№ 9
гр. Враца, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Цв. Й. Р.
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20211400500486 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Нели Стойчева, прокурор при
Районна прокуратура-Враца срещу Решение №260423/18.08.2021г.,
постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№956/2021г., с което на основание
чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена
да заплати на Р. П. М. и И. Д. М., конституирани като ищци на мястото на
починалия Д. И. М., сумата 4 000лв., от които 3 000лв. за първата и 1 000лв. за
втория, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат от водено срещу Д. М. наказателно производство.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение поради прекомерност на присъдените обезщетения, в
нарушение на чл.52 ЗЗД.
Според жалбоподателя при постановяване на решението съдът не е
отчел в достатъчна степен обективните критерии, относими към размера на
присъденото обезщетение, и встъпилите в правата на ищеца негови
наследници не са доказали настъпването на неимуществените вреди. Като
1
изразява съгласие с отчетената от районния съд липса на причинно-
следствена връзка между процесното частично незаконно наказателно
производство и появата, съответно обострянето на тежки хронични
заболявания на Д. М. и водените други общо пет наказателни производства,
както и това, че воденото дело в Районен съд-Велико Търново е получило
широк медиен отзвук, за който обаче прокуратурата не може да се счита
отговорна, въззивникът поддържа, че не е доказано именно настоящото дело
да е станало достояние на широк кръг хора.
В жалбата се настоява, че районният съд не е отчел тежестта на
престъплението, за което ищецът е привлечен към наказателна отговорност,
както и производствата, по които същият е признат за виновен. Поддържа се
също, че прокуратурата не носи отговорност за продължителността на
наказателното производство, в т.ч. и на тази, в която същото е било в съдебна
фаза, поради което срокът е определен неправилно. Според въззивника
претърпените вреди не са значителни и необратими и не обуславят право на
обезщетение в присъдения размер, който надхвърля обществените представи
за справедливост.
Заявява се искане за отмяна на решението в обжалваната част и за
постановяване на друго по същество, с което обезщетенията бъдат присъдени
в размер, съобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
В жалбата не се заявяват доказателствени искания пред тази инстанция.
Въззиваемите Р. П. М. и И. Д. М. не са подали отговори на въззивната
жалба.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззивната жалба е редовна и
допустима и е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно заседание. В
проведеното открито заседание представителят на Окръжна прокуратура-
Враца навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение в частта, с
която е определен размер на обезщетението за неимуществени вреди над този,
поискан от ищеца приживе с предявяването на иска. С писмено становище
въззиваемите молят обжалваното решение да бъде потвърдено.
За произнасянето си по основателността въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Д. И.
2
М., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на Република България
осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата 1/един/
лев, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от незаконното обвинение, повдигнато по ДП №79/2011г. на
Софийска градска прокуратура и поддържано по НОХД №1369/2013г. по
описа на Районен съд-Враца и ВНОХД №278/2015г. на Окръжен съд-Враца,
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда – 08.10.2015г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се навеждат твърдения във връзка с привличането на
ищеца като обвиняем за това, че в условията на продължавано престъпление с
четири деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също
престъпление, извършени пред непродължителен период от време, при една и
съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, е подбуждал три
лица към престъпление по чл.290 НК, и случаят е особено тежък, тъй като
извършеното престъпление разкрива висока степен на обществена опасност
на деянието и дееца, с повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.293, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и внасянето на
делото за разглеждане в съдебно заседание през 2013г. Твърди се, че с
постановената по посоченото по-горе дело на Районен съд-Враца присъда
ищецът е признат за невинен по описаното обвинение и присъдата е
потвърдена от въззивната инстанция.
Ищецът твърди, че от началото на незаконното наказателно преследване
до влизането в сила на оправдателната присъда са изминали повече от 5
години и продължителността на производството е прекомерна и надхвърляща
приетия от съдебната практика и от практиката на ЕСПЧ разумен срок,
поради което той е бил в състояние на стрес и това се отразило по необратим
начин както на професионалния, така и на личния му живот. В исковата молба
се сочи, че ищецът е по професия адвокат и тъй като случаят станал медийно
достояние и бил отразяван от местните и от националните средства за масова
информация и за него се говорело като за престъпник, пострадало доброто
име, с което се ползвал преди това, бил лишен от възможността за устойчиво
кариерно развитие и материално и социално благополучие и това се отразило
на сигурността на семейството му.
Нататък в исковата молба се твърди, че се е влошило психо-
3
емоционалното състояние на ищеца, той изпитва перманентна тревожност и
несигурност, а психическото напрежение и негативните изживявания се
отразили неблагоприятно на здравословното му състояние, той трябвало да
търси лекарска помощ и да провежда медикаментозно лечение, като се
появили и нови заболявания. Навеждат се твърдения за негативни последици
за ищеца в резултат от медийното отразяване на наказателното преследване.
Подаден е отговор на исковата молба от Районна прокуратура-Враца, в
който предявеният иск е оспорен по основание и размер.
В хода на делото ищецът е починал и на основание чл.227 ГПК като
ищци са конституирани неговите законни наследници Р. П. М., преживяла
съпруга, и И. Д. М., син.
По искане на новоконституираните ищци с протоколно определение от
24.06.2021г. първоинстанционният съд е допуснал на основание чл.214, ал.1
ГПК изменение на иска чрез увеличаване на размера му на сумата 15 000лв.,
от която 7 500лв. се претендират от първия от тях и 7 500лв. – от втория.
От събраните пред първата инстанция писмени доказателства се
установява, че на ищеца Д. М. са повдигани обвинения, същият е осъждан и
впоследствие реабилитиран, а други общо пет наказателни производства са
приключили с оправдателни присъди или са прекратени поради изтекла за
деянието давност. Установява се също, че ищецът е бил правоспособен
адвокат.
От приобщеното НОХД №1369/2013г. на Районен съд-Враца се
установява, че ДП №79/2011г. на Следствен отдел към СГП е приключило с
обвинителен акт срещу ищеца Д. М. за това, че за времето от 02.02.2005г. до
21.02.2005г. е извършил престъпление по чл.293, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.26,
ал.1 НК, а именно: в условията на продължавано престъпление е подбуди две
лица към престъпление по чл.290, ал.1 НК и случаят е особено тежък и
конкретизиран в т.1 и 2, както и за това, че за времето от неустановена дата
през лятото на 2009г. до 08.02.2010г. е извършил същото продължавано
престъпление, конкретизирано в т.1 и 2.
В съдебната фаза на наказателното производство същото е прекратено в
частта по обвинението за извършеното в периода 02.02.2005г.-21.02.2005г.
престъпление поради изтекла давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.4 НК.
4
С постановената по делото присъда от 31.03.2015г. ищецът Д. М. е
признат за виновен в това, че за времето от неустановена дата през лятото на
2009г. до 21.12.2009г. е подбуждал две лица към престъпление по чл.290, ал.1
НК, и на основание чл.78а, ал.1 е освободен от наказателна отговорност и му
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500лв., като е
признат за невинен и е оправдан за другото престъпление, за което му е
повдигнато обвинение. Присъдата е потвърдена с решение на Окръжен съд-
Враца от 08.10.2015г. по ВНОХД №278/2015г. и е влязла в сила.
Пред районния съд са допуснати и събрани гласни доказателства за
претърпените от ищеца Д. М. неимуществени вреди.
Св. Г. И. е личен лекар на М. и е дала показания за това, че същият е
страдал от хронични заболявания артериална хипертония и исхемична болест
на сърцето, през 2014г. е претърпял тежък инфаркт и усложнения от диабет.
Игнатова е свидетелствала, че М. водел нездравословен начин на живот,
пушел много и се разболял от рак на белия дроб, от което починал. Съобщила
е, че при посещенията си ищецът споделят свои лични проблеми, но не
такива, свързани с конкретното наказателно производство.
Св. В. В. е адвокат и е работил с М. в една кантора. Дал е показания, че
през 2011г. ищецът дошъл на работа във видимо влошено здравословно
състояние и обяснил, че се чувства зле от това, че бившите му клиенти С. Б. и
Н. Б. са образували срещу него дело за подбуждане към лъжесвидетелстване.
В. свидетелства, че след този случай здравословното състояние на ищеца
започнало да се влошава и през 2014г. той получил инфаркт, много от
клиентите му се отдръпнали за продължително време и това довело до
финансови затруднения за ищеца и семейството му.
При така изяснената фактическа обстановка районният съд е приел, че е
доказано основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на
отговорността на Прокуратурата на Република България, взел е предвид
тежестта на престъплението, за което М. е бил привлечен в качеството на
обвиняем, това, че е повдигнато обвинение в извършването на две умишлени
престъпления, които не са тежки по смисъла за закона, че е оправдан по едно
от повдигнатите обвинения, продължителността на наказателното
производство /около пет години/, която е прекомерна, вида на взетата мярка
за неотклонение и другите наложени ограничения, цялостното отражение на
5
наказателното преследване върху живота му, семейството, приятелите и
професията му и обществения отзвук. Съдът е отчел и съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот, стандарта на живот и
показателите за доходите и покупателните възможности в страната към
датата на увреждането, изпитаните неудобства, притеснения и несигурност и
е приел, че достатъчна за обезщетяването на причинените вреди е сумата 4
000лв., в който размер искът е намерен за основателен и доказан.
С обжалваното решение Прокуратурата на Република България е
осъдена да заплати на Р. П. М. сумата 3 000лв. и на И. Д. М. сумата 1 000лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
повдигнато и поддържано срещу Д. М. наказателно преследване, приключило
с частична окончателна оправдателна присъда, ведно със законната лихва от
08.10.2015г. до окончателното изплащане на сумите. Прокуратурата е осъдена
и за разноски.
В кръга на въззивната проверка на обжалваното решение настоящият
съдебен състав достигна до следните изводи:
Изводът на районния съд за доказаност на основанието по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на
неимуществените вреди, претърпени от ищеца Д. М. в резултат от незаконно
обвинение, повдигнато и поддържано от прокуратурата, е правилен. По
делото е доказано, че с влязла в законна сила присъда М. е признат за невинен
и е оправдан за едното от престъпленията, в които е обвинен. Установено е,
че наказателното производство е продължило пет години, а от събраните
гласни доказателства са установени факти за негативни последици на
наказателното преследване върху личния и професионален живот на ищеца,
върху психиката и самочувствието му. Тези последици обосноват извод за
търпени от ищеца неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване на
посоченото по-горе основание.
Настоящият съдебен състав приема за справедливо по критерия на чл.52
ЗЗД обезщетяването на ищеца Д. М. със сумата в претендирания с исковата
молба и ограничаващ преценката за справедливост размер от 1 /един/ лев.
По въпроса за допуснатото от районния съд по искане на законните
наследници на починалия в хода на процеса ищец изменение на иска чрез
увеличаване на размера му на сумата 15 000лв. настоящият съдебен състав
6
приема следното:
Правото на обезщетяване по ЗОДОВ е наследимо по силата чл.6, ал.1 от
закона, който предвижда, че при смърт на увредения неговото право на
обезщетение за имуществени вреди се наследява, а за неимуществени вреди –
само ако е било предявено пред съд от увредения.
При възникване на правоприемство в процеса правоприемниците са
обвързани от положението, в което същият се намира в момента на
встъпването им като страни. При обезвреждането на неимуществените вреди
се касае за строго лична претенция, чието предявяване е резултат от преценка
на самия увреден – в случая наследодателя, и която може само да бъде
продължена от неговите наследници по силата на законното процесуално
правоприемство в хипотезата, когато при висящност на процеса ищецът е
починал. Т.е. когато процесът е продължен от правоприемниците на ищеца,
искът не може да бъде изменян по размер и страни именно поради строго
личния характер на претенцията /в т.см. Определение №455 от 17.V.1993г. по
гр.д.№1810/92г. на ВКС, ІV г.о./.
Претенцията за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
представлява иск за защита на лични нематериални права, изразяващи се във
възможността да бъдат оценени парично и обезщетени по този начин лично
изживени болки и страдания. Болките и страданията съставляват субективни
състояния и изживявания, чиято оценка в парично изражение принадлежи
единствено и само на пострадалия, както само негово е правото да претендира
парична обезвреда. Ако такава претенция не бъде предявена приживе, тя не
може да бъде предявена от законните наследници на правоимащия след
неговата смърт, тъй като не е част от наследствена маса. След смъртта на
пострадалия в хода на иницииран от него съдебен процес обезщетението за
неимуществени вреди става наследимо само в размера, определен него, тъй
като той е този, който ги е търпял, оценил и претендирал с предявяването на
иска за парично обезщетение. Доколкото искът на Д. М. не е предявен като
частичен, увеличаването на размера на претендираното от него обезщетение
за неимуществени вреди от неговите правоприемници е недопустимо, като
същото се отнася и за определението на първоинстанционния съд по чл.214,
ал.1 ГПК, с което такова изменение на иска е допуснато, и за обжалваното
решение в частта, с която предявеният иск е уважен над определения от
7
първоначалния ищец размер.
По изложените съображения въззивният съд приема, че в частта, с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати обезщетение за
неимуществени вреди над претендирания от Д. М. размер от 1 /един/ лев,
обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо и
производството в тази част следва да бъде прекратено.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Решението не следва да бъде изменяно в частта за разноските, с която
ответникът е осъден да заплати на адв.Силвия Маринова адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 261.33лв., тъй като посочената
сума е под минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260423/18.08.2021г., постановено от Районен съд-
Враца по гр.д.№956/2021г., В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на Р. П. М., ЕГН **********, с адрес гр.*** и
на И. Д. М., ЕГН **********, от същия град и със същия адрес,
конституирани по реда на чл.227 ГПК на мястото на починалия ищец Д. И.
М., ЕГН **********, б.ж. на с.***, общ.Плевен сума над общия претендиран
от първоначалния ищец размер от 1 /един/ лев, а именно до сумата 2
999.50лв. на първата и до сумата 999.50лв. на втория, като ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9