№ 112
гр. К., 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20225100500052 по описа за 2022 година
С решение № 9 от 14.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1227/2021 г.,
Районен съд – К. е признал за установено по отношение на Териториално
поделение на НОИ – К., че Ф. И.А.. от гр. К. е положила трудов стаж в
периода от 01.01.1971 г. до 23.12.1974 г. включително в ТКЗС „З.л.“ с. Ф., на
длъжност „тютюноработничка“, при пълно работно време, което време да
бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.,
като е отхвърлил иска в останалата му част, за признаване за установено, че
Ф. И.А.. е положила трудов стаж в периода от 01.01.1970 г. до 31.12.1970 г. в
ТКЗС „З.л.“ с. Ф., което време да бъде зачетено за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът –
Териториално поделение на НОИ – К., който го обжалва в частта, с която се
признава за установено по отношение на ТП на НОИ – К., че Ф. И.А.. е
положила трудов стаж в периода от 01.01.1971 г. до 23.12.1974 г.
включително в ТКЗС „З.л.“ с. Ф., на длъжност тютюноработничка, при пълно
работно време, като неправилно – постановено в нарушение на материалния
закон и не съобразено с представените по делото доказателства. В жалбата се
излагат съображения, че ищцата Ф. И.А.. не е притежавала имената Ф.И. Х.,
1
както и че не се установява същата да е била земеделски стопанин –
кооператор и да е полагала трудов стаж в процесния период от 01.01.1971 г.
до 23.12.1974 г. в ТКЗС „З.л.“ с. Ф.. Поддържа, че неправилно е зачетен
трудов стаж на Ф. И.А.. в нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
ЗУТОССР, съгласно която свидетелски показания не се допускат, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия стаж и които са издадени от работодателя, при който е придобит
стажът, и по време на полагане на стажа. Представената трудова книжка № 95
била издадена на 25.03.1992 г. – повече от 17 години след приключване на
периода, който е признат за трудов стаж от съда. В тази връзка счита, че в
нарушение на тази норма съдът е допуснал до разпит свидетелката Ф.А. Х..
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на районния съд в обжалваната му част като неправилно и да
отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата Ф. И.А.., чрез представител по пълномощие, с който се
излагат съображения за нейната неоснователност и за правилност на
съдебното решение в атакуваната му част. Моли съда да потвърди решението
на районния съд. Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез
представителя си по пълномощие, излага съображения за правилност на
съдебното решение.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по повод подадената жалба, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването,
поради което е допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Пред първоинстанционния съд е бил предявен от Ф. И.А.. срещу
Териториално поделение на НОИ – К. иск, с правно основание чл. 3, ал. 1, т. 3
от ЗУТОССР, за установяване на време, което се зачита за трудов стаж и
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., в ТКЗС „З.л.“ с. Ф.,
в периода от 01.01.1970 г. до 23.12.1974 г.
Не е спорно по делото, че ТКЗС „З.л.“ с. Ф. е прекратило дейността си и
ведомостите му са предадени в архивното стопанство на ТП на НОИ – К.. По
делото е представено удостоверение, издадено на основание чл. 30, ал. 1, т. 5
2
от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости
за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без
правоприемник във връзка с чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, че в осигурителния
архив на НОИ липсват писмени данни за положен от ищцата Ф. И.А..
трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1970 г. до 31.12.1974 г. при
работодател ТКС „З.л.“ с. Ф..
Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на
трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са
представени писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/
осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа.
А алинея втора на същия член сочи, че в зависимост от характера на
упражняваната трудова дейност писмени доказателства, които установяват
вероятността трудовия/осигурителен стаж, могат да бъдат: трудов договор,
уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през
посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е
бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за
определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за
придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни
книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо
възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други
подобни документи.
Във връзка с горепосочените разпоредби, ищцата представя по делото
заверено копие от трудова книжка № 95 на името на лицето Ф.И. Х., издадена
на 25.03.1992 г. от ТКЗС „З.л.“ с. Ф., в която е удостоверен трудов стаж като
работничка в ТКЗС „З.л.“ с. Ф. за времето от 01.01.1970 г. до 23.12.1974 г. и
за времето от 01.08.1986 г. до 31.08.1989 г. Представено е и удостоверение
образец УП-30 № 33/14.02.1992 г., издадено от ТКЗС „З.л.“ с. Ф., с което се
удостоверява, че лицето Ф.И. Х. има трудов стаж като тютюноработничка за
времето от 01.01.1970 г. до 23.12.1974 г. и за времето от 01.08.1986 г. до
31.08.1989 г.
Предвид така представените по делото доказателства и релевираните в
отговора на исковата молба и въззивната жалба доводи, спорен по делото е
въпроса притежава ли ищцата Ф. И.А.. имената Ф.И. Х., вписани в
3
цитираните по-горе – трудова книжка № 95/25.03.1992 г. и удостоверение
образец УП-30 № 33/14.02.1992 г.
От представеното по делото удостоверение за идентичност на лице с
различни имена с изх. № 971/10.12.2020 г., издадено от община К., се
установява, че имената на ищцата Ф. И.А.. и имената: Ф.И.А., В.Г.А., Ф.И. Ю.
и Ф.И. Ю., са имена на едно и също лице, като в посоченото удостоверение за
идентичност на имена не фигурира името Ф.И. Х..
По делото е представено и удостоверение за идентичност на лице с
различни имена с изх. № 94-00-2962/10.12.2020 г., издадено от община К.,
видно от което имената на ищцата Ф. И.А.. и имената: Ф.И. Ю. – 20.07.1976
г., Ф.И. Р. – 25.06.1981 г., В.Г.А. – 1984 г., Ф.И.А. – 22.07.2003 г., Ф.И. Ю. –
31.07.2003 г. и Ф. И.А.. – 31.07.2003 г., са имена на едно и също лице, като в
посоченото удостоверение за идентичност на имена отново не фигурира
името Ф.И. Х..
От представеното по делото копие от заверен препис на решение от
31.07.2003 г., постановено по гр. д. № 241/2003 г. по описа на Районен съд –
М., на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, се
установява, че със същото е допусната промяна на имената на ищцата от
Ф.И.А. на Ф. И.А.., като решението е влязло в законна сила на 31.07.2003 г.
От мотивите на решението е видно, че промяната на бащиното име на ищцата
от И. на И. е била обусловена от промяната на собственото име на баща й от
И. на И..
От цитираното решение от 31.07.2003 г., постановено по гр. д. №
241/2003 г. по описа на Районен съд – М., се установява по един безспорен,
несъмнен начин, че до 31.07.2003 г.( в това число към 25.03. 1992 г. – датата
на трудова книжка № 95, и към 14.02.1992 г. – датата на удостоверение
образец УП-30 № 33), когато бащиното име на ищцата по настоящото дело е
променено от И. на И., ищцата Ф.А. е била с бащиното име И..
С други думи, установява се, че ищцата Ф. И.А.. не е притежавала
имената Ф.И. Х., вписани в цитираните по-горе трудова книжка и
удостоверение образец УП-30. В тази насока е както влязлото в сила решение
на Районен съд – М., постановено по гр. д. № 241/2003 г., така и обсъдените
по-горе – удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. №
94-00-2962/10.12.2020 г., издадено от община К., и удостоверение за
4
идентичност на лице с различни имена с изх. № 971/10.12.2020 г., издадено от
община К., в които като имена на ищцата не фигурира името Ф.И. Х..
Посочените дотук писмени доказателства опровергават декларираното от
ищцата обстоятелство, че притежава имената Ф.И. Х., както и опровергават
материалната доказателствена сила на удостовереното, в представено по
делото друго удостоверение за идентичност на лице с различни имена (изх. №
1307/24.11.2021 г.), обстоятелство, че името Ф. И.А.. и името Ф.И. Х., са
имена на едно и също лице. Същото се отнася и до представеното по делото
удостоверение с посочена дата – 28.09.1981 г., и издател – Общински народен
съвет-СС-П., К.йски окръг, удостоверяващо, че с решение на Окръжен съд –
К. № 153 и дело № 167 е прекратен гражданския брак между Ф.И. Х., с ЕГН
********** и М.Р.. Както се посочи вече, по делото се установи по един
безспорен начин, че до 31.07.2003 г., когато е постановено и влиза в сила
решението по гр. д. № 241/2003 г. на Районен съд – М., бащиното име на
ищцата Ф.А. е било И., като е променено на И. с цитираното решение.
Впрочем, при извършена служебно проверка по книгите на Окръжен съд – К.
се установи, че с решение № 153 от 25.06.1981 г. по гр. д. № 167/1981 г. е
прекратен гражданския брак между Ф.И. Р. и М.М.Р..
Следва да се посочи също, че в подкрепа на извода, че името Ф.И. Х.,
вписано в трудовата книжка и удостоверение образец УП-30, не е име на
ищцата по настоящото дело, е и обстоятелството, че към началната дата на
удостоверения в посочените документи трудов стаж-01.01.1970 г., ищцата не
е била навършила 16 години.
При това положение, доколкото се установява, че ищцата Ф. И.А.. не е
притежавала имената Ф.И. Х., вписани в трудова книжка № 95/25.03.1992 г. и
удостоверение образец УП-30 № 33/14.02.1992 г., и по делото не са
представени други писмени доказателства относно твърдения трудов стаж на
ищцата при работодателя ТКЗС „З.л.“ с. Ф. през процесния период 01.01.1971
г. – 23.12.1974 г., основателно е възражението на въззивника, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че в случая свидетелските показания са
допустими. С разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал.2 от ЗУТОССР законодателят е
предвидил изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за
установяване на трудов/осигурителен стаж само при наличие на писмени
доказателства, които установяват вероятността на стажа, като освен примерно
изброените в ал. 2 писмени доказателства, такива могат да бъдат и други
5
документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа.
Същевременно за тези писмени доказателства по смисъла на ал. 1 на чл. 6 от
ЗУТОССР законодателят е предвидил и кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1.) да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът и 2.) да са издадени по време на полагане на стажа. В тази
връзка следва да се отбележи, че предвид липсата по делото на писмени
доказателства, отговарящи на посочените по-горе предпоставки,
свидетелските показания са недопустими, поради което и не следва да се
кредитират показанията на разпитаната по делото свидетелка Ф. Х..
Независимо от изложеното дотук и само за пълнота следва да се
посочи, че показанията на тази свидетелка не са убедителни, доколкото сочи,
че бащата на ищцата по делото се казвал Х., при установеното по делото, че
същият е бил със собственото име И., променено впоследствие на И..
Предвид липсата на писмени доказателства, установяващи вероятността
на положен от ищцата трудов стаж в ТКЗС „З.л.“ с. Ф. през процесния период
01.01.1971 г. – 23.12.1987 г., и недопустимостта на свидетелските показания,
искът се явява недоказан и като такъв неоснователен. Като е приел
противното, районният съд е постановил неправилно решение в тази част,
което като такова следва да се отмени в обжалваната му част, като се
отхвърли предявения иск.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и чл. 280, ал.
3, т. 3 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9 от 14.01.2022 г., постановено по гр. д. №
1227/2021 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е признато за
установено по отношение на Териториално поделение на НОИ- К., че Ф. И.А..
от гр. К. е положила трудов стаж в периода от 01.01.1971 г. до 23.12.1974 г.
включително в ТКЗС „З.л.“ с. Ф., на длъжност „тютюноработничка“, при
пълно работно време, което време да бъде зачетено за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. И.А.. с постоянен адрес: гр. К., ул. „И.Б.“
№*, с ЕГН **********, против Териториално поделение на НОИ – К., иск с
6
правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за признаване за установено,
че Ф. И.А.. е положила трудов стаж в периода от 01.01.1971 г. до 23.12.1974 г.
включително в ТКЗС „З.л.“ с. Ф., на длъжност „тютюноработничка“, при
пълно работно време, което време да бъде зачетено за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., като неоснователен.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7