О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 209
гр.Враца, 25.04.2023
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, троен
състав, в закрито заседание на 25.04.2023 г. през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ
ЖИТАРСКА
ТАТЯНА
КОЦЕВА
като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
Чкад №211 по описа на АдмС –
Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на
Г.В.В.,*** против Определение № 682/29.11.2022
г., постановено по адм. дело № 673/2022
г. по описа на АдмС – Враца, с което е оставено без уважение искането му за
освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски. В жалбата са изложени
съображения за неправилност на обжалваното определение. Депозирана е и молба за
допускане на правна помощ по делото.
Частната жалба е процесуално допустима.
Определението
е съобщено на жалбоподателя лично на 06.12.2022 г. Против него е постъпила
жалба с вх. № 4001/15.12.2022 г. по описа на АдмС - Враца /изпратена с писмо с изх.
№ М-4417/12.12.2022 г. на ***/, която е допустима като предявена в срок и от
надлежна страна.
Съгласно
чл. 213а, ал. 7 от АПК по тези жалби държавна такса не се дължи. По делото не е
конституиран ответник, поради което препис от жалбата не е връчван.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С Определение № 682/29.11.2022 г.,
постановено по адм. дело № 673/2022 г.
по описа на АдмС – Враца, съдът е оставил без уважение направеното от
жалбоподателя искане за освобождаване от заплащане на държавни такси и
разноски.
Съдът след като е анализирал
относимите правни норми и представените във връзка с искането доказателства е
приел, че в случая не са налице основания за освобождаване от държавна такса,
доколкото жалбоподателят В. разполага със средства да заплати дължимата по
делото държавна такса от 10,00 лева.
Жалбоподателят В. е лишен от свобода, като
понастоящем се намира в ***. За периода от 28.07.2022 г. до 22.11.2022 г. е с
приходи в размер на 1276.36 лв. /в ***/, а за периода от 01.11.2021 г. до
22.11.2022 г. е с приходи в размер на общо 2 571.52 лв. /в ***/.
В Декларацията от 14.11.2022г.
молителя Г.В. е посочил, че не получава месечен доход, не упражнява дейност на ЕТ,
нито извършва услуги с личен труд, нито извършва селскостопанска дейност. *** *,
но същите са възбранени от КПКОНПИ от 2010г., а делото все още е висящо на
първа инстанция пред ВТОС, поради което не може да се разпорежда с него. Няма
доходи, трупа дългове, а НАП му разпродава имуществото. Не притежава дялове и
акции в търговски дружества. Не притежава парични влогове. От 13 год. е в * и
от тогава няма никакви доходи.
Съдът намира, че с оглед получаваните
от жалбоподателя Г.В. ежемесечни парични суми в размер средно на 200,00 лева,
паричните средства позволяват на същия да заплати дължимата държавна такса от
10,00 /десет/ лева за образуване на делото и с оглед минималния й размер, няма
да бъде затруднен от заплащането й. Касае се за чисти приходи на лице,
изтърпяващо наказание „**“, настанено в *, чиито потребности от храна, облекло,
подслон, отопление, осветление и здравни грижи са обезпечени, то съдът счита,
че заплащането на дължимата държавна такса в размер на 10,00 лева е изцяло във
възможностите му, с оглед имущественото му състояние и получаваните от него
средства.
Упражняването
на правото на достъп до съд в конкретния случая не е ограничено, защото
дължимата държавна такса е в най-минималния размер за образуване на съдебно
производство, а жалбоподателят разполага с различни възможности да осигури
заплащането й, ако желае да бъде разгледана подадената от него жалба.
Ето защо не са налице основанията по
чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с чл.144 от ГПК жалбоподателят да бъде
освободен от заплащане на такси и разноски по образуваното съдебното
производство.
По
отношение на депозираната с частната жалба молба за предоставяне на правна
помощ, настоящият състав намира следното:
Молбата е
копие на представената по други три дела, производствата по които са със сходен
предмет, по които молби е налице произнасяне.
Закона за правната помощ ясно разграничава правната
помощ, изразяваща се в подготовка на документи за завеждане на дело, от тази,
изразяваща се в процесуално представителство. Съгласно чл.
23, ал. 1 от Закона за правната помощ
/ЗПП/ правна помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в
случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска
защита, резервен защитник или представителство. Според ал.
2 на чл. 23 от ЗПП правна помощ се
предоставя и когато страната по гражданско дело не разполага със средства за
заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите
на правосъдието изискват това. Като взе предвид цитираните текстове на чл.
23, ал. 1 и ал.
2 от ЗПП съдът намира, че в
настоящият случай не се предвижда по силата на закон задължителна адвокатска
защита. Приложими са разпоредбите на чл.
23, ал. 2 ЗПП, които включват
предпоставките - 1. страната по дело да не разполага със средства за заплащане
на адвокат и желае да има такъв и 2. интересите
на правосъдието изискват това.
В случая лицето е депозирало редовна частна
касационна жалба. Настоящият казус не разкрива правна и фактическа сложност,
изискващи адвокатска защита, от което следва, че интересите на правосъдието не
налагат предоставянето на исканата правна помощ. Предоставянето на правна помощ
не е оправдано и от гледна точка на ползата, която тя би донесла на
кандидатстващото лице, предвид начина по който прецизно е написана жалбата и са
формулирани исканията в нея. Също предварителното попълване на декларацията на
имуществено състояние, както и успешното оспорване на постановените от съда
съдебни актове по множество дела, говори за една добра правна грамотност, а не
за неграмотност у жалбоподателя. Последното обезпечава както осъществяването на
адекватна и пълноценна защита на собствените му права, така и равнопоставеност
между него и ответната страна. Видно от материалите по делото, съдът се е произнесъл по всяка
жалба, молба или искане отправено към него.
С оглед на този извод и по
изложените съображения искането за допускане на правна помощ следва да бъде
оставено без уважение.
Определението, с което е оставено без
уважение искането за освобождаване от заплащане на държавна такса е правилно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден
от горното, касационен състав на Административен съд гр.Враца,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №
682/29.11.2022 г., постановено по адм.
дело № 673/2022 г. по описа на АдмС – Враца, с което е оставено без уважение
искането на Г.В.В.,*** за освобождаване от заплащане на държавни такси и
разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на *
Г.В.В. за допускане на правна помощ.
Определението е окончателно.
На основание чл.138 от АПК на страната да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.