РЕШЕНИЕ
№ 2181
гр. Пловдив, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330117557 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от “A 1 България” ЕАД
против „Левимс“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
5634/25.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 9666/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V
брачен състав, за сумата от 45, 91 лв., представляваща стойността на месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния
период от 14.04.2020 г. до 13.06.2020 г. по Договор № ***** за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер *****, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 11.06.2021 г., до окончателното й заплащане.
С Определение № 4048/12.04.2022 г., постановено по делото,
производството е прекратено на основание чл. 232 ГПК в частта му в частта
му по отношение на предявения „А 1 България“ ЕАД против „Ливимс“
ЕООД иск за сумата от 181, 74 лв., представляваща стойността на месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния
период от 09.12.2019 г. до 08.08.2020 г. по Договор № ***** за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер *****, и сумата от 2 лв.
обезщетение за обработка на просрочени задължения по Договор № ***** за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер *****. С
1
определението е обезсилена Заповед № 5634/25.06.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9666/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав, в частта й досежно
паричното притезание за главница за разликата над 183, 74 лв. до
предявения в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК размер от 229, 65 лв.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор № ***** за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер *****, по
силата на който са активирани следните абонаментни планове: „А 1 домашен
интернет“ – с номер на услугата ***** от 30.08.2017 г., месечна абонаментна
такса от 19, 99 лв. с ДДС и срок на договора от 2 години, и „Мтел домашен
телефон“ – с номер на услугата *****/***** от 30.09.2017 г., с месечна
абонаментна такса от 2, 99 лв. и срок на договора от 2 години. Твърди, че за
периода от 09.12.2019 г. до 08.08.2020 г. е доставил на ответника електронни
съобщителни услуги по договора, но последният не изпълнил задълженията
си, поради което е начислена на 14.04.2020 г. такса от 2 лв. за обезщетение за
просрочени задължения. Сочи, че между страните е сключен и Договор №
***** за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер *****
с предоставени следните абонаментни планове: за мобилен номер ***** – А 1
М клас Промо М, за мобилен номер ***** - А 1 М клас Промо XS, за мобилен
номер ***** - А 1 М клас Промо М, за мобилен номер ***** - А 1 М клас
Промо М, за мобилен номер ********** - А 1 М клас Промо М, за мобилен
номер ***** - А 1 М клас Промо М и за мобилен номер ***** - А 1 М клас
Промо М. Сочи, че срокът на договора е от две години, считано от 30.04.2018
г. Твърди, че за периода от 14.04.2020 г. до 13.06.2020 г. изпълнил
задълженията си по договора, но ответникът не заплатил задълженията си от
45, 91 лв. Поддържа, че за всички задължения са издадени фактури. По така
изложените съображения се моли за уважаване на предявените установителни
искове.
Ответникът „Ливимс“ ЕООД е депозирал в законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, чрез адв. М., в който
излага доводи за нейната неоснователност. Твърди, че на 30.08.2017 г. между
страните е сключен Договор № ***** за електронни съобщителни услуги със
системен партиден номер *****, със срок от две години, който се е
трансформирал в безсрочен на основание чл. 6.2.6. от Приложение № 1 към
Договора, Твърди, че в срока на договора ответникът заплащал
преференциална цена на предоставените услуги с 50 % отстъпка, която
отпаднала след 30.08.2019 г., Сочи, че доколкото след изтичане на
първоначалния срок на договора цената на услугата се повишила решил да
преустанови договорната връзка между страните, като на 30.10.2019 г.
изпратил заявление по образец за прекратяване на договора, считано от
2
08.11.2019 г., което заявление е изпратено като сканиран прикачен файл на
електронната поща на служител при ищцовото дружество – ***** –
***********@**.**. Твърди, че по искане на ищеца е депозирал заявлението и
на място в офис на дружеството. Поддържа, че тъй като е заявил
прекратяване на договора в по-кратък от предвидения в договора срок на
предизвестието е заплатил и фактурата за месец декември 2019 г., издадена за
предоставени услуги за периода от 09.11.2019 г. до 08.12.2019 г., т.е. за един
месец след прекратяване на договора. Сочи, че след прекратяване на договора
е сключил договор за доставка на интернет и комуникационни услуги с друг
доставчик, въпреки което ищецът продължил да издава фактури за начислени
задължения, като след проведена продължителна комуникация по електронна
поща бил уведомен, че договорът е прекратен на 09.09.2020 г. По така
изложените съображения твърди, че не дължи стойността на претендираните
услуги по този договор и оспорва предявения иск. Признава задължението в
размер на сумата от 45, 91 лв. по Договор № ***** за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер *****, като счита исковата
претенция за основателна в тази й част.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и
чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Твърденият за сключен договор за мобилни услуги да представлява
ненаименован, консенсуален, двустранен и възмезден договор, по силата на
който в момента на сключването му и за двете страни по него са възникнали
субективни права и правни задължения. Поради което и правната
квалификация на предявените кумулативно обективно съединени искове за
заплащане на стойността на предоставените услуги е по чл. чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Претенцията за установяване на задължението за заплащане на неустойка – с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
3
договор за предоставяне на мобилни услуги, по силата на което изпълнителят
се е задължил да предостави на възложителя срещу уговорено
възнаграждение достъп до своята далекосъобщителна мрежа за
осъществяване на различни по форма комуникационни връзки; 2. мобилният
оператор реално, фактически да е предоставил на ответника (клиент)
твърдените мобилни услуги в размер на твърдяното възнаграждение за
процесния период; 3. възникнало парично вземане, представляващо
твърдяното възнаграждение за ползваните мобилни услуги.
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи
основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в
производството по делото от представените към исковата молба писмени
доказателствени средства.
В този смисъл задължението в размер на сумата от 45, 91 лв. по Договор
№ ***** за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер
***** се признава от ответника с отговора на исковата молба.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на
това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството
по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за
главница от 45, 91 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение –
11.06.2021 г., до датата на заплащане на главницата, или за сумата от общо
50, 37 лв., за установяване на което е представено платежно нареждане от
23.05.2022 г.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на
ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което
обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове.
Съдът намира, че в производството по делото разноски следва да се
присъдят в полза на ищеца, макар и предявения иск да е отхвърлен, като при
определяне на разноските следва да се съобрази размера на главницата,
останала предмет на производството, след неговото частично прекратяване. В
случая не следва да намери приложение хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК,
установяваща, че в тежест на ищеца се възлагат разноските, сторени от
ответника при отхвърляне на предявените искове. Това е така, доколкото тази
4
процесуална норма регулира случаите, в които предявените от ищеца искове
са отхвърлени, поради установяване в производството по делото, че съдът е
сезиран с неоснователна молба за защита и съдействие. Съдът в настоящия му
съдебен състав е сезиран с искове, които са били предявени в защита на
съществуващо непогасено парично притезание, чиито носител е ищеца. Тези
обстоятелства, както вече бе посочено се установиха в производството по
делото. Искът е отхвърлен поради осъществено от страна на ответника
погасяване на паричното му задължение чрез плащане в хода на процеса. По
така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото
разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една
поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът,
признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина
доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно
признание на задължението, но в случая не е налице и хипотезата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за
възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното
задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл
е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Определение №
625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., ТК, І т. о., Определение №
688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., ТК, І т. о.
В настоящото производство подлежат на присъждане разноски в
исковото производство, както и в заповедното по ч. гр. д. № 9666/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема,
че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на
сумата от 75 лв., от които с оглед останалата за разглеждане част от
производството, по съразмерност се следва сумата от 14, 99 лв. В исковото
производство ищецът е доказал разноски за заплатена държавна такса от 25
лв. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде в размер от 100
лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 125 лв., от които следва да се присъди сумата от 24, 99 лв.
5
Съдът намира, че с решението по делото следва да се произнесе по
молба вх. № 32256/20.04.2022 г. на ответника „Ливимс“ ЕООД с правно
основание чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на Определение № 4048/12.04.2022
г., постановено по делото, като се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 300 лв.
По делото е депозирано становище от ищеца, в което се излагат доводи
за неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че молбата е частично основателна, като в полза на
ответната страна и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, следва да се присъдят
разноски съобразно оттеглената част от предявения иск. Такива са
дължими, тъй като в тази част съдът е десезиран от правния спор, като
ответната страна има право на разноски за осъществената правна защита и
съдействие, пропорционално на оттеглената част от исковата претенция. В
производството по делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 01.03.2022 г., с който е установено адвокатско възнаграждение
от 300 лв., за заплащането на което са представени доказателства в
производството. Съобразно с оттеглената част от иска в полза на ответната
страна следва да се присъди сумата от 240, 03 лв., като за разликата над този
размер до размер на сумата от 300 лв. молбата следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А 1 България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. “Кукуш” № 1,
против „Левимс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив, бул. „Константин Величков“ № 49, установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗЗД и
чл. 286, ал. 1 ТЗ за установяване на паричните притезания, удостоверени в
Заповед № 5634/25.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 9666/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, V брачен състав, за сумата от 45, 91 лв., представляваща стойността
на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за
отчетния период от 14.04.2020 г. до 13.06.2020 г. по Договор № ***** за
електронни съобщителни услуги със системен партиден номер *****, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 11.06.2021 г., до окончателното й
6
заплащане.
ОСЪЖДА „Левимс“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на “A 1
България” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 14,
99 лв. – разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 9666/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, V брачен състав и сумата от 24, 99 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 17557/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Определение №
4048/12.04.2022 г., постановено по гр.д. № 17557/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, IX граждански състав, като постановява:
ОСЪЖДА “A 1 България” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК на „Левимс“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
240, 03 лв. – разноски за в първоинстанционното производство по гр.д. №
17557/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 32256/20.04.2022 г. на
ответника „Ливимс“ ЕООД с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за
допълване на Определение № 4048/12.04.2022 г., постановено по делото, за
разликата над 240, 03 лв. до пълния претендиран размер от 300 лв.
В тази част решението има характер на определение, като подлежи на
обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в едноседмичен
срок, от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
7