оглед на което счита, че не ставало ясно дали е санкциониран като физическо лице,
управлявало МПС, или като законен представител на собственика (ползвателя) на МПС, тъй
1
като било посочено, че МПС е регистрирано на негово име като законен представител на
учреденото дружество, а не че е било регистрирано на юридическото лице, чийто законен
представител е той. Сочи, че нито един от двата потенциални субекта на административната
отговорност не са индивидуализиран така, че по категоричен начин да става ясно точно кой
субект е ангажиран за извършеното нарушение. Излага, че противоречието в описанието на
санкционирането лице се подчертава и от неправилната правна квалификация на
нарушението. Излага, че в конкретния случай, когато собственик на МПС е юридическо лице
и се ангажира отговорността на представляващото го лице, а не на конкретно посочен и
установен водач - следвало нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП да бъде посочена като част от
правната квалификация на нарушението. Излага, че тази препратка не е посочена в
обжалвания ЕФ, което е допълнително процесуално нарушение, представляващо
самостоятелно отменително основание. Излага, че в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
въведеното изискване да се посочи собственика на МПС, което не освобождавало
наказващия орган да посочи в ЕФ, че се ангажира конкретно административно-
наказателатана отговорност на представляващото дружеството физическо лице, като това
следвало от разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП. С оглед изложеното моли съда да отмени
обжалвания от тях ЕФ, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява. За него, редовно
призована, не се явява и процесуалният му представител адв. М. С. от АК София, която е
депозирала писмени бележки с вх. №6380/10.06.2024 г., и вх. №9532/28.08.2024 г., с които е
направила искане за разглеждане на делото, в нейно и на жалбоподателя отсъствие, и е
изложила подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.
АНО – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със
съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка
молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния
определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към
материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя
А. на 03.04.2024 г., а жалбата е подадена с вх. рег. №УРИ295000-4932/16.04.2024 г.
Съдът намира, че от формална страна обжалваният електронния фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е
описано, че с процесното МПС е извършено административно нарушение, което е
квалифицирано по чл. 21, ал.1 от ЗДвП като е посочено, че процесния автомобил на
20.02.2024 г., в 17.04 часа се е движил със скорост от 64 км/ч при разрешена скорост от 50
км/ч, за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км, като е
налице превишение от 14 км/ч. Представена е като доказателство по делото и разпечатка от
използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния
участък е 50 км/ч, видно от представената схема на пътния участък и съответства на
зададената скорост в протокола за използване на АТСС, поради което направените в жалбата
възражения, касаещи мястото на извършване на нарушението се явяват неоснователни. В
случая, като място на извършване на нарушението е посочено – ПП І –4, км. 34+900, в с.
Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в
протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното
отстояние на автомобила от АТСС –96 метра, като на снимковия материал е отразено, че
автомобилът е отдалечаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока София и е снимало
в двете посоки и заснетия автомобил е приближаващ се, то е видно, че посоката на
движение на процесния автомобил е към гр. Варна. Безспорно е и обстоятелството, че
нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема. Нарушението е
безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения
2
снимков материал, като същите са годно доказателствено средство. В приложената
разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 67 км/ч, а след като е приспаднат
автоматично 3 км. – 64 км/ч, като именно тази скорост е отразена в обжалвания ел. фиш, и в
същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3 %, от което следва, че при
издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на
техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в
справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
На следващо място, от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (в с.
Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), като
правилно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Забраната да не се
превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно
останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето
производство факти.
Безспорно е установено по делото, че процесния автомобил е бил засечен с
техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС - АТСС „ARH
CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която
фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час,
посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство
- удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на
07.09.2017 г., протокол от проверка № 009-СГ-ИСИС от 22.02.2023 год. на БИМ, от които се
установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство 11743С0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на
техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за
контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната
система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26
февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната
дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е
своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на
собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От
гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния
фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната
3
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го
издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР
Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на
22.02.2024 г., т.е. в срока визиран в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя като в случая е
издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана
и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. В § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена
дефиниция на понятието "електронен фиш", а в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция
на понятието "Автоматизирани технически средства и системи" - Съгласно същата, АТСС
могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е
посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
началото и край на работния процес, т. е. функциите на контролния орган са сведени до това
да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи
мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа, но
не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре
нарушителя за проверка и му състави АУАН. По изложените по – горе съображения, съдът
намира, че Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на
ВАС на РБ е неприложимо, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено
използване на мобилни устройства за заснемане на нарушения. Внимателния прочит на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП също налага извода, че израза "в отсъствието на
контролен орган и на нарушител" пояснява действието по издаването на електронния фиш, а
не действието по установяване и заснемане на нарушението. Систематическото тълкуване на
тази разпоредба също подкрепя такъв извод. Самото издаване на електронния фиш се случва
в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави АУАН от определено лице –
контролен орган, и то в присъствието на нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП в системата от правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи
извод, че се касае за предвидено изключение от общото правило за ангажиране на
административнонаказателната отговорност. В нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП също е
предвидено правилото, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол. Непосредствено след извеждането
на правилото в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на
същия текст е дадено изключението от правилото, а именно: случаите, при които съответен
писмен акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на
4
контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и
законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал. 4 от чл. 189 от
ЗДвП налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" е израз,
относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на
нарушението. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ
бр.36 от 19.05.2015 г./. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
– видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е
регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва
извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не
само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно
установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС.
Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само
със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в
нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства, като е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г./, съдът приема, че издаването на
електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на ЗДвП
е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
5
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира
правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като
същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства
снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи,
заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива
технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по
безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост
или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено
доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване,
е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, с автомобилът собственост
на представляваното от жалбоподателя адвокатско дружество е осъществено посоченото от
административно - наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е
безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП
при ОД на МВР Ловеч работил по случая.
Съдът намира, че в обжалвания ЕФ е посочено точното място на извършване на
нарушението. В електронният фиш точно е отразено мястото на извършването му – обл.
Ловеч, ПП І-4, км 34+900, в с. Микре. Предвид на това, че нарушението е извършено в
населено място, съдът намира, че на практика е невъзможно наказващия орган да добави
нещо повече от това. Освен това, GPS координатите на мястото на извършване на
нарушението са точно и ясно отразени в представеното веществено доказателство –
разпечатка от видеоклип /л. 10 от делото/, като е отразено и обстоятелството, че този
участък е населено място.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, разрешена и установена скорост.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.”. Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. При издаване на ЕФ е
спазена и процедурата, същият да бъде предявен на представляващия дружеството, тъй като
видно от справката за собственост в АИС КАТ – Регистрация, процесното МПС с рег. №
********* е собственост на „*********. От справка в Регистър Булстат се установява, че
управител на ************* Булстат ****** е именно жалбоподателят В. В. А., който е и
представляващ адвокатското дружество. АНО изхождайки от разпоредбата на чл.188, ал.2 от
6
ЗДвП правилно е издал процесния ЕФ именно срещу жалбоподателя А., за когото са налице
категорични доказателства, че е управител и представляващ адвокатското дружество
собственик на процесния лек автомобил и има представителна власт.
Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят А. не е възразил и не е
заявил да е предоставял автомобила на друго лице. Наказанието е наложено при условията
на чл.188, ал.2 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението, или, че
не следва да бъде ангажирана неговата отговорност е следвало след като му е бил връчен
ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена
декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Видно от събраните по делото доказателства
жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се
установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е
направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът
приема, че правилно е санкциониран жалбоподателят В. В. А., в качеството му на управител
на адвокатското дружество собственик на процесния автомобил, с който е извършено
нарушението. Не посочването на разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП като правно основание
за налагане на наказанието с въпросния ЕФ, не опорочава същия в степен да бъде отменен
на това основание, доколкото не е налице съществено засягане на правото на защита на
наказаното лице. Разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗДвП е пределно ясна: „Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. Тя не се нуждае от никакво тълкуване и именно защото е обща, тя се прилага и
при случаи като процесния. По изложените по - горе съображения съдът намира за
неоснователни направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателя.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з532 от
12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-
1957/21.02.2024 г., по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч,
удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 20.02.2022 г.,
от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
същото, посока за задействане, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от Наредбата. Видно от
приложения по делото протокол – приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. на МВР на деня – 20.02.2024 г., пътният участък, на който е била измерена
скоростта на процесния автомобил е бил контролиран за времето от 16.50 часа до 18.00 часа,
като установените от системата нарушения на скоростния режим са били общо 8 броя.
Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата реквизити, поради което съдът го цени
като годно доказателствено средство. От съдържанието на същия се установява, освен
мястото на което е бил извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през
който системата е работела в контролирания участък, но и режимът на измерване, който в
случая е бил стационарен, както и че АТСС е било насочено към гр. София и е снимало в
двете посоки. При това положение, отразените в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата
данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има характер на официален
удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му.
Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от "Пътна полиция", който
е попълнил отразените в него факти, като на определеното място същият е вписал името и
фамилията си, след което документът е официално заведен с регистрационен № 906р-
1957/21.02.2024 г., поради което и няма съмнение кой е неговия автор. Служебно известно е
на съда, и че въпросният полицейски служител е преминал обучение за работа със
стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е било извършено
заснемането. В протокола за използване на АТСС изрично са означени обстоятелствата, че в
конкретното място за контрол е извършено измерване на скоростта на превозните средства,
7
и в двете посоки, като надлежно е отбелязано и неподвижността на режима на измерване,
тъй като е попълнена графа "стационарен" режим на измерване. Конкретизираният по
недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който системата е работила налага
извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на последното изображение,
които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се приеме, че процедурата по
издаване на електронния фиш е опорочена или материалния закон е приложен неправилно,
след като възпроизведения час на заснемане на автомобила във вещественото доказателство
– 17.04 ч. - попада в периода, през който системата е била експлоатирана – 16.50 до 18:00
часа.
Съдът намира, че не е необходимо в ЕФ да присъстват данни за обозначаване на
пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било
изискването на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ, бр.
54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване на
местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и чл.7
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган
в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до пътя
/видно от представената снимка/. Контролният орган няма никаква възможност да променя
или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и
заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар – камера – компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от процесния автомобил, собственост на адвокатското
дружество, чийто управител е жалбоподателят А.. Съгласно ръководството на потребителя
за експлоатация на техническо средство АТСС ARH CAM S1, всяко регистрирано нарушение
е съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на
снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерена
скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана
еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно
МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазарния лъч
върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите
указват с точност местоположението на лазарния лъч върху МПС. В случая от приложения
по делото снимков материал се установява, че процесното техническо средство е било
насочено в посока гр. София и е извършвало измерване на скоростта на МПС, движещи се и
в двете посоки. За пълнота следва да се посочи, че принципът на действие на техническото
средство е такъв, че индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на
най - бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като
системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато
и да е човешка намеса, идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена
скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е
посочила, че автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е
този, собственост на адвокатското дружество, чийто управител е жалбоподателят А., като
средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е най - бързото МПС,
дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС. Така, че
ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък от пътя скорост, то
той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства,
които убедително да оборват тези, които са представени от административно наказващия
орган.
От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС
8
се установява мястото на което е било позиционирано процесното автоматизирано
техническо средство, което напълно отговаря на изискванията посочени в чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО законосъобразно е
квалифицирал нарушението и е приложил административно наказателната разпоредба на
чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП, като е наложил глоба в размер на 50.00 лева на жалбоподателя А..
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на
АУАН, респект. ЕФ значението на доказателствено средство, което може да бъде
опровергано от събраните в хода на съдебното или административното дирене доказателства
или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно
оспорване на посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени
посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните
по делото доказателства, включително представените от АНО. В случая описаните в
обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН,
предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалвания ЕФ, следва да се потвърди
като законосъобразен.
При този изход на процеса, въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като и
двете страни не са направили искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система – Серия К №8700930 издаден от ОД на
МВР Ловеч, с който на В. В. А., ЕГН: ********** от гр. София, в качеството на законен
представител на ************* ЕИК ******, е наложена на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9