Решение по дело №863/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 262
Дата: 27 май 2021 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20214430200863
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. Плевен , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Х. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Х. Кирилов Административно
наказателно дело № 20214430200863 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Д. Я. К. - роден на *** в гр. Левски, обл.
Плевен, живущ в гр. Левски, ***, *** гражданин, със средно образование, не
женен, не работи, неосъждан с ЕГН – ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на
29.08.2019г. в гр. Плевен, е потвърдил неистина в писмена декларация, която
по силата на закон – чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, се дава пред орган на властта
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е декларирал, че
обичайното му пребиваване е в Република България, гр. *** - престъпление
по чл. 313, ал.1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, вр. с чл.78а от
НК обвиняемия Д. Я. К. от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1000
/ХИЛЯДА/ лева.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия Д. Я. К. със
снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 227.74 лева и по
сметка на РС-Плевен съдебно-деловодни разноски в размер на 30.00.
1
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Плевенски
окръжен съд в 15 дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И към Решение № 262 по НАХД№ 863/2021г. по
описа на ПлРС.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

В Районен съд – гр.Плевен е постъпило Постановление за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание от РП – Плевен по реда на чл.375 от НПК на Д. Я. К., с ЕГН –
**********, от гр. Левски за това, че на 29.08.2019г. в гр. Плевен, е
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон – чл.151,
ал.5 и ал.7 от ЗДвП, се дава пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, като е декларирал, че обичайното му
пребиваване е в Република България, гр. *** - престъпление по чл. 313, ал.1
от НК.
За Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, не се явява
представител и в този смисъл не взема становище по така направеното
предложение.
Защитникът на обвиняемия, адв. И.С. от ПАК, моли подзащитният му
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание глоба в минимално предвидения в закона размер.
Обвиняемият Д. Я. К., редовно призован, не се явява.
Съдът като прецени становището на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Д. Я. К. е роден в град Левски, област Плевен и има
българско гражданство.
На 29.08.2019г. обвиняемият К. се явил в Сектор „Пътна полиция“ на
ОДМВР-Плевен , като лично подал заявление №*** за издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Към заявлението
обвиняемият приложил декларация от 29.08.2019г. , която се изисквала
съобразно чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП. Съобразно посочените разпоредби
свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица,
които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за
което обстоятелство подписват декларация. Едно и също лице може да
притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено от държава - членка на ЕС. С визираната декларация
обвиняемият К. декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в
Република България, гр.Левски, ул. ***, въпреки осъзнатото от него
обстоятелство, че има обичайно пребиваване във Федерална Република
Германия от 26.01.2015г. Обвиняемият не бил пребивавал в Република
1
България повече от 185 дни през последните последователни 12 месеца преди
29.08.2019г.
На 16.04.2020г. в ОДМВР- Плевен с писмо рег.№ 3286р-17344 по описа
на ГД “НП“ МВР било получено уведомление от компетентните немски
власти относно издадено българско свидетелство за управление на моторно
превозно средство в противоречие с изискването за обичайно пребиваване
съгласно Директива 2006/126/ ЕС . Тази Директива регламентира издаването,
подмяната и взаимното признаване на свидетелства за управление на моторно
превозно средство, издадени от държави - членки на ЕС. В писмото си
германската страна информирала, че притежателят на свидетелство за
управление на моторно превозно средство - Д. Я. К. имал обичайно
пребиваване във Федерална Република Германия от 26.01.2015г. Съобразно
чл.12 от Директива 2006/126/ ЕС, обичайното пребиваване е мястото, където
дадено лице обикновено живее, тоест повече от 185 дни през календарната
година, поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови
връзки, поради лични връзки, които сочат на тясна обвързаност на лицето с
мястото, където живее. Посоченото в Директивата е отразено и в
Допълнителните разпоредби на Параграф 6 , т.46 от ЗДвП.
С оглед изясняване на обстоятелствата по случая в качеството на
свидетели са разпитани М.Г.В., И.В.О.. Приобщени са относими към случая
справки.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изготвена
съдебно-почеркова експертиза № 290/20.11.2020г. е, че: Ръкописният текст в
Декларация по чл.151, ал.5 и 7 от ЗДвП от 29.08.2019г. е изписан от лицето Д.
Я. К.. Подписът в Декларация по чл.151, ал.5 и 7 от ЗДвП от 29.08.2019г. е
положен от Д. Я. К., ЕГН:**********.
Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от разпитите на свидетелите М.Г.В., И.В.О. и Ж.А.Р. дадени в
хода на досъдебното производство, от заключението на изготвената съдебно-
почеркова експертиза, както и от писмените документи от немските власти,
преведени на български език, Декларация по чл.151, ал.5 и 7 от ЗДвП от
29.08.2019г., както и от приетите и вложени в делото по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателствени средства, приложени към делото по досъдебно
производство по преписка № 3426/2020г. по описа на РП-Плевен, № ЗМ
249/2020 г. по описа на ОДМВР-Плевен.
Съдът възприема изцяло изложената по-горе фактическа обстановка, тъй
като тя кореспондира с всички писмени доказателства събрани в хода на
досъдебното производство.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите М.Г.В.,
И.В.О.и Ж.Р., поради пълния синхрон между тях, пълнотата и обективността,
както и подкрепени от събраните по делото писмени доказателства.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
2
съдът намира за установено по категоричен начин, че на 29.08.2019г. в гр.
Плевен, е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на
закон – чл.151, ал.5 и ал.7 от ЗДвП, се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като е декларирал, че
обичайното му пребиваване е в Република България, гр. ***.
От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от
обвиняемия виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Обвиняемият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
За въпросното инкриминирано деяние по чл.313, ал.1 от НК, законът
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или с глоба от сто
до триста лева.
Обвиняемият Д. Я. К. е пълнолетен, не е осъждан за престъпления от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда Раздел
IV Глава VІІІ от НК.
Съдът счита, че са налице всички законови предпоставки за приложение
на чл.78а от НК, поради което обвиняемият Д.К., следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание
глоба.
При определяне размера на административната санкция, която следва
да бъде наложена на обвиняемия К., съдът съобрази конкретната степен на
обществена опасност на деянието и лична такава на дееца.
При съобразяване на горните обстоятелства и в съответствие с принципа
на индивидуализация на наказанието, съдът намира, че на обвиняемия Д.К.,
следва да бъде наложено наказание при баланс на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Така определеното по вид и размер наказание съдът намира за
справедлива и адекватна санкция за извършеното от обвиняемия Д.К., като
чрез нея ще се въздейства възпиращо и превъзпитаващо спрямо дееца и
предупредително спрямо останалите членове на обществото.
При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК
обвиняемият Д. Я. К., следва да заплати по сметка на ОД на МВР-Плевен
направените разноски в размер на 227.74 лева и по сметка на РС-Плевен
съдебно-деловодни разноски в размер на 30.00 лева.
С оглед изложеното съдът постанови решението си.
3