№ 6
гр. Провадия, 08.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100931 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Й. И. Й. предявява срещу „Профи Кредит България“ ЕООД при
условията на обективно кумулативно съединяване следните искови
претенции:
Приемане за установено в отношенията между страните, че уговорените
в договор за потребителски кредит № 40005731925 възнаграждения за
закупен допълнителен пакет услуги – „Фаст“ в размер на 1000.00 лева и
„Флекси“ в размер на 2600.00 лева, общо 3600.00 лева, са нищожни, поради
противоречието им с императивните разпоредби на чл. 10а, ал. 2, чл. 16 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК, на основание чл. 21 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, евентуално като противоречаща на
добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ГПК.
Осъждане на „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на Й. И. Й.
сумата от 707.52 лева, като платена без правно основание, на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че сключва с ответника договор за
потребителски кредит № 40005731925 в размер на 6874.20 лева и в който се
предвижда заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги в размер на 3600.00 лева, като по този начин общото нараства на
1
10474.20 лева, разпределено на 36 вноски по 290.95 лева и три вноски по 0.00
лева. В тази връзка заявява, че вземането за закупен допълнителен пакет
услуги е нищожно, поради накърняване на добрите нрави, тъй като води до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
отношение и до злепоставяне на интересите на ищеца. Отделно ищецът
твърди, че възнагражданието е неравноправно по смисъла на чл. 143, т. 5 от
ЗЗП. Още в исковата молба посочва, че клаузата заобикаля разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което я прави нищожна на основание чл. 21 от ЗПК.
Излага подробни съображения в исковата молба.
Ищецът твърди, също така, че заплаща сумата от 707.52 лева за
погасяване на това нищожно вземане за закупен допълнителен пакет услуги,
поради което счита, че е платена без правно основание.
По изложените съображения ищецът моли да бъде прието за установено
между страните, че уговорено възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги в размер на 3600.00 лева е нищожно, като ответникът се осъди да
заплати на ищеца сумата от 707.52 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. Оспорва
предявените искове по основание и размер. Счита, че уговорените
възнаграждения за допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ не
противоречат на закона – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и че не са неравноправни.
Заявява, че същите не са задължително условие за сключване на договора за
кредит. Излагат се подробни съображения. Посочва се още, че не е налице
обедняване от страна на ищцата. Не се оспорва, че сумата от 707.52 лева се
отнася от ответника за погасяване на задълженията по предоставените
допълнителни услуги. В случай че съдът приеме за нищожни клаузите,
регламентиращи предоставените допълнителни пакети услуги и че плащането
е без правно основание, ответникът иска дължимата сума от 707.52 лева да
бъде прихваната с дължимите от ищеца вземания за главница и лихва. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът и ответникът не се представляват.
Представят писмени становища.
Фактически констатации и правни изводи на съда:
По делото се установява пълно и главно, че страните сключват договор
2
за потребителски кредит № 40005731925, по силата на който ищецът усвоява
сумата от 4000.00 лева, като срокът на кредита е 36 месеца. В договора за
кредит се предвиждат две възнаграждения за закупен допълнителен пакет
услуги – „Фаст“ в размер на 1000.00 лева и „Флекси“ в размер на 2600.00
лева, общо 3600.00 лева. Така Общо дължимата сума по кредита е 6872.18
лева, която следва да се плати на 36 вноски по 290.95 лева. Заплащането на
тези допълнителни вземания се включва като част от дължимите 36-месечни
погасителни вноски, като по този начин анюитетната вноска се повишава на
190.95 на 290.95 лева. Впоследствие с анекс № 1/30.05.2022 към договора три
от вноските по кредита (№8,9,10) се отлагат за погасяване на края на
погасителния план.
В т. 15.1 от ОУ се посочва, че допълнителната услуга „Фаст“ се
изразява в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит пред клиентите с без закупена такава услуга, като
сумата се превежда до 24 от получаване на подписания договор и
приложенията му. По отношение на другата услуга – „Флекси“ – се посочва в
чл. 15.2 от ОУ, че дава правото на клиента да променя погасителния план,
респ. да отлага плащане на вноски при изпълнение на съответните условия,
посочени в чл. 15.2.1., чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3. Съдът намира за нищожни
претендираните вземания за предоставени услуги на длъжника, като
приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на
потребителския кредит преди останалите клиенти, както и възможност за
едностранна промяна на погасителния план от страна на длъжника, при
определени условия, тъй като не представляват услуги по смисъла на ЗЗП и
ЗПК. Същите по същество нямат характеристиката на услуга по смисъла на
ЗПК, тъй като представляват предварително уговорени евентуални (под
условие) промени в съдържанието на кредитното правоотношение, които
попринцип (при добросъвестно поведение на кредитора) могат винаги и по
всяко време да бъдат договорени между страните – арг. от чл. 20а, ал. 2,
предл. 1 от ЗЗД. С уговарянето на този допълнителен пакет права (не услуги)
по същество длъжникът си „закупува“ едно по-блогосклонно поведение от
страна на кредитора при определени предпоставки. Това води до извода, за
наличие на недобросъвестно поведение от страна на кредитора, който по
косвен начин принуждава длъжника да заплаща допълнителни суми, за да си
осигури последния по-благоприятно кредиторово поведение при настъпване
3
на определени условия. Подобни уговорки, противоречат на добрите нрави,
респ. на добрите търговски практики при представянето на кредит, тъй като
кредиторът третира по различен начин едни кредитополучатели от други в
случай на забава в зависимост от това дали е получил или не допълнително
възнаграждение. На следващо място кредитополучателят се „таксува“ за
хипотетичната възможност за предоставянето на цитираните от ищеца
„услуги“, а не за реалното им предоставяне, респ. ползване от
кредитополучателя. Също така, съдът намира, че размерът на претендираните
вземания „Фаст“ и „Флекси“ не съответства по никакъв начин на „услугите“,
за които се претендира възнаграждение, тъй като общият им размер
надвишава самата главница по кредита.
Следва да се акцентира и върху това, че вземанията за процесните
услуги не са включени във формирането на ГПР като по този начин се
оскъпява по скрит начин кредита. Последното от своя страна нарушава
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и по конкретно: Според
нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В случая обявеният от кредитора официален ГПР е 49.19 %, като само
годишният лихвен процент е в размер на 41 %. В ГПР, обаче, следва да се
включат и вземанията за допълнителни услуги, които са в общ размер на над
3600.00 лева, от което следва извода, че след прибавянето на тази сума се
получава като краен резултат надвишаване на императивния праг по чл.19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит. Следователно на основание чл.19,
ал. 5 от ЗПК възнагражденията за допълнителните услуги – „фаст“ и
„флекси“ са нищожни поради противоречие със чл. 19, ал. 4 от ЗПК и добрите
нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3, вр. с ал. 4 от ЗЗД и по
тях не се дължи плащане. Процесните вземания в размер на сумата от
1015.79 лева възнаграждение за услуга „Флекси“ и сумата от 314.19 лева
възнаграждение за услуга „Фаст“ следва да се отхвърлят. Искът за
нищожност е основателен и следва да се отхвърли.
Платените от длъжника суми за нищожното вземане за услуга „флекси“
и „фаст“ в общ размер на 707.52 лева, не почиват на законно основание и
4
подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Съдът намира, обаче, за основателно възражението на ответника за
прихващане на вземането на ищеца в размер на 707.52 лева с насрещните
вземания на ответника към ищеца за главница и лихва. В този смисъл, сумата
от 707.52 лева следва да се прихване с дължимите от ищеца вноски по
кредита, включващи главница и лихва за периода от 25.04.2022 г. до
25.11.2022 г., съгласно погасителния план и извлечение от сметката по
кредита. Това има за последица погасяване на вземането на ищеца по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради което искът следва да отхвърли.
По разноските:
Процесуалният представител на ищеца предоставя на договор за
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА.
С оглед изхода на спора, а именно уважения иск за нищожност и
уваженото възражение на ответника за прихващане, водещо до отхвърляне на
иска по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. На ищеца следва да се заплатят
разноските за държавна такса, а на процесуалния представител двокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА и двете съразмерно на уважения
иск за нищожност. Така ответникът следва да се осъди да заплати следните
разноски: 660.00 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и 144.00 лева държавна такса.
На ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200.00 лева, с оглед уваженото възражение за прихващане.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на т. V от договор за потребителски
кредит № 40005731925/08.09.2021 г, сключен между Й. И. Й.,
ЕГН:********** и „Профи Кредит България“ ЕИК:*********, в частта,
установяваща задължение на Й. И. Й., ЕГН:********** за заплащане на
договорно възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2600.00
лева и закупена услуга „Фаст“ в размер на 1000.00 лева, поради противоречие
с императивните разпоредби на чл. 10а, ал. 2, чл. 16 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на
5
основание чл. 21 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 16 и чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. И. Й., ЕГН:********** срещу „Профи
Кредит България“ ЕИК:********* иск за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 707.52 лева, като платена без правно основание по чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради погасяването на вземането на ищцата чрез
прихващане в настоящия процес с насрещни вземания на ответника за
главница и лихва по договор за потребителски кредит №
40005731925/08.09.2021 г., за периода от 25.04.2022 г. до 25.11.2022 г.
ОСЪЖДА Й. И. Й., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:********* сумата от 200.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на Й. И. Й., ЕГН:********** сумата от 144.00 лева разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК:********* да
заплати на адвокат М. В. М. – АК-*****, адрес на кантората: гр. *****, бул.
*****, ет. 3, ап. Б адвокатско възнаграждение в размер на 660.00 лева, на
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6