Р Е Ш Е Н И Е
№518
гр. П., 16.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на девети
май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 07847 по описа за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
e образувано по искова молба подадена от “Водоснабдяване и канализация” ООД, с
която е поискано да бъде признато за установено по отношение на Р.В.Д., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 658,20
лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в
гр. П., ул. „**** за периода от 13.10.2014 г. до 31.05.2017 г., както и сумата
от 78,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.01.2015 г. до 03.07.2017
г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото
разноски.
В исковата молба се
твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата е налице
облигационно връзка по повод предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в
гр. ул. „****. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично
известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на
потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на
партида с абонатен номер 1141414. Ответницата имала качеството на потребители
на ВиК услуги и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги в 30 –
дневен срок след датата на фактуриране.
Ответницата не е подала отговор на
исковата молба. В подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение са
релевирани доводи за несъгласие относно начислените суми за стойността на
доставените ВиК услуги до водоснабдения имот. Счита, че разликата между
отчетеното от общия водомер и отчетеното по индивидуалните водомери, не е правилно
разпределено между всички потребители в етажната собственост.
Районният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства намира от фактическа страна
следното:
“Водоснабдяване и
канализация” ЕООД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Р.В.Д. да заплати на
ищцовото дружество сума в размер на658,20 лева, представляваща стойността на
ползвани ВиК услуги за имот с адрес гр. П., ул. „**** за периода от 13.10.2014
г. до 31.05.2017 г., както и сумата от 78,62 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 02.01.2015 г. до 03.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Районният съд е издал
заповед № 4428 от 17.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 05326 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд,
касаещо горепосочените суми. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение от Р.В.Д..
Процесуалният
представител на ищцовото дружество е представил по делото нотариален акт, от
който се установява, че на 06.02.2007 г. Р.В.Д. и Ц.Г.Д. са придобили правото
на собственост върху процесния имот с адрес гр. П., ул. „****. Предвид
изложеното и въз основа на разпоредбата
на чл. 30, ал. 2 ЗС се достига до извод, че ответницата притежава ½
идеална част от правото на собственост върху водоснабдения имот.
По делото са представени
общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор. Също
така са представени писмени доказателства, от които се установява публикуването
на общите условия в един национален и местен ежедневник (в. „Новинар“ от
21.08.2014 г. и в. „СъП.“ от 02.09.2014 г.).
По делото е представен
протокол от 18.03.2011 г., който не е оспорен от ответната страна. От същия се
установява наличието на техническо изправно водопроводно отклонение, касаещо
вх. „*** в гр. П., т. е. съдът приема за изправен общия водомер в сградата, в
която се намира процесния имот.
По делото е изслушано и прието
заключение на комплексна съдебно – техническа и икономическа експертиза, която
не е оспорена от страните по делото. Според експертите до процесния имот за
периода от 13.10.2014 г. до 31.05.2017 г. са доставяни ВиК услуги на стойност
658,20 лева, а мораторната лихва е в размер на 78,62 лева, считано от
02.01.2015 г. до 03.07.2017 г. Вещите лица поясняват, че изразходваната вода е
начислявана по показанията на индивидуалния и общия водомер. Експертите
категорични посочват, че разликата между количеството питейна вода, отчетено от
общия водомер и сумата от количествата по индивидуалните водомери и
количествата за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени е
разпределена пропорционално, съгласно общите условия.
Съдът кредитира
заключението на експертите, тъй като същите са ползвали и проверили карнетите
на инкасатора, касаещи показанията на водомера. Също така заключението е
обосновано и кореспондира с приложените по делото документи - извлечение на
счетоводна сметка на ищцовото дружество и фактури и на заповеди, отнасяща се до
цените на ВиК услугите. Предвид изложеното съдът не споделя възражението на
ответника, че разликата между отчетеното от общия водомер и отчетеното по
индивидуалните водомери, не е правилно разпределено между всички потребители в
етажната собственост.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
За да се уважат предявените искове, ищецът следва да установи, че е доказал наличие на облигационна връзка между него и ответника за процесния имот и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. В настоящия случай процесният водоснабден имот се намира в сграда - етажна собственост, като ответницата притежава ½ идеална част от правото на собственост върху имот с адрес гр. П., ул. „**** Предвид изложеното съдът приема наличието на облигационна връзка между ищцовото дружество и ответницата.
От заключението на
експертизата се установи, че ответното дружество за периода от 13.10.2014 г. до 31.05.2017 г.
е доставяло ВиК услуги до имота, които са на стойност 658,20 лева, а мораторната
лихва за периода 02.01.2015 г. до 03.07.2017 г. възлиза на 78,62 лева.
Съдът намира, че на основание чл. 30, ал. 3 ЗС ответницата следва да отговаря за изпълнението на задължението по заплащане на доставените Вик услуги съобразно обема на притежаваното право на собственост, който е ½ идеална част. Единствено за допълнение съдът ще отбележи, че ищцовата страна не представя доказателства, а и не се твърди, че ответницата има сключен граждански брак с другия собственик на имота, поради което не следва да се прилага разпоредбата на чл. 36, ал. 2 СК, регламентираща отговорност за заплащане на цялото задължение от всеки един съпруг. В този смисъл ответницата дължи половината от претендираните суми, както следва: 329,10 лева - стойността на доставени ВиК услуги и 39,31 лева - мораторна лихва.
В този смисъл исковите
претенции са основателни и следва да се уважат до сумата от 329,10 лева –
главница и 39,31 лева – лихва , като исковете от тези стойности до пълните им
предявени размери са неоснователни и трябва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед разпоредбата на
чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на получи заплатените разноски в исковото и
заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В заповедното
производство ищецът е направи разноски в общ размер на 75 лева (25 лева –
държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение), като същите следва
да бъдат съответни на уважената част от претенциите. Предвид изложеното ищецът
има право на разноски в заповедното производство в размер на 37,50 лева.
В исковото производство
процесуалният представител на ищеца претендира направените по делото разноски.
Същите са в общ размер на 540 лева (300 лева – адвокатски хонорар; 75 лева – държавна
такса; 160 лева – депозит за вещи лица и 5 лева – такса за съдебно
удостоверение). Съдът като взе предвид изложеното и стойността на уважената част от исковете, намира, че ищецът
има право на разноски в исковото производство в размер на 270 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.В.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11, представлявано от управителя Иван Витанов сумата 329,10 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „**** за периода от 13.10.2014 г. до 31.05.2017 г., както и сумата от 39,31 лева, представляваща мораторна лихва, считано от 02.01.2015 г. до 03.07.2017 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковите претенции за разликата от 329,10 лева до предявения размер от 658,20 лева - стойността на ползвани ВиК услуги за горепосочения имот за периода от 13.10.2014 г. до 31.05.2017 г, както и разликата от 39,31 лева до предявения размер от 78,62 лева - мораторна лихва, считано от 02.01.2015 г. до 03.07.2017 г.
ОСЪЖДА Р.В.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11, представлявано от управителя Иван Витанов сумата от 270 лева, представляваща разноски в исковото производство и сумата от 37,50 лева – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 05326 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: