№ 563
гр. Пловдив, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20235330200269 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 631613-F646249 от
11.04.2022г. издадено от М. К. Л., на длъжност *** в ТД НАП-Пловдив, с
което на „***“ ЕТ, ЕГН: ***, с адрес – ***, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС
е наложена административно наказание – имуществена санкция в размер на
500 лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с
чл.125, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправомерно и
следва да бъде отменено.
Ответната страна - ТД НАП – гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт А. оспорва жалбата, взема становище, че
наказателното постановление е правилно и незаконосъобразно.Предлага
същото да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено възнаграждение за
процесуално представителство.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
1
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 31.05.2022г. – видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез ТД НАП – гр.Пловдив на 14.06.2022г.,
съгласно отразеното на приложената товарителница. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.02.2022г., свидетелят Д. П. Ц. – в качеството и на *** в ТД на
НАП – гр.Пловдив извършила проверка, при която установила, че „***“ ЕТ,
ЕГН: ***, с адрес – *** – като лице, регистрирано по ЗДДС, не е спазило
установения от закона срок за подаване на справка – декларация по смисъла
на чл.125 от ЗДДС в ТД НАП – Пловдив за данъчен период от 01.01.2022г. до
31.01.2022г., а именно – до 14.02.2022г. включително.
С оглед на горното, на 21.03.2022г. свидетелят Ц. съставила АУАН №
F646249/21.03.2022г. срещу „***“ ЕТ, ЕГН: ***, за нарушение на чл.125, ал.5
от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.1 от ЗДДС, който АУАН бил съставен в съставен
присъствието на представител на дружеството жалбоподател – Д. Н. Д., с
приложено по преписката пълномощно. Въз основа на същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Д. П. Ц.. Същата помни случая, макар и
не в подробности, като описва начина на извършване на проверката и
сторените при последната констатации. Съдът намира същите показания за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност, поради които ги кредитира изцяло. От
същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение,
фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по
2
административната преписка писмени доказателства – справка база данни
НАП, от която се вижда липса на подадена справката – декларация за период
1/2022г. е подадена на 14.03.2022г..
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така
представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите, като за втория следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. При съставянето на АУАН
и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания
на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която
да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му
по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и
писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57
от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
На следващо място, в хода на съдебното следствие, при преценка на
цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за
извършено деяние, с което ***“ ЕТ, ЕГН: ***, с адрес – ***, е нарушило
разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.1 от ЗДДС - за това,
че на 15.02.2022г., в гр.Пловдив, като регистрирано по ЗДДС лице, не е
спазило установения от закона срок за подаване справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в
ТД НАП – Пловдив за данъчен период от 01.01.2022г. до 31.01.2022г., а
именно – до 14.02.2022г. включително.
Следва да се посочи, че задължението съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС за
подаване на справка декларация по смисъла на чл.125, ал.1 от ЗДДС е
различно от това за подаване на отчетните регистри по чл.125, ал.3 от ЗДДС,
3
съответно – различни са изпълнителните деяния на двете нарушения,
независимо от чисто техническия въпрос дали справката декларация и
отчетните регистри могат да се подадат по отделно или само заедно в
съответната ТД на НАП.
Въпреки горното съдът намери, че в случая са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното
административно нарушение като „маловажен случай“.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и
тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва
да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната
съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не, значение
имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
Още следва да се посочи, че макар нарушението да е формално по своя
характер, съответно – да не подлежат на изследване неблагоприятните
последици от деянието, то последното по никакъв начин не препятства съда
да съобрази вече посочените особености на конкретното деяние, личността на
нарушителя и обстоятелствата, при които последното е извършено.
Във връзка с горното на първо място се установява, че в конкретния
случай, макар дружеството да не е изпълнило задължението си да
подадеподаване справка-декларация, съставена въз основа на отчетните
регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД НАП – Пловдив за данъчен
период от 01.01.2022г. до 31.01.2022г., а именно – до 14.02.2022г.
включително, то все пак е изпълнило това си задължение на 14.03.2022г. –
съгласно справката база данни НАП, или преди датата на съставяне на
АУАН № F646249/21.03.2022г.. Ето защо се констатира, че в случая
4
нарушението е отстранено по инициатива на самия нарушител, преди да бъде
привлечен към административнонаказателна отговорност, която
съставлява смекчаващо обстоятелство.
На следващо място, от приложената по делото Писмо вх.№
18181/23.02.2023г. по описа на РС-Пловдив, на директора на ТД НАП –
Пловдив, с приложена справка от информационната система на НАП, в едно с
месечните справки – декларации и уведомленията за приемане на същите за
последните три години – за данъчни периоди от 01.01.2020г. до настоящият
момент, се установява, че за последните три години справките-декларации са
подавани срочно, с не много изключения, включително – предмета на
настоящото производство, както и че за данъчни периоди от м.02.2009г. до
м.01.2023г., справките-декларации, в едно с отчетните регистри са с
нулеви данни. Последното обстоятелство на нулеви данни не налага
заключение на липса на задължение по чл.125, ал.5 от ЗДДС, но отново налага
едно заключение за една твърде ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние, в сравнение с общия случай на нарушение от същия вид.
Последното мотивира съда да приеме, че предвид описание смекчаващи
отговорността обстоятелства, деянието за което е ангажирана отговорността
на търговеца представлява „маловажен случай“, доколкото неговата
обществена опасност очевидно не съответства на обичайната такава, за
същото нарушение. Ето защо и на основание чл.28 от ЗАНН,
административнонаказващият орган не е следвало да налага наказание, а само
да предупреди нарушителя, че е при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 631613-F646249 от
11.04.2022г. издадено от М. К. Л., на длъжност *** в ТД НАП-Пловдив, с
което на „***“ ЕТ, ЕГН: ***, с адрес – ***, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС
е наложена административно наказание – имуществена санкция в размер на
5
500 лв. (петстотин лева), за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр.с
чл.125, ал.1 от ЗДДС.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „***“ ЕТ, ЕГН: ***, с адрес – ***, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6