Р Е Ш Е Н И Е № 399

 

гр.Пловдив,29.03.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и девети март,през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                           АННА ДЪБОВА

 

като разгледа  докладваното от председателя в.гр.д.№ 286 по описа на ПОС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.250 от ГПК.

По настоящото въззивно гр. дело № 286/18г.е  постановено решение № 903/27.06.18г.,с което първоинстанционното решение № 4021/19.11.17г.на ПдРС е частично отменено в частта по извършване на делбата чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК,като съдът е приел,че приложим е способа по чл.352 от ГПК и е обявен за окончателен проекта за разделителен протокол,съставен и предявен на страните в съдебно заседание  на 13.06.18г.,като са оформени два дяла:

ДЯЛ ПЪРВИ,включващ самостоятелен обект 56784.520.1057.1.9 по КККР на гр. Пловдив, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.520.1057,с предназначение: жилище, апартамент, с площ 42,20 кв.м., с прилежащо избено помещение № 7 с площ  3,23 кв.м.  и съответните прилежащи към обекта общи части от сградата  и  процент от правото на строеж, при съседи на самостоятелния обект : на същия етаж ПИ 56784.520.1057.1.13, под обекта – ПИ 56784.520.1057.1.6, над обекта – ПИ 56784.520.1057.1.10, с административен адрес на имота: *** и стойност на този дял-62 500 лв. и

ДЯЛ ВТОРИ ,включващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.37.1.10  по КККР на гр. Пловдив, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с  идентификатор 56784.523.37, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 59.90 кв.м., с прилежащо избено помещение № А-10 с площ 1,78 кв.м. и съответните  2,30  % ид. части от общите части на сградата, при съседи – на същия етаж на самостоятелния обект  ПИ56784.523.37.1.11, под обекта – ПИ 56784.523.37.1.7, над обекта – ПИ 56784.523.37.1.13,  с административен адрес:   ***; ВЕДНО С 10/572.80 ид.части от поземлен имот с идентификатор  56784.523.37 по КККР на гр. Пловдив, с адрес: *** с площ от 562 кв.м.,  трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за средно застрояване, при граници :  ПИ 56784.523.9507, ПИ 56784.523.604, ПИ  56784.523.38, ПИ 56784.523.578, ПИ 56784.523.9505 и стойност на този дял-97 700лв.

Против  решението в тази му част е постъпила касационна жалба от съделителката  В.Д.А.,по която жалба е образувано  пред ВКС гр.д.№ 4649/18г.С определение № 62/18.03.19г.касационната инстанция е приела,че в касационната жалба се съдържа оплакване на А. за противоречие  със съдебната практика относно  липсата на произнасяне във въззивното решение по дължимите суми за уравнение на дяловете,поради което е посочил,че това оплакване следва да се разгледа като искане за поправка на  очевидна фактическа грешка,съответно като искане за допълване на въззивното решение в частта по уравнение на дяловете.С цитираното определение делото е върнато на въззивния съд за извършване на преценка дали е налице хипотеза по чл.247 от ГПК или по чл.250 от ГПК и за постановяване на решение по чл.247 или по чл.250 от ГПК.        

ПдОС намира,че в случая е налице хипотезата на чл.250 от ГПК,тъй като въззивният съд не се е произнесъл нито в мотивната част на решението,нито в диспозитива  на същото относно уравнението на дяловете на страните при обявяването за окончателен на проекта за разделителен протокол.Този пропуск на съда следва да се отстрани по реда на чл.250 от ГПК с допълване на решението на ПдОС № 903/27.06.18г.

           След като с обжалваното пред ВКС решение ПдОС е приел,че са налице предпоставките да бъде обявен за окончателен съставеният проект за разделителен протокол,той е посочил,че неравенството в стойността на дяловете ще се уравни парично след персонифицирането на дяловете при жребия.Това персонифициране обаче изисква осъждането на съответния съделител/група съделители да заплатят съответната сума за уравнение на дяловете след тегленето на жребия,но въз основа на установената вече с решението по чл.350 от ГПК сума.Ето защо паричното уравнение на дяловете следва да се определи именно с решението по чл.350 от ГПК.

           С оглед обстоятелството,че дяловете не са равни по стойност,(дял първи е на стойност 62 500лв.,а дял втори-на стойност 97 700лв.),то съдът следва да определи и присъди служебно необходимите суми за уравнение на дяловете,както следва: дял втори,който е с по-високата стойност,заплаща на съделителите/съделителят,получили дял първи,който е с по-ниската стойност,сумата от 35 200лв.

           В този смисъл следва да се допълни решението на ПдОС от 27.06.18г.

Водим от горното,съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ДОПЪЛВА решение № 903/27.06.18г.,постановено по в.гр.д.№ 286/18г.по описа на ПдОС,7-ми гр.с.както следва:

ОПРЕДЕЛЯ за уравнение на дяловете дял втори да заплати на дял първи сумата от  35 200лв.(тридесет и пет хиляди и двеста лв.)

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.

След изтичане на срока за обжалване делото да се докладва за изпращане на ВКС за разглеждане на  подадената от В.Д.А. касационна жалба вх.№ 21444/11.07.18г.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: