№ 4335
гр. С...1.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110136360 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл..24 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК
за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение
срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д. №
26025/2016 г., СРС, 24 с-в и се води изп. д. №..75/2023 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. №
в Регистъра на Камарата на ЧСИ, а именно: за сумата о..200 лв. – главница, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението (14.05.2016 г.) до изплащане на
вземането, сумата от 2457,66 лева – просрочена лихва за периода о..6.12.2010 г. до
27.12.2015 г., сумата от 92,16 лв. –неустойка за периода от 28.12.2015 г. д..3.05.2016 г.,
както и 77,22 лв. – разноски.
Ищецът твърди, че бил издаден изпълнителен лист по ч.г.д. №26025/2016 г., СРС,
24 с-в, въз основа на който било образувано изпълнително дело изп. д. №..75/2023 г. по
описа на ЧСИ Й. М., рег. № в Регистъра на Камарата на ЧСИ. Сочи, че процесното
изпълнително дело било образувано повече от 7 години след издаване на
изпълнителния лист по ч.г.д. №26025/2016 г., СРС, 24 с-в, първото по изпълнението
било предприето едва н..7.05.2023 г., когато бил поискан запор на банковите сметки на
ищцата. Твърди, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по
давност и че ответника няма право да ги събира принудително. Моли да бъдат уважени
предявените искове. Претендират се разноските по делото.
Ответникът „Е. М.” ЕООД подава отговор на искова молба в срока по чл..31 ГПК,
1
като в него твърди, че е неоснователно твърдението за изтекла погасителна давност,
тъй като не е съобразена правилно фактическата обстановка. Сочи, че по
изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия.Твърди в тази връзка, че
първоначалния кредитор А. Б. е образувал изпълнително дело № 264/2016 г. по описа
на ЧСИ Й. М., рег. № в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски
градски съд и че е налице процесуална активност на първоначалния и на настоящия
кредитор на вземанията, чиято недължимост се твърди. Моли за отхвърляне на
предявените искове.Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл..46, ал.., т. 3 и т. 4 ГПК
са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника
становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното
право: 1) срещу ищеца н..2.07.2016 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на „А. Б.
Б” АД по ч.гр.д. № 26025/2016 г. по описа на СРС, 24 състав на основание чл. 418 ГПК
за следните суми: сумата о..200 лв. – главница, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението (14.05.2016 г.) до изплащане на вземането, сумата от 2457,66
лева – просрочена лихва за периода о..6.12.2010 г. до 27.12.2015 г., сумата от 92,16 лв.
–неустойка за периода от 28.12.2015 г. д..3.05.2016 г., както и 77,22 лв. – разноски. 2)
Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. №..75/2023 г. по описа на
ЧСИ Й. М., рег. № в Регистъра на Камарата на ЧСИ; 3) Вземанията предмет на
процесния изпълнителен лист са цедирани от първоначалния взискател „А. Б. Б” АД на
ответника „Е. М.“ ЕООД.
По делото е приобщено копие на Изпълнително дело № 264/2016 г. по описа на
ЧСИ Й. М., рег. № в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски
градски съд, от което се установява, че н..7.08.2016 е подадена молба от „А. Б. Б“ АД за
образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от издаден
изпълнителен лист в полза на „А. Б. Б” АД по ч.гр.д. № 26025/2016 г. по описа на СРС,
24 състав на основание чл. 418 ГПК. С молбата е поискан запор на трудовото
възнаграждение на длъжника, запор на банковите му сметки, на МПС, възбрани върху
недвижими имоти. С молба от 01.02.2017 г. взискателят е поискал налагане на
възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника. С молба от 06.07.2017 г.
взискателят е поискал налагане на запори върху банкови сметки на длъжника. С
разпореждане от 06.06.2017 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника.
На 04.05.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от „А.а“ ООД. С разпореждане от 21.02.2019 г. на осн. чл. 429 ГПК е
конституиран като взискател по делото ответникът „Е. М.“ ЕООД. На 09.11.2020 г. е
2
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „С.М.Т.“
ЕООД
С постановление о..2.05.2023 г. ЧСИ М. е прекратила изпълнителното
производство на осн. чл. 433, ал.., т. 8 ГПК.
По делото е приобщено и копие на изп. д. №..75/2023 г. по описа на ЧСИ Й. М.,
рег. № в Регистъра на Камарата на ЧСИ, от което се установява, че н..7.05.2023 г. е
подадена молба от ответника „Е. М.“ ЕООД за образуване на изпълнително дело въз
основа на същия изпълнителен лист и е поискано извършване на справки и налагане на
запор върху открити банкови сметки. ПДИ е връчена на длъжника на 01.06.2023 г.
Н..8.05.2023 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в „ПИБ“ АД,
„А. Б.“ АД, „Ю.к Б“ АД и др. С молба от 01.06.2023 г. длъжника Д. Т. е поискала
изплащане на задължението.
Други изпълнителни действия не са предприемани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване
незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за
вземанията на ответника поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които
е образувано изпълнителното производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът
да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за
допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на
принудително изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното
изпълнително производство. Последното в случая предполага ответникът да установи
наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 38645/30.10.2023 г. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че 1) срещу ищеца н..2.07.2016 г. бил издаден
изпълнителен лист в полза на „А. Б. Б” АД по ч.гр.д. № 26025/2016 г. по описа на СРС,
24 състав на основание чл. 418 ГПК за следните суми: сумата о..200 лв. – главница,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението (14.05.2016 г.) до
изплащане на вземането, сумата от 2457,66 лева – просрочена лихва за периода
о..6.12.2010 г. до 27.12.2015 г., сумата от 92,16 лв. –неустойка за периода от 28.12.2015
г. д..3.05.2016 г., както и 77,22 лв. – разноски. 2) Въз основа на изпълнителния лист
било образувано изп. д. №..75/2023 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № в Регистъра на
Камарата на ЧСИ; 3) Вземанията предмет на процесния изпълнителен лист са
цедирани от първоначалния взискател „А. Б. Б” АД на ответника „Е. М.“ ЕООД.
3
Безспорно по делото се установи и, че въз основа на процесния изпълнителен лист е
образувано по молба на ответника изп. д. №..75/2023 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. №
в Регистъра на Камарата на ЧСИ. Предвид това и с оглед релевираното с исковата
молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално
допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да
направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Съгласно чл. 433, ал.., т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е
уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице
материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес,
включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за
защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна
давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство,
е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е
приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че
ищецът има правен интерес от предявените искове.
По отношение на процесната главница е приложима общата 5-годишна давност,
тъй като не се касае за периодично вземане, а е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв
за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл
– Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение №
261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 65/06.07.2018 г.
по т. д. ..556/2017 г. на ВКС, I ТО/. За лихвите приложима е кратката 3-годишна
давност съгласно чл..11, б. „в“ ЗЗД.
Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т..0 от ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение, като даденото с т..0 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение ..70/17.09.2018 г.,
постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита,
че с образуването на изп. ..279/2013 г. по описа на ЧСИ Н.М. давността за вземанията
по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл..16, б. „в“ ЗЗД, като по
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на
основание чл..15, ал.., б. „ж“ ЗЗД. Спирането на давността по изпълнителното
производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т..0 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г. Следователно от датата
4
26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла
погасителна давност.
След горепосочената дата се прилага т..0 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал.., т. 8 ГПК (чл. 330, ал.., б.
„д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В
мотивите към същата е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл..8, ал.. ЗЧСИ):
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно
решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ, както и в хипотезата на възлагане по чл..8 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение.
Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността
му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на
действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и
предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия
или за прилагане на нови изпълнителни способи.
В случая след 26.06.2015 г. давността за вземанията е прекъсвана, както бе
5
посочено по-горе. Видно е, че молбата за образуване на първоначалното изпълнително
дело е поискан запор на трудовото възнаграждение на длъжника, запор на банковите
му сметки, на МПС, възбрани върху недвижими имоти. С молба от 01.02.2017 г.
взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижим имот собственост на
длъжника. С молба от 06.07.2017 г. взискателят е поискал налагане на запори върху
банкови сметки на длъжника. С разпореждане от 06.06.2017 г. са наложени запори
върху банкови сметки на длъжника. На 04.05.2018 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „А.А“ ООД. С разпореждане от
21.02.2019 г. на осн. чл. 429 ГПК е конституиран като взискател по делото ответникът
„Е. М.“ ЕООД. На 09.11.2020 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано от „С.М.Т.“ ЕООД. По новообразуваното ИД също е поискано
предприемане на действия по изпълнението.
По отношение на запорите следва да се посочи, че обстоятелството дали те са
постигнали целения резултат е без значение за прекъсването на давността. В тази
връзка съдът съобрази, че съгласно т. 5 от ТР № 3/10.10.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г.
на ВКС, ОСГТК: „Изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при
която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал.. ГПК отговор, че
длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на
запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за
сметка на взискателя“, а в мотивите е прието следното: „Запорът се счита наложен
само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл.
450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие,
като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното
не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това дали
той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за
удовлетворяване на взискателя или не. От значение за определяне на вида на
действието е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали
са настъпили свързаните с това изявление правни последици“.
Относно исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия
следва да се посочи, че давност не тече, ако кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не предприема
изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора, в това число и
когато при нередовност не приложи правилата на чл..29 ГПК /в този смисъл – Решение
..27/12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III ГО/.
В случая част от поисканите от взискателя изпълнителни действия не са
фактически извършени, но не се установява причините за това да са свързани с волята
на кредитора. Ето защо съдът приема, че всички гореописани молби за изпълнителни
6
действия имат прекъсващ давността ефект.
Що се отнася до извършените по време на висящото вече исково производство
изпълнителни действия, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 3 4 ГПК съдът следва да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право. В случая давността не е спряла да тече на
основание чл..15, б. „ж“ ЗЗД с предявяването на исковете по чл. 439 ГПК от ищеца,
тъй като настоящото производство не е съдебен процес относно вземанията, а за това
дали същите могат да бъдат удовлетворени с помощта на принудителната сила на
държавата поради погасяването им по давност. Нормата на чл..15, б. „ж“ ЗЗД намира
приложение само в случаите, когато носителят на субективното право потърси съдебна
защита за нарушено субективно право, като същата цели да обезпечи прекъсването на
давността, ако искът е основателен. С исковете по чл. 439 ГПК ищецът не отрича
вземанията на ответника, доколкото същите са съдебно установени, а само
възможността те да бъдат удовлетворени принудително. Доколкото по време на
исковия процес изпълнението е спряно, то ответникът не е разполагал с възможността
да извършва изпълнителни действия по изпълнителния лист, които да прекъснат
давността.
На следващо място, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание о..3
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока о..3 март 2020 г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно ..3 от
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила о..4.05.2020 г.) сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание о..3
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Следователно за
времето о..3.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била
спряна по силата на закона.
В конкретния случай, от доказателствата по приобщените изпълнителни дела и с
оглед приетото по-горе се установява, че последното валидно изпълнително действие е
от 07.07.2022 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника и е
изпратено запорно съобщение до „УниКредит Булбанк" АД.
Настоящата съдебна инстанция възприема практиката обективирана в решение
№ 37 от 24.02.2021 г., постановено по гр. дело ..747 по описа на ВКС, съгласно която
новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без
7
правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и
същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това
обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността
изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията
не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана
дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени
канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. С молбата за образуване
на И..75/2023 г. взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи
спрямо длъжника - запор върху банкови сметки. Последното валидно изпълнително
действие по ИД 264/2016 г. е от 09.11.2020 г., когато е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „С.М.Т.“ ЕООД. С оглед изложеното,
съдът приема, че между отделните изпълнителни действия, които прекъсват
давността, предприети в рамките на двете образувани ИД не са изтекли 5 години.
Давността тече от последното валидно изпълнително действие – което се прие, че
е от Н..8.05.2023 г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника в „ПИБ“
АД, „А. Б.“ АД, „Ю.к Б“ АД и др. След тази дата е започнала да тече погасителна
давност, която с оглед приетото по-горе е общата по чл.110 ЗЗД, поради което за
периода до 29.06.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба) не е изтекла
необходимата петгодишна давност. По изложените съображения съдът намира
предявените искове за изцяло неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът. Същият не е представил доказателства за сторени такива и присъждане не
се следва.
8
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Я. Т. , ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С.,
ул. „В.., оф. против „Е. М.“ ЕООД, ЕИК: .. със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ж.к. „М.д.“, ул. „Р.П.К.“ .. искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за
следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 26025/2016 г., СРС, 24
с-в и се води изп. д. №..75/2023 г. по описа на ЧСИ Й. М., рег. № в Регистъра на
Камарата на ЧСИ, а именно: за сумата от 1200 лв. – главница, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението (14.05.2016 г.) до изплащане на вземането, сумата
от 2457,66 лева – просрочена лихва за периода о..6.12.2010 г. до 27.12.2015 г., сумата
от 92,16 лв. –неустойка за периода от 28.12.2015 г. д..3.05.2016 г., както и 77,22 лв. –
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9