№ 1869
гр. Варна, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. П.а
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. П.а Въззивно гражданско дело №
20213100501482 по описа за 2021 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по две въззивни жалби срещу
решение №261103/29.03.2021г., постановено по гр.д. №13438/2020г. по описа на ВРС,
ХLVІ-ти с-в, както следва:
1/ въззивна жалба на ОЛГ. П. В. в частта, с която е определен режим на лични
отношения между бащата Ж. Д. Р., ЕГН ********** с детето Р.Ж. Р.а, ЕГН **********.
Въззивникът намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че постановеният
разширен режим на лични отношения е в интерес на детето. Излага, че в делничните дни,
когато следва да се упражняват личните контакти между баща и дете, и бащата е на работа,
детето се отглежда в дома на родителите на бащата, където липсвали основни битови
условия, необходими за отглеждане на дете, като външна баня и тоалет и течаща топла вода
в помещенията, докато в жилището на майката детето разполагало с отлични битови
условия, достатъчно жилищно пространство и осигурено всичко необходимо за неговото
отглеждане. Сочи се, че са игнорирани събраните от разпита на свидетелите данни за грубо
отношение и унизяване на майката от бащата пред детето и пред членовете на семейния и
приятелския им кръг. Излага се, че така определеният режим на лични отношения няма да се
отрази благоприятно на детето, при което е установено забавено развитие в експресивната
реч. Твърди се наличие на нови обстоятелства - проява на агресивно поведение и отправени
заплахи на Ж.Р. към О. В. на 31.03.2021 г. и 07.04.2021 г., а именно: „мисли му ако дойда и
Р. я няма“, „ти тази кола няма да я караш, ще бъде запалена“, „ти виждала ли си инвалид да
кара кола“, „пипнеш ли Р. или я вземеш преди неделя, ще си имаме неприятности големи“.
Освен това се твърди, че детето е настройвано от баща си срещу неговата баба и дядо по
майчина линия. Сочи, че престоят при бащата не се отразява добре на детето, поради
обстоятелството, че пред детето бащата системно упражнява физическо насилие по
отношение на домашните любимци в неговото жилище. Навежда твърдения, че след
престой при бащата детето проявява склонност да лъже. В заключение излага, че в
желанието си да уязви майката Ж.Р. е извършил непристойни действия и по отношение на
1
тяхното дете като е изпратил снимка на гениталиите на детето на майката чрез „вайбър“.
Отправено е искане за изменение на първоинстанционното решение в частта относно
определения режим на лични отношения между детето Р.Ж. Р.а и бащата Ж. Д. Р., като бъде
постановен следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца от
10:00 ч. в събота до 16:00 ч. в неделя като детето бъде вземано и връщано от бащата от и до
дома на майката; бащата да има право да взема детето 10 дни през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск като го взема и връща от и до дома на майката, както и в деня
на собствения си рожден ден от 10:00 ч. до 16:00 ч.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Ж. Д. Р., с който
оспорва жалбата.
Подадена е и въззивна жалба от Ж. Д. Р. срещу решението в частта, с която е
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Р.Ж. Р.а на
майката О.В., определен е режим на лични отношения между бащата и детето, както и
размер на присъдената издръжка, като излага, че решението е неправилно не
законосъобразно. Счита, че майката не може да се грижи пълноценно за детето, тъй като е
алкохолно зависима, което я прави раздразнителна, избухлива и агресивна. Твърди се, че се
е случвало майката да управлява автомобила си по въздействието на алкохол. Сочи, че
определената издръжка в размер на 250 лв. е непосилна за плащане към момента, поради
което моли същата да бъде присъдена в минимален размер. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което упражняването на
родителските права да бъде предоставено на бащата, при когото да бъде определено и
местоживеенето на детето Р., на майката да бъде определен режим на лични отношения с
детето. В евентуалност, желае да бъде намален размера на присъдената издръжка до
минималния такъв.
В срок е постъпил отговор от ОЛГ. П. В., с който оспорва жалбата на Ж.Р.. Моли
същата да бъде отхвърлена.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е депозирала становище
по жалбата.
По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от
страните:
В исковата молба се излага от ищцата ОЛГ. П. В. против Ж. Д. Р., с която са
предявени искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК за предоставяне на родителските
права по отношение на детето Р.Ж. Р.а, за определяне режим на личен контакт на бащата с
детето Р.Ж. Р.а, както и за присъждане на издръжка с полза на детето в размер на 250 лева с
падеж пето число на месеца, считано от датата на исковата молба, ведно със законна лихва
върху всяка закъсняла вноска, и по искова молба, предявена от Ж. Д. Р. против ОЛГ. П. В. за
предоставяне на родителските права по отношение на детето Р.Ж. Р.а, за определяне режим
на личен контакт на майката с детето Р.Ж. Р.а, както и за присъждане на издръжка с полза на
детето в размер на 300 лева с падеж пето число на месеца, считано от датата на исковата
молба, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн. чл.127, ал.2 от СК.
В исковата молба ищцата ОЛГ. П. В. излага, че с ответника Ж.Р. са живели във
фактическо съжителство до септември 2020г., като от връзката им през 2016г. е родено
детето Р. Р.а. Родителите не са в състояние да постигнат спогодба относно местоживеенето
на детето, упражняването на родителските права и режима на лични отношения с родителя,
който няма да упражнява правата. Поддържа се, че от раждането на детето майката е тази,
която преимуществено полага грижи за детето и разполага с необходимия капацитет за
неговото възпитание и отглеждане. За грижите за детето ищцата може да разчита на
2
разширен родителски кръг. Детето е изключително привързано към майката.
Твърди, че ответникът е неуравновесен, повишава тон и не може да взема адекватни
решения за детето. В присъствието на Р. бащата оправял обиди към майката, излозвайки
думите „курва“, „боклук“ и „алкохоличка“. Отправял заплахи, че ще я съсипе. Не се
включвал в грижите за детето и за домакинството. Поддържа се, че след престой при бащата
детето е неспокойно и бива настройвано срещу майката.
По изложените съображения ищцата настоява да й се възложат родителските права, а
на ответника да се определи режим на личен контакт с детето с преспиване два пъти месечно
и 10 дни през лятото, когато майката не в платен годишен отпуск.
По отношение на възможносите на ответника да заплаща издръжка се навежда, че
той работи като ел. техник в ТД “Раф инженеринг“ ЕООД и получава месечно
възнаграждение в размер на 1000 лева. Самата издръжка на детето възлиза на 400 лева, като
250 лева следва да се осигуряват от бащата. Детето посещава детска градина № 42
„Българче“, за което ищцата заплаща месечна такса в размер на 40,80 лева.
В отговора на Ж. Д. Р. и в исковата молба, по която първоначално е образувано гр.д.
№13545/2020г. по описа на ВРС, се навежда следното: конфликтите в семейството са
причинени изключително от поведението на ищцата. Счита се, че тя не може да се грижи
пълноценно за детето, тъй като е алкохолно зависима. Това я прави избухлива и аресивна,
съответно я поставя в невъможност да полага адекватни грижи за детето. Детето става
свидетел на сцени, в които майката е пияна и агресивна. В такова състояние тя шофира и
вози детето със себе си.
От друга страна детето е привързано към бащата и между тях е налице силна
емоционална връзка. С бащата детето е спокойно и щастливо. Г-н Р. разполага с
необходимия родителски капацитет за цялостно и пълноценно общуване. До завеждане на
делото бащата е имал възможност да взема детето си през седмица с преспиване, като през
това време го е водел и вземал от детска градина. На 08.12.2020г. майката е отказала да даде
детето без ясни причини, не разрешавала и контакти по телефона.
По изложените съображения бащата настоява да му се възложат родителските права,
а на майката да се определи режим на личен контакт с детето с преспиване два пъти месечно
и 10 дни през лятото, когато бащата не в платен годишен отпуск.
Контролиращата страна ДСП Варна не е изразила становище по исковете, а е
депозирала социален доклад.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При решаване на въпроса кому да бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на родените ненавършили пълнолетие деца съдът преценява всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за
помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий,
въз основа на който се извършва преценката при кого от родителите да живее детето и кой
да упражнява родителските права. Под “интереси на децата”, както е разяснено в ППВС №
1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г.,/ следва да се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие,
създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и
3
изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Обстоятелствата, които са
от значение при решаването на този въпрос са от най-разнообразно естество – възпитателски
качества на родителите; грижи и отношение на родителите към децата, като под грижи за
децата се имат предвид личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора
и възпитателските похвати по изграждането личността на децата; желанието на родителите;
привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети
лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот.
Изброяването на обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 СК, намиращ приложение и при преценката
по чл.127 ал.2 СК, е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването в
ППВС № 1/1974 г. Изброените в Постановлението обстоятелства са минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на
§ 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
Наведените във въззивната жалба основания за неправилност на първоинстанционното
решение касаят погрешна преценка за възпитателските качества на майката и
предоставената от нея семейна среда.
Настоящият състав намира наведените възражения за неоснователни поради следното:
Твърденията на ответника Р., че майката е алкохолно зависима и не може да се грижи за
детето, тъй като перманентно злоупотребява с алкохол всяка вечер, съдът намира за
недоказани. От всички ангажирани гласни доказателства, кредитирани в тяхната
съвкупност, се установява, че О.В. употребява алкохол в минимални допустими количества
и то само по поводи. Това сочи свидетелката С. В., това сочи и свидетелката Румяна
Стефанова, както и свидетелят В.Т.в. Всички те сочат, че алкохол О.В. употребява в
нормални количества и то при събирания, като ако прекали понякога става конфликтна.
Свидетелят Кр.П., разпитан пред настоящата инстанция, също няма преки и непосредствени
впечатления от система злоупотреба с алкохол от страна на В.. Същият никога не е виждал
майката преди рождения ден на детето. Следователно и показанията, че същата, идвайки да
вземе детето от бащата, е била употребила алкохол, са инцидентни. Показанията на този
свидетел звучат и нелогично, тъй като същият от една страна описва симптоми на силно
алкохолно опиянение - от около метър и половина разстояние е усетил, че ищцата мирише
на алкохол, същата е залитала и завалвала думите, а от друга страна свидетелят не може да
даде обяснение защо въпреки че са разполагали с автомобил самият свидетел и бащата не е
предложил да закарат детето до дома на майката. Вместо да предприеме подобни действия,
бащата е звънял неколкократно на 112, за да уведоми полицията, както и заедно със
свидетеля са карали до дома на майката, за да видят дали се е прибрала. Нелогично звучат
показанията на свидетеля и особено като се има предвид, че майката две седмици преди това
е била предупредена, че тя ще вземе детето от рождения ден, следователно едва ли би си
позволила да употреби алкохол преди това. Показанията на свидетеля П. противоречат на
показанията на свидетелката С. В., която сочи, че майката е била заплашена от бащата, че
той няма въобще да върне детето на рождения му ден, всички роднини са се били събрали в
дома на бабата и дядото и са чакали бащата да доведе детето, но тъй като това не се е
случило, майката е звъняла в полицията, отишла е до Второ РУ. Нелогично би било
поведението й, ако е била в посочената от свидетеля П. степен на алкохолно опиянение,
същата да е отишла в полицията. Показанията на св. И.К. съдът не кредитира. Същите не
кореспондират на установените по делото и безспорни между страните обстоятелства.
Налице е противоречие между периода, през който страните са живели във Владиславово и
момента на фактическата раздяла и твърдения от свидетелката. Така същата излага, че
септември 2019г. О.В. е напуснала жилището, а фактически страните от този момент са се
нанесли в него. Описаните викове, караници, обиди, крещене, което се е чувало от
жилището на страните, свидетелката датира да е било до септември 2019г.- когато обаче е
безспорно, че страните не са живели там. Изолирани от останалите доказателства остават
твърденията на свидетелката, че О.В. е купувала алкохол, пиела е пред магазина, после е
4
карала колата и застрашавала живота на децата, играещи пред блока. Свидетелката създава
впечатление за липса на обективност и безпристрастност, тъй като не пресъздава пряко и
непосредствено възприети от нея факти, а внася свои разсъждения, предположения, дава
квалификации. Напр. описва как бащата извежда детето на разходка, а майката остава в
къщи да пие, а като се приберат започват крясъци и скандали. После свидетелката обяснява,
че никога не е влизала в дома на семейството. Други доказателства, установяващи системна
злоупотреба на майката с алкохол, не са ангажирани. Предвид горното и съдът намира, че
твърденият факт остана недоказан. Дори и да бъде прието за установено, че майката
употребява алкохол, то не се установява, това нейно поведение да е демонстрирано пред
детето, нито пък да представлява заплаха за здравето и живота на същото.
Събраните доказателства- свидетелските показания, включително и изготвеният социален
доклад, безспорно установяват, че и двамата родители разполагат с родителски капацитет. И
двамата се грижат за детето си по най -добрия начин, притежават възпитателски качества
такива, че да съдействат за изграждането личността на детето. И двамата родители освен че
полагат лични усилия във връзка с отглеждането на детето, са осигурили и достатъчно
социално обкръжение- помощ от трети лица, които да подпомагат процеса на възпитание и
надзор върху детето. И двамата родители разполагат с добри жилищно-битови и материални
условия на живот. Емоционалната връзка между детето с двамата му родители съществува.
Въпреки недобрите си лични отношения родителите до завеждане на исковото производство
са постигали съгласие по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на детето. Не
е постигнато обаче съгласие, водещо до сключване на споразумение за съвместно
упражняване на родителските права, такова, каквото на практика е било осъществено преди
завеждане на делото. Предвид това и решение за титулярството на упражняване
родителските права следва да бъде взето от съда. Съставът, като взе предвид изложените по-
горе обстоятелства, намира, че ниската възраст на детето, както и фактът, че същото е от
женски пол, обуславя период от време, през което в израстването си детето ще има
преобладаваща ежедневна нужда от контакт със своята майка. Затова и упражняването на
родителските права следва да бъде предоставено на майката О.В.. При определяне режима
на лични отношения между бащата Ж.Р. и детето Р. следва да бъде съобразен добрият
родителски капацитет на бащата, полаганите до момента грижи, както и силната
емоционална връзка, която съществува между двамата. Затова и следва да бъде определен
достатъчно разширен режим, близък до този, който страните неформално са били
определили преди завеждане на иска. Възраженията против разширен режим на лични
отношения, наведени във въззивната жалба, съдът намира за неоснователни. Установи се
както от изготвения социален доклад, така и от свидетелските показания, че бащата
разполага с добри битови условия за отглеждане на детето. Същият живее в семейното
жилище на страните преди раздялата, предвид което и забележки в посочения смисъл съдът
намира за несъстоятелни. Възражението, че бащата ще отглежда детето в дома на
родителите си, останаха недоказани. На първо място, детето посещава детска градина, така
че когато бащата е на работа, то и детето не е се отглежда от трети лица и на друго място. А
и дори да се наложи да бъде оставено при бабата и дядото по бащина линия, то това ще е за
кратък период от време, което не би застрашило нито здравето, нито живота на детето.
Твърдението, че бащата не може да задоволява специалните образователни потребности на
детето, също е неоснователно. Видно от изготвения социален доклад, бащата е бил този,
който е предприел действия за констатиране проблемите при детето, както и е участвал за
осигуряване посещенията на детето при логопед. След влошаване на отношенията между
родителите по повод бракоразводния процес се е стигнало до неразбирателство и кой център
ще посещава детето, как ще се заплаща. И не само по този въпрос се наблюдава
неразбирателство в отношенията между родителите- преди предявяване на иска същите са
били установили изключително разширен режим на лични отношения /граничещ с режим на
споделено родителство/, добри отношения помежду им, като не са позволявали
5
пререканията им да станат достояние на детето, съумявали са да съхранят авторитета на
другия родител. Към настоящия момент се установява, че отношенията между родителите са
изключително влошени, резултат на което са издадените заповеди за защита от домашно
насилие, подадени жалби в полицията или в прокуратурата. Бащата е започнал да проявява
грубо и непочтително отношение както към майката на детето, така и към неговите баба и
дядо по майчина линия. Горното поведение съдът намира за укоримо, което налага и
преосмислянето му от страна на Ж.Р.. Подобно поведение не е в интерес на детето, води до
конфликт на лоялност и е предпоставка за настъпване на родителско отчуждение у детето.
Затова и при некоригиране на демонстрираното от Р. поведение, горното би било
предпоставка за изменение на режима на лични отношения чрез ограничаването му.
Понастоящем обаче съставът приема, че бащата следва да взема и вижда детето всяка първа /
в която е първото число на съответния месец/, трета и пета /ако има такава/ седмица,
считано от петък 17ч. до 18ч. в неделя с преспиване. Бащата следва да взема детето от
детската градина, ако детето я посещава, или от дома на майката, където и следва да го
връща. През лятната ваканция бащата следва да взема детето два пъти по петнадесет дни,
когато майката не ползва платен годишен отпуск. Всяка четна година през Коледните
празници, а всяка нечетна година през и Великденските празници и Новогодишните
празници бащата ще може да взема детето на съответно първия празничен ден и да го връща
в дома на майката на последния ден от празниците. Бащата ще осъществява и режим на
лични отношения с детето всяка четна година в почивните и празничните дни, свързани с
Гергьовски празници и ден на Съединението с преспиване между дните (когато тези дни не
съвпадат с дните петък, събота и неделя), всяка нечетна година в почивните и празничните
дни, свързани с Трети март, Първи май, 24-ри май, деня на независимостта, с преспиване
между дните когато тези дни не съвпадат с дните петък, събота и неделя).
Както и всяка четна година през пролетната ваканция в дните съгласно заповедта на
Министъра на образованието. Бащата ще може да взема детето на рождения си ден -12
януари всяка година, както и на рождения ден на детето – всяка четна година, като
организира празника му, на който следва да присъства и майката, а на всяка нечетна година
бащата има право да присъства на празника на детето, който ще бъде организиран от
майката.
По отношение на жалбата на Ж.Р. срещу решението в частта за издръжката:
Възраженията касаят определения размер на издръжката над минималната такава.
Съдът намира посочените възражения за неоснователни. Вярно е, че от представените
доказателства- справка от НАП, се установява, че начисления месечен доход на Ж.Р. е 625
лв., което е минималната работна заплата за 2020г. Въззиваемият Р. обаче е в трудоспособна
възраст, няма установени здравословни проблеми, които да му пречат да реализира поне
заплата, близка до средната за страната. Същият няма задължения за издръжка към други
лица от кръга на изброените в чл. 141 ал.1 СК, разполага със собствено жилище, поради
което и съставът приема, че е във възможностите му да изплаща издръжка в размер на 250
лв. месечно.
При определяне размера на дължимата издръжка, съдът е съобразил, че детето Р. е на
4 години, като има присъщите за възрастта нужди от средства за храна, облекло, обувки,
играчки, помагала, средства за развлечения, както и установени нужди от посещение на
логопед и провеждане на рехабилитация. Нужната обща издръжка за детето следва да бъде
определена на 350 лв., като поради преките и непосредствени грижи, които майката полага,
бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката в размер на 250 лв. месечно.
Издръжката е дължима, считано от подаване на исковата молба с падеж пето число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
6
Решението на ВРС следва да бъде изменено в частта, с която е определен режим на
лични отношения и потвърдено в останалата му част.
Разноските остават в тежест на страните така, както са направени, предвид факта, че
и двете жалби са неоснователни.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение №261103/29.03.2021г., постановено по гр.д. №13438/2020г. по
описа на ВРС, ХLVІ-ти с-в, в частта, с която е определен режим на лични отношения между
бащата Ж. Д. Р., ЕГН ********** и детето Р.Ж. Р.а, ЕГН **********, КАТО ГО
ОПРЕДЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
1. Всяка първа / в която е първото число на съответния месец/, трета и пета /ако има
такава/ седмица, бащата Ж.Р. може да взема детето Р. от детската градина, съответно
училище, или от дома на майката в 17,00 ч., респективно след кР. на часовете, като го
връща в дома на майката в неделя в 18,00ч.
2. Два пъти по петнадесет дни през лятото ( в периода от 01.07-15.09), когато майката не
е в платен годишен отпуск, като бащата следва да уведоми майката за дните, в които
ще вземе детето през лятото в срок до 31.05 всяка година;
3. Всяка четна година през Коледните празници, а всяка нечетна година през
Великденските празници и Новогодишните празници бащата ще може да взема детето
на съответно първия празничен ден и да го връща в дома на майката на последния ден
от празниците.
4. Всяка четна година в почивните и празничните дни, свързани с Гергьовденските
празници и деня на Съединението с преспиване между дните (когато тези дни не
съвпадат с дните петък, събота и неделя), всяка нечетна година в почивните и
празничните дни, свързани с Трети март, Първи май, 24-ри май, деня на
Независимостта, с преспиване между дните когато тези дни не съвпадат с дните петък,
събота и неделя);
5. Всяка четна година през пролетната ваканция в дните съгласно заповедта на
Министъра на образованието;
6. На рождения ден на бащата-12 януари;
7. На рождения ден на детето – всяка четна година, като бащата организира празника му,
на който следва да присъства и майката, а на всяка нечетна година бащата има право
да присъства на празника на детето, който ще бъде организиран от майката.
8. На рождения ден на майката- 09.02, детето следва да е при майката, независимо от
режима на бащата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261103/29.03.2021г., постановено по гр.д.
№13438/2020г. по описа на ВРС, ХLVІ-ти с-в, в останалата му част.
Решението в частта, касаеща предоставяне упражняването на родителските права и
определения режим на лични отношения, подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8