Решение по дело №973/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл.44, ал.1 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕС) № 952/2013 за създаване на Митническия кодекс на Съюза.

Образувано е по жалба на „Магна Ойл“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. С. А., чрез пълномощник адвокат Р. В., против Решение №32-173628/10.05.2023г. на директора на ТД Митница - Бургас, с което е определена нова митническа стойност за стоките, поставени под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация, както следва: с MRN 20BG 002005033323R5/01.07.2020 г., с MRN 20BG 002005041167R0/21.10.2020 г. и с MRN 21BG 002005052173R5/11.03.2021 г.

Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. В жалбата са изложени доводи, че е нарушено правото на жалбоподателя на изслушване, предвидено с нормата на чл.8, §1, б.„а“ и „в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) №2447/2015г. Оспорва мотивите на административния орган, с които са отхвърлени вторичните методи по чл.74, §2 и §3 от Регламент (ЕС)№952/2013г. за определяне митническата стойност на трите автомобила, тъй като не са използвани всички възможности, които митническото законодателство дава за тяхното прилагане. Наред с това сочи, че информацията, предоставена от митнически власти на САЩ, не може да се приеме за достоверна. Жалбоподателят счита, че при определяне на митническата стойност за автомобилите незаконосъобразно са включени и разходите за международен транспорт. Моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез процесуалния си представител адвокат В., поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Ангажира доказателства. Пледира жалбата да бъде уважена, като оспореното решение бъде отменено. Претендира за присъждане на направените по делото разноски по списък, с приложени доказателства за направеното плащане. Допълнителни съображения по съществото на спора излага в писмени бележки.

Ответникът – директор на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция „Митници“, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Д., оспорва жалбата. Сочи, че решението, предмет на оспорване в настоящото производство, е правилно и законосъобразна, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ангажира доказателства. Претендира за присъждане на направените по делото разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Представя писмено становище с подробни довови.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Жалбоподателят „Магна Ойл“ ООД е поставил под режим допускане за свободно обращение три броя стоки, с деклариран износител „Флорида Престижън Колекшън“, САЩ, със следните митнически декларации (М.):

На 01.07.2020г., “МАГНА ОЙЛ” ООД декларира на режим „допускане за свободно обращение“ с MRN 20BG002005033323R5 от 01.07.2020г. стока „употребяван лек автомобил с повреди“; марка: М.-Б. М.: GLA250 TИП: SUV 4D БР.МЕСТА: 5 ПЪРВ. РЕГИСТРАЦИЯ:2018.01.02; ЦВЯТ:Б. Р..ОБЕМ:1991 К. С. М.:155 KWDIN ДВИГ. No:HEOTKPИT Б. Ш. No:WDCTG4GB9JJ458004, код по Т. **********, държава на износ САЩ, 1442.21 кг нето, с обща фактурна стойност 2500,00 USD, при курс за 1 щатски долар — 1.7413 лв.;

На 21.10.2020г., “МАГНА ОЙЛ” ООД декларира на режим „допускане за свободно обращение“ с MRN 20BGOO2OO5O41167RO от 21.10.2020г. стока „употребяван лек автомобил с повреди“; марка: Т. М.:ТАСОМА THII:DOUBLE CAB 4D БР.МЕСТА:5 ТОВАРОНОСИМОСТ:500 ПЪРВ. РЕГИСТРАЦИЯ: 2017.01.02.; ЦВЯТ: Ч. Р..ОБЕМ: 3456 К. С. М.:207 KWDIN ДВИГ.№:Н. Б. Ш. No:3TMCZ5AN6HM061579, код по Т. **********, държава на износ САЩ, 2032.09 кг нето, с обща фактурна стойност 2500,00 USD, при курс за 1 щатски долар — 1.67279 лв.

На 11.03.2021г., “МАГНА ОЙЛ” ООД декларира на режим „допускане за свободно обращение“ с MRN 21BG002005052173R5 от 11.03.2021г. стока „употребяван лек автомобил с повреди“; марка: М. М.:3 Preferred ТИП: SEDAN 4D БР. МЕСТА: 5 П. Р.: 2019.01.02.; ЦВЯТ.Б. Р..ОБЕМ.2488 К. С. М.: 139 KWDIN ДВИГ.№:Н. Б. Ш. No:3MZBPADL7KM112824, код по Т. **********, държава на износ САЩ, 1451.85 кг нето, с обща фактурна стойност 2500,00 USD, при курс за 1 щатски долар - 1.62175 лв.

Вносител на горепосочените стоки по М. е „Магна Ойл” ООД, с [ЕИК], а като пряк представител по смисъла на чл.18, §1 от Регламент (ЕС)№952/2013г. е посочено „Ем Консулт“ ЕООД.

Въз основа на декларираните данни, към датата на приемане на митническите декларации размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, на база цената на стоките по приложените към М. фактури.

Със заповед на директора на ТД Митница Варна, на основание чл.48, вр. с чл.12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС)№952/2013г. и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ, било възложено извършването на последващ контрол на митнически декларации за поставяне на стоки под режим „допускане за свободно обращение“ с получател „Магна Ойл“ ООД, за периода 01.10.2019г. - 19.11.2021г.

За резултатите от извършения последващ контрол е съставен доклад за служебно ползване № [рег. номер]/1/15 от 01.07.2022 г. (л.115-120). При извършения обобщен анализ от митническите органи е установено наличие на съмнения относно декларираната митническа стойност и автентичността на приложените към М. документи, поради което са предприети действия за проверка чрез обмен на данни по линия на международното сътрудничество до Митническата и гранична защита на САЩ.

С писмо рег. №32-236499/22.07.2021 г. и с писмо рег.№ 32-273997/26.08.2021г. директорът на ТД Митница Варна е отправил искане до директора на дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ за предоставяне на информация по линия на международното сътрудничество във връзка с извършване на последваща проверка на декларираната митническа стойност и произход на употребявани автомобили с държава на изпращане – САЩ и вносител „Магна Ойл” ООД.

В отговор на постъпилото искане, до Министерство на финансите и Агенция „Митници“ е изпратено официално писмо с рег.№32-177817/01.06.2022 г., писмо с рег.№ 32-177817/01.06.2022г. и с писмо с рег.№32-74077/23.02.2023г. от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез митническото аташе към Посолството на САЩ в София, с които са представени сканирани документи, представляващи електронна информация за износ (Electronic Export Information) от системата на А. С. „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ в САЩ .

Със съобщение по чл.22, § 6, във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, обективирано в писмо peг.№ 32-403543/23.11.2022г. (л.45-48) жалбоподателят е уведомен, че предстои издаване на решение, с което ще се определи нов размер на задълженията за декларираните стоки по трите М.. В съобщението е посочено, че на основание предоставените данни от САЩ са установени 3 броя „Електронна информация за износ“, съдържащи данни за декларирана стойност и номер на шаси на превозни средства, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в РБългария с вносител „Магна Ойл“ ООД.

В обстоятелствената част на съобщението е посочено, че предвид констатираните нови обстоятелства от проверката по линия на международното сътрудничество относно стойността на употребяваните превозни средства от САЩ, съмненията относно декларираните от жалбоподателя данни за тях не отпадат. На жалбоподателя е предоставен 30-дневен срок да изрази на становище. Съобщението по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е получено на 24.11.2022 г., съгласно отбелязването на лист 49 от делото. В определения 30-дневен срок жалбоподателят е представил становище с рег. №32-450956/23.12.2022 г. (л.51-51), в което е изразил несъгласие с направените от митническите органи констатации. Според него от данните в съобщението се установява, че при отправяне на искането за извършване на проверка по линия на международното сътрудничество липсват всякакви мотиви, които да обосновават основателност на възникнали съмнения по отношение на декларираната от дружеството договорна стойност.

Независимо от постъпилото становище от дружеството, ответникът е счел, че митническата стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорената стойност, а като се приложат други методи за остойностяване с цел определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около вноса. Органът е приел, че декларираната митническа стойност на трите автомобила с MRN 20BG002005033323R5 от 01.07.2020г., 20BG002005041167 RO от 21.10.2020г. и 20BG002005052173R5 от 11.03.2021г. не представлява общата платена или подлежаща на плащане цена. Поради това, е разгледан всеки един от методите по реда на чл. 74, пар.2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като са приложени последователно букви от а) до г) и след като е обоснован извод, че същите са неприложими, митническата им стойност е определена съгласно разпоредбата на чл. 74, пар.З от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

С писма peг. № 32-32346/25.01.2023г. и peг. № 32-403543/23.11.2022г. „Магна ойл“ ООД е уведомен по смисъла на чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивите, на които ще се основава предстоящото неблагоприятно решение, като на дружеството е дадена възможност да изрази становище. Писмо peг. № 32-32346/25.01.2023г. е връчено лично на Г. С. А., като в посочения 30-дневен срок становище не е постъпило. Предвид гореизложеното, на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, вр. чл. 84а, ал. 1 от ЗМ, 84, ал.1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 140 и чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар.1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл.54, ал.1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, ответникът е издал оспореното решение, с което е отказал да приеме митническата стойност, както следва:

- на стоката по митническа декларация с MRN 20BG002005033323R5/01.07.2020r.,

- на стоката по митническа декларация с MRN 20BG002005041167R0/21.10.2020r.,

- на стоката по митническа декларация с MRN 21BG002005052173R5/11.03.2021г.

Определил е нова митническа стойност, както следва:

- за стоката по М. с MRN 20BG002005033323R5/01.07.2020г. в размер на 14440,60лв.,

- за стоката по М. с MRN 20BG002005041167R0/21.10.2020г. в размер на 29315,65лв.,

- за стоката по М. с MRN 21BG002005052173R5/11.03.2021г. в размер на 13003,20 лв.

Постановил е да се коригират М. с MRN 20BG002005033323R5 от 01.07.2020г., 20BG002005041167R0 от 21.10.2020г. и 21BG002005052173R5 от 11.03.2021г. по начин, подробно описан в решението, като на основание чл.77, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013г. и чл.83, ал.1 от ЗДДС „Магна Ойл“ ООД е определен като длъжник за плащане на посочените задължения. В мотивите на оспореното решение е прието, че във връзка с постъпилата информация от американските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоките, предмет на разглежданите декларации, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на тези стоки. Направен е извод, че отговорът от американските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения по установена форма и ред, поради което същият представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество.

При анализ на приложените към М. документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество, административният орган приел, че декларираната на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност за процесните стоки следва да бъде отхвърлена. Затова митническите органи приложили вторичните методи, посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. За тази цел бил разгледан всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба, като били приложени последователно букви от а) до г), в резултат приложението на всеки един от тези методи било отхвърлено. За да отхвърлят методите, посочени в букви а) и б) митническите органи приели, че при анализа на данните от справката от Митническата информационна система MIS 3A не могат да се определят други внесени стоки като идентични на проверяваните, вземайки предвид състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и други данни за съпоставяне. В тази система не е открита достатъчно изчерпателна информация в описанието на допуснатите за свободно обращение стоки относно тяхното качество, състояние, наличие на търговски марки, репутация и др., т.е. липсва информация за техническото състояние и вида на повредите, което прави невъзможно установяването на сходна стока със сходни характеристики/повреди.

В мотивите на решението е прието още, че методът, посочен в буква „в)“ на същата разпоредба се явява неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на ЕС най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки.

При установената неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от „а)“ до „г)“, митническите органи достигнали до извод за приложение на резервния метод, регламентиран в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. За да определят митническата стойност по този метод, митническите органи възприели като достоверни предоставените данни от американските митнически власти, доколкото в тези документи са посочени номер на износна митническа декларация, продавач, номер на шаси, марка и модел на автомобила, описание и тегло на стоките и обявената стойност при износ, като тези данни съответстват на данните по оформените митнически декларации за допускане за свободно обращение, с изключение на декларираната договорна стойност на стоките.

За определяне на окончателната митническа стойност, била взета предвид цената, посочената в електронната информация, получена от американските митнически власти, като са добавени и разходите за транспорт до мястото на въвеждане на стоките в ЕС. Въз основа на тези данни са определени нови размери на вносни мита.

По искане на жалбоподателя по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза (л.332-334). Видно от заключението на вещото лице, дружеството - жалбоподател е поставило под режим допускане за свободно обращение на стоки с деклариран износител „ФЛОРИДА ПРЕСТИЖ КОЛЕКШЪН“ САЩ с М. с MRN, както следва:

-20BG002005033323R5 с дата на приемане 01.07.2020 г. с описание на стоката употребяван лек автомобил с повреди, [Марка] модел GLA250 с декларирана цена на автомобила 2 500,00 USD при курс за митнически цели 1,7413 лв. за 1 щ.д. или цена в лева 4 353,25 лв„ разходи за транспорт до мястото на въвеждане на стоките в ЕС в размер на 870,65 лв., митническа стойност 5 223,90 лв., вносно мито 522,39 лв., декларирани разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 100,00 лв.;

-20BG002005041167R0 с дата на приемане 21.10.2020 г. с описание на стоката употребяван лек автомобил с повреди, [Марка] модел TACOMA с декларирана цена на автомобила 2 500 USD при курс за митнически цели 1,67279 лв. за 1 щ.д. или цена в лева 4 181,98 лв., разходи за транспорт до мястото на въвеждане на стоките в ЕС в размер на 836,40 лв., митническа стойност 5 018,38 лв., вносно мито 501,84 лв., декларирани разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 100,00 лв.;

-21BG002005052173R5 с дата на приемане 11.03.2021 г. с описание на стоката употребяван пътнически автомобил, [Марка] модел 3 с декларирана цена на автомобила 2 500,00 USD при курс за митнически цели 1,62175 лв. за 1 щ.д. или цена в лева 4 054,38 лв., разходи за транспорт до мястото на въвеждане на стоките в ЕС 810,88 лв., митническа стойност 4 865,26 лв., вносно мито 486,53 лв., декларирани разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 100,00 лв.

Вещото лице сочи, че съгласно представен на експертизата аналитичен дневник на сметка 304 1/Стоки на склад/, автомобилите са заприходени счетоводно по дебита на посочената сметка със стойност, равна на стойността посочена в митническата декларация и по кредита на сметка 401 1/Доставчици - Ф. П. К./, както следва:

-[Марка] модел GLA250-458004 на стойност 2 500,00 USD с левова равностойност 4 353,25 лв. и посочено основание „покупка на автомобил“;

-[Марка] модел ТАСОМА-061579 на стойност 2 500,00 USD с левова равностойност 4 181,98 лв. и посочено основание „покупка на автомобил“;

-[Марка] модел 3-112824 на стойност 2 500,00 USD с левова равностойност 4 054,38 лв. и посочено основание „покупка на автомобил“.

От представеното извлечение на сметка 401 1/Доставчици - Ф. П. К./ и банково извлечение от разплащателната сметка на дружеството в лева, открита в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, офис Шумен, се установяват следните плащания, извършени по банков път:

На 11.09.2020 г. е извършен валутен превод в размер на 10 000,00 USD с левова равностойност 16 640,00 лв. с получател Ф. П. К.. С този превод е закрито задължението в размер на 2 500,00 USD с левова равностойност 4353,25лв.ив размер на 2 500,00 USD с левова равностойност 4 181,98 лв., като останалата част от превода се отнася до задължения извън процесните.

На 05.02.2021 г. е извършен валутен превод на 3 093,00 USD с левова равностойност 5 174,59 лв. с получател Ф. П. К.. С този превод е закрито задължението в размер на 2 500,00 USD е левова равностойност 4 054,38 лв., като останалата част от превода се отнася до задължения извън процесиите.

По данни на дружеството „Магна Ойл“ ООД, между него и контрагента му „Флорида Престиж Колекшън“ е налице предварителна уговорка за отложено плащане, като всяко плащане практически обединява дължимите суми по отделни доставки за даден период. Тъй като плащанията не са обвързани с отделен документ, а с преведените суми последователно са закривани фактурите за покупки, вещото лице е анализирало оборотите на сметка 401 1 28/Доставчици - Ф. П. К./ за периода 08.01.2020 г. - 25.08.2021 г. и е установило, че общо задължението към този доставчик по всички доставки за посочения период е в размер на 53 535,55 лв. Общо платената сума за същия период е в размер на 53 352,33 лв. В заключението вещото лице сочи, че неиздължената сума към 25.08.2021 г. в размер на 183,22 лв. /100,00 щ.д. по фиксинга на БНБ към посочената дата/, представлява салдо по сметка 401 1 28/Доставчици - Ф. П. К./.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна – адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл.19, ал.7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма за целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Съгласно чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Оспореното решение на директора на ТД Митница Варна в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл.101, §1 и чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.19, ал.1 и чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл.5, т.39 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Мотивирано е от фактическа и правна страна, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът констатира, че не е допуснато нарушение на правото на изслушване на „Магна Ойл“ ООД, регламентирано в чл.8, §1, букви „а)“ и „в)“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015г., както се твърди в жалбата. Със съобщението по чл.22, §6, във вр. с чл.29 от Регламент №952/2013г. жалбоподателят е уведомен, че съмненията относно декларираната стойност на автомобилите са възникнали на база информация от А. С. „Митници и гранична охрана“, представляваща „Електронна информация за износ“ (EEI), за мотивите на предстоящото неблагоприятно за него решение и метода, по който митническата стойност ще бъде определена. Действително в текста на съобщението не е описана изрично възможността по чл.8, §1 б. „в)“ от Регламент за изпълнение 2015/2447, но това нарушение не може да се приеме за съществено, доколкото жалбоподателят е бил уведомен за образуваното производство и му е предоставена изричната възможност да изрази становище и да ангажира допълнителни доказателства. Съгласно практиката на СЕС съществено нарушение на административнопроизводствените правила е само това процесуално нарушение, което, ако не бе допуснато, би имало за последица друг правен резултат. В случая митническият орган е посочил въз основа на кои фактически и правни основания възприема за меродавни данните, въз основа на които възнамерява да определи съответната митническа стойност, поради което правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че при издаването на оспореното решение е допуснато нарушение на приложимия материален закон, като съображенията за това са следните:

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. В разпоредбата на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е регламентиран общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл.140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В случай, че митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от регламента, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 при последователно прилагане на вторичните методи в чл.74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Съгласно чл.74, §3 от Регламент (ЕС) №952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента.

Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност, както по отношение на метода, посочен в чл.70 от Кодекса, така и помежду си, и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност (в този см. решение по дело С-1/18 на СЕС, т. 24; Решение № 3699/18.04.2022 г. по адм. д. № 11027/2021 г. на ВАС и др.). Едва след като докаже, че тези методи са неприложими за конкретния случай, органът може да определи митническата стойност по реда на чл.74, § 3 от МКС, т.е. с използване на разумни способи въз основа на наличните данни на митническата територия на ЕС. Посочените разпоредби сочат, че за изменение на митническата стойност на внесена стока митническите органи най-напред следва да обосноват и докажат наличието на основателни съмнения, че декларираната стойност не съответства на действително платената или подлежаща на плащане стойност за стоките. Тези основателни съмнения подлежат на установяване и преценка във всеки отделен случай съобразно установените факти и обстоятелства, като митническите органи носят тежестта за доказване на тези съмнения.

В настоящия случай мотивите на митническите органи за прилагане на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 по отношение на процесните декларации не се позовават на достоверни доказателства, като в тежест на органа е да докаже приложимостта на избрания метод по оспореното решение. Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна да обоснове съмненията. Практиката на съда на ЕС по приложението на чл.140, §1 от Регламента за изпълнение налага становището, че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани (решение С-263/06, т. 52).

В конкретния случай, въз основа на прилагане метода по чл.74, §3 МКС митническата стойност на автомобилите е определена на база наличните данни на територията на Съюза, представляващи електронна информация за износ (EEI) от системата на А. С. „Митници и гранична охрана“ за превозни средства, декларирани за износ от САЩ. Посочената информация представлява американският еквивалент на декларацията за износ в ЕС и декларира стойността при износ за конкретна държава в рамките на ЕС, като в същата са включени и процесните автомобили. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Република България и това на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации. Съгласно чл.5, §3 от спогодбата получената информация може да бъде предадена в електронен вид („компютърна информация“), а според чл.9, §2 може да бъде използвана при съдебни, административни и наказателни производства. Съдът намира, че постъпилите писма от А. С. „Митници и гранична охрана“ представляват официални документи по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, доколкото са издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Въпреки това следва да се посочи, че приложените към писмото документи „Електронна информация за износ“ удостоверяват само информация за износа на леките автомобили в обобщен табличен вариант, т.е. във вид на справка. Не е установено на какви доказателства се основава информацията, посочена в EEI, респективно, че това е действителната договорена стойност и платена цена на автомобилите. Липсва информация относно съдържанието на посочената в декларираната при износа стойност, дали същата съответства на продажната цена, дали не включва налози, такси и данъци, поети от износителя, които са останали за негова сметка. В този смисъл съдът намира, че предоставената информация не е надлежно доказателство по смисъла на чл. 84д, ал. 1 от ЗМ, доколкото не е съпроводена с документите, въз основа на които е съставена. Освен това няма данни дали американските митнически власти са извършвали проверка на продавача/износителя и оттук не може да се определи коя стойност е достоверната – тази, декларирана от износителя или декларираната от вносителя.

Изложеното налага извод, че от представените в хода на административното производство разпечатки в табличен вид, не може да се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е закупил процесните автомобили за сумите, посочени в таблицата. Без да разполага с други доказателства за реално платена или подлежаща на плащане цена на стоката, само с оглед данните от електронната справка от американските митнически власти, митническият орган необосновано е приел, че са налице основателни съмнения в достоверността на декларираната при вноса митническа стойност.

Освен това в мотивите на оспореното решение липсва мотивиране защо органът е възприел, че декларираната от жалбоподателя цена, подкрепена с приложени към М. доказателства, не е действителната продажна цена на автомобилите.

Въпреки обстоятелството, че информацията е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа (САЩ) и в този смисъл представлява достоверен източник, обосноваващ възникнали основателни съмнения, съдът намира, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение, преди да прибегне към определяне на митническата стойност по 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи по букви от а) до г).

Вярно е, че в оспореното решение са посочени мотиви, с които тези методи са отхвърлени като неприложими. Така изложените мотиви обаче са общи и съдържат само твърдения, които не са доказани. Основните доводи за отхвърляне на всеки един от методите е липсата на информация, относима към неговото приложение. По делото липсват данни такава информация да е била събирана и по какъв начин е извършвана проверката.

В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т.56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т.27). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните предвидени в чл.74 от Регламент 952/2013г. методи за определяне на митническата стойност, митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост.

Освен това в административната преписка не се съдържа протокол, изготвен от компетентните митнически органи, който да доказва извършен оглед на стоките преди вдигането им, съответно да удостовери липсата или наличието на повреди и вида им. В тази връзка, при изследване приложимостта на първия метод, регламентиран в чл.74, §2, б. „а“ от Регламент №952/2013г., митническите органи са приели, че при анализ на данните от справката от Митническата информационна система MIS 3A не могат да се определят други внесени стоки като идентични на проверяваните, вземайки предвид състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и други данни за съпоставяне.

Дори да се приеме, че с оглед специфичните повреди на всеки от автомобилите е невъзможно да се открие в системата информация за идентични стоки, то с оглед определението за сходни стоки в чл.1, § 2, т.14 от регламента за изпълнение (т.е. с подобни параметри), е следвало митническият орган да докаже, че по зададени критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, внос от САЩ, дали е налична или не е налична информация. Ако такава е била налична, органът е следвало да обоснове защо тя не се отнася за сходни стоки. Като доказателство за извършените от него действия той е следвало да състави протокол по чл. 50 ДОПК, във вр. с чл. 84ж от ЗМ. В случай, че националната информационна система не му предоставя необходимите данни, е следвало да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави-членки или от службите на Съюза, за да се приеме, че е изпълнил задължението си за полагане на дължимата грижа с оглед цитираните по-горе решения на СЕС. В този смисъл е практиката на ВАС - Решение №2076/22.02.2024г. по адм. дело №6768/2023г. по описа на ВАС, Решение №3/03.01.2024г. по адм. дело №6110/2023г. по описа на ВАС, Решение №847/24.01.2024г. по адм. дело №5517/2023г. по описа на ВАС.

Във връзка с чл.31, §1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл.74, § 3 от МКС, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB, в т. 51, т. 54 и т. 55 от което приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по Т. и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват „налични данни“ в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО и могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите в случая стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

От друга страна, проверката в системата МИС 3А не изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи. Такава справка обхваща единствено националната база данни, а за приложението на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на Съюза. Тук следва да се посочи, че опорочаването на първия от алтернативните методи опорочава и прибягването до всеки следващ, тъй като липсата на надлежни доказателства за неговата неприложимост поставя под съмнение прилагането на всеки следващ.

По изложените съображения съдът намира, че като не е положил дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи по чл.74, §2 от Регламент №952/2013г. чрез издирване и анализиране на всички възможни източници на информация, ответникът необосновано е пристъпил към прилагане на чл. 74, § 3 от кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

По изложените съображения съдът намира, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираната с MRN 20BG002005033323R5/01.07.2020г., с MRN 20BG002005041167R0/ 21.10.2020г. и с MRN 21BG002005052173R5/11.03.2021г. митническа стойност на внесените стоки, както и незаконосъобразно същата е изменена при прилагане на реда, посочен в чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.

Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно с оспорения акт са определени и сочените като възникнали задължения за мита и ДДС. Поради това оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на спора разноски в полза на дружеството –жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 2646 лева, съобразно списък на разноските (л.389) и доказателства за направата на тези разноски, за което жалбоподателят представя доказателства ( л.390-395; л.397-412).

Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е близко до минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл.8, ал.1 от същата наредба и съответства на обема на осъществената правна помощ от процесуалния представител на жалбоподателя (явяване в проведените четири открити съдебни заседания, активно участие в производството по събиране на доказателства, изготвяне на писмена защита).

Мотивиран от гореизложеното, А. съд - Бургас, дванадесети състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №32-173628/10.05.2023г. на директора на ТД Митница - Бургас.

ОСЪЖДА Митница Бургас да заплати на „Магна Ойл“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Г. С. А., направените по делото разноски в размер на 2646 лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.