РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1071/27.5.2021г.
гр. Пловдив, 27 май 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Т. Ц., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 597 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на С.Н.Е., ЕГН **********, с
адрес: ***, против ЗППАМ № 21-1030-000431/11.02.2021
г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Сочи се липса на компетентност на издателя на
административния акт. Според жалбоподателката, нормата на чл.171, т.1,
б."б" от ЗДвП предвижда на първо място управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта, установена по предвидения ред и на второ
място отказ да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби. Излага доводи, че в
хипотезата на едновременен отказа за проверка с техническо средство и за
медицинско изследване не се касае за две отделни нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Сочи, че от посочените три нарушения в заповедта не става ясно за кое от
тях се налага ПАМ и дали се налага за всички. Изложени са доводи, че не е
посочено точното предложение на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП. Възразява
се, че в случая заповедта е издадена преди датата на издаване на протокола на
медицинско изследване, което според жалбоподателката е съществено процесуално
нарушение. Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.
В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателката, адв.А. поддържа жалбата. Прилага списък с разноски.
Ответникът - началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, не се явява, не се представлява. В придружителното към
административната преписка писмо се взема становище за неоснователност на
жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при
евентуално уважаване на жалбата.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от
представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на
жалбоподателката на 19.02.2021г.,
според направеното върху нея отбелязване, а самата жалба е подадена на 05.03.2021г. според датата на входящия й
номер/
и при наличието на правен интерес, а по същество за неоснователна, предвид следното установено
от фактическа и правна страна:
Приобщени по
делото са Акт за установяване на административно нарушение № GA267496/11.02.2021
г., талон за медицинско изследване № 071547, Протокол за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества
и техните аналози, Протокол №89/15.02.2021г. за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, Докладна записка, Справка
за нарушител/водач.
Според
констатациите изложени в акта, на 11.02.2021г., в 19:12 часа, в Община Родопи,
на път II 86
на 12+200км. до фирма Родопея посока Изток, С.Н.Е. управлява
лек автомобил Пежо 307 с рег.№ ***, собственост
на К.Г.Д., като: 1.
се движи в лентата на насрещното движение като блъска движещия се по нея
направо влекач Мерцедес Акрос с рег.№ *** с
полуремарке Шмиц с рег.№ ***, като вследствие от удара се
завърта и удря движещият се зад влекача лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ ***,
допускайки ПТП с материални щети; 2.
Автомобила не е представен на ГТП за 2021г.; 3. Водача отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARNA-0177. Изрично е
отбелязано, че водача мирише на алкохол и говори неразбрано и заваля. Отразено
е и издаването на талон за медицинско изследване. Актът е подписан без
възражения от С.Е..
Въз основа на
така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки , с която на
основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. В заповедта е
посочено, че са отнети следните документи: СУ МПС № ********* и контролен талон
№ 6734248.
Във връзка с
издадения талон за медицинско изследване следва да се отбележи, че по делото са
приложени Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози, както и
Протокол №89/15.02.2021г. за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол в кръв и урина. В първия протокол медицинското лице е посочило, че
лицето е употребило алкохол и по-конкретно чаша и половина вино, с време на
консумацията около 18:00 часа на 11.02.2021г. Изрично и медицинското лице е
посочило, че Е. мирише на алкохол. В заключението на
втория протокол е посочено, че в изпратените за изследване проби от кръв, взети
именно от С.Е. се доказва етилов алкохол в
количество 2,90 промила.
Според нормата
на чл. 171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона,
включително от категорията на процесната такава, се налагат за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения.
Волеизявлението
за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 АПК и се издава по
реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 ЗДвП,
е извършено от водач на МПС административно нарушение, което се установява с
АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.
При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната
или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона
срок, принудителната мярка се счита за отпаднала.
По делото е
представена Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на
МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП
началниците на групи в сектор „Пътна полиция“
в ОД на МВР - Пловдив са
оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
марки. Във връзка с компетентността на органа, издал оспорваната заповед е
представена и Заповед № 801К-6152 от 07.05.2020г. за преназначаване на М.В.М.на
длъжност началник на група в сектор
„Пътна полиция“. Ето защо напълно
неоснователно се явява възражението на жалбоподателката за липсата на компетентност
на административния орган издал оспорената заповед.
Заповедта е издадена и в
предвидена от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от
чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране
безопасността на движението по пътищата.
С оглед
разпоредбата на чл. 171, т.1 б.“б“от ЗДвП, принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" се налага на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи.
Напълно
основателно е възражението на жалбоподателката, че в хода на административното
производство са допуснати процесуални нарушения, но съдът счита, че същите не
са съществени и не водят до отмяна на заповедта. В действителност се констатира
по делото, че при съставяне на акта и след отказа на Е.
да бъде тествана с техническо средство дрегер алкотест, на същата е издаден
талон за медицинско изследване, като същата е дала проба кръв, резултатите от
която са отразени в протокол от 15.02.2021г., а оспорената заповед е издадена
на 11.02.2021г., т.е. няколко дни преди това. Основателно е и възражението, че в хипотезата на едновременен отказа за
проверка с техническо средство и за медицинско изследване не се касае за две
отделни нарушения. Следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл.171, т.1
б.“б“от ЗДвП отказът
да се изпълни указание за медицинско изследване е дадено алтернативно на отказа да се даде проба с
технически средство. Изложеното нарушение на административния орган обаче, се
преодолява с резултата от извършената химическа експертиза на дадената за проба
кръв, според която се доказва етилов алкохол в количество 2,90
промила. Тук следва да се подчертае, че в самия АУАН е посочено, че водача (а
именно С.Е.) мирише на алкохол и говори неразбрано и
заваля. Следва да се обърне внимание, че актът е подписан от жалбоподателката
без възражения. Нещо повече и в протокола за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техните
аналози, медицинското лице е посочило, че Е. е
употребила алкохол и по-конкретно чаша и половина вино, с време на консумацията
около 18:00 часа на 11.02.2021г. Изрично и медицинското лице е посочило, че Е. мирише на алкохол. Този протокол също е подписан е
жалбоподателката.
От изложеното
следва, че по безспорен начин се доказва, че на посочения в заповедта ден и час
С.Е.
е управляваа
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Следователно в случая е
налице необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, а
именно наличието на една от хипотезите, предвидени в нормата на чл.171, т.1,
б.“б“ ЗДвП- управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и то установена с химическо лабораторно
изследване, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез кръвна проба.
Непосочването на точното предложение на нарушената норма не води до
незаконосъобразност на заповедта.
За пълнота
следва да се посочи, че съгласно чл. 3а
от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието
на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с
медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични
вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо
средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство
или теста;3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест. А съгласно чл.4 от наредбата в случаите, когато
контролните органи задължително посещават на място пътнотранспортно
произшествие, се извършва проверка с техническо средство за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС, а при необходимост – и
на останалите участници в произшествието. При необходимост на водачите на МПС
се извършва проверка с тест или те се изпращат за медицинско изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Настоящият
случай е именно такъв, доколкото по делото се установи, че жалбоподателката е допуснала ПТП с материални щети.
При
така установените факти съдът приема, че са били налице обстоятелствата за
издаване на процесната заповед.
В заключение съдът намира, че оспорената заповед
съответства и на целта на закона. С временното отнемане на
СУМПС на водача е изпълнена непосредствената цел на закона
да се преустанови шофирането в пияно състояние и да се гарантира живота и
здравето на участниците в движението. Следва да се подчертае, че с искането за
спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт,
жалбоподателката е посочила, че е необходимо ежедневно да шофира за да води
децата си на тренировки, като в тази връзка съдът счита, че с отнемането на
СУМПС на Е., ще се гарантира живота и здравето на децата й.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.Е., ЕГН **********, с
адрес: ***, против ЗППАМ № 21-1030-000431/11.02.2021
г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на
основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен
съдия: