Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./19.07.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 277 по описа на ВОС за 2016 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр.
чл. 1 ал.1 т.8 ТЗ/.
Образувано е по предявен от «Соф.Ам.Лизинг”
ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „ ГОД.М. Димитров“, бл. 6, представлявано
от управителя Т. З., чрез адв. Г.М. - САК, срещу И.В.С.,
ЕГН ********** ***, положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр. 415 ГПК, за признаване в отношенията между страните
съществуването на вземането на ищеца срещу ответника по Запис на заповед от
27.12.2012 год. с падеж – 21.12.2014 год. в размер на 58 004 евро, ведно с законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2015 год. до окончателното
изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед №
3420/09.06.2015 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 6615/2015 год. по описа на ВРС, XXIV с-в. Претендира
и присъждане на разноските в заповедното производство в размер на 6 269 лева,
както и разноските в исковото производство.
Ищецът твърди, че ответникът се е
задължил да заплати на 21.12.2014 год. сумата от 58 004 евро по Запис на заповед от
27.12.2012 год. Сочи, че въпреки, че е настъпил падежа на задължението, липсва
изпълнение и към настоящия момент. Излага, че документът е редовен и съдържа
всички задължителни реквизити, за да породи валидно менителничното
задължение. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на извършените
в производствата разноски.
В срока по чл. 367 ГПК, от ответникът И.С. депозира отговор на искова молба, с който
оспорва иска. Твърди, че процесният запис на заповед
не е формирал самостоятелно задължение, защото има обезпечителна функция по
сключен между страните договор за лизинг. Сочи, че е заплащал лизингови вноски,
но не може да представи доказателства за тези обстоятелства, защото са му били
иззети при връщане на лизинговата вещ. Излага в условията на евентуалност, че
ако записа на заповед не е издаден като обезпечение на договор за лизинг, то
тогава се явява без правно основание, поради липсата на каузално отношение
между страните. Твърди също, че записа на заповед е нищожен, защото мястото му
на плащане не разрешава да се изпълни задължението съобразно изискванията на
закона и липсва посочване на вход, етаж и апартамент. В допълнение сочи, че адв. Г.М. е действал при превишаване на пределите на
представителната си власт заявявайки цялата сума от 58 004 евро по записа,
след като е бил упълномощен само за сумата от 43 020 евро, което е довело
до незаконосъобразно произнасяне на заповедния съд извън допустимия за
претендиране размер.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която
поддържа вече изложеното. Възразява, че между страните съществува каузално
правоотношение по договор за лизинг. Твърди, че извършените от процесуалния
представител действия не са без представителна власт, като същите могат да
бъдат винаги изрично потвърдени.
В срока по 373 ГПК, ответникът депозира отговор на допълнителната искова молба. Твърди, че видно от вписаните по партидата на ищеца в търговския регистър обстоятелства, същият извършва търговска дейност свързана с пътни превозни средства. Поддържа вече изложеното с отговора.
В о.с.з., ищецът, чрез процесуалния си представител, въвежда
твърдението, че процесният запис на заповед е издаден
като обезпечение на задълженията по договор за лизинг № 68095 от 26.03.2012 г.
и по договор за лизинг № 7266/27.12.2012 г., по които ответната страна е
останала задължена съответно със сумите от 20 150 лева и 30 371.94
лева, като по взаимно устно съгласие на страните записът на заповед е послужил
като обезпечение и на задължения по договор за лизинг № 77650/16.10.2013 г. с лизингополучател „Анджелина
Строй“ ЕООД, но по който ответникът И.С. е трето задължено лице. По същество,
моли за уважаване на предявения иск.
В о.с.з.,
ответникът, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърляне на предявения иск.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 379/06.02.2017 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Със заповед № 3420 за изпълнение на
парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 09.06.2015 год., ВРС – 24-ти състав по ч.гр.д. № 6615/2015 год., е осъдил И.В.С. да заплати на „СОФ.АМ.ЛИЗИНГ“ ООД сумата от 58 004 евро, представляваща
вземане по запис на заповед, издаден в гр.София на 27.12.2012 год. с падеж на опредлен ден –
21.12.2014 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.417 ГПК – 08.06.2015 год. до окончателното заплащане на
задължението и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на
6 269 лева, от които 2 269 лева държавна такса и 4 000
лв.адвокатски хонорар, като с разпореждане № 24269/09.06.2015 год. е
постановил на основание
чл.418, ал.1 ГПК незабавно изпълнение
и е издал изпълнителен лист.
Видно от приобщеното ч.гр.д. № 6615/2015
год., длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
поради което с разпореждане № 2481 от 21.01.2016
год., получено от заявителя на 04.02.2016 год., съдът е указал на кредитора за
постъпилите възражения и че в едномесечен срок от получаване на възражението
следва да предяви иск относно вземането си като довнесе държавната такса.
Записът на заповед, въз основа
на който е издадена заповедта за изпълнение, е приложен на л.10 от делото и
видно от същия, ответникът има качеството на негов издател. В сезиралото съда
заявление кредиторът не е навел твърдения за наличие на каузално правоотношение
между страните, но с оглед възраженията на ответника навежда такива в
проведеното по делото първо съдебно заседание. Сочи, че процесният запис на заповед е издаден
като обезпечение на задълженията по договор за
лизинг № 68095 от
26.03.2012 г. и по договор за лизинг № 7266/27.12.2012 г., по които ответната
страна е останала задължена съответно със сумите от
20 150 лева и 30 371.94 лева,
като по взаимно
устно съгласие на страните записът
на заповед е послужил като обезпечение
и на задължения по договор за
лизинг № 77650/16.10.2013 г. с лизингополучател
„Анджелина Строй“ ЕООД, но по
който ответникът И.С. е трето задължено лице.
При така наведените от ищеца
твърдения, приобщен по делото е договор за финансов лизинг на лек автомобил №
68095/26.03.2012 год., касателно лек автомобил марка BMW, сключен между страните. В същия липсва клауза сочеща на
издаването на запис на заповед от страна на лизингополучателя
като обезпечение на задълженията му по договора, а и видно, същият предхожда
издаването на процесната запис на заповед /27.12.2012 год./.
Такава
клауза не е налице и в представения договор за финансов лизинг № 71266/27.12.2017 год., касателно
лек автомобил марка MERCEDES, сключен между страните, както
и в договор за финансов лизинг № 77650/16.10.2013 год. относно лек автомобил AUDI, сключен с „Анджелина Строй“
ЕООД, по който ответникът, съгласно клаузата на чл.53 от договора е встъпил
като съдлъжник за задълженията на лизингополучателя
по договора. За тези два договора са представени и споразумения за отказ от
договорите, обективиращи изявления на страните за
задържане на сума от 50 000 лева като неустойка по договор №
77650/16.10.2013 год. и за неизплатено задължение в размер на 30 371.94
лева /просрочени лизингови вноски, допълнителни разходи, неустойки и др./ по
договор № 71266/27.12.2012 год., като се договаря и начин на разплащане на
задължението – на вноски, с определени падежни дати.
Че записът на заповед е издаден
като обезпечение по договор за лизинг се сочи и от ответника, който
първоначално не конкретизира възраженията си чрез посочване като обезпечение по
кой договор за лизинг е издал записа на заповед, нито за кой автомобил – иззет,
според твърденията, поради неплащане на лизингови вноски. В писмено становище
от 22.03.2017 год. /л.103/, ответникът признава факта, че процесният
запис на заповед има обезпечителна функция по отношение на договор за лизинг №
71266/27.12.2017 год. и е подписан непосредствено след подписване на договора
според постигната между страните договорка.
За
установяване на ищцовите твърдения, ангажирани по
делото са гласни доказателства чрез разпита на свидетелката М.Х.К. – служител
на финансово-счетоводния отдел на „Софавто“ ООД
/свързана с дружеството – ищец/, чиито показания съдът кредитира при условията
на чл.172 ГПК и доколкото същите кореспондират с останалия събран
доказателствен материал.
В
показанията си свид. К. излага, че познава ответника И.В.,
който е бил лизингополучател за два автомобила - BMW, за който
е издаден запис на заповед и MERCEDES, за който също е издаден запис на
заповед. Свидетелства, че издаденият за първия автомобил запис на заповед е
върнат, тъй като автомобилът е бил оставен в „Софавто“
и впоследствие – сключена сделка за друг автомобил. Сочи, че не така са стояли нещата
с втория запис на заповед /за лек автомобил MERCEDES/, тъй
като при връщането на автомобила е имало задължения, за които е сключено
споразумение за плащане. По отношение на третия договор за лизинг за лек
автомобил AUDI, чийто лизингополучател е било
дружество „АНЖЕЛИНА СТРОЙ“ сочи, че предвид липсата на кредитна история на
фирмата са решили съдлъжник да е ответникът; че няма
да се преиздава нова запис на заповед, а че ще се ползва старата. Сочи, че
записът на заповед, който е издаден съвпада с датата на лизинговия договор за
лек автомобил MERCEDES.
Ангажирани
по делото са и специалните познания на вещо лице – експерт счетоводител, чието
заключение не е оспорено от страните и бива кредитирано от съда като компетентно
и обективно дадено, но което ще бъде обсъдено при необходимост.
Въз основа
на горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен
съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск
черпи правно си основание в чл.
422, ал. 1
вр. чл.
415, ал. 1
ГПК. Същият е допустим с оглед
предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието
на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното
ч.гр.д. № 6615/2015 год. на ВРС – 24-ти състав.
Предмет на предявения
иск е фактическата, материалната и действителната дължимост на сумите – предмет
на издадената заповед за изпълнение. В конкретния случай, видно издадената заповед за незабавно изпълнение
е обоснована с представен по чл.417 т.9 ГПК документ - запис на заповед,
издадена на 27.12.2012 год. от ответника по делото
за сумата от 58 004 евро. Същата, съдът намира,
че съдържа всички предвидени в чл. 535 от
ТЗ реквизити и обуславя извод за наличието
на валидно менителнично правоотношение между ищеца и ответниците.
Записът на заповед е с определен по реда на
чл.486, ал.1 т.4 ТЗ падеж – на определен ден
21.12.2014 год., който към датата на сезирането на съда е
изтекъл.
С отговора на исковата молба
ответникът релевира възражение за нищожност на менителничния ефект поради недостатъчна индивидуализация
на мястото на плащане, с конкретен
адрес, което възражение не се споделя от настоящия състав.
Съгласно чл.536, ал.1 ТЗ документ, който не
съдържа някой от реквизитите, посочени в чл.535 ТЗ, не е запис на заповед,
освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и ал. 4 на същата разпоредба. Съгласно
чл.536, ал.3 ТЗ, ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за
място на плащането и за местожителство на издателя. В конкретния случай,
мястото на издаване и мястото на плащане съвпадат и същите са надлежно
индивидуализирани като: гр.София, бул.Г.М.Димитров, бл.6. Че под "място на
плащането" и "място на издаването " следва да се разбира само
населеното място, където следва да се изпълни менителничното
задължение и където е издаден записа на заповед, както и че в обхвата на тези
реквизити не попадат индивидуализиращите данни от територията на съответното
населено място - улица, номер на сграда, етаж, апартамент, постановено и
решение по чл.290 ГПК, съставляващо задължителна практика за съдилищата:
решение № 21 от 4.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 1348/2013 г., I т. о., ТК.
При горното, за да предизвика
отхвърляне на предявения срещу него иск, ответникът, освен своите абсолютни възражения досежно формата или съдържанието на менителничния документ, може да направи и лични такива, произтичащи
от отношенията им с кредитора по ефекта и основаващи
се на дефект
в правата му. Последното е независимо от обстоятелството,
че записът на заповед е абстрактна
сделка, тъй като той може
да бъде издаден
при наличието на възникнали между
страните взаимоотношения по каузална сделка.
В тази връзка,
длъжникът по такъв менителничен документ може да
възрази на кредитора, на който
го е дал, че задължението му е изплатено или не съществува,
което възражение срещу кредитора, с който е уговорена гаранцията, действува праворазрушаващо.
Същевременно, съгласно дадените
в т.18 на ТР 4/2013 на ОСГТК разяснения, при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането
от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по
каузално правоотношение между него като поемател и длъжника
– издател по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед. Когато вземането е
заявено за изпълнение като произтичащо от запис на заповед, който съставлява
самостоятелно основание за дълга, записът на заповед е едновременно и основание
и доказателство за съществуване на вземането. Вътрешното каузално отношение,
послужило като повод за издаване на ценната книга, не е елемент от основанието
на предявения иск, нито изискване за неговата редовност. Изследването на
каузалните правоотношения при реализиране на менителничните права по записа на
заповед при предявен иск по реда на чл.422 ГПК е въпрос, свързан с
процесуалните позиции на страните.
Така, при наличие на
въведени твърдения или възражения от поемателя или от
издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден редовният запис на заповед, на изследване подлежи и самото
каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест обаче всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право – за съществуването, респективно несъществуването на
вземането по записа на заповед.
Ето защо, при оспорване от ответника на дължимостта на вземането по записа на заповед и при въведено
от самия ищец и поемател по записа на заповед твърдение
за конкретно
каузално правоотношение между страните и функционалната му обвързаност с
менителничния ефект, в тежест на последния е да докаже твърденията си:
наличието на каузално правоотношение с посочените характеристики, че ценната
книга е издадена като обезпечение на изпълнението на конкретно каузално
правоотношение и че е породено задължението на ответника по каузалното
правоотношение. При положително доказване на горните твърдения, в тежест на ответника
е да докаже погасяването на задължението.
Ищцовото дружество твърди ценната
книга да е издадена като обезпечение изпълнението на задълженията на ответника
по сключени между страните три договора за лизинг, като в покрепа на същото
представя договор за лизинг № 68095/26.03.2012 год., договор за лизинг
№ 7266/27.12.2012 год. и договор за лизинг № 77650/16.10.2013 год. Последните
действително сочат на наличието на облигационна обвързаност между страните по
силата на договор за финансов лизинг, като по третия договор ответникът, макар
и да няма качеството на лизингополучател, се е
задължил солидарно с търговското дружество „АНЖЕЛИНА СТРОЙ“ ООД. Представените
договори обаче не установяват по положителен начин твърдението на ищцовото дружество за функционална обвързаност на ценната
книга със изпълнението им доколкото такава не се следва от съдържанието им.
Липсва обективирана воля на страните по тях за
твърдяната обезпечителна функция на записа на заповед, а единствените други
ангажирани в тази насока доказателства са показанията на свидетелката М.Х.К.. А същите сочат еднозначно и безпротиворечиво единствено, че процесният
запис на заповед е издаден като обезпечение изпълнението на задълженията на
ответника по договор за лизинг № 7266/27.12.2012 г.
За да формира този си извод съдът съобразява, че
самата свидетелка сочи, че по първия договор за лизинг от 26.03.2012 год. е бил
издаден запис на заповед, който е бил върнат, тъй като „автомобилът е
оставен в „Софавто“, а по втория договор от
27.12.2012 год. – е бил издаден нов такъв – процесният;
той не е бил върнат, защото е имал просрочени задължения. Гореизложеното, включително
при отчитане на обстоятелството, че свидетелката е служителка в свързано в
ищеца дружество, опровергава по категоричен начин твърдението на ищцовото дружество за функционалната свързаност на записа
на заповед от 27.12.2012 год. с предходното каузално правоотношение между
страните от 26.03.2012 год. Обратното, установява се, че по този договор ищецът
сам се е лишил от ценната книга, която ответникът е издал за обезпечаване
изпълнението на този договор за лизинг.
Що се касае до договора от 27.12.2012 год. касателно лек автомобил MERCEDES,
съдът намира, че не са налице основания показанията на свид.
К. да не бъдат кредитирани въпреки разпоредбата на чл.172 ГПК и евентуалната й
заинтересованост. Показанията на свидетелката, в тази й част, кореспондират
изцяло с признанието на ответника, че процесният
запис на заповед има обезпечителна функция по отношение на договор за лизинг №
71266/27.12.2017 год. и е подписан непосредствено след подписване на договора
според постигната между страните договорка /писмено становище от 22.03.2017
год. - л.103/. Видно от представеното по делото споразумение за отказ от
договора /л.116/, към датата на подписването му лизингополучателят
– ответник признава наличието на неизплатено задължение за просрочени лизингови
вноски, допълнителни разходи, неустойки и др., по този договор в размер на 30 371.94 лева, което задължение по
размер е съответно и на заключението по ССЕ в тази част. Ответникът,
признавайки така твърдeния от ищеца факт, не
твърди плащане на задължението по посочения в споразумението начин или друг
такъв, поради което съдът приема искът за основателен за сумата от
30 371.94 лева, равняващи се на 15 528.97 евро.
Не този извод се следва обаче по отношение на третия
договор за лизинг с „АНЖЕЛИНА СТРОЙ“ ООД, тъй като в тази си част показанията
на свидетелката К. не сочат по категоричен начин на обективирана
от страна на ответника воля за това издадения в предходен момент запис на
заповед да служи като изпълнение на задълженията й по този договор, включително
и неустойки при прекратяване на договора, каквато сума се сочи като „задържана“
при споразумението между страните от 10.12.2013 год. Липсва договорка в този
смисъл за това както в самия договор, така и в споразумението за отказ от
договора, а встъпване като съдлъжник по това
съглашение на търговското дружество с ищеца не води автоматично до възможността
за удоволетворяване от дадени по предходни съглашения
със същия кредитор и това трето лице обезпечения. При горното, само
свидетелките показания са крайно а недостатъчни за формиране на правен извод в
тази насока.
Прочее, след като твърдението на ищеца, че ценната
книга е издадена като обезпечение по договори за лизинг бе доказано единствено досежно договор за лизинг № 71266/27.12.2017 год., чието неизпълнение
е в размер на 30 371.94 лева или 15 528.97 евро, искът се явява основателен до този размер. За разликата до пълния
предявен размер от 50 004 евро
искът следва да се отхвърли, като недоказан.
С оглед изхода от спора и
направеното искане, в полза на страните се следват направените по делото
разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлена част от иска. Сторените
такива от ищцовата страна възлизат в размер на
6 529 лева, от които 4 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
За последното, ответникът е релевирал своевременно
възражение за прекомерност, което обаче не се споделя от съда. Размерът на така
заплатеното и претендирано възнаграждение надвишава
незначително определения по чл.7, ал.1 т.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за
да бъде определено като прекомерно такова с оглед естеството на спора и смисъла
на цитираната разпоредба. Или съразмерно на уважената част от иска, ответникът
следва да бъде осъден заплати на ищеца общо разноски в размер на 1 747.95
лева. Следващите се на ответника разноски, съобразно отхвърлената част от иска,
възлизат на 1881.96 лева, която сума ищецът следва да бъде осъден да му
заплати.
Съгласно т.12 от ТР 4/2013 год.,
съдът следва да се произнесе и по дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели
отговорността на ответника съобразно изхода от настоящия спор. Така, съобразно
уважената част от иска същият следва да бъде осъден да заплати сумата от 1 678.35
лева, които разноски са включени в издадената по ч.гр.д. № 6615/2015 год. на
ВРС-24-ти състав заповед № 3420/09.06.2017 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска на „Соф.Ам.Лизинг” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Г.Д.М.
Димитров“, бл. 6, представлявано от управителя Т. З., чрез адв.
Г.М. - САК, срещу И.В.С., ЕГН ********** ***, че ответникът И.В.С., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на “ „Соф.Ам.Лизинг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ Г.Д.М. Димитров“, бл. 6 сума в размер на 15 528.97 евро, на основание - запис на
заповед от 27.12.2012 год. с падеж – 21.12.2014 год. за сума в общ размер от
58 004 евро, за която вземания е издадена Заповед № 3420/09.06.2015 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д.№ 6615/2015 год. по описа на ВРС, XXIV с-в, ведно с законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2015 год.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния претендиран размер от 58 004 евро.
ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Соф.Ам.Лизинг” ООД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „ Г.Д.М. Димитров“, бл. 6 сумата от
1 747.95 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция, съразмерно уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, както и
разноски в заповедното производство в
размер на 1 678.35 лева, които разноски са включени в издадената по
ч.гр.д. № 6615/2015 год. на ВРС-24-ти състав заповед № 3420/09.06.2017 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Соф.Ам.Лизинг” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Г.Д.М. Димитров“, бл. 6 ДА ЗАПЛАТИ на И.В.С., ЕГН ********** *** сумата от 1881.96 лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, съразмерно
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: