РЕШЕНИЕ
№ 13367
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110116810 по описа за 2025 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124
ГПК.
Ищцата Д. М. П. е предявила иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаването за установено по отношение на ответника „Софийска вода“ АД, че
не му дължи сумата от 295,34 лева, представляваща стойност на ВиК услуги за
периода от 13.07.2015 г. до 14.03.2018 г., начислени по партида с клиентски №
разкрита на името на ищеца, с адрес на потребление: гр. София, ул. „
Ищцата Д. М. П. твърди, че процесната сума е начислена от ответника
„Софийска вода“ АД като стойност на потребени ВиК услуги в имот, находящ се в
гр. София, ул. „ по партида, водена на името на ищцата. Счита, че не дължи
заплащането й поради липса на облигационно отношение с ответника, както и
поради погасяването на сумата поради изтекъл давностен срок. Сочи, че
вземанията се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок по смисъла на
чл. 111 ЗЗД, доколкото представялват задължения за периодични плащания.
Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за основателност
на предявения иск. Изрично сочи, че признава предявения иск за недължимост на
сумата. Сочи, че ответникът не е предприемал никакви действия за съдебно
събиране на процесната суми, нито оспорва предявения иск, поради което счита, че
е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските следва да останат в тежест на
ищцовата страна. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Със становище от 24.06.2025 г. ищцата е направила искане за постановяване
на решение с оглед направеното от ответника признание на иска.
1
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК – при признание на
иска, следва ответникът да признае иска, признатото право да не противоречи на
закона или на добрите нрави, както и да е признато право, с което страната да може
да се разпорежда. В случая всички предпоставки са налице, поради което искането
следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество,
като съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ищеца. С отговора на исковата молба ответникът е направил
искане за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78,
ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не
е дал повод за завеждане на иска /т. е. да липсва извънсъдебно или в хода на делото
оспорване на предявеното от ищеца право/ и 2/ да признае иска. Посочените две
предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице кумулативно, за да е
осъществен фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът заявява, че изрично
признава недължимостта на процесната сума на заявените от ищеца основания,
които в случая са липса на качеството на потребител за процесния период и
процесния имот, както и поради изтекъл давностен срок. Ответникът по предявен
установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този
правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение
той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за
друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора няма значение в
отношенията между страните. Без правно значение е дали кредиторът е отписал
едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран
от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
плащане. Дори да е изпратена извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори
със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, каквито данни в настоящия случая
не са налице, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и
не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за
отговор на исковата молба. В случая не се установи кредиторът да е разполагал с
изпълнителен титул или възможност за друга извънпроцесуална принуда, поради
което се налага извод, че не е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е
константната практика на съдилищата – така напр. Определение № 474/07.11.2019
г. по ч. гр. дело № 3063/2019 г. по описа на IV г.о. на ВКС, Определение
№11920/16.5.2019 г. по ч.гр.д.№5959/2019 г. по описа Софийския градски съд, г.о.,
II-А въззивен състав, Определение №20884/23.01.2019 г. по гр.д.№19244/2018 г. по
описа на Софийския районен съд, I ГО, 169 състав, Определение № 298/30.05.2009
г. по ч. гр. дело № 297/2009 г. по описа на I г.о. на ВКС и др.
Поради изложеното, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не следва да бъде
осъждан за разноски в настоящото производство.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника също не следва да бъдат
присъждани разноски.
2
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Д. М. П., ЕГН ********** не дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********
сумата от 295,34 лева, представляваща стойност на ВиК услуги за периода от
13.07.2015 г. до 14.03.2018 г., начислени по партида с клиентски № , разкрита на
името на ищцата, която не е потребител с адрес на потребление: гр. София, ул. „
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3